Лятото е вече към края и есента все по-често ни напомня за себе си. В нашата билкарска група усилено се бере бъзак и се прави сироп от него с цел профилактика и борба срещу ковита и не само. Една приятелка ми донесе в къщи две големи торби с бъзак и си направих цели 8 буркана.
Някои горски плодове като тези на киселия трън и драката също са готови и са на голяма почит сред билкарите, които често ги снимат. Няма скука при нас и все ще се намери някой, който да открие и снима нова билка.

Весело си живеем, за разлика от политиците, които си въобразяват, че дебатират, а всъщност превърнаха парламента в говорилня. Още през пролетта, след първият нещастен опит да се сформира правителство ми стана ясно, че ще има избори до дупка, защото политиците говореха сякаш са в предизборна битка, а партиите на протеста, вместо да се обединят, се държаха, както казва народа, като всяка коза за свой крак. И още една такава приказка има подходяща за случая-един път стомничка за вода, два пъти стомничка за вода и на третия път стомничката се ще се счупи, но още не съм наясно чия точно, ама сигурно ще са няколко. Направо сме си за рекордите на Гинес с три пъти избори годишно по време на ковит, луди ни направиха, но млъкни сърце юнашко......

Днес ще ви покажажа втората част на албума с билките, започващи с буквата О , които аз и членовете на билковата ни група във фейса "Тайната на билките" сме снимали. Подобно на предишният албум, тук за всяка билка има мое стихче, а към края се е включила и другата админка и създателка на групата.
Казвала съм и друг път, че там взаимно се учиме да ги разпознаваме и да си правим лечебни продукти с тях, които използваме според случая-профилактика или лечение. Информацията за лечебните им свойства съм взела от професионални ботанически сайтове като Фрамър, Билки.бг, Здраве.бг и др., но на места в коментарите към снимките има споделен опит от мен и членове на групата. Тук само маркирам част от нея, но който има интерес е добре да прегледа този албум в групата ни, която е публична. Намира се в секция „Албуми“, където са и останалите, които съм оформила по азбучен ред.



На доброто се кланям,
злите магии развалям,
името ми бързо напишете
и със стихче наградете.
1. Оман Ашерсонов(Inula aschersoniana)
Снимка: Иванка Трънкарова

Многогодишно тревисто растение, високо от 15 до 40 cm. Езичестите цветове са над 1,5 пъти по дълги от обвивката на кошничката. Листата са беловлакнесто напластени отдолу, в основата стеснени и не обхващат стъблото. Цъфти през месеците юни-септември. ЗЛР
https://bgflora.net/families/asteraceae/inula/inula_aschersoniana/inula_aschersoniana.html

За нея лечителката и наша блогърка Елионора Недялкова написа следното:
104 ключа - Това е билката Ашерсонов оман (Inula aschersoniana).
За нея и възможностите и като билка научих от лечителката от с. Блатец - баба Кера. Тя я използваше много в своята лечебна практика, а също така я използваше и за разваляне на енергийни зависимости (магии), лекуваше безплодие, рак и различни образования, на които медицината не може да даде имена.
Прилагаше я в комбинации с различни други лечебни треви и имаше положителни резултати.Едно от най - силните й приложения бяха за лечение на цироза на черния дроб и рак на черния дроб.Баба Кера успешно разваляше външните намеси и заздравяваше брачните отношения в едно семейство. При безплодните жени, тя препоръчваше бани и вътрешно приемане.....
От нея научих, че независимо дали човек вярва или не - може да се разруши енергийното му тяло. За това не трябва да оставяме лошите мисли да разрушават енергийните ни обвивки.
Повече прочетете тук
от "...старите тефтери на дядо..."
https://elinorbg.blogspot.com/2020/02/104-inula-aschersoniana.html

За този и всички омани, които са описани надолу имам следния постинг:
http://kasnaprolet9999.blog.bg/hobi/2012/10/11/bial-oman-nosi-zdave-shtastliva-liubov-jenitba-i-sybira-seme.1008500



В полята аз раста на воля
и лекувам рани без да коля,
името ми бързо напишете
и със стихче наградете.
2.Оман божи или скален оман (Inula oculus-christi)
Снимка: Невена Босилкова
То е многогодишно тревисто растение с височина 25-40 см, гъсто покрито с бели косми. Корен 1-3 mm в диаметър, хоризонтален, пълзящ, стъбло право, просто, леко разклонено в горната част. Долни листа 12–14 cm дълги, 1,5–3,0 cm широки, тъпи, горните листа ланцетни, 2,0–6,5 (8,0) cm дълги, 1,0–2,5 cm широки, приседнали сърцевидни. Кошници с диаметър 3-4 см, номер 2-4, в дебел щит; тръстикови жълти, дълги 1,3-1,6 cm, тризъбни. Тръбни цветя с диаметър 7 mm, пентадент. Семената са дълги 3 mm и широки 0,2 mm, оребрени, кафяви, опушени.Цъфти през юни и август.

За медицински цели се използва билка (стъбла, листа, цветове).

Растението съдържа сесквитерпеноиди, алкалоиди.В надземната част на растението са открити етерично масло, каучук, ароматни съединения, кумарини и флавоноиди.

