Блогрол
1. Виртуална духовна библиотека
2. Сайт на в-к "Лечител"
3. Природна медицина-сайтът на д-р Пашкулев
4. Бъди щастлив
5. Радиестезия, хомеопатия, пирамиди
6. Всичко за билките-първа част
7. Всичко за билките-втора част
8. Всичко за билките-трета част
9. Всичко за билките-четвърта част
10. Полезни съвети
11. Сайт с Художествени снимки от Карибите и Канада.
12. Сборен постинг на снимки от други държави-проект на Петя
13. снимки от Родопите-2 част-проект ня Джулия Бел
14. България в снимки-проект на julia13
15. Снимки от Пирин-проект на Джулия Бел
16. Какво сме дали на света
17. Снимки на планини в България-първа част-проект на Джулия Бел
18. Снимки от Рила-проект на Джулия Бел
19. снимки от планини в България-2 част-проект на Джулия Бел
20. снимки от градове и села в БГ-проект на Джулия Бел
21. Снимки от църкви и манастири в България, проект на Джулия Бел
22. Снимки от Родопите-проект на Джулия Бел
23. Снимки от света-мои постинги
24. Снимки от планини в България-проект на Джулия Бел-трета част
25. Снимки от градове и села-втора част-проект на Джулия Бел
26. Притча за скорпионите
27. Билколечение
28. билкосъбиране
2. Сайт на в-к "Лечител"
3. Природна медицина-сайтът на д-р Пашкулев
4. Бъди щастлив
5. Радиестезия, хомеопатия, пирамиди
6. Всичко за билките-първа част
7. Всичко за билките-втора част
8. Всичко за билките-трета част
9. Всичко за билките-четвърта част
10. Полезни съвети
11. Сайт с Художествени снимки от Карибите и Канада.
12. Сборен постинг на снимки от други държави-проект на Петя
13. снимки от Родопите-2 част-проект ня Джулия Бел
14. България в снимки-проект на julia13
15. Снимки от Пирин-проект на Джулия Бел
16. Какво сме дали на света
17. Снимки на планини в България-първа част-проект на Джулия Бел
18. Снимки от Рила-проект на Джулия Бел
19. снимки от планини в България-2 част-проект на Джулия Бел
20. снимки от градове и села в БГ-проект на Джулия Бел
21. Снимки от църкви и манастири в България, проект на Джулия Бел
22. Снимки от Родопите-проект на Джулия Бел
23. Снимки от света-мои постинги
24. Снимки от планини в България-проект на Джулия Бел-трета част
25. Снимки от градове и села-втора част-проект на Джулия Бел
26. Притча за скорпионите
27. Билколечение
28. билкосъбиране
Постинг
29.06.2021 22:04 -
Билки, наименованията на които започват с буквата M-втора част
Автор: kasnaprolet9999
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2818 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 21.07.2021 14:30
Прочетен: 2818 Коментари: 0 Гласове:
4
Последна промяна: 21.07.2021 14:30
Ето че лятото дойде с гръм и трясък, високи температури и проливни дъждове. Такова начало до сега не помня, но вероятно прави нужното да бъде в синхрон с нажежената политическата обстановка на избори до дупка и противопоставяне на новите партии срещу статуковите.
Времето не попречи на много хора от нашата група наберат билки на Еньовден, да ги снимат и да направят множество публикации за радост на начинаещите билкари. Беше истински празник на билките, които сами си спретнахме с интересни стихчета и хубави снимки. По-чевръстите успяха и кремчета да си направят с част от набраното и да споделят своя опит с останалите в групата. Аз и останалите две админки бяхме навигатори и нещо като програми за разпознаване на непознати за някои от берачите билки. Наложи ми се да остана в къщи, но успях да си направя еньовски венец с билки от моя двор, които са около 30 вида вече. Сега виси на външната врата за здраве и ни пази от зли духове и досадни политически активисти, разнасящи купища листовки. След четири дена с една приятелка си отпранувахме празника на билките всред поляните над Макоцево и слънцето не успя да ни стопи. Прибрахме се с купища торбички с различни билки в тях.
Днес ще ви покажа втората част от билките, започващи с буквата М, които аз и членовете на билковата ни група във фейса "Тайната на билките" сме снимали. Подобно на албума с буквата Г, тук за всяка билка има стихче, което е било като гатанка и помощно средство за разпознаването й. Така под формата на игра установих, че се научава повече и интереса е по-голям. Казвала съм и друг път, че там взаимно се учиме да ги разпознаваме и да си правим лечебни продукти с тях, които използваме според случая-профилактика или лечение. Информацията за лечебните им свойства за съм взела от професионални ботанически сайтове като Фрамър, Билка.бг, Здраве.бг и др., но на места в коментарите към снимките има споделен опит от мен и членове на групата. Тук само маркирам част от нея, но който има интерес е добре да прегледа този албум в групата ни, която е публична. Намира се в секция „Албуми“, където са и останалите, които съм оформила по азбучен ред.
Цялата на лимон ухая,
слагайте листенце в чая
от маслото ми се намажете
и депресията изгонете.
Най-голямата ми изненада,
секса ще е с повече наслада.
Бързо името ми напишете,
много дълго не мислете.
1.Мента лимонова (Mentha citrata)
Снимка: Джемал Муса
Тази мента е култивиран вид, със специфичен лимонов аромат. Подходяща е за чай и коктейли.
Маслото от ментра цитрата има много лечебни свойства. Той е отличен антисептик, антидепресант, антивирусен, противовъзпалителен, противогъбичен и също така подпомага храносмилането. За жени, които преживяват менопауза, той е най-подходящ като парфюм, особено заради охлаждащите му свойства. Това етерично масло намалява паниката и страха, насърчава съня и успокоява нервната система. Освен, че се използва в козметиката, маслото се използва и в плодови салати. В бижутата с ароматерапия се носи около врата.Независимо дали става дума за главоболие, стомашни болки, треска, гадене, болен стомах, паразити, нерви или нарушения в храносмилателната система, етеричното масло от мента цитрата се оказва много полезно. Освен това се използва и в производството на сиропи за кашлица, парфюмиращи средства, балсами за болка, сапуни, почистващи препарати и много други цели.
Това масло помага при повдигане на духовете, вдъхновение, мотивиране, релаксиране и осигурява успокояващ ефект върху потребителя. Това е отлично масло, което може да се използва за масаж, в арома лампата, като спрей за мъгла и дифузьор, във вода за баня, парно вдишване и пръстен с крушка.Той има редица физически приложения, включително стимулиране на нервната умора, половата система при мъжете и женските яйчници. Що се отнася до умствените приложения, тя помага да се насладите на сексуалния живот на всеки, който има сексуална депресия и неактивен сексуален живот.Като емоционална употреба това помага на мъжа или жената да се чувстват добре в сексуалността си. Докато изследват своята сексуалност, те имат по-добра самоувереност и сексуален опит. Така че всеки, който има притеснения относно своята сексуалност, може да помисли да използва етерично масло от Mentha Citrata.
Като духовна употреба тя дава възможност и укрепва, както мъжете, така и жените през третото око и сакралната чакра. Сексуалността развива повече сила и яснота. Изгубеното удоволствие е лесно да се върне в живота, като използвате маслото Mentha Citrata.
В парфюмерийната индустрия се използва главно в парфюмерийни приложения и за добавяне на аромат. Използва се и в индустрията на храни и напитки.
Добре се съчетава с други етерични масла като иланг иланг, босилек, здравец, лавандула, цитрусови масла и роза. Преди да приложите маслото Mentha Citrata, трябва да се вземат някои предпазни мерки. Той няма токсичен характер и може да предизвика дразнене и чувствителност. Хората с чувствителна кожа и жени в бременност трябва да избягват приема на това етерично масло.
Самото растение Mentha Citrata има цитрусови плодове като силен аромат. Екстрактът, получен за листата на билката, има зелен, леко флорален и свеж аромат
Предимства и ползи: Използва се при стомашни болки, гадене, паразити и други храносмилателни разстройства, за нерви и болен стомах, и за треска и главоболие.
Използва се и в производствения процес на парфюмиращи препарати, детергенти, сапуни, балсами за болка и сиропи за кашлица и други
https://www.vinayakcorporation.com/mentha-citrata-oil/
Синя билка съм в полето,
и танцувам в свежите треви,
чайче запарете си от мене,
щом корем ви заболи.
Вий добре си помислете,
името ми напишете
2.Метличина синя, полска (Centaurea cyanus L)
Снимка: Иванка Транкарова
Действие: жлъчегонно, апетитостимулиращо, диуретично, отхрачващо, противовъзпалително и тонизиращо. Клинични проучвания установяват, че употребата на билката има положително въздействие върху сърдечносъдовата система, тъй като понижава артериалното налягане и нормализира сърдечния ритъм. Подсилва организма след дълго боледуване, стимулира растежа на косата, премахва пърхута и сърбежа на кожата.
Приложение: при проблеми с жлъчката, възпаление на бронхите (бронхития трахеобронхити, магарешка кашлица),нарушения в храносмилането, рязко спадане на теглото, възпаления на стомаха, чернодробни заболявания (жълтеница), проблеми с бъбреците и пикочните пътища. Билката се прилага и външно при заболявания на кожата и за промивка при възпаление, нараняване или перде на очите.
Народната медицина отдавна препоръчва прилагането на метличината при: изтощени от дълго заболяване болни, безапетитие от най-различен произход, заболявания на бъбреците и на пикочоотделителните пътища (нефрити, нефрозонефрити, нефролитиаза, уретрити и цистити), заболявания на жлъчните пътища, възпалителни заболявания на бронхите, магарешка кашлица, обструктивен бронхиален синдром.
Прочети още на:
https://www.dnes.bg/blogini/2013/07/20/sinia-metlichina-lek-pri-stomashni-stradaniia-i-kojni-problemi.194234
По оградите се кипря важно,
пролет в лилаво цъфтя,
плодчета червени раждам,
и от здраве цялата пращя.
Бързо името ми напиши,
но добре си помисли!
3.Мерджан, Годжи бери (Lycium barbarum)
Снимка: Маргарита Велинова
Известен е още като лиций, той е дългогодишен храст с малки червени плодове и жълти бъбрековидни семенца. Плодовете му са най-ценената част в медицината, въпреки че цялото растение е лечебно. Храстът е с много здрави корени и може да вирее по няколкостотин години, като издържа на всякакви тепмературни условия и няма предпочитания към климата и почвата. Среща се и из България в населените места и по планините до 1200 м надморска височина.
Откакто годжи бери се предлага и у нас, наред с всичките му ползотворни свойства, съществува схващането, че този плод не вирее у нас. Повечето хора си го купуват насипно и в изсушено състояние, тъй като смятат, че това е единственият вариант да се сдобият с него. А реално пресен този плод е много по-полезен, тъй като при сушенето голяма част от полезните му свойства просто изчезват.
Не подминавайте тази билка!Мерджан,лиций или годжи-бери.Узрелите плодчета на мерджана съдържат невероятно много полезни елементи и над 500 пъти повече вит С от портокалите.
През последните години много китайски и западни учени съобщават, че мерджанът има свойствата да укрепва имунната система на организма, да се справя с преумората, подобрява зрението, укрепва черния дроб, понижава кръвната захар, регулира кръвното налягане, предпазва и лекува туморни образувания, регулира твърдия алкохол в жлъчката.
