На една отбивка…

На една отбивка срещнах Бог
погали ме тъй както някога,
потънах в погледа му с благослов
усмихна се и каза: "Вятърна,    

отдавна търся твоята душа
изгубена сред звездните вселения,
простил съм грешките, а обичта
ме върна в тебе без съмнения."   

Изпитах мир, покой и плам,
в нозете му аз меч положих,
а порива необуздан
със свойта сила уталожих.   

"Но, Боже, днес съм просто войн,
калена огнена десница,
живея тихо до завой
в безвремие звезда Зорница.   

Във миналото хвърлих взор,
пречистих старите устои,
във доброволния затвор
открих сподвижниците вечно мои."   

"Потребно беше, знай това,
любима дъще Първозвана,
ти раждаш всяка синева
от ум космичен си Избрана.   

Със теб отново ще е Ден,
надлъж и шир във ред Вселени,
през твоя поглед озарен
безброй души ще са спасени.   

Ти просто следвай своя път
бъди добра и силно рамо,
съдбата ти е водовърт
на старото единно цяло.   

Дванайсет щом се навърти
посоките ще се нулират,
ще се досбъднат куп мечти,
а грешките на всички спират."   

Преглътнах тихо. Продължих.
Почувствах пак аз нашта слава
и страховете претопих
в Любов като света голяма.