Растението се прилага като ранозаздравяващо, при заболяване на органите на стомаха и жлъчните пътища. Листата и цветовете проявяват антибактериална и фитонцидна (листа) активност. Притежава антибактериални, антифунгинални и антипротозойни свойства. Намачкани свежи листа или в сухо прахообразно състояние се използват за лечение на рани.
1 супена лъжица суха билка се залива с 1 чаша вода, кипи 3-4 минути, след 2 часа запарване се прецежда. Приема се по 1 / 3- чаша 3 пъти в деня, преди храна за лечение на гастрит, язвената болест, проблеми с дванайсетопръстника и правото черво.
Повече вижте тук:
http://www.medherb.ru/inu_oc.htm



В полята аз раста на воля
и за внимание ви моля.
името ми бързо напишете
и със стихче наградете.

3.Оман Британски (Inula britannica)
Снимка: Надежда Георгиева
Многогодишно тревисто растение с изправено стъбло, високо 15–75 см, просто или разклонено, гъсто прилегнало влакнесто или почти голо. Листата удължено яйцевидни до ланцетни, тъпи или слабо заострени, целокрайни или слабо назъбени, дълги 4–15 см, широки 1–4 см, отгоре разредено влакнести, отдолу гъсто влакнести; долните стеснени в къса (1–5 см) дръжка; по-горните със закръглена или сърцевидна основа, приседнали. Цветните кошнички единични или по 2–4 в съцветие, 2–5,5 см в диаметър. Обвивните листчета почти еднакво дълги, приблизително в два кръга, линейно-ланцетни, широки около 1 мм, влакнести или жлезисти, извити назад. Цветовете златистожълти. Езичестите цветове дълги 15–25 мм, широки 1,5 мм, почти два пъти по-дълги от обвивката, вътрешните тръбести. Расте по влажни места и като бурен в цялата страна докъм 1500 м н. в. Цъфти юни — септември.
Употребява се надземната част на билката, основно цветове и листа. Растението се прибира по време на цъфтеж и може да се суши за по-късна употреба.
Лечебни свойства и приложение на британски оман.
Патулетин, непетин и аксиларин проявяват значителна невропротективна активност, когато се прилагат или преди, или след глутаматния инсулт. Третирането с тези флавоноиди поддържа активността на такива антиоксидантни ензими като каталаза, глутатион-пероксидаза и глутатион редуктаза, всички от които играят важна роля в механизма на антиоксидантната защита.
Действие: aнтибактериално; противоповръщателно; противораково; газогонно; жлъчегонно; диуретично; слабително; отхрачващо; стомашен тоник; деобструктивен агент - имащ способността да прочисти и отвори естествените канали за течности и секрети на тялото; детоксикиращо; средство за лекуване на рани.
Използва се в китайското билколечение като леко затоплящо отхрачващо средство и е особено подходящо, когато секретите са се натрупали в белия дроб. Цветовете са по-често използвани, а листата се прилагат обикновено при не толкова тежки състояния. Цветовете се употребяват вътрешно при лечение на бронхиални оплаквания с обилна секреция, гадене и повръщане, хълцане и газове. То е споменато като възможно лечение за рак на хранопровода.
Още за Британски оман (Inula britannica, Xuan Fu Hua, British yellowhead) | Ботаника от Framar.bg: https://medpedia.framar.bg/%D0%B1%D0%BE%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%B0/%D0%B1%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%BE%D0%BC%D0%B0%D0%BD?fbclid=IwAR267FL4rHx0wIbMt2o1Xt9lfG1UDNSTD-t_uOQv1ume26ZN0-Haw7g3Nv8



Аз цъфтя през пролетта
и лекувам стави и сърца,
името ми бързо напишете
и със стихче наградете.

4.Оман бял, сърцевиднолюспест(Inula helenium)
Снимка: Николай Драганов
Многогодишно тревисто растение високо от 0,6 до 2,5 m. Коренището дебело, късо с многобройни светлокафяви корени. Листата са по-широки от 5 cm, прости, продълговати, стъблените обхващат стъблото, отдолу са сивкави и мъхести. Външните листчета от обвивката на цветните кошнички са най-малко 4 mm широки и яйцевидни. Цветните кошнички са с диаметър 5-8 cm., а езичестите цветове по периферията на кошничката са дълги 3-4 cm., обикновено сочат настрани или нагоре. Цъфти май-септември. Намерил е място в ЗЛР.

Използва се коренът, цялото коренище, листата, цветът на растението. Цялата надземна част на омана се прилага като добавка към фуража на преживните животни.

Екстрактът от оман е доказано, че има пряк ефект върху настроението и помага при борбата с негативните чувства и депресията, също облекчава стреса, напрежението и главоболието. Благодарение на своите диуретични ефекти, той детоксикира тялото и облекчава ревматизма. Екстрактът може да подхранва косата и ноктите, като им предоставя кислород.

Той стимулира растежа на полезните бактерии в дебелото черво и подтиска растежа на вредните, и така бива полезен в предотвратяване рака на дебелото черво. Горчивият му вкус има тонично действие, стимулиращо апетита, моториката на чревния тракт и помагащо при лечение на изтощителни състояния на организма.

В народната медицина, оманът се използва при: бяло течение, главоболие, болки в гърлото, задух, възпаление на простатата, епилепсия, трудно уриниране. Оказва благоприятно влияние върху матката и предпазва от преждевременно раждане. Оманът се прилага и за понижаване нивото на холестерола, за пречистване на кръвта и за предотвратяване образуването на язви. Под формата на отвара се употребява за гаргара при зъбобол и редица стоматологични неразположения.


https://medpedia.framar.bg/%D0%B1%D0%BE%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%B0/%D0%BE%D0%BC%D0%B0%D0%BD-%D0%B1%D1%8F%D0%BB-%D0%BE%D0%BC%D0%B0%D0%BD-%D1%87%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE%D0%BA%D0%BE%D1%81-%D0%BE%D0%BC%D0%B0%D0%BD?fbclid=IwAR3s2JhCeYypf0AAzDkgrDBZa1lqdCzxK6NqIIn186o083eNLQLpZXyDZX8

Действие: секретологично, противокашлично, антимикробно, противоглистно и антисептично. Етеричното масло подобрява апетита и тонизира храносмилането, намалява стомашната секреция и действа жлъчегонно. Проявява спазмологично действие при възпалителни процеси на стомаха и черния дроб, регулира болезнената и нередовна менструация.