Лабораторните изследвания показват, че мерджанът увеличава белите кръвни телца в организма, презпазва клетките от остаряване, способства саморегулиращите функции на ДНА и помага на остарелите и болните клетки да се трансформират и по този начин да се възстанови нормалното здраво състояние на клетките.
Японски учени са доказали, че полизахаридите в мерджана спират растежа на раковите клетки и съдържат вещества, които предпазват клетките от мутация. Съдържанието на полизахариди в мерджана варира между 7 и 13%, а общото съдържание на захар - между 22 и 42%.
Мерджанът значително помага при рак на черния дроб. Това е така, защото полизахаридите в мерджана имат способността да понижават окисляванетно на мазните вещества в клетките на черния дроб. Неслучайно китайските лекари казват, че мерджанът е най-доброто лекарство за тонизиране на бъбреците и черния дроб.
http://anipesheva.blogspot.com/2009/12/blog-post.html
В градините раста
и в кремаво цъфтя.
есен връзвам кратунки
оранжеви мехунки.
Вие бързо помислете
името ми напишете
4. Мехунка оранжева (Physalis alkekengi L.)
Снимка: Невена Босилкова
Мехунките наброяват около 70 вида, като двайсетина от тях са с приятни и ядливи плодове, отглежданите са 4-5. В специализираните вериги у нас се среща предимно Physalis peruviana. Не е изключено обачеда е да се натъкнете и на други два - ягодова мехунка Ph. pruinosa (подобен на peruviana, но с ягодов аромат) и мексиканска мехунка Ph. ixocarpa. Перуанската мехунка произлиза от Бразилия, но се е разпространила естествено на запад към Перу и Чили, където в планинските области е въведен като култура от инките.
https://gotvach.bg/n8-45368-%D0%9C%D0%B5%D1%85%D1%83%D0%BD%D0%BA%D0%B0
Използваема част. Плодовете, брани през есента, след като узреят и то без чашките, които са отровни. Сушат се в сушилня до 50 °С.
Действие. Пикочогонно. Билката спомага за изхвърлянето на уратни камъни от бъбреците, повлияваа благоприятно функцията на черния дроб при жлъчнокаменна болест и жълтеница, действа обезболяващо при ставен ревматизъм и зъбобол.
Приложение. При пиелонефрити (възпаление на бъбречното легенче), при пясък в бъбреците, жълтеница, хронично възпаление на черния дроб, ревматизъм, зъбобол и др.
Начин на употреба. Вземат се около 10 зрели плода, които се заливат с 400 мл вряща вода. Варят се около 5 минути. Отварата се пие по 1 кафена чашка преди ядене 3 пъти на ден. Плодовете могат да се консумират и пресни – по 10-15 на ден без чашките (или пресен сок от тях – по 20 мл на ден).
http://budha1.blog.bg/drugi/2014/01/04/mehunka-physalis-alkekenge.1225002
Аз на храстче си раста
нависоко в планина,
бъбреците ви лекувам,
не се перча и надувам.
Бързичко си помислете,
името ми напишете!!
5.Мечо грозде(Arctostaphylos uva-ursi)
Снимка: Дарина Пейкова
То е многогодишно храстовидно растение, което е представител на семейство Пиренови (Ericaceae). Мечото грозде представлява вечнозелено пълзящо храстче, достигащо височина до 30 сантиметра. Вечнозелените листа са последователно разположени, кожести, целокрайни, на върха си са закръглени, в основата са клиновидни и преминават в къса дръжка. Баграта на листата придобива лилав оттенък през есента. Цветовете са бледорозови, разположени на върха на стъблото в увиснали гроздовидни съцветия. Цъфтежът е през май-юни. Плодът на мечото грозде представлява яркочервена сухо месеста ягода с няколко семена във вътрешността.
Среща се още под наименованията меча стъпка, дива боровинка, диви черешки, ува-урси. Името на билката е свързано с факта, че е плодовете й са предпочитана храна за мечките.
Билката за първи път е била описана през 13 век в Уелс, още тогава хората са я прилагали заради силните й диуретични и дезинфекциращи свойства. Те се дължат на разграждането на арбутина (съдържащ се в листата на билката) до хидрохинон и метилхидрохинон. В миналото мечата стъпка е била използвана и за лечение на бронхити и възпаления на горните дихателни пътища, но в последствие тази употреба е била преустановена. Мечото грозде притежава мощни диуретични и антисептични свойства. Народната медицина в различни държави използва ува-урси за лечение на нефрит, бъбречни камъни и хронични цистити и уретрити. Билката се употребява като общо тонизиращо средство при бъбречни и чернодробни заболявания. Местните американци дори прилагали плодовете от мечо грозде при главоболие. В съвременната медицина алантоинът, съдържащ се в мечото грозде представлява активна съставка в много кремове за лечение на рани, херпес симплекс и вагинални инфекции.
Научни изследвания сочат, че продължителната консумация на мечо грозде в комбинация с глухарче, значително намалява рецидивите от урогенитални инфекции при жените. Честотата им значително се редуцира и се предотвратяват хронични състояния.
Още за Мечо грозде (Arctostaphylos uva-Ursi) | Ботаника от Framar.bg: https://medpedia.framar.bg/%D0%B1%D0%BE%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%B0/%D0%BC%D0%B5%D1%87%D0%BE-%D0%B3%D1%80%D0%BE%D0%B7%D0%B4%D0%B5?fbclid=IwAR2m7K0vyV9UhajiEGiIi4qG5ZNEgFMtaXP-PiZPtFCPrLQgjLHU18AVG40
Всяка пролет аз цъфтя
и поляните крася,
а от жълтите ми цветове,
грейва всякое лице.
6. Минзухар жълт (Crocus flavus или Crocus aureus)
Снимка: Дарина Пейкова
Достига до 10-15 см височина, като най-високи са екземплярите на 2-5 годишна възраст. Развива се от луковица, с нишковидни корени. При този вид минзухар луковицата се разпада на успоредни надлъжни влакна, за разлика от златистоцветния, при който се разпада на пръстеновидни дялове. Стъблото е обло, право и късо - достига до 6 см височина. Често стъблото е по-късо от височината на чашката. Понякога от една луковица излизат две или повече стъбълца. Характерно за жълтия минзухар е, че част от стъблото и листата са покрити с бледо - до тъмнокафява люспа, която прораства от луковицата. Листата на жълтия минзухар са зелени, с ясно изразена бяла лента по средата. Листата са срещуположни, прави, много дълги и тесни. Обикновено са от 4 до 8, но в редки случаи може да бъдат само 2 на брой.
Листата са леко космати. На дължина достигат 10-23 cm, а в широчина едва 2,5-4 мм. Част от листата на всеки минзухар порастват по-високи от цветовете и сякаш ги обграждат като стражи.
Цветчетата са оформени като бокал (винена чаша) и се състоят от 6 венчелистчета, обикновено с 3 тичинки.
Цъфтежът се наблюдава през пролетта - от февруари до април, като най-обилен е през март. След като цъфнат, цветчетата издържат само около 1 седмица.
От жълтият минзухар се използва само цветът и то в минимална степен.
Химичен състав на жълт минзухар: Всички представители на род Crocus съдържат в по-голяма или по-малка степен веществото кроцин - каротеноидното багрило, което оцветява храната в жълт цвят. Най-богат на кроцин е шафрановият минзухар, който е ценен заради дългите си близалца, които се изсушават и използват като подправка.Съдържанието на кроцин в жълтия минзухар е незначително, поради което той не намира приложение в кулинарията.
Свойства и действие на растението: Въпреки, че реално няма приложение в тази насока, установено е, че жълтият минзухар има следните свойства и действия: болкоуспокояващо; наркотично; афродизиак; засилва кървенето при менструация.
Начин на употреба: Има данни за приложение на цветовете на жълтия минзухар в минимални количества в спиртни извлеци заедно с много други билки, за общо укрепване на организма и пречистване. Полезните свойства на растението не са потвърдени. В определени количества всички части на жълтия минзухар могат да бъдат токсични.
Не се препоръчва вътрешен прием на чайове, отвари или запарки от жълт минзухар. Растението може да бъде отровно в големи количества и е особено опасно за бременни жени.
При домашни животни, хранени с жълт минзухар в големи количества, могат да се проявят стомашно-чревни проблеми.
Още за Жълт минзухар, Пролетен минзухар, Качутка (Crocus flavus) | Ботаника от Framar.bg: https://medpedia.framar.bg/%D0%B1%D0%BE%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%B0/%D0%B6%D1%8A%D0%BB%D1%82-%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%B7%D1%83%D1%85%D0%B0%D1%80-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D1%82%D0%B5%D0%BD-%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%B7%D1%83%D1%85%D0%B0%D1%80-%D0%BA%D0%B0%D1%87%D1%83%D1%82%D0%BA%D0%B0?fbclid=IwAR2QBjAK3NYeQyg0Iex0pjFkI9o7Tc4i7kPD_zM0WBUsclZjoLhr_4h5vTY
Всяка пролет аз цъфтя
и поляните крася,
а от жълтите ми цветове,
грейва всякое лице,
мен наричат ме джудже,
често съм с други цветове.
7.Златоцветен минзухар, Златистоцветен минзухар (Crocus chrysanthus)
Снимка Теменужка Александрова
Той е тревисто, многогодишно растение, причислено към семейство Перуникови (Iridaceae). Видът е сред най-разпространените минзухари в България, заедно с жълтия и томасиниевия минзухар. Златистоцветният минзухар е пролетно, луковично растение, което се характеризира с бурно размножаване. Това, което отличава златистоцветния от другите минзухари е неговата луковица, която в основата си се разпада на пръстеновидни дялове. Освен това ципата, която обвива стъблото най-често го покрива почти до цвета, докато при другите видове такава ципа или липсва, или покрива само част от стъблото. Друг отличителен белег е, че при златистоцветния минзухар израстването на няколко (2-3) цветя от една луковица е по-често срещано, отколкото при другите видове. Той е от по-малките видове минзухари, често означаван като минзухар-джудже - обикновено достига 7-8 см височина, рядко 10.
Листата на златистоцветния минзухар са дълги и тесни, изправени нагоре. На брой са между 5 и 8, а цветът им е наситено зелен, с плътна сребристо-бяла линия по средата. Разположени са само в основата на стъблото - т.нар. базално разположение. На височина листата достигат до 7.6-10.2 см. Цветът на златистоцветния минзухар се състои от 6 овални или заострени венчелистчета, които образуват купообразна чашка. Венчелистветата най-често са златисти или кремаво жълти, с бронзови оттенъци, но също така може да бъдат оцветени в бяло, синьо или виолетово. Тичинките са 3, най-често жълти на цвят, а близалцето е оцвецветено в оранжево или червеникаво-оранжево. Цъфтежът се наблюдава най-често през февруари-март, като обикновено изпреварва с 2-3 седмици синия минзухар.
Златистоцветният минзухар притежава известно болкоуспокояващо, афродизиачно, наркотично и токсично действие.През годините са правени опити за лечение на артрит, ревматизъм и други заболявания и състояния, но не са установени значителни ползи от приложението на растението.
Всички части на растението са токсични и в определени количества могат да предизвикат отравяне при поглъщане. Не се препоръчва направата на отвари, чайове, настойки или компреси от златистоцветен минзухар.
Въпреки, че катеричките обичат да си похапват минзухари и очевидно това не им създава дискомфорт, при консумацията на минзухари от домашни животни, особено в по-големи количества, са наблюдавани редица стомашно-чревни неразположения и бъбречни проблеми.