Приложение:Под формата на отвара корените се използват при възпалителни заболявания на горните дихателни пътища и белите дробове (остри и хронични бронхити, дразнеща кашлица от различен произход и бронхиална астма), възпалителни заболявания на стомашно-чревния тракт(гастрити, язва на стомаха, колити), за подобряване на храносмилането и при възпаление на пикочните пътища (трудно уриниране, възпаление на простатата) и при глисти.Прилага се още при заболявания на устната кухина (възпаление на сливиците, зъбобол, фарингити), чернодробни заболявания, хемороиди.

Народната медицина препоръчва спиртния извлек от корените на белия оман при сърцебиене, главоболие, епилепсия, коклюш и като средство, предпазващо от преждевременно раждане (укрепва тонуса на матката). Корените на белия оман се използват и при възпаление на седалищния нерв, при заболяване на ставите, отвара от корените с вино – при заболяване на сърцето и простуда.

Начин на употреба: Около 1 супена лъжица от билката се вари в 500 мл вода в продължение на 10 минути. Прецедената отвара се пие по 1 винена чаша преди ядене 4 пъти на ден. В народната медицина се употребява също т.нар. "оманово вино" - за усилване и подобряване на апетита: в 1 л червено домашно вино се накисват 50 г корени от оман. Съдът се разклаща ежедневно. След 20 дни виното се прецежда и се пие по 1 кафена чашка преди ядене (за деца по 1 супена лъжица) 3 пъти на ден.

Белият оман често се бърка с красивия чернокос. Как да ги различавате може да прочетете в моят постинг, в който съм поместила снимки и информация за лечебните видове омани:
https://kasnaprolet9999.blog.bg/hobi/2012/10/11/bial-oman-nosi-zdave-shtastliva-liubov-jenitba-i-sybira-seme.1008500




На ушенце тихо ви хортувам,
да откриете какво лекувам
името ми бързо напишете
и със стихче наградете.

5.Оман върболист (Inula salicina)
Снимка: Невена Босилкова
Той има тънко право стебло, с височина 20-80 см.,тесни, продълговати листа, които със стъблото са грубо окосмени. Цветните кошнички се държат поотделно в горната част на стъблото, имат диаметър от 2,5 до 4 сантиметра.

За този вид не съм открила информация за лечебни свойства, но е сложен в албума, за да можем да го отличаваме от останалите лечебни видове омани.



С жълтият ми рошав перчем,
аз лекувам хрема без проблем,
името ми бързо напишете
и със стихче наградете.

6.Оман германски ( Inula germanica)
Снимка:Катя Стоянова
Стъблото му е високо от 20 до 60 см, като е разклонена само връхната му част, а цялото е покрито с меки бели власинки. Листата на германския оман са едри, продълговато елипсовидни и са спирално разположени. Те са целокрайни или с много разредени зъбчета, отдолу са напластени с меки власинки. Листната петура се прикрепва към стъблото чрез сърцевидната си основа, която почти напълно го обхваща.Цветовете на германския оман са събрани в съцветия кошнички, а те са разположени по разклоненията на стъблото така, че образуват красиво щитовидно съцветие. Всяка кошничка е съставена от еднополови и двуполови цветове. Еднополовите цветове са само женски, жълто обагрени и от езичестия тип. Чашката им е превърната в много реснички. Тези цветове са наредени във външния кръг на кошничката. Навътре от тях са разположени двуполовите цветове, подредени по почти плоското цветно легло също в кръгове. Те са тръбести и са също жълто обагрени. Плодникът им се отличава с наличието на шипче и стълбче с двуделно близалце.

В народната медицина отвара от надземната част на растението се препоръчва за лекуване на хрема.Намерил е място в ЗЛР.
http://www.kakvo.org/germanski-oman-inula-germanica/biologia/statia


Още снимки на отделните части на билката:
http://www.botanickafotogalerie.cz/fotogalerie.php?lng=cz&latName=Inula%20germanica&showPhoto_variant=photo_description&show_sp_descr=true&spec_syntax=species&sortby=lat




На ушенце тихо ви хортувам,
да откриете какво лекувам,
името ми бързо напишете
и със стихче наградете.

7.Оман мечолистен, успореднонишков (Inula ensifolia);
Снимка: Невена Босилкова
Цветът му е рехав, кръглата част е доста рошава, а листата му са приседнали към стеблото и са с формата на мечове, по които се виждат успоредни жилки. Може би затова в ЗЛР е записан като успореднонишков. За него също няма яснота за лечебните му свойства, но е намерил място в ЗЛР.




Щом си счупите крака, ръце,
с мене всичко ще ви зарасте,
името ми бързо напишете
и със стихче наградете.