Още за Златистоцветен минзухар, Златен минзухар, Балкански минзухар (Crocus chrysanthus) | Ботаника от Framar.bg: https://medpedia.framar.bg/%D0%B1%D0%BE%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%B0/%D0%B7%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%86%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B5%D0%BD-%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%B7%D1%83%D1%85%D0%B0%D1%80-%D0%B7%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BD-%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%B7%D1%83%D1%85%D0%B0%D1%80-%D0%B1%D0%B0%D0%BB%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%B7%D1%83%D1%85%D0%B0%D1%80?fbclid=IwAR2xhFLEXdqDfklD7222gAwKllM7YXS-Uj7h92Pqd59H7B_bMlpJfFpp0dE
Всяка пролет аз цъфтя
по високи планини раста,
от лилавите ми цветове,
грейва всякое лице.
Много ..много не мислете,
името ми напишете!!!
8.Минзухар планински (Crocus veluchensis)
Снимка: Божанка Гатева
Многогодишно луковично растение; Балкански ендемит;
Разпространение: планините по поляни, често излиза направо от преспите сняг, от 1000 до 2500 метра надморска височина; Височината на растението е от 8 до 15 см. Цветовете лилави. Обвивката на грудколуковицата не отделя пръстенчета в основата. Всеки цвят е обхванат с по две ципести влагалища. Цъфти март-юни.
http://wildplantsbg.blogspot.com/2006/05/crocus-veluchensis.html
Планинския минзухар (Crocus veluchensis) ще различите по това, че никога не
се среща на надморска височина по-ниска от 1000м. Ако срещнете минзухар
високо в планината, това с огромна доза сигурност е планински минзухар.
Край топящите се преспи сняг около връх Мусала може да бъде видян дори
към средата на юли – когато и където не се намира никой друг цъфнал
минзухар. Не се използва за лечебни цели, сложен е в албума, за да се направи разлика с есения минзухар (мразовец, кърпикожух), който цъфти през есента и лечебен вид.
Есенен минзухар(Colchicum autumnale) известен у нас и като кърпикожух.Ще го разпознаете по това, че тичинките му са 6 .
Снимка: Иван Милев
Като суровина в химикофармацевтичната промишленост за получаване на алкалоида колхицин. Силна и опасна отрова.Препаратите от колхицина се употребяват против подагра, ревматизъм, за уталожване на болките и др. само с лекарско предписание във вид на екстракти и тинктури в минимални дози. В по-големи дози колхицинът предизвиква диария, а в още по-големи — смърт, като парализира центъра на дишането. Колхицинът намира приложение и в биологичните изследвания за получаване на полиплоидни форми от билките. Колхаминът има антимитотична активност и се прилага за лечение на кожния рак.
https://bilki.bg/encyclopedia-bilki/esenen-minzuhar.html?fbclid=IwAR3OQJP19pgwCg72dVyd24vT-Nh80g9PeuUJ21KRVSc4yzbKaK1fm-taMP4
Друг подобен на планинския минзухар е Шафрановият минзухар (Crocus sativus L.), който не се среща в диво състояние.
Снимка: Дима Трифонова
Принадлежи към семейство Iridaceae (Перуникови). Култивирането и използването на Crocus sativus датира от 3500 години и обхваща много култури, континенти и цивилизации. Използват се и изсушените близалца на цветовете като подправка, която е най-скъпата в световен мащаб. Билката притежава горчив вкус и аромат и се използва за ароматизиране, като боя и лекарство. Нарича се още „червено злато”.
Още за Шафран, Шафранов минзухар (Crocus sativus) | Ботаника от Framar.bg: https://medpedia.framar.bg/%D0%B1%D0%BE%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%B0/%D1%88%D0%B0%D1%84%D1%80%D0%B0%D0%BD-%D1%88%D0%B0%D1%84%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D0%B2-%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%B7%D1%83%D1%85%D0%B0%D1%80?fbclid=IwAR1Bc7Nj2q4SkMLkNUwFYCPn4IU78TcR_HKoCLz87PV-4MCBc116RefdnlY
Горските поляни най-обичам,
в градините зад храстите надничам,
аз ухая на любов и младост,
и на момите нося радост.
Много..много не мисли,
името ми напиши.
9.Момина сълза(Convallaria majalis)
Снимка:Теменужка Александрова
Тя е тревисто растение от семейство Рускусови. Известна още като лилия на долината. Момината сълза образува обширни колини от подземни стъбла – коренище.
Листата и цветовете на момина сълза съдържат етерично масло, сапонини, смоли, органични киселини и захари, които извлечени и обработени по правилен начин имат полезни свойства, но наред с това съдържа отровни гликозиди, които могат да бъдат опасни за здравето.
Момината сълза усилва сърдечните съкращения и забавя сърдечната дейност. Има благоприятно действие върху артериите. Действието на момината сълза се изразява в често уриниране, особено при хора с неврози и сърдечно-съдови заболявания. Водата от момината сълза се нарича „Златна вода“. Тя се прилага за лечение на главоболие, нерви, но и като профилактично средство при епидемии и заразни болести.
Цветовете се прилагат за лечение на епилепсия. В народната медицина цветът се използва като тинктура във водка или алкохолен разтвор, като добро успокоително средство, както и за намаляване на степента на болки при възпалителни процеси.
https://gotvach.bg/n8-35609-%D0%9C%D0%BE%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D1%8A%D0%BB%D0%B7%D0%B0
Момината сълза е отровна, но извлек от нея помага на човешкото сърце да работи по-добре. Не по-малко от този извлек за работата на сърцето помага и самата красота на нейните цветове, внушаващи допълнителен стимул за живот. От растението се заинтересували и лечителите. В различните страни от него приготвяли различни спиртни извлеци, отвари и лекарства. Дори за известно време момината сълза била емблема на докторите по медицина. Повече съм писала тук:
http://kasnaprolet9999.blog.bg/hobi/2012/04/20/mominite-sylzi-simvol-na-krasotata-na-liubovta-i-bolkata-na-.943015
Горските поляни най-обичам,
в градините зад храстите надничам,
аз ухая на любов и младост,
и на момите нося радост.
Много..много не мисли,
името ми напиши.
10.Момкова сълза многоцветна(Polygonatum multiflorum)
Снимка: Маруся Христова
Тя представлява многогодишно, цъфтящо, тревисто растение с изявени лечебни свойства. Принадлежи към семейство Аспарагусови (Asparagaceae).
Тя израства на височина до 50 см.
Употребява се коренът на растението.
Многоцветна момкова сълза
Действие. Кръвоспиращо, пикочогонно и противовъзпалително, но се предпочита използването на билката за външно приложение при контузии, кървящи рани, кожни заболявания. Има данни, че билката притежава противодиабетично действие.
Приложение. При кръвотечение, контузии, кървящи рани, екземи и др.
Начин на употреба. Внимание! Само за външна употреба! Около 1 супена лъжица ситно нарязани корени се заливат с 400 мл вряща вода. Престояват 30 минути. Правят се компреси. Използва се и отвара – 40-50 г билка се вари 10 минути в 500 мл вода, след което се правят компреси.
Внимание! Билката е отровна! Вътрешната й употреба е забранена!
Състояния и заболявания, при които се прилага:контузии; кървящи рани; кожни заболявания; ревматизъм; подагра; диабет; кървене от матката; подкожни кръвоизливи.
Билката е отровна и затова вътрешният й прием трябва да се консултира с лекар.
Още за Момкова сълза (Polygonatum multiflorum) | Ботаника от Framar.bg: https://medpedia.framar.bg/%D0%B1%D0%BE%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%B0/%D0%BC%D0%BE%D0%BC%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%B0-%D1%81%D1%8A%D0%BB%D0%B7%D0%B0?fbclid=IwAR180Un4haN9U2VtvPlTCrhZPjVcHPw_No0FFYQjtP7KWU0J6uDVmR3XHjQ
Още за Момкова сълза (Polygonatum multiflorum) | Ботаника от Framar.bg: https://medpedia.framar.bg/%D0%B1%D0%BE%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%B0/%D0%BC%D0%BE%D0%BC%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%B0-%D1%81%D1%8A%D0%BB%D0%B7%D0%B0
В България виреят 4 вида Момкова сълза :
• P. odoratum /Mиризлива момкова сълза/
• P. verticillatum /Прешленеста момкова сълза/
• P. latifolium /Широколистна момкова сълза/
• P. multiflorum /Многоцветна момкова сълза/
https://botanica.gallery/archives/965
11. Мурава зеленоцветна, наваличе (Pyrola chlorantha Sw.), сем. Муравени, род Мурава
Снимка: Нети Дамянова
В България са установени 4 вида от род Мурава - Малка , средна, кръглолистна и зеленоцветна мурава.
В ЗЛР са включени последните два вида - зеленоцветната и кръглолистната мурава.
Многогодишно тревисто растение с пълзящо коренище, с високо 10—15 см, изправено, безлистно стъбло. Всичките листа са приосновни, презимуващи, с дълга дръжка и възкръгла, ситно назъбена или целокрайна петура. Цветовете са събрани в многостранен малоцветен грозд, увиснали. Чашката е почти до основата си 5-делна, с ланцетни, на върха завити назад връхчета. Венчето е бяло, 5-листно, несраснало, плоско. Тичинките са 10. Плодникът е от 5 плодолиста, с горен яйчник, с 5 гнезда, едно стълбче, 5-лъчисто близалце. Плодът е 5-гнездна, сферична, многосеменна кутийка. Цъфти юни—юли.
Зеленоцветната мурава се използва като затягащо средство при диарии и маточни и други кръвоизливи:
https://pfaf.org/user/Plant.aspx?LatinName=Pyrola+chlorantha&fbclid=IwAR2HH7JRY_wBWrrM_vybi64cloTr89egxDXDIQBqaNXKgKv30AFsofZucTc
Освен зеленоцветната, в групата са снимани следните два вида мурави:
Малка мурава (Pyrola minor)
Снимка: Джемал Муса
Среднa мурава (Pyrola media).
Снимка: Гергина Симеонова
Муравите съдържат токсичният гликозид аукубин, който действа антибактериално при възпаление на пикочните пътища и са били използвани за тази цел широко в миналото, а също и когато на древните простата ги е алармирала или са имали проблеми със самолети и други летателни атрибути. Погрешно е наричането на муравите със синонима наваличе, което макар и близък си е съвсем отделелен вид – Orthilia secunda – едностранно наваличе.
https://mobile.facebook.com/media/set/?set=a.665486050214863.1073741859.649295485167253&type=3&hc_location=ufi&_rdc=1&_rdr
Аз съм свеж лечебен чай,
кой ли мене не ме знай,
всяка болест аз мора,
и в Родопите раста.
Много..много не мислете,
бързо името ми напишете!!
12.Мурсалски чай (Sideritis scardica)
Снимка: Нина Анадолиева
Той е многогодишно тревисто растение от семейство устоцветни, достигащо 50 см. Цветовете са жълтеникави, разположени прешленовидно в пазвите на лимоненожълти, ципести прицветници в класовидни съцветия. Известен още и като пиренски, триградски, алиботушки, шарпланински чай.
Използваема част — надземната част, брана по време на цъфтежа — юни-юли.
Действа откашлячно, противовъзпалително и омекчително за възпалени лигавици. Препоръчва се при всички видове кашлица, бронхит, бронхиална астма и други.В Института по ботаника проучват свойствата му и установяват благотворното му влияние на чернодробни и редица други заболявания, както и изумителното му качество, че забавя стареенето. Японски учени, изследвали родопското дълголетие, предлагали да финансират отглеждането на лечебното растение, но по-късно българи го култивират и се заемат да го отглеждат в плантации.