8.Оман черен, зарасличе (Symphytum officinale) Род SYMPHYTUM L.
род Symphytum на български носи името Зарасличе, но само видът Symphytum officinale се казва Черен оман.
Снимка: Елионора Недялкова
Многогодишно тревисто растение, достигащо на височина от 50 до 100 см. Коренището е късо, черно, с дълги, разклонени корени, отвън тъмнокафяви до почти черни, а вътре белезникави. Стъблото е изправено, в горната част разклонено, ръбесто, отчасти крилато от низбягващи листа. Листата са последователни, 10 до 15 см дълги; приосновните и долните стъблени листа са продълговато яйцевидни, дълго заострени, в основата стеснени в крилата дръжка; горните са по-дребни, ланцетни, приседнали и низбягващи по цялата дължина на междувъзлията. Цветовете са събрани в спирално завити съцветия. Венчето е тръбесто, звънчевидно, на върха петделно, при разцъфтяване виолетово до пурпурночервено, по-късно преминава в светлосиньо. Цъфти от май до юли.

Целебната сила на растението се крие в неговия корен. Той е черен на цвят, откъдето идва и наименованието на билката. Най-ценната съставка на черния оман е веществото алантонин. Корените на черния оман съдържат 0.8-1% от алантонина.
Корените на черен оман имат много добро противовъзпалително действие. Билката стимулира растежа на фиброобластите и подпомага възстановяването на тъканите при остеомиелит, костни възпаления, навяхване, контузии, изкълчване.Черният оман се прилага при невралгия, получена от нараняване, ампутация, трудно зарастващи рани, язва на стомаха и дванадесетопръстника, гнойни процеси. Когато се използва за зарастване на външни рани, те трябва да бъдат добре почистени, след което се прави промивката с черен оман.
Традиционната медицина препоръчва оманът да се използва за лечение в три форми – гаргара, чай, компреси. Чай от корен на черен оман се използва при ларингит, кашлица, слабо кръвообращение, бронхит, продължителна менструация, колит и някои други проблеми със стомашно-чревния тракт.
Жабуренето с черен оман помага при възпаление на гърлото и кървене на венците. Компресите с билката се използват при травми, болести на костите, подагрени израстъци, ревматични мускулни удебелявания. Екстрактът от черен оман е основен компонент на някои медикаменти за локално приложение. Тинктурата от черен оман се използва в неразреден вид за лечение на акне. Мехлемите, направени от листата на билката се прилагат при ожулвания и контузии.
https://gotvach.bg/n8-34777-%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%B5%D0%BD_%D0%BE%D0%BC%D0%B0%D0%BD
Споделено от лечителката Елионора Недялкова: Народът го нарича още голям кокеш или черен оман. Това лечебно растение спада към нашите незаменими и най-добри билки, с които природата ни дарява. То расте по мокри поляни и полски синори, във влажни ями и край води. Срещаме го да цъфти и край огради и по сметища през цялото лято. Листата са грапави и много остри в краищата си. Многогодишният корен, отвън тъмнокафяв до черен, а вътре бял до жълтеникав, е с дебелина на палец, нарязан е много слузест, направо мазен на пипане. Като дълбоко кореноплодно, зарастличето трудно се изкоренява. Корените се изравят през пролетта или есента. Те трябва да се подхванат отдолу с остра лопата. Прясната билка се събира преди и по време на цъфтенето. Тъй като зарастличето в народния език се нарича и черен корен, то не бива да се бърка с испанския черен корен, който се отглежда в зеленчуковите градини и е предназначен за готвене. Тинктурата от зарастличе, която човек лесно може сам да си приготви, крие в себе си чудесна сила. Болни, които дълги години са били лекувани от ревматизъм и отичания на ставите с всевъзможни отлични средства и не са оздравели, намират в тинктурата от зарасличе бърза помощ.
Една жена, която вече почти не можеше да си служи с дясната ръка (раменната ябълка бе почти неподвижна и лекарят бе констатирал парализа), започна по мой съвет да разтрива всеки ден ставата и ръката си с тинктура. С всеки изминат ден тя усещаше как болките намаляват. Днес ставата е нормално подвижна и жената може да си върши отново домакинската работа.
Но и листата от зарастличе, попарени и наложени като топла каша върху схванати крайници, помагат през нощта, ако болките са предизвикани от пренатоварване, изкълчване, навяхване или апоплектичен удар.
Лелята на мъжа ми бе блъсната на улицата от мотор и влезе в болницата с фрактура на тазобедрената става. Сложиха пирон и след оздравяването я изписаха. След една година пиронът трябваше да бъде изваден. Тъй като нямала болки и можела отново да върви добре, тя обаче не направила предвиденото след едногодишния срок изследване. Всичко изглеждало да е много добре, докато един ден се появили непоносими болки. Тогава извадили пирона и се установило, че се е образувало загнояване на костта. Инжекциите успокоявали за известно време болките, но загнояването на костта не се излекувало. В този стадий тя ни дойде на гости - направо да я ожали човек! Мога без преувеличение да заявя: Топлите компреси с каша от зарастличе помогнаха за една нощ. На следващия ден жената вече можеше безболезнено да седи и лежи. И понеже в билковите магазини имало само ситно нарязани коренчета, умната леля ги доизсушавала във фурната и след товз ги прекарвала през една стара кафемелачка (същата работа може да свърши и мелничка). Тя прави тези кашечни компреси (рецептата виж при "Видове приложения и рецепти "), докато изчезнаха всякакви оплаквания.
Също и бучки от мъртва кост по ръцете и краката закърняват благодарение на такива кашечни компреси. Днес брашно от зарастличе може да се получи в много аптеки. Искам да обърна специално внимание на това, че тези кашечни компреси с брашно от зарастличе могат да доведат до облекчение даже при парализа от кръста надолу. Топли кашечни компреси помагат и при разширени вени, ревматични мускулни одебелявания, подагрени израстъци, тумори, тилни болки, болезнени ампутирани крайници и дори при възпаления на надкостницата.
От корените може да се приготви също така чай за вътрешна употреба при бронхит, увреждания на храносмилателната система, стомашни кървения и плеврити. Денем се пият от две до четири чаши на глътки. При стомашни язви се препоръчва смесен чай от 100 г зарастличе, 50 г невен и 50 г пача трева ( приготвянето му виж при "Видове приложения и рецепти ").
Искам още веднъж да спомена тинктурата от зарастличе. Компресите с нея се използуват с много голям успех при външни и вътрешни рани, при наранявания от всякакъв вид прищипвания, вътрешни кръвоизливи и счупвания на костта.
Листата на зарастличето не се използуват само за налагане, но и като прибавка към водата за баня на цялото тяло при ревматични оплаквания, подагра, болки в костите, смущения в оросяването и увреждания на интервертебралния хрущял. Но при смущения в оросяването на краката, при разширени вени и за допълнително лечение на костни счупвания се правят бани на половината тяло.