Българската народна медицина препоръчва пиринския чай още при емфизема, гръдна жаба, гърлобол и др.
Начин на употреба – 3 супени лъжици от билката се варят в 1 литър вода, 3 минути. Пие се по 1 винена чаша преди ядене, 3 пъти дневно вместо вода. Билката е с приятен аромат и през зимата обичайно се използва за чай.
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%B8%D1%80%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D1%87%D0%B0%D0%B9
Препоръчва се от лекари за:
• лечение на дихателната система система
• кашлици кашлици, бронхити бронхити – и на отделителната отделителната система система, особено особено добре лекува пикочно пикочно-проводните проводните канали и простатитите татитите,
• чернодробни ернодробни и бъбречни бъбречни заболявания заболявания.
• Чаят е известен известен напоследък напоследък като „българската българската виагра“.
Мурсалският Мурсалският чай има тонизиращо тонизиращо, укрепващо и антианемично антианемично действие действие, намалява намалява кръвното кръвното налягане налягане и съответно съответно снижава снижава риска от сърдечен сърдечен инфаркт инфаркт и инсулт. Предотвратява Предотвратява развитието развитието на ракови клетки, предпазва предпазва развитието на атеросклерозата.
https://bilkabg.com/2017/05/23/%D0%BC%D1%83%D1%80%D1%81%D0%B0%D0%BB%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D1%87%D0%B0%D0%B9/
Често във саксийки си раста
и балконите навред крася,
пролет ме садят в градини,
гоня с аромата всякакви гадини,
Ако грип през зимата те сполети,
ти тинктура с мен си направи
и прополис в нея си капни.
Много..много не мисли,
името ми напиши!!!
13.Мушкато червено, стоящо (Pelargonium zonale)
Снимка: Невена Босилкова
Използваема част: Стръкове с листа, съцветия и корени само в свежо състояние.
Химичен състав. Дрогата съдържа етерично масло (0,1-0,4%), още дъбилни и полифенолни вещества, витамини, минерални сoли и др. Етеричното масло от мушкато (наричано още гераниево или пеларгониево масло) е сходно по състав с маслото на индришето - съдържа главно цитринелол (47-55%) и гераниол (37-52%), а още евгенол, линалоол, ментон, изоментон, терпинеол, цитрал, цитронелал, пинен, феландрен, мирцен, елемен, кариофилен, диметилсулфид, фенилетилов алкохол и др. Ароматът на мушкатовото етерично масло е сходен с мириса на маслото от индрише. Представлява бледозеленикава течност.
Действие:В нашата народна медицина мушкатото е на особена почит. От стари времена се е смятало, че вдишването на аромата му носи здраве, предпазва от болести и затова по традиция растението се отглежда и до днес от голям процент от населението. Днес е установено, че действително излъчваният аромат от етеричното масло на мушкатото действа противовъзпалително и противоалергично, стимулира сърдечно-съдовата система и дихателния апарат и тонизира нервната система. Същевременно унищожава болестотворните микроорганизми в близост до него и поглъща летливите токсични вещества, излъчвани от бои, лакове, органични разтворители и др., като ги разгражда до безвредни продукти. Доказано е, че мушкатото има дезинфекциращо, епителизиращо, гранулиращо, противосърбежно и болкоуспокояващо действие.
Корените на мушкатото имат затягащо и кръвоспиращо действие. Проявява се като добър астрингент, както вътрешно така и външно, спира кръвозливите и диарията.
Приложение:При разстроен стомах, гадене, камъни в бъбреците, грип, настинки и кръвоизливи. Външно-рани, кожни проблеми, нервни разстройства, безсъние, мигрени и алергични състояния.
Спиртен извлек: В буркан се слагат нарязани свежи листа стръкове и цвят от мушкатото и се заливат с 70С спирт. Слага се на тъмно и хладно място за един месец, след което се прецежда. Пие се по 20 капки, разтворени в 50 гр. вода сутрин на гладно при простудни и грипни състояния, бронхити и ларингити.Ефикасността се подопрява, ако във всяка доза се добавят 20 капки прополис.
За лечебните му свойства съм писала тук:
http://kasnaprolet9999.blog.bg/hobi/2014/07/03/cherveno-mushkato-carica-na-bilkite-za-2014-g.1278114
Всички видове мушкато притежават защитни свойства , когато се отглеждат в градината или у дома.
Мушкато бяло (Pelargonium white)
Снимка: Невена Босилкова
Много рецепти с бяло мушкато ще намерите в постинга на наша блогърка:
https://budha2.blog.bg/recepti/2014/06/23/ekstrakt-ot-mushkato-i-propolis-lekuva-grip-za-edin-den.1275630
Расна в дворове и в гори,
мен дъждеца само ме пои
Мойте сладки плодове,
който свари есен ги яде.
Те добри са за сърцето,
за стомаха и дупето
Вий добре си помислете,
името ми напишете
14.Мушмула (Mespilus germanica)
Снимка: Дарина Пейкова
Тя е бодлив субтропичен вечнозелен храст или дърво от семейство розоцветни. Има тъмно сива кора на ствола и на клоните, а листата са големи, копиевидни, лъскави, а от долната страна силно мъхести. Цветовете са бели или светло-жълти, със силен аромат.
Употреба: Използват се листата и плодовете в прясно състояние.
В мушмулата се съдържат ябълчна, винена и лимонена киселина, захари, витамини В1, В2, С, каротин, минерални вещества, танин, ароматни и дъбилни вещества, пектин, скорбяла, целулоза и др.
Действие: семената се прилагат като помощно средство при лечение на ангина, астма, бронхит, при стомашно-чревни заболявания, при бъбречни колики – само узрелите плодове, премахва токсините от стомаха, пречиства кръвта и укрепва кръвоносните съдове, укрепва нервната система, стимулира дейността на жлезите с вътрешна секреция, укрепва функцията на дебелото черво, подобрява храносмилането и стимулира изгарянето на мазнини, подобрява функциите на жлъчката, бъбреците и черния дроб, стимулира растежа на децата, против възпалени венци, при възпалена кожа, подходяща за диабетици.
Приложение:
- отвара от незрели плодове със семената
- отвара от листа – 20 листа се заливат с 500 мл вряла вода, варят се 10-12 мин. прецежда се, се оставя да изстине и с нея се жабури 3 пъти дневно
- отвара от сушени плодове – 20 сушени мушмули се заливат с 500 мл вряла вода в дълбок съд с капак, оставя се да престои 4 часа, прецежда се и с нея се жабури 4-5 пъти дневно.
http://www.bilkitebg.eu/%D0%BC%D1%83%D1%88%D0%BC%D1%83%D0%BB%D0%B0-mespilus-germanica-l/
Споделен опит от Иванка Транкарова- чая от листа на мушмула /огромни количества за 2-3 дни/ спасиха мен от тежка форма на салмонелоза/от яйце/. Спасиха и живота на детето ми /бях бременна тогава/. Прогнозата на докторите беше, че няма шансове за детето, но аз им избягах и не влязох в Инфекциозна болница. Така Народната медицина прави чудеса, но е важно да й се доверим и използваме тази многовековна мъдрост.
Мъдростта в мене е събрана,
лекувам успешно вашата рана,
сироп от мене направете
гласа си бързо оправете,
екстракт от мене извлечете
и с него бързо рака изгонете.
15. Мъдрица лечебна (Sisymbrium officinale)
Снимка: Дарина Пейкова
Лечебната мъдрица е била позната като лекарствено билка още на Теофраст, Аристофан и Диоскурид. В нашата народна медицина се употребяват семената или свежите цъфтящи стръкове като диуретично, противокашлечно, стимулиращо антискорбутно и за подобряване на гласа (особено на певците) средство: по 10 г на ситно счукана свежа дрога се вари с 1 л вода заедно със захар и се прави сироп, от който се взема по 50 г 2 — 3 пъти дневно преди ядене. Външно счуканите свежи стръкове или сок от тях, смесен с дървено масло, се използват за бързо зарастване на рани. Семената се употребяват прясно смлени във вид на лапи за налагане при простуда.Младите стръкове на билката имат парлив вкус и могат да се използват за храна като пролетна салата.
От древни времена инфузии и отвари на основата на лечебна мъдрица се използват за лечение на пневмония, бронхиална астма, бронхит, ларингит, белодробна туберкулоза, секреторна недостатъчност, гастрит, възпалителни процеси на пикочно-половата система и обща слабост на организма.
Инфузиите се използват външно: за лечение на рани, за лечение на ожулвания, стоматит, катарална болка в гърлото, синини и дори краста.
Лечебната мъдрица има изразени противовъзпалителни, отхрачващи, диуретични, стягащи свойства, а също така е признат като ефективно средство за повишаване на апетита.
Смята се, че екстракт от лечебна мъдрица помага за лекуване на рак.
https://bilki.bg/encyclopedia-bilki/lechebna-madritsa.html?fbclid=IwAR0mgGRZg3L85Uj786IfdzvJfpBkI1n9MxUIR6EtdjVrv1VcQ01GrQ9NI4A
Аз планинско съм дърво
със дебеличко стебло,
цветовете ми метлици,
бели като гълъбици.
Ти кората ми свари
и подагра победи,
вените си заздрави
и пареза забрави.
Баба Ванга с мен лекува,
бъдещето пророкува.
Ти добре си помисли,
името ми напиши!!!
16. Мъждрян, бял ясен (Fraxinus ornus L.)
Снимка: Мариана Щерева
Мъждрянът е дърво, до 7 - 8 (20) м високо, или висок храст. Кората е сива, гладка; младите клонки са голи, жълтосиви или сиви; пъпките са сиви или кафявосиви. Листата са срещуположни нечифтоперести, 5 - 9 яйцевидни до ланцетни, островърхи, дребно назъбени до напилени листчета, на дръжки. Венчелистчетата са 4, линейни, бели. Плодът представлява орехче със силно развито плоско крилце. Мъждрянът цъфти през май до юни.
Основно действие на билката мъждрян
Мъждрянът има установено адстрингентно действие.
Използва се за заздравяващи рани, има стипчиви, антипиретични, хемостатични, слабителни, диуретични свойства, помага да се избавите от глисти и успешно се бори с кашлицата и дрезгавостта. За да излекувате хроничните заболявания на бронхите, вземете отвара от корите. При възпаление на бъбреците е полезна отварата от листата на растението, а запарването от тях проявява антибактериално действие към бацила на Кох. Етеричните масла ще ви спасят от гъбички и прости микроорганизми.
Изследвайки мъждряна, екип от учени установява наличието на бактериостатично действие на алкохолни екстракти от кори спрямо Staphylococcus aureus. Високото съдържание на ескулин определя използването на билката като суровина за получаването му. Ескулинът притежава капиляроукрепващо, противовъзпалително и венотонично действие.
Корите на мъждряна намират приложение в народната медицина като средство за лечение на диарии. Адстрингентният ефект на растението може да бъде обяснен с високото съдържание на танини в него. Според някои учени сокът от мъждряна, получен след нарязване на кората на дървото, притежава леко лаксативно действие, което се обуславя от високото съдържание на манитол. Манитолът е широко известен като осмотичен диуретик. Когато сокът е качествен, той притежава светложълт цвят, сладникав вкус и ронлива консистенция.