Черният оман цъфти предимно с тъмно лилави цветове, но може да се срещне и с бели, жълти и розови цветове. Природата е разнообразна - но съдържанието на активните му съставки са идентични!Другите видове се наричат само Зарасличе и цъфтят с бели и жълти цветове. Най срещаните и употребявани в народната медицина у нас и в други страни са:
- Горско зарасличе (Symphytum bulbosum)
- Грудесто зарасличе (Symphytum tuberosum)
- Турско зарасличе (Symphytum ottomanum)
- Руско зарасличе (Symphytum asperum)

Първите три зарасличета растат в България, но за разлика от своя именит братовчед , черният оман, не са намерили място в ЗЛР, ползват се само в народната медицина. Добре е да могат да се различават от него и по тази причина са намерили място в този албум. Информацията за лечебните им свойства е взета от публикации на Елионора Недялкова.



8.а Горско зарасличе - Symphytum bulbosum Schim
Снимка: Елионора Недялкова
Многогодишни растения. Коренището пълзящо, с почти закръглени грудки. Стъблото 15—40 (50) см високо, просто или слабо разклонено, гъсто четинесто влакнесто от къси власинки и обърнати или разперени четинки. Стъбловите листа 3—15 см дълги, 1—7 см широки, яйцевидни до елиптично ланцетни, долните постепенно или изведнъж стеснени в дълга четинеста дръжка, най-горните приседнали, слабо низбягващи, всички отгоре гъсто четинесто влакнести, отдолу късо влакнесто и дълго разперено четинести. Съцветията малоцветни, рехави. Цветните дръжки гъсто четинесто влакнести. Чашката 5—7 мм дълга, четинесто влакнеста, почти до основата разделена, дяловете ланцетни. Венчето (7) 8—10 (12) мм дълго, жълто, с прави венечни дялове; венечните придатъци стърчащи от тръбицата, езичести, по ръба ресничести, ресничките почти толкова дълги, колкото широки. Тичинковите дръжки по-дълги от прашниците или равни на тях; прашниците продълговати, 2,5—4,0 мм дълги. Стълбчето стърчащо от венчето. Орехчетата 3—4 мм дълги, брадавичести, тъмнокафяви.Период на цъфтеж: Цъфти IV—V, плодоноси VI— VII. Из сенчести, влажни места в горите и храсталаците, в равнините, предпланините и планините. Разпространение в България:Разпространено, от морското равнище докъм 1800 м надморска височина.
Лечебните свойства според народните лечители са сходни с тези на зарасличето - черен оман. Тази билка е лечебна и свойствата и са се доказали във времето - поради тази причина всички видове са забранени в Европа, Англия и САЩ.Съдържа алантоин!



8.б Грудесто зарасличе - Symphytum tuberosum L.
Снимка: Нети Дамянова
То е многогодишно тревисто растение, с пълзящо коренище с грудести удебеления по него. Достига височина от 15 cm до 50 cm. Венечните израстъци на цветовете са скрити във венчето. Чашката почти до основата е разделена. Венчето е дълго 10-18 mm. Цъфти април-юли.
https://bgflora.net/families/boraginaceae/symphytum/symphytum_tuberosum/symphytum_tuberosum.html
Лечебните му свойства са същите като зарасличето - черен оман.
Няма данни за токсичност за този вид,Повечето хора ще трябва да консумират много големи количества от растението, за да си навредят, въпреки че всеки, който има проблеми с черния дроб, очевидно трябва да бъде по-предпазлив. Нещо интересно - от корените на този вид се прави кафе както с корените от цикория!
Лекуват се белодробни проблеми - корените се изпичат докато станат хрупкави и се смилат. Приема по една чаша на ден - вари се като кафе с една супена лъжица корен млян от билката. Съдържа алантоин!



8.в Руско зарасличе (Окопник жёсткий, лат.Symphytum asperum)
Снимка: Елионора Недялкова

Многогодишна билка с височина 60-150 см. Цялото растение е покрито с бодливи четинки. Цветовете първо са светло лилави, после сини. Плодът е ядка.
За медицински цели се използва инфузия на сухи коренища. Използва се при рани, язви, тромбофлебит.
https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%9E%D0%BA%D0%BE%D0%BF%D0%BD%D0%B8%D0%BA_%D0%B6%D1%91%D1%81%D1%82%D0%BA%D0%B8%D0%B9

Лечебните му свойства са идентични със зарасличето - черен оман.Лечебно растение!
Нещо интересно относно този вид - в Русия народните лечители - знахари са го прилагали при травми в очите и върху тях. Не само при проблеми с костите!
Като отвара и лапи върху наранените участъци!Съдържа алантоин!



8.г Турско зарасличе - Symphytum ottomanum
Снимка:Маруся Христова
Многогодишни растения. Коренището вретеновидно. Стъблото 15—60 (70) см високо, право, разклонено, ръбесто, четинесто, с разперени или обърнати надолу четинки. Листата 1,5—13,0 см дълги, 1—7 см широки, яйцевидни или яйцевидно ланцетни, в основата закръглени или клиновидни; долните с дълги дръжки; горните приседнали и слабо низбягващи; всички отгоре късо, гъсто четинести и разпръснато прилегнало четинести, отдолу с къси и по жилките с дълги четинки. Съцветията многоцветни, рехави. Цветните дръжки късо, гъсто и дълго разперено четинести. Чашката 3—6 мм дълга, с къси, гъсти и дълги разперени, разпръснати четинки, разрастваща се при плода, повече от половината разделена, дяловете ланцетни. Венчето 5—7 мм дълго, светложълто, тръбесто, с прави дялове; венечните придатъци стърчащи от тръбицата, линейно ланцетни, заострени, по ръба ресничести, ресничките толкова дълги, колкото широки. Тичинковите дръжки по-къси или равни на прашниците, последните продълговати, 2,0—2,5 мм дълги. Стълбчето стърчащо от венчето, по-дълго от венечните придатъци. Орехчетата 3—4 мм дълги, дребно брадавичести, чернокафяви.
Общо разпространение:Югоизточна Европа (Балкански полуостров), Югозападна Азия (ендемично находище в Баликезир).Притежава всички лечебни свойства на зарасличето - черния оман.Съдържа алантоин! Но този вид е ендемит и е забранен за бране.



8.д Джудже зрасличе - Symphytum ibericum.Също така е познато и под името иберийско кафе.
Снимка: Елионора Недялкова
Лечебните му свойства са идентични с тези на зарасличето - черен оман.Съдържа алантоин!
https://shireplants.co.uk/symphytum-ibericum/





Аз високо съм дърво,
с дебеличко стебло,
имам плодове лечебни
и за мозъка потребни,
името ми бързо напишете
и със стихче наградете.

9.Орех обикновен (Juglans regia)
Снимка: Невена Босилкова

Използва се цялото орехово дърво.
Свойства на ореха: по-слабо изразено дезинфекциращо действие; противовъзпалително - листа на орех; противоглистно - кора на орех; апетитовъзбуждащо; тонизиращо нервната система; подпомага растежа на костната и съединителната тъкан.
Намира приложение при: нередовна менструация; екземи, кожни инфекции;
косопад; бяло течение; диарии; възпаление на лимфните възли; възпалени венци;
атеросклероза; гуша; подагра; остеопороза; лимфаденит и други.

В народната ни медицина орехът се прилага още при кожна туберкулоза, болки в червата и стомаха, лимфаденит, скрофулоза, хемороиди, кръвохрачене. Отварата от орехови листа може да се изпозлва външно за промивки при рани, кожни заболявания, бяло течение, възпаление на очите, при хемороиди и шарка. Тя е подходяща и за втриване в скалпа и разнасяне по цялата дължина на косата с помощта на гребен, като целта е да предпази от косопад. Приготвена в големи количества тя се смесва с водата във ваната и се използва за правене на бани подходящи за съответното заболяване.

Още за Орех, Обикновен орех (Juglans regia) | Ботаника от Framar.bg: https://medpedia.framar.bg/%D0%B1%D0%BE%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%B0/%D0%BE%D1%80%D0%B5%D1%85-%D0%BE%D0%B1%D0%B8%D0%BA%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%BD-%D0%BE%D1%80%D0%B5%D1%85

Аз правя орехова тинктура от малки орехчета, брани през първата половина на м. юни, които нарязвам наситно и заливам със 70% медицински спирт. Използвам я за обезпаразитяване на организма, което провеждаме в семейството веднъж годишно за профилактика, заедно със смлените билки цладък пелин, вратига и карамфил, по известната схема на руската тройчатка, за която съм писала в този постинг:
https://kasnaprolet9999.blog.bg/lichni-dnevnici/2018/02/06/svetoven-den-za-borba-s-raka-i-kak-tochno-se-borim.1592298

Билколечителят Васил Дамянов сподели следното: Ресите на ореха се ползват като чай при скрофулоза, замърсена кръв, циреи, за прочистване на организма.



Реси от орех
Снимка: Тезгул Исмаил



Аз високо съм дърво,
с дебеличко стебло,
имам плодове лечебни
и за мозъка потребни,
името ми бързо напишете
и със стихче наградете.