Начин на приложение на билката мъждрян
Две-три супени лъжици счукани кори от мъждрян се заливат с две чаши вряла вода, разбъркват се добре и след като изстинат, се прецеждат. Получената течност се изпива за един ден.
https://bilki.bg/encyclopedia-bilki/mazhdryan.html
Ванга давала чай от бял ясен на деца с парализа.
Чаят, който баба Ванга е препоръчвала, се прави от цветовете и кората на маждряна. Кората се сварява за по-дълго време. Отделно листата се запарват. 3 части запарка на цветове и 1 част отвара от кората се смесват и получената течност се изпива.
Балсам за стомаха
Две-три супени лъжици счукани кори от мъждрян се заливат с две чаши вряла вода, разбъркват се добре и след като изстинат, се прецеждат. Получената течност се изпива в рамките на един ден.
https://www.standartnews.com/lifestyle-misterii/vanga_davala_chay_ot_byal_yasen_na_detsa_s_paraliza-225246.html
Повече за използването на тези билки може да научите в моят профил във фейса, където съм направила албум с тях и в коментар под всяка снимка има много инфо и още снимки от дадения вид билка :
https://www.facebook.com/media/set/?set=a.2172343559495679&type=3
Това е колаж от тези билки, направен от Нети Дамянова, админката на публичната група "Тайната на билките" във фейса.
Който го влече да идва при нас, вече сме над 36 200 човека.
Времето не попречи на много хора от нашата група наберат билки на Еньовден, да ги снимат и да направят множество публикации за радост на начинаещите билкари. Беше истински празник на билките, които сами си спретнахме с интересни стихчета и хубави снимки. По-чевръстите успяха и кремчета да си направят с част от набраното и да споделят своя опит с останалите в групата. Аз и останалите две админки бяхме навигатори и нещо като програми за разпознаване на непознати за някои от берачите билки. Наложи ми се да остана в къщи, но успях да си направя еньовски венец с билки от моя двор, които са около 30 вида вече. Сега виси на външната врата за здраве и ни пази от зли духове и досадни политически активисти, разнасящи купища листовки. След четири дена с една приятелка си отпранувахме празника на билките всред поляните над Макоцево и слънцето не успя да ни стопи. Прибрахме се с купища торбички с различни билки в тях.
Днес ще ви покажа втората част от билките, започващи с буквата М, които аз и членовете на билковата ни група във фейса "Тайната на билките" сме снимали. Подобно на албума с буквата Г, тук за всяка билка има стихче, което е било като гатанка и помощно средство за разпознаването й. Така под формата на игра установих, че се научава повече и интереса е по-голям. Казвала съм и друг път, че там взаимно се учиме да ги разпознаваме и да си правим лечебни продукти с тях, които използваме според случая-профилактика или лечение. Информацията за лечебните им свойства за съм взела от професионални ботанически сайтове като Фрамър, Билка.бг, Здраве.бг и др., но на места в коментарите към снимките има споделен опит от мен и членове на групата. Тук само маркирам част от нея, но който има интерес е добре да прегледа този албум в групата ни, която е публична. Намира се в секция „Албуми“, където са и останалите, които съм оформила по азбучен ред.
Цялата на лимон ухая,
слагайте листенце в чая
от маслото ми се намажете
и депресията изгонете.
Най-голямата ми изненада,
секса ще е с повече наслада.
Бързо името ми напишете,
много дълго не мислете.
1.Мента лимонова (Mentha citrata)
Снимка: Джемал Муса
Тази мента е култивиран вид, със специфичен лимонов аромат. Подходяща е за чай и коктейли.
Маслото от ментра цитрата има много лечебни свойства. Той е отличен антисептик, антидепресант, антивирусен, противовъзпалителен, противогъбичен и също така подпомага храносмилането. За жени, които преживяват менопауза, той е най-подходящ като парфюм, особено заради охлаждащите му свойства. Това етерично масло намалява паниката и страха, насърчава съня и успокоява нервната система. Освен, че се използва в козметиката, маслото се използва и в плодови салати. В бижутата с ароматерапия се носи около врата.Независимо дали става дума за главоболие, стомашни болки, треска, гадене, болен стомах, паразити, нерви или нарушения в храносмилателната система, етеричното масло от мента цитрата се оказва много полезно. Освен това се използва и в производството на сиропи за кашлица, парфюмиращи средства, балсами за болка, сапуни, почистващи препарати и много други цели.
Това масло помага при повдигане на духовете, вдъхновение, мотивиране, релаксиране и осигурява успокояващ ефект върху потребителя. Това е отлично масло, което може да се използва за масаж, в арома лампата, като спрей за мъгла и дифузьор, във вода за баня, парно вдишване и пръстен с крушка.Той има редица физически приложения, включително стимулиране на нервната умора, половата система при мъжете и женските яйчници. Що се отнася до умствените приложения, тя помага да се насладите на сексуалния живот на всеки, който има сексуална депресия и неактивен сексуален живот.Като емоционална употреба това помага на мъжа или жената да се чувстват добре в сексуалността си. Докато изследват своята сексуалност, те имат по-добра самоувереност и сексуален опит. Така че всеки, който има притеснения относно своята сексуалност, може да помисли да използва етерично масло от Mentha Citrata.
Като духовна употреба тя дава възможност и укрепва, както мъжете, така и жените през третото око и сакралната чакра. Сексуалността развива повече сила и яснота. Изгубеното удоволствие е лесно да се върне в живота, като използвате маслото Mentha Citrata.
В парфюмерийната индустрия се използва главно в парфюмерийни приложения и за добавяне на аромат. Използва се и в индустрията на храни и напитки.
Добре се съчетава с други етерични масла като иланг иланг, босилек, здравец, лавандула, цитрусови масла и роза. Преди да приложите маслото Mentha Citrata, трябва да се вземат някои предпазни мерки. Той няма токсичен характер и може да предизвика дразнене и чувствителност. Хората с чувствителна кожа и жени в бременност трябва да избягват приема на това етерично масло.
Самото растение Mentha Citrata има цитрусови плодове като силен аромат. Екстрактът, получен за листата на билката, има зелен, леко флорален и свеж аромат
Предимства и ползи: Използва се при стомашни болки, гадене, паразити и други храносмилателни разстройства, за нерви и болен стомах, и за треска и главоболие.
Използва се и в производствения процес на парфюмиращи препарати, детергенти, сапуни, балсами за болка и сиропи за кашлица и други
https://www.vinayakcorporation.com/mentha-citrata-oil/
Синя билка съм в полето,
и танцувам в свежите треви,
чайче запарете си от мене,
щом корем ви заболи.
Вий добре си помислете,
името ми напишете
2.Метличина синя, полска (Centaurea cyanus L)
Снимка: Иванка Транкарова
Действие: жлъчегонно, апетитостимулиращо, диуретично, отхрачващо, противовъзпалително и тонизиращо. Клинични проучвания установяват, че употребата на билката има положително въздействие върху сърдечносъдовата система, тъй като понижава артериалното налягане и нормализира сърдечния ритъм. Подсилва организма след дълго боледуване, стимулира растежа на косата, премахва пърхута и сърбежа на кожата.
Приложение: при проблеми с жлъчката, възпаление на бронхите (бронхития трахеобронхити, магарешка кашлица),нарушения в храносмилането, рязко спадане на теглото, възпаления на стомаха, чернодробни заболявания (жълтеница), проблеми с бъбреците и пикочните пътища. Билката се прилага и външно при заболявания на кожата и за промивка при възпаление, нараняване или перде на очите.
Народната медицина отдавна препоръчва прилагането на метличината при: изтощени от дълго заболяване болни, безапетитие от най-различен произход, заболявания на бъбреците и на пикочоотделителните пътища (нефрити, нефрозонефрити, нефролитиаза, уретрити и цистити), заболявания на жлъчните пътища, възпалителни заболявания на бронхите, магарешка кашлица, обструктивен бронхиален синдром.
Прочети още на:
https://www.dnes.bg/blogini/2013/07/20/sinia-metlichina-lek-pri-stomashni-stradaniia-i-kojni-problemi.194234
По оградите се кипря важно,
пролет в лилаво цъфтя,
плодчета червени раждам,
и от здраве цялата пращя.
Бързо името ми напиши,
но добре си помисли!
3.Мерджан, Годжи бери (Lycium barbarum)
Снимка: Маргарита Велинова
Известен е още като лиций, той е дългогодишен храст с малки червени плодове и жълти бъбрековидни семенца. Плодовете му са най-ценената част в медицината, въпреки че цялото растение е лечебно. Храстът е с много здрави корени и може да вирее по няколкостотин години, като издържа на всякакви тепмературни условия и няма предпочитания към климата и почвата. Среща се и из България в населените места и по планините до 1200 м надморска височина.
Откакто годжи бери се предлага и у нас, наред с всичките му ползотворни свойства, съществува схващането, че този плод не вирее у нас. Повечето хора си го купуват насипно и в изсушено състояние, тъй като смятат, че това е единственият вариант да се сдобият с него. А реално пресен този плод е много по-полезен, тъй като при сушенето голяма част от полезните му свойства просто изчезват.
Не подминавайте тази билка!Мерджан,лиций или годжи-бери.Узрелите плодчета на мерджана съдържат невероятно много полезни елементи и над 500 пъти повече вит С от портокалите.
През последните години много китайски и западни учени съобщават, че мерджанът има свойствата да укрепва имунната система на организма, да се справя с преумората, подобрява зрението, укрепва черния дроб, понижава кръвната захар, регулира кръвното налягане, предпазва и лекува туморни образувания, регулира твърдия алкохол в жлъчката.
Лабораторните изследвания показват, че мерджанът увеличава белите кръвни телца в организма, презпазва клетките от остаряване, способства саморегулиращите функции на ДНА и помага на остарелите и болните клетки да се трансформират и по този начин да се възстанови нормалното здраво състояние на клетките.
Японски учени са доказали, че полизахаридите в мерджана спират растежа на раковите клетки и съдържат вещества, които предпазват клетките от мутация. Съдържанието на полизахариди в мерджана варира между 7 и 13%, а общото съдържание на захар - между 22 и 42%.
Мерджанът значително помага при рак на черния дроб. Това е така, защото полизахаридите в мерджана имат способността да понижават окисляванетно на мазните вещества в клетките на черния дроб. Неслучайно китайските лекари казват, че мерджанът е най-доброто лекарство за тонизиране на бъбреците и черния дроб.
http://anipesheva.blogspot.com/2009/12/blog-post.html
В градините раста
и в кремаво цъфтя.
есен връзвам кратунки
оранжеви мехунки.
Вие бързо помислете
името ми напишете
4. Мехунка оранжева (Physalis alkekengi L.)
Снимка: Невена Босилкова
Мехунките наброяват около 70 вида, като двайсетина от тях са с приятни и ядливи плодове, отглежданите са 4-5. В специализираните вериги у нас се среща предимно Physalis peruviana. Не е изключено обачеда е да се натъкнете и на други два - ягодова мехунка Ph. pruinosa (подобен на peruviana, но с ягодов аромат) и мексиканска мехунка Ph. ixocarpa. Перуанската мехунка произлиза от Бразилия, но се е разпространила естествено на запад към Перу и Чили, където в планинските области е въведен като култура от инките.
https://gotvach.bg/n8-45368-%D0%9C%D0%B5%D1%85%D1%83%D0%BD%D0%BA%D0%B0
Използваема част. Плодовете, брани през есента, след като узреят и то без чашките, които са отровни. Сушат се в сушилня до 50 °С.
Действие. Пикочогонно. Билката спомага за изхвърлянето на уратни камъни от бъбреците, повлияваа благоприятно функцията на черния дроб при жлъчнокаменна болест и жълтеница, действа обезболяващо при ставен ревматизъм и зъбобол.
Приложение. При пиелонефрити (възпаление на бъбречното легенче), при пясък в бъбреците, жълтеница, хронично възпаление на черния дроб, ревматизъм, зъбобол и др.
Начин на употреба. Вземат се около 10 зрели плода, които се заливат с 400 мл вряща вода. Варят се около 5 минути. Отварата се пие по 1 кафена чашка преди ядене 3 пъти на ден. Плодовете могат да се консумират и пресни – по 10-15 на ден без чашките (или пресен сок от тях – по 20 мл на ден).
http://budha1.blog.bg/drugi/2014/01/04/mehunka-physalis-alkekenge.1225002
Аз на храстче си раста
нависоко в планина,
бъбреците ви лекувам,
не се перча и надувам.
Бързичко си помислете,
името ми напишете!!
5.Мечо грозде(Arctostaphylos uva-ursi)
Снимка: Дарина Пейкова
То е многогодишно храстовидно растение, което е представител на семейство Пиренови (Ericaceae). Мечото грозде представлява вечнозелено пълзящо храстче, достигащо височина до 30 сантиметра. Вечнозелените листа са последователно разположени, кожести, целокрайни, на върха си са закръглени, в основата са клиновидни и преминават в къса дръжка. Баграта на листата придобива лилав оттенък през есента. Цветовете са бледорозови, разположени на върха на стъблото в увиснали гроздовидни съцветия. Цъфтежът е през май-юни. Плодът на мечото грозде представлява яркочервена сухо месеста ягода с няколко семена във вътрешността.
Среща се още под наименованията меча стъпка, дива боровинка, диви черешки, ува-урси. Името на билката е свързано с факта, че е плодовете й са предпочитана храна за мечките.
Билката за първи път е била описана през 13 век в Уелс, още тогава хората са я прилагали заради силните й диуретични и дезинфекциращи свойства. Те се дължат на разграждането на арбутина (съдържащ се в листата на билката) до хидрохинон и метилхидрохинон. В миналото мечата стъпка е била използвана и за лечение на бронхити и възпаления на горните дихателни пътища, но в последствие тази употреба е била преустановена. Мечото грозде притежава мощни диуретични и антисептични свойства. Народната медицина в различни държави използва ува-урси за лечение на нефрит, бъбречни камъни и хронични цистити и уретрити. Билката се употребява като общо тонизиращо средство при бъбречни и чернодробни заболявания. Местните американци дори прилагали плодовете от мечо грозде при главоболие. В съвременната медицина алантоинът, съдържащ се в мечото грозде представлява активна съставка в много кремове за лечение на рани, херпес симплекс и вагинални инфекции.
Научни изследвания сочат, че продължителната консумация на мечо грозде в комбинация с глухарче, значително намалява рецидивите от урогенитални инфекции при жените. Честотата им значително се редуцира и се предотвратяват хронични състояния.
Още за Мечо грозде (Arctostaphylos uva-Ursi) | Ботаника от Framar.bg: https://medpedia.framar.bg/%D0%B1%D0%BE%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%B0/%D0%BC%D0%B5%D1%87%D0%BE-%D0%B3%D1%80%D0%BE%D0%B7%D0%B4%D0%B5?fbclid=IwAR2m7K0vyV9UhajiEGiIi4qG5ZNEgFMtaXP-PiZPtFCPrLQgjLHU18AVG40
Всяка пролет аз цъфтя
и поляните крася,
а от жълтите ми цветове,
грейва всякое лице.
6. Минзухар жълт (Crocus flavus или Crocus aureus)
Снимка: Дарина Пейкова
Достига до 10-15 см височина, като най-високи са екземплярите на 2-5 годишна възраст. Развива се от луковица, с нишковидни корени. При този вид минзухар луковицата се разпада на успоредни надлъжни влакна, за разлика от златистоцветния, при който се разпада на пръстеновидни дялове. Стъблото е обло, право и късо - достига до 6 см височина. Често стъблото е по-късо от височината на чашката. Понякога от една луковица излизат две или повече стъбълца. Характерно за жълтия минзухар е, че част от стъблото и листата са покрити с бледо - до тъмнокафява люспа, която прораства от луковицата. Листата на жълтия минзухар са зелени, с ясно изразена бяла лента по средата. Листата са срещуположни, прави, много дълги и тесни. Обикновено са от 4 до 8, но в редки случаи може да бъдат само 2 на брой.
Листата са леко космати. На дължина достигат 10-23 cm, а в широчина едва 2,5-4 мм. Част от листата на всеки минзухар порастват по-високи от цветовете и сякаш ги обграждат като стражи.
Цветчетата са оформени като бокал (винена чаша) и се състоят от 6 венчелистчета, обикновено с 3 тичинки.
Цъфтежът се наблюдава през пролетта - от февруари до април, като най-обилен е през март. След като цъфнат, цветчетата издържат само около 1 седмица.
От жълтият минзухар се използва само цветът и то в минимална степен.
Химичен състав на жълт минзухар: Всички представители на род Crocus съдържат в по-голяма или по-малка степен веществото кроцин - каротеноидното багрило, което оцветява храната в жълт цвят. Най-богат на кроцин е шафрановият минзухар, който е ценен заради дългите си близалца, които се изсушават и използват като подправка.Съдържанието на кроцин в жълтия минзухар е незначително, поради което той не намира приложение в кулинарията.
Свойства и действие на растението: Въпреки, че реално няма приложение в тази насока, установено е, че жълтият минзухар има следните свойства и действия: болкоуспокояващо; наркотично; афродизиак; засилва кървенето при менструация.
Начин на употреба: Има данни за приложение на цветовете на жълтия минзухар в минимални количества в спиртни извлеци заедно с много други билки, за общо укрепване на организма и пречистване. Полезните свойства на растението не са потвърдени. В определени количества всички части на жълтия минзухар могат да бъдат токсични.
Не се препоръчва вътрешен прием на чайове, отвари или запарки от жълт минзухар. Растението може да бъде отровно в големи количества и е особено опасно за бременни жени.
При домашни животни, хранени с жълт минзухар в големи количества, могат да се проявят стомашно-чревни проблеми.
Още за Жълт минзухар, Пролетен минзухар, Качутка (Crocus flavus) | Ботаника от Framar.bg: https://medpedia.framar.bg/%D0%B1%D0%BE%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%B0/%D0%B6%D1%8A%D0%BB%D1%82-%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%B7%D1%83%D1%85%D0%B0%D1%80-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D1%82%D0%B5%D0%BD-%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%B7%D1%83%D1%85%D0%B0%D1%80-%D0%BA%D0%B0%D1%87%D1%83%D1%82%D0%BA%D0%B0?fbclid=IwAR2QBjAK3NYeQyg0Iex0pjFkI9o7Tc4i7kPD_zM0WBUsclZjoLhr_4h5vTY
Всяка пролет аз цъфтя
и поляните крася,
а от жълтите ми цветове,
грейва всякое лице,
мен наричат ме джудже,
често съм с други цветове.
7.Златоцветен минзухар, Златистоцветен минзухар (Crocus chrysanthus)
Снимка Теменужка Александрова
Той е тревисто, многогодишно растение, причислено към семейство Перуникови (Iridaceae). Видът е сред най-разпространените минзухари в България, заедно с жълтия и томасиниевия минзухар. Златистоцветният минзухар е пролетно, луковично растение, което се характеризира с бурно размножаване. Това, което отличава златистоцветния от другите минзухари е неговата луковица, която в основата си се разпада на пръстеновидни дялове. Освен това ципата, която обвива стъблото най-често го покрива почти до цвета, докато при другите видове такава ципа или липсва, или покрива само част от стъблото. Друг отличителен белег е, че при златистоцветния минзухар израстването на няколко (2-3) цветя от една луковица е по-често срещано, отколкото при другите видове. Той е от по-малките видове минзухари, често означаван като минзухар-джудже - обикновено достига 7-8 см височина, рядко 10.
Листата на златистоцветния минзухар са дълги и тесни, изправени нагоре. На брой са между 5 и 8, а цветът им е наситено зелен, с плътна сребристо-бяла линия по средата. Разположени са само в основата на стъблото - т.нар. базално разположение. На височина листата достигат до 7.6-10.2 см. Цветът на златистоцветния минзухар се състои от 6 овални или заострени венчелистчета, които образуват купообразна чашка. Венчелистветата най-често са златисти или кремаво жълти, с бронзови оттенъци, но също така може да бъдат оцветени в бяло, синьо или виолетово. Тичинките са 3, най-често жълти на цвят, а близалцето е оцвецветено в оранжево или червеникаво-оранжево. Цъфтежът се наблюдава най-често през февруари-март, като обикновено изпреварва с 2-3 седмици синия минзухар.
Златистоцветният минзухар притежава известно болкоуспокояващо, афродизиачно, наркотично и токсично действие.През годините са правени опити за лечение на артрит, ревматизъм и други заболявания и състояния, но не са установени значителни ползи от приложението на растението.
Всички части на растението са токсични и в определени количества могат да предизвикат отравяне при поглъщане. Не се препоръчва направата на отвари, чайове, настойки или компреси от златистоцветен минзухар.
Въпреки, че катеричките обичат да си похапват минзухари и очевидно това не им създава дискомфорт, при консумацията на минзухари от домашни животни, особено в по-големи количества, са наблюдавани редица стомашно-чревни неразположения и бъбречни проблеми.
Още за Златистоцветен минзухар, Златен минзухар, Балкански минзухар (Crocus chrysanthus) | Ботаника от Framar.bg: https://medpedia.framar.bg/%D0%B1%D0%BE%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%B0/%D0%B7%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%86%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B5%D0%BD-%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%B7%D1%83%D1%85%D0%B0%D1%80-%D0%B7%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BD-%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%B7%D1%83%D1%85%D0%B0%D1%80-%D0%B1%D0%B0%D0%BB%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%B7%D1%83%D1%85%D0%B0%D1%80?fbclid=IwAR2xhFLEXdqDfklD7222gAwKllM7YXS-Uj7h92Pqd59H7B_bMlpJfFpp0dE
Всяка пролет аз цъфтя
по високи планини раста,
от лилавите ми цветове,
грейва всякое лице.
Много ..много не мислете,
името ми напишете!!!
8.Минзухар планински (Crocus veluchensis)
Снимка: Божанка Гатева
Многогодишно луковично растение; Балкански ендемит;
Разпространение: планините по поляни, често излиза направо от преспите сняг, от 1000 до 2500 метра надморска височина; Височината на растението е от 8 до 15 см. Цветовете лилави. Обвивката на грудколуковицата не отделя пръстенчета в основата. Всеки цвят е обхванат с по две ципести влагалища. Цъфти март-юни.
http://wildplantsbg.blogspot.com/2006/05/crocus-veluchensis.html
Планинския минзухар (Crocus veluchensis) ще различите по това, че никога не
се среща на надморска височина по-ниска от 1000м. Ако срещнете минзухар
високо в планината, това с огромна доза сигурност е планински минзухар.
Край топящите се преспи сняг около връх Мусала може да бъде видян дори
към средата на юли – когато и където не се намира никой друг цъфнал
минзухар. Не се използва за лечебни цели, сложен е в албума, за да се направи разлика с есения минзухар (мразовец, кърпикожух), който цъфти през есента и лечебен вид.