10.Орех черен (Black Walnut Tree)
Снимка: Виктор Озетов
Родината му е Северна и Южна Америка и е роднина на българския орех, наречен още персийски. Достига от 70 до 150 м. височина, диаметър от 2 до 4 м., кората му е черна и силно набраздена, а листата му са светлозелени, продълговато-яйцевидни, нечифтоперести, с дължина от 6 до 10 см и ширина 3 см. То е едно от най - ценните дървета.
Още древните гърци и римляни са използвали черния орех за лечение на кожни гъбични инфекции. Китайците са го употребявали за лечение на лумбаго, астми, бери-бери, импотентност. Американските индианци с негова помощ са унищожавали чревни паразити, а жителите на Азия са използвали черния орех за извеждане от тялото на лентови паразити.
http://kasnaprolet9999.blog.bg/lichni-dnevnici/2012/10/07/cheren-oreh-black-walnut-tree.1006875



Обичам блатата, но мразя тъгата
Щастие дарявам, нерви успокоявам
Болката отнемам, аспирина заменям
На сто болежки аз цаката намирам
Автор: Нети Дамянова
11.Орехче брястолистно, блатен тъжник (Filipendula ulmaria)
Снимка: Дарина Пейкова
Многогодишно тревисто растение с хоризонтално разклонено коренище. Стъблата са високи 1-2 m, изправени, прости или разклонени, голи или влакнести. Листата са нечифтоперести с 2-5 двойки големи (2-8 cm дълги) яйцевидно продълговати до яйцевидни, врязано напилени и между тях няколко двойки много по-дребни остро назъбени листчета; връхното листче е дланевидно, 3-5 делно. Съцветията са многоцветни, гъсти, метлицовидни, 5-25 cm дълги. Цветовете са 6-8 mm в диаметър. Чашелистчетата 5, около 1 mm дълги, след прецъфтяване извити назад. Венчелистчетата са 5, по-рядко 6, жълтеникавобели. Тичинките са два пъти по-дълги от венчелисчетата. Плодът е сборен от няколко едносеменни, 3-4 mm дълги, кафяви, спирално извити, голи мехунки. Цъфти юли-август.

Действие: Съвременните научни изследвания върху лечебните му свойства са доказали, че притежава силно нервноуспокоително действие в пъти по-силно от това на валерианата. Счита се, че няма друго лечебно растение с по-високо съдържание на естествени салицилати (безвредни аналози на аспирина).
Блатният тъжник има уникално антистресово влияние, което се дължи на двойното му действие. От една страна успокоява, а от друга способства за подобряване на настроението, тъй като стимулира образуването на серотон - хормона на радостта. Не създава привикване и не намалява работоспособността на организма, а напротив - дарява спокойствие и настроение. Билката притежава още противовъзпалително, антикиселинно, аналгетично, астрингентно (уплътнява тъканите и намалява секрециите), потогонно и диуретично и запичащо действие.

Приложение: Oблекчава главоболието, менструални болки; невралгията, нервните спазми, помага за пълноценния сън; като облекчаващо средство при бактериални и вирусни състояния– варицела, дребна шарка; заболявания на кръвта; колики, диспепсия, диария при деца, свръхкиселинност, гастрит, хиатус, повръщане, херния, болки и възпаления на стомаха и червата, пептични язви, синдром на раздразненото черво, ентерит, язви на стомаха и дуоденума, жълтеница; атеросклероза, болести на пикочния мехур и бъбреците, цистит, подагра, задържане на вода, воднянка, пясък в урината, възпаление на уретрата, камъни в бъбреците, трудно уриниране; артрит, ревматизъм, подути и болезнени стави; болки в мускулите; грип, проблеми на дихателната система, понижава високата температура премахва обривите, възстановява кожата; при инфекции и натравяне, Може да се използва вместо върбовата кора или аспирин, но без да дразни стомаха; В българската народна медицина се употребява още при костна туберколоза, възпаление на жлезите, гуша, задух, рак и др. Външно намира приложение при рани и възпалени очи, правят се промивки при бяло течение и ухапване от насекоми.
Повече за него и братовчеда му ливадното орехче съм написала тук:
http://kasnaprolet9999.blog.bg/hobi/2012/06/07/dve-orehcheta-briastolistno-i-livadno-pomagat-pri-stres-ot-z.964965



Билка съм лeчебна
за ставите потребна
името ми бързо напишете
и със стихче наградете.
12.Орехче ливадно (Filipendula vulgaris)
Снимка: Невена Босилкова
Ливадното орехче е тревисто многогодишно растение с изправено, голо и разклонено само на върха стебло, което достига на височина до 80 см. Цветовете му са със шест венчелистчета, бели или бледорозови, събрани на щитовидни съцветия. Приосновните му листа са нечифтоперести, с 8-25 двойки по-едри назъбени листчета, дълги около 2см., между които по една двойка по-дребни. Листата на ливадното орехче са голи от горната страна и влакнести по жилките от долната страна.На върха завършват с триделно листче. Стъбловите листа са подобни, но са по-дребни и с по-малък брой листчета. Цъфтежа започва през май.

Употреба: Използват се корените и надземните части на ливадното орехче
Действие: ставен ревматизъм, възпаления на отделителната система, неспокоен сън, пречистване на кръвта:

Приложение:
-спиртен извлек-свежо откъснати цветове се насипват в съд, заливат се с ракия, оставят се да престоят на топло 14 дни и се прецежда. Приема се веднъж дневно по 10-15 капки в чаша вода.
-отвара- 1 ч.л. цветове на ливадното орехче се залива с 250 мл вряла вода, оставя се да престои 1-2 мин. след което се прецежда. Пие се на глътки по 2-3 ч.ч дневно.
http://www.bilkitebg.eu/%D0%BB%D0%B8%D0%B2%D0%B0%D0%B4%D0%BD%D0%BE-%D0%BE%D1%80%D0%B5%D1%85%D1%87%D0%B5-%E2%80%93-filipendila-vulgaris/?fbclid=IwAR22WqOLzAUTEIfqxvXoh94j4XLwwSp1OkH239zMae-HtFRFkDhnIABMRdI

Ползата от ливадното орехче за човека е много голямо. Използва се като природно средство за лечение на редица заболявания , но въпреки славата си на лечебно растение то има и определени противопоказания които не бива да се пренебрегват. Основните противопоказания се дължат на стягащите му свойства, наличието на аспирин и салицин и факта, че то може да помогне за понижаване на кръвното налягане.
Като основни противопоказания за употребата на ливадното орехче могат да бъдат посочени: хроничен запек, тромбоцитопения, нарушения при кръвосъсирването, ниско кръвно налягане, бременност и кърмене, остра язва или гастрит, свръхчувствителност към химичните елементи в растението.