Есенен минзухар(Colchicum autumnale) известен у нас и като кърпикожух.Ще го разпознаете по това, че тичинките му са 6 .
Снимка: Иван Милев
Като суровина в химикофармацевтичната промишленост за получаване на алкалоида колхицин. Силна и опасна отрова.Препаратите от колхицина се употребяват против подагра, ревматизъм, за уталожване на болките и др. само с лекарско предписание във вид на екстракти и тинктури в минимални дози. В по-големи дози колхицинът предизвиква диария, а в още по-големи — смърт, като парализира центъра на дишането. Колхицинът намира приложение и в биологичните изследвания за получаване на полиплоидни форми от билките. Колхаминът има антимитотична активност и се прилага за лечение на кожния рак.
https://bilki.bg/encyclopedia-bilki/esenen-minzuhar.html?fbclid=IwAR3OQJP19pgwCg72dVyd24vT-Nh80g9PeuUJ21KRVSc4yzbKaK1fm-taMP4
Друг подобен на планинския минзухар е Шафрановият минзухар (Crocus sativus L.), който не се среща в диво състояние.
Снимка: Дима Трифонова
Принадлежи към семейство Iridaceae (Перуникови). Култивирането и използването на Crocus sativus датира от 3500 години и обхваща много култури, континенти и цивилизации. Използват се и изсушените близалца на цветовете като подправка, която е най-скъпата в световен мащаб. Билката притежава горчив вкус и аромат и се използва за ароматизиране, като боя и лекарство. Нарича се още „червено злато”.
Още за Шафран, Шафранов минзухар (Crocus sativus) | Ботаника от Framar.bg: https://medpedia.framar.bg/%D0%B1%D0%BE%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%B0/%D1%88%D0%B0%D1%84%D1%80%D0%B0%D0%BD-%D1%88%D0%B0%D1%84%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D0%B2-%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%B7%D1%83%D1%85%D0%B0%D1%80?fbclid=IwAR1Bc7Nj2q4SkMLkNUwFYCPn4IU78TcR_HKoCLz87PV-4MCBc116RefdnlY
Горските поляни най-обичам,
в градините зад храстите надничам,
аз ухая на любов и младост,
и на момите нося радост.
Много..много не мисли,
името ми напиши.
9.Момина сълза(Convallaria majalis)
Снимка:Теменужка Александрова
Тя е тревисто растение от семейство Рускусови. Известна още като лилия на долината. Момината сълза образува обширни колини от подземни стъбла – коренище.
Листата и цветовете на момина сълза съдържат етерично масло, сапонини, смоли, органични киселини и захари, които извлечени и обработени по правилен начин имат полезни свойства, но наред с това съдържа отровни гликозиди, които могат да бъдат опасни за здравето.
Момината сълза усилва сърдечните съкращения и забавя сърдечната дейност. Има благоприятно действие върху артериите. Действието на момината сълза се изразява в често уриниране, особено при хора с неврози и сърдечно-съдови заболявания. Водата от момината сълза се нарича „Златна вода“. Тя се прилага за лечение на главоболие, нерви, но и като профилактично средство при епидемии и заразни болести.
Цветовете се прилагат за лечение на епилепсия. В народната медицина цветът се използва като тинктура във водка или алкохолен разтвор, като добро успокоително средство, както и за намаляване на степента на болки при възпалителни процеси.
https://gotvach.bg/n8-35609-%D0%9C%D0%BE%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D1%8A%D0%BB%D0%B7%D0%B0
Момината сълза е отровна, но извлек от нея помага на човешкото сърце да работи по-добре. Не по-малко от този извлек за работата на сърцето помага и самата красота на нейните цветове, внушаващи допълнителен стимул за живот. От растението се заинтересували и лечителите. В различните страни от него приготвяли различни спиртни извлеци, отвари и лекарства. Дори за известно време момината сълза била емблема на докторите по медицина. Повече съм писала тук:
http://kasnaprolet9999.blog.bg/hobi/2012/04/20/mominite-sylzi-simvol-na-krasotata-na-liubovta-i-bolkata-na-.943015
Горските поляни най-обичам,
в градините зад храстите надничам,
аз ухая на любов и младост,
и на момите нося радост.
Много..много не мисли,
името ми напиши.
10.Момкова сълза многоцветна(Polygonatum multiflorum)
Снимка: Маруся Христова
Тя представлява многогодишно, цъфтящо, тревисто растение с изявени лечебни свойства. Принадлежи към семейство Аспарагусови (Asparagaceae).
Тя израства на височина до 50 см.
Употребява се коренът на растението.
Многоцветна момкова сълза
Действие. Кръвоспиращо, пикочогонно и противовъзпалително, но се предпочита използването на билката за външно приложение при контузии, кървящи рани, кожни заболявания. Има данни, че билката притежава противодиабетично действие.
Приложение. При кръвотечение, контузии, кървящи рани, екземи и др.
Начин на употреба. Внимание! Само за външна употреба! Около 1 супена лъжица ситно нарязани корени се заливат с 400 мл вряща вода. Престояват 30 минути. Правят се компреси. Използва се и отвара – 40-50 г билка се вари 10 минути в 500 мл вода, след което се правят компреси.
Внимание! Билката е отровна! Вътрешната й употреба е забранена!
Състояния и заболявания, при които се прилага:контузии; кървящи рани; кожни заболявания; ревматизъм; подагра; диабет; кървене от матката; подкожни кръвоизливи.
Билката е отровна и затова вътрешният й прием трябва да се консултира с лекар.
Още за Момкова сълза (Polygonatum multiflorum) | Ботаника от Framar.bg: https://medpedia.framar.bg/%D0%B1%D0%BE%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%B0/%D0%BC%D0%BE%D0%BC%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%B0-%D1%81%D1%8A%D0%BB%D0%B7%D0%B0?fbclid=IwAR180Un4haN9U2VtvPlTCrhZPjVcHPw_No0FFYQjtP7KWU0J6uDVmR3XHjQ
Още за Момкова сълза (Polygonatum multiflorum) | Ботаника от Framar.bg: https://medpedia.framar.bg/%D0%B1%D0%BE%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%B0/%D0%BC%D0%BE%D0%BC%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%B0-%D1%81%D1%8A%D0%BB%D0%B7%D0%B0
В България виреят 4 вида Момкова сълза :
• P. odoratum /Mиризлива момкова сълза/
• P. verticillatum /Прешленеста момкова сълза/
• P. latifolium /Широколистна момкова сълза/
• P. multiflorum /Многоцветна момкова сълза/
https://botanica.gallery/archives/965
11. Мурава зеленоцветна, наваличе (Pyrola chlorantha Sw.), сем. Муравени, род Мурава
Снимка: Нети Дамянова
В България са установени 4 вида от род Мурава - Малка , средна, кръглолистна и зеленоцветна мурава.
В ЗЛР са включени последните два вида - зеленоцветната и кръглолистната мурава.
Многогодишно тревисто растение с пълзящо коренище, с високо 10—15 см, изправено, безлистно стъбло. Всичките листа са приосновни, презимуващи, с дълга дръжка и възкръгла, ситно назъбена или целокрайна петура. Цветовете са събрани в многостранен малоцветен грозд, увиснали. Чашката е почти до основата си 5-делна, с ланцетни, на върха завити назад връхчета. Венчето е бяло, 5-листно, несраснало, плоско. Тичинките са 10. Плодникът е от 5 плодолиста, с горен яйчник, с 5 гнезда, едно стълбче, 5-лъчисто близалце. Плодът е 5-гнездна, сферична, многосеменна кутийка. Цъфти юни—юли.
Зеленоцветната мурава се използва като затягащо средство при диарии и маточни и други кръвоизливи:
https://pfaf.org/user/Plant.aspx?LatinName=Pyrola+chlorantha&fbclid=IwAR2HH7JRY_wBWrrM_vybi64cloTr89egxDXDIQBqaNXKgKv30AFsofZucTc
Освен зеленоцветната, в групата са снимани следните два вида мурави:
Малка мурава (Pyrola minor)
Снимка: Джемал Муса
Среднa мурава (Pyrola media).
Снимка: Гергина Симеонова
Муравите съдържат токсичният гликозид аукубин, който действа антибактериално при възпаление на пикочните пътища и са били използвани за тази цел широко в миналото, а също и когато на древните простата ги е алармирала или са имали проблеми със самолети и други летателни атрибути. Погрешно е наричането на муравите със синонима наваличе, което макар и близък си е съвсем отделелен вид – Orthilia secunda – едностранно наваличе.
https://mobile.facebook.com/media/set/?set=a.665486050214863.1073741859.649295485167253&type=3&hc_location=ufi&_rdc=1&_rdr
Аз съм свеж лечебен чай,
кой ли мене не ме знай,
всяка болест аз мора,
и в Родопите раста.
Много..много не мислете,
бързо името ми напишете!!
12.Мурсалски чай (Sideritis scardica)
Снимка: Нина Анадолиева
Той е многогодишно тревисто растение от семейство устоцветни, достигащо 50 см. Цветовете са жълтеникави, разположени прешленовидно в пазвите на лимоненожълти, ципести прицветници в класовидни съцветия. Известен още и като пиренски, триградски, алиботушки, шарпланински чай.
Използваема част — надземната част, брана по време на цъфтежа — юни-юли.
Действа откашлячно, противовъзпалително и омекчително за възпалени лигавици. Препоръчва се при всички видове кашлица, бронхит, бронхиална астма и други.В Института по ботаника проучват свойствата му и установяват благотворното му влияние на чернодробни и редица други заболявания, както и изумителното му качество, че забавя стареенето. Японски учени, изследвали родопското дълголетие, предлагали да финансират отглеждането на лечебното растение, но по-късно българи го култивират и се заемат да го отглеждат в плантации.
Българската народна медицина препоръчва пиринския чай още при емфизема, гръдна жаба, гърлобол и др.
Начин на употреба – 3 супени лъжици от билката се варят в 1 литър вода, 3 минути. Пие се по 1 винена чаша преди ядене, 3 пъти дневно вместо вода. Билката е с приятен аромат и през зимата обичайно се използва за чай.
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%B8%D1%80%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D1%87%D0%B0%D0%B9
Препоръчва се от лекари за:
• лечение на дихателната система система
• кашлици кашлици, бронхити бронхити – и на отделителната отделителната система система, особено особено добре лекува пикочно пикочно-проводните проводните канали и простатитите татитите,
• чернодробни ернодробни и бъбречни бъбречни заболявания заболявания.
• Чаят е известен известен напоследък напоследък като „българската българската виагра“.
Мурсалският Мурсалският чай има тонизиращо тонизиращо, укрепващо и антианемично антианемично действие действие, намалява намалява кръвното кръвното налягане налягане и съответно съответно снижава снижава риска от сърдечен сърдечен инфаркт инфаркт и инсулт. Предотвратява Предотвратява развитието развитието на ракови клетки, предпазва предпазва развитието на атеросклерозата.
https://bilkabg.com/2017/05/23/%D0%BC%D1%83%D1%80%D1%81%D0%B0%D0%BB%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D1%87%D0%B0%D0%B9/
Често във саксийки си раста
и балконите навред крася,
пролет ме садят в градини,
гоня с аромата всякакви гадини,
Ако грип през зимата те сполети,
ти тинктура с мен си направи
и прополис в нея си капни.
Много..много не мисли,
името ми напиши!!!
13.Мушкато червено, стоящо (Pelargonium zonale)
Снимка: Невена Босилкова
Използваема част: Стръкове с листа, съцветия и корени само в свежо състояние.
Химичен състав. Дрогата съдържа етерично масло (0,1-0,4%), още дъбилни и полифенолни вещества, витамини, минерални сoли и др. Етеричното масло от мушкато (наричано още гераниево или пеларгониево масло) е сходно по състав с маслото на индришето - съдържа главно цитринелол (47-55%) и гераниол (37-52%), а още евгенол, линалоол, ментон, изоментон, терпинеол, цитрал, цитронелал, пинен, феландрен, мирцен, елемен, кариофилен, диметилсулфид, фенилетилов алкохол и др. Ароматът на мушкатовото етерично масло е сходен с мириса на маслото от индрише. Представлява бледозеленикава течност.
Действие:В нашата народна медицина мушкатото е на особена почит. От стари времена се е смятало, че вдишването на аромата му носи здраве, предпазва от болести и затова по традиция растението се отглежда и до днес от голям процент от населението. Днес е установено, че действително излъчваният аромат от етеричното масло на мушкатото действа противовъзпалително и противоалергично, стимулира сърдечно-съдовата система и дихателния апарат и тонизира нервната система. Същевременно унищожава болестотворните микроорганизми в близост до него и поглъща летливите токсични вещества, излъчвани от бои, лакове, органични разтворители и др., като ги разгражда до безвредни продукти. Доказано е, че мушкатото има дезинфекциращо, епителизиращо, гранулиращо, противосърбежно и болкоуспокояващо действие.
Корените на мушкатото имат затягащо и кръвоспиращо действие. Проявява се като добър астрингент, както вътрешно така и външно, спира кръвозливите и диарията.
Приложение:При разстроен стомах, гадене, камъни в бъбреците, грип, настинки и кръвоизливи. Външно-рани, кожни проблеми, нервни разстройства, безсъние, мигрени и алергични състояния.
Спиртен извлек: В буркан се слагат нарязани свежи листа стръкове и цвят от мушкатото и се заливат с 70С спирт. Слага се на тъмно и хладно място за един месец, след което се прецежда. Пие се по 20 капки, разтворени в 50 гр. вода сутрин на гладно при простудни и грипни състояния, бронхити и ларингити.Ефикасността се подопрява, ако във всяка доза се добавят 20 капки прополис.
За лечебните му свойства съм писала тук:
http://kasnaprolet9999.blog.bg/hobi/2014/07/03/cherveno-mushkato-carica-na-bilkite-za-2014-g.1278114
Всички видове мушкато притежават защитни свойства , когато се отглеждат в градината или у дома.
Мушкато бяло (Pelargonium white)
Снимка: Невена Босилкова
Много рецепти с бяло мушкато ще намерите в постинга на наша блогърка:
https://budha2.blog.bg/recepti/2014/06/23/ekstrakt-ot-mushkato-i-propolis-lekuva-grip-za-edin-den.1275630
Расна в дворове и в гори,
мен дъждеца само ме пои
Мойте сладки плодове,
който свари есен ги яде.
Те добри са за сърцето,
за стомаха и дупето
Вий добре си помислете,
името ми напишете
14.Мушмула (Mespilus germanica)
Снимка: Дарина Пейкова
Тя е бодлив субтропичен вечнозелен храст или дърво от семейство розоцветни. Има тъмно сива кора на ствола и на клоните, а листата са големи, копиевидни, лъскави, а от долната страна силно мъхести. Цветовете са бели или светло-жълти, със силен аромат.
Употреба: Използват се листата и плодовете в прясно състояние.
В мушмулата се съдържат ябълчна, винена и лимонена киселина, захари, витамини В1, В2, С, каротин, минерални вещества, танин, ароматни и дъбилни вещества, пектин, скорбяла, целулоза и др.
Действие: семената се прилагат като помощно средство при лечение на ангина, астма, бронхит, при стомашно-чревни заболявания, при бъбречни колики – само узрелите плодове, премахва токсините от стомаха, пречиства кръвта и укрепва кръвоносните съдове, укрепва нервната система, стимулира дейността на жлезите с вътрешна секреция, укрепва функцията на дебелото черво, подобрява храносмилането и стимулира изгарянето на мазнини, подобрява функциите на жлъчката, бъбреците и черния дроб, стимулира растежа на децата, против възпалени венци, при възпалена кожа, подходяща за диабетици.
Приложение:
- отвара от незрели плодове със семената
- отвара от листа – 20 листа се заливат с 500 мл вряла вода, варят се 10-12 мин. прецежда се, се оставя да изстине и с нея се жабури 3 пъти дневно
- отвара от сушени плодове – 20 сушени мушмули се заливат с 500 мл вряла вода в дълбок съд с капак, оставя се да престои 4 часа, прецежда се и с нея се жабури 4-5 пъти дневно.
http://www.bilkitebg.eu/%D0%BC%D1%83%D1%88%D0%BC%D1%83%D0%BB%D0%B0-mespilus-germanica-l/
Споделен опит от Иванка Транкарова- чая от листа на мушмула /огромни количества за 2-3 дни/ спасиха мен от тежка форма на салмонелоза/от яйце/. Спасиха и живота на детето ми /бях бременна тогава/. Прогнозата на докторите беше, че няма шансове за детето, но аз им избягах и не влязох в Инфекциозна болница. Така Народната медицина прави чудеса, но е важно да й се доверим и използваме тази многовековна мъдрост.
Мъдростта в мене е събрана,
лекувам успешно вашата рана,
сироп от мене направете
гласа си бързо оправете,
екстракт от мене извлечете
и с него бързо рака изгонете.
15. Мъдрица лечебна (Sisymbrium officinale)
Снимка: Дарина Пейкова
Лечебната мъдрица е била позната като лекарствено билка още на Теофраст, Аристофан и Диоскурид. В нашата народна медицина се употребяват семената или свежите цъфтящи стръкове като диуретично, противокашлечно, стимулиращо антискорбутно и за подобряване на гласа (особено на певците) средство: по 10 г на ситно счукана свежа дрога се вари с 1 л вода заедно със захар и се прави сироп, от който се взема по 50 г 2 — 3 пъти дневно преди ядене. Външно счуканите свежи стръкове или сок от тях, смесен с дървено масло, се използват за бързо зарастване на рани. Семената се употребяват прясно смлени във вид на лапи за налагане при простуда.Младите стръкове на билката имат парлив вкус и могат да се използват за храна като пролетна салата.
От древни времена инфузии и отвари на основата на лечебна мъдрица се използват за лечение на пневмония, бронхиална астма, бронхит, ларингит, белодробна туберкулоза, секреторна недостатъчност, гастрит, възпалителни процеси на пикочно-половата система и обща слабост на организма.
Инфузиите се използват външно: за лечение на рани, за лечение на ожулвания, стоматит, катарална болка в гърлото, синини и дори краста.
Лечебната мъдрица има изразени противовъзпалителни, отхрачващи, диуретични, стягащи свойства, а също така е признат като ефективно средство за повишаване на апетита.
Смята се, че екстракт от лечебна мъдрица помага за лекуване на рак.
https://bilki.bg/encyclopedia-bilki/lechebna-madritsa.html?fbclid=IwAR0mgGRZg3L85Uj786IfdzvJfpBkI1n9MxUIR6EtdjVrv1VcQ01GrQ9NI4A
Аз планинско съм дърво
със дебеличко стебло,
цветовете ми метлици,
бели като гълъбици.
Ти кората ми свари
и подагра победи,
вените си заздрави
и пареза забрави.
Баба Ванга с мен лекува,
бъдещето пророкува.
Ти добре си помисли,
името ми напиши!!!
16. Мъждрян, бял ясен (Fraxinus ornus L.)
Снимка: Мариана Щерева
Мъждрянът е дърво, до 7 - 8 (20) м високо, или висок храст. Кората е сива, гладка; младите клонки са голи, жълтосиви или сиви; пъпките са сиви или кафявосиви. Листата са срещуположни нечифтоперести, 5 - 9 яйцевидни до ланцетни, островърхи, дребно назъбени до напилени листчета, на дръжки. Венчелистчетата са 4, линейни, бели. Плодът представлява орехче със силно развито плоско крилце. Мъждрянът цъфти през май до юни.
Основно действие на билката мъждрян
Мъждрянът има установено адстрингентно действие.
Използва се за заздравяващи рани, има стипчиви, антипиретични, хемостатични, слабителни, диуретични свойства, помага да се избавите от глисти и успешно се бори с кашлицата и дрезгавостта. За да излекувате хроничните заболявания на бронхите, вземете отвара от корите. При възпаление на бъбреците е полезна отварата от листата на растението, а запарването от тях проявява антибактериално действие към бацила на Кох. Етеричните масла ще ви спасят от гъбички и прости микроорганизми.
Изследвайки мъждряна, екип от учени установява наличието на бактериостатично действие на алкохолни екстракти от кори спрямо Staphylococcus aureus. Високото съдържание на ескулин определя използването на билката като суровина за получаването му. Ескулинът притежава капиляроукрепващо, противовъзпалително и венотонично действие.
Корите на мъждряна намират приложение в народната медицина като средство за лечение на диарии. Адстрингентният ефект на растението може да бъде обяснен с високото съдържание на танини в него. Според някои учени сокът от мъждряна, получен след нарязване на кората на дървото, притежава леко лаксативно действие, което се обуславя от високото съдържание на манитол. Манитолът е широко известен като осмотичен диуретик. Когато сокът е качествен, той притежава светложълт цвят, сладникав вкус и ронлива консистенция.
Начин на приложение на билката мъждрян
Две-три супени лъжици счукани кори от мъждрян се заливат с две чаши вряла вода, разбъркват се добре и след като изстинат, се прецеждат. Получената течност се изпива за един ден.
https://bilki.bg/encyclopedia-bilki/mazhdryan.html
Ванга давала чай от бял ясен на деца с парализа.
Чаят, който баба Ванга е препоръчвала, се прави от цветовете и кората на маждряна. Кората се сварява за по-дълго време. Отделно листата се запарват. 3 части запарка на цветове и 1 част отвара от кората се смесват и получената течност се изпива.
Балсам за стомаха
Две-три супени лъжици счукани кори от мъждрян се заливат с две чаши вряла вода, разбъркват се добре и след като изстинат, се прецеждат. Получената течност се изпива в рамките на един ден.
https://www.standartnews.com/lifestyle-misterii/vanga_davala_chay_ot_byal_yasen_na_detsa_s_paraliza-225246.html
Повече за използването на тези билки може да научите в моят профил във фейса, където съм направила албум с тях и в коментар под всяка снимка има много инфо и още снимки от дадения вид билка :
https://www.facebook.com/media/set/?set=a.2172343559495679&type=3
Това е колаж от тези билки, направен от Нети Дамянова, админката на публичната група "Тайната на билките" във фейса.
Който го влече да идва при нас, вече сме над 36 200 човека.
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. ka4ak
6. mt46
7. dobrota
8. ambroziia
9. donkatoneva
10. vidima
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. ka4ak
6. mt46
7. dobrota
8. ambroziia
9. donkatoneva
10. vidima
Най-активни
1. desitomova
2. sarang
3. lamb
4. metaloobrabotka
5. hadjito
6. mimogarcia
7. energyawakeningbg
8. bgantimafia
9. siainia
10. samvoin
2. sarang
3. lamb
4. metaloobrabotka
5. hadjito
6. mimogarcia
7. energyawakeningbg
8. bgantimafia
9. siainia
10. samvoin
За този блог
Гласове: 41700