Тъй като ливадното орехче има стягащи свойства, се използва за лечение на хронична диария, не бива да се използват отвари и чайове на основата от хора които имат затруднения при изпразването на червата.

Поради антикоагулантните свойства (тъй като съдържа салицилати), употребата му не е разрешена при тези хора които имат анамнеза лошо кръвосъсирване.

Странични ефекти: При хипертоници всяко лекарство, основано на салицил се използва под строгото наблюдение на лекар. Ливадното орехче може да причини запек, чревни колики, гадене. Когато се използва като лекарство, е необходимо редовно да се наблюдава общата кръвна картина, тъй като растението съдържа салицилати.
http://www.jivot.info/2018/09/Filipendula-vulgaris.html?m=1&fbclid=IwAR1_tziFajqhcHg8lBq1GGZNOrW0lEEGm8G_TEvHNMfPiEXSw3g9PGvXFBQ



Как да различим едно от друго двете орехчета - брястолистното и ливадното. При листата на Брястолистното орехче (Блатен тъжник) между всяка двойка големи напречни листа има по 2-3 двойки малки листенца. Приосновните листа на на блатния тъжник са по-едри.Приосновните листа на ливадното орехче са нечифтоперести, с 8-25 двойки по-едри листчета, между които по една двойка по-дребни. Освен външните белези, трябва да се има предвид, че те растат по различно време и на различна надморска височина по планините. Ливадното орехче расте по горските поляни до 1000 м.н.в. и цъфти края на м. май и юни. Брястолистното орехче расте в близост до високопланински реки и потоци, заблатени места,над 1200 м.н.в. и цъфти втората половина на м.юли.


Повече за използването на тези билки може да научите в моят профил във фейса, където съм направила албум с тях и в коментар под всяка снимка има много инфо и още снимки от дадения вид билка :

https://www.facebook.com/media/set/?vanity=100001601692108&set=a.2200380336692001

Същите албуми съм направила и в Групата във Фейса „Тайната на билките“, който го интересува да идва при нас: https://www.facebook.com/groups/1830831407232538
В групата наблягаме на разпознаването на билките, растящи в природата и направа на лечебни продукти от тях в домашни условия. Понякога споделяме опит в лечението с тях на свои болежки и такива на близките ни, но като цяло не се занимаваме с лечение по симптоматика, както се случва с други билкарски групи,защото не сме лечители с практика.



Това е колаж от тези билки, направен от Нети Дамянова, админката на публичната група "Тайната на билките" във фейса.

От два дена започнах да си разбърквам през ден бурканите с бъзак и захар. Първите седем дена не ги разбърквам и след това започвам бъркането с дървена лъжица. Държа ги в помещение на сравнително топло и на тъмно. Поставила съм ги в едно чекмедже на стария ми хладилник и ги покривам с одеало. Ферментацията така е бавна,без изкипяване на съдържанието от буркана.Само веднъж съм го правила по рецептата на Димков да ги държа на слънце и после ги събирах зрънцата по балкона. След време някъде прочетох,че това не е правилно и вече нямам такива проблеми.Днес ми изпратиха по Вайбъра един много забавен текст за използването на сиропа от бъзак. Ето го: "Около 1960 година през зимните месеци в София върлува страшен грип. Здравеопазването е безсилно. Управляващите се виждат в чудо (антибиотици има само като пеницилин и то в малки количества). Тодор Живков виждайки , че няма какво да се направи, казва:
-Викайте онзи, Билкаря ( Петър Димков), да видим какво ще каже!
Събрали се маститите комунисти и го питат , дали може да се овладее грипната вълна. А той:
-Може, но трябва да ме слушате!
И те го послушали.
В началото и края на най-оживената улица "Витошка" наклали огън с казан в който се вари чай и сложили една бъчва от това грозде известно с много имена, но най-популярното е "черен бъз" и започнали да раздават безплатно на софиянци чай с една лъжичка от съдържанието (ред бъз, ред захар). На третия ден грипът си тръгнал от София.
Това ми го разказаха мои приятели от Варна през далечната 1987 година. От тогава всяка година си го правя, но последната не ми остана време, и пропуснах. Заради това бях десетина дни повален от грип ли, от ковид ли?
Затова горещо препоръчвам, който му е на сърце да намери време и за 15 минути ще си направи най-якото лекарство за повдигане на имунната система.
Днес докато го брах намерих 3 охлювчета ,които се бяха изкачили на самите гроздове, където е най-горещо и неподходящо за тях, но вероятно и те имат нужда да си вдигнат имунната система." В интерес на истината по това време Антон Югов е бил председател на МС, а Живков се е усуквал около него, като му е взимал мярката,след което в края на 1962 г. е седнал на стола му и го е пратил в седма глуха. Грип обаче имаше през 1964 г. и един от дядовците ми замина,а всички в къщи бяха болни .Аз като най-здрава тичах до аптеката за лекарства.