Една седмица преди да бъде разпънат на кръста, Христос яздел едно осле в Ерусалим и едно голямо множество Го придружавало с възгласи: …Осанна на Давидовия син! Благословен, който иде в Господното Име! Мат. 21:9. Исус разглеждал града и мислел за бунта срещу Неговия Баща, който народът направил. Знаел какво щяло да им се случи след по-малко от четиридесет години и заплакал. Това не била малка сълза, стичаща се от очите – това било отприщването на силна и неудържима мъка, с големи агонизиращи ридания. И като се приближи и видя града, плака за него и каза: Да беше знаел ти, да, поне в този ден това, което служи за мира ти! Но сега това е скрито от очите ти. Лука 19:41-42.

Сълзите на Исус били резултат от изпълненото Му с любов сърце към Неговите деца. Дали това включвало гняв? Да, гняв от това, което грехът направил с децата Му. И Той изразил този гняв с дълбока скръб и горещи сълзи.

Когато четем в Библията за Господния гняв, сигурни ли сме, че го разбираме правилно? Нека погледнем към начина, по който Исус  изразява гняв: Горко на вас, книжници и фарисеи, лицемери! Защото изпояждате домовете на вдовиците и когато за показ правите дълги молитви; затова ще приемете по-голямо осъждане. Горко на вас, книжници и фарисеи, лицемери! Защото обикаляте море и суша, за да направите един прозелит, и когато стане такъв, го правите син на пъкъла два пъти повече от вас. Горко на вас, слепи водачи… Мат.23:14-16.

Малко след това четем: Ерусалиме, Ерусалиме! Ти, който избиваш пророците и с камъни убиваш пратените до теб! Колко пъти съм искал да събера твоите деца, както кокошката прибира пилците си под крилата си, но не искахте! Мат. 23:37.

Исус обичал тези бедни, заблудени юдейски водачи. С нежност искал да ги събере под закрилата Си, както кокошка събира малките си. Една трогателна картина на любовта на Спасителя! Гневът Му, изразен с ридания, е израз на дълбоката Му сърдечна болка и мъка.

Тези водачи съсипвали юдейската нация, като покварявали чистите учения на Писанието. Това би било повод да бъдат отстранени, за да може истината да достигне до хората, но Исус не издигнал меч, нито призовал огън от небето, а казал: Ето, домът ви се оставя пуст. Мат. 23:38

Тук е кулминацията на Божия гняв. Божият Син произнася присъдата, според която защитата на нацията е премахната. Край! Въздържащият Дух на Бога напуснал свещениците и управниците и вече нямало нищо, което да им попречи да убият Исус. От този момент Сатана вече можел да поеме пълен контрол чрез своите унищожаващи ангели: Той отпусна срещу тях горещия си гняв, своята ярост, негодувание и враждебност – една група от унищожаващи ангели. Пс.78:49 (нов международен превод). Когато Исус провъзгласил, че израилевият дом е оставен пуст, Той проправил пътя за собствената Си смърт, а не смъртта на онези, които Му се противопоставяли.

Кой е унищожителят?

Унищожителят е Сатана с неговите унищожаващи ангели. Когато хората продължават да отхвърлят Христос и правят да се разбере ясно, че не искат да имат нищо общо с Него, Христос скърби за Своите изгубени деца с агонизиращи страдания и ги оставя на господаря, който са си избрали. Тогава поставената около всяка личност защитна ограда е разбита: А Сатана отговори на Господа: Без причина ли се бои Йов от Бога? Не си ли оградил и него, и дома му, и всичко, което има... Йов 1:9-10.

Ангелът Господен обгражда от всички страни онези, които Му се боят, и ги избавя. Пс. 34:7.

Кои са нещата, които водят до пропукване и събаряне на защитната ограда? Ето кои: Сега иди, напиши това пред тях на дъсчица, и в книга го запиши, и да остане за вечни времена, че те са непокорен народ, синове лъжци, които не искат да слушат закона на Господа, които казват на… пророците: Не ни пророкувайте правото, говорете ни ласкателства, пророкувайте измами; отстъпете от пътя, отклонете се от пътеката, махнете отпред нас Светия Израилев! Затова, така казва Светият Израилев: Понеже презирате това слово и се уповавате на насилие и на коварство и се опирате на тях, затова това беззаконие ще ви бъде като пукнатина, готова да се срине, издутина във висока стена, чието рухване идва внезапно. И Той ще я строши, както се строшава грънчарски съд, разбит безпощадно, така че сред разбитите му части да не се намира парченце, с което да се вземе огън от огнището и да се гребне вода от щерната. Ис.30:8-14.

Заговор на пророците ѝ има сред нея, като ревящ лъв, който лови плячка, поглъщат души, вземат богатства и скъпоценности, умножиха вдовиците сред нея. Свещениците ѝ насилиха закона Ми и оскверниха светите Ми неща, не различиха между свято и несвято и не показаха на хората разликата между нечисто и чисто, и криеха очите си от съботите Ми; и Аз бях осквернен сред тях. Първенците ѝ сред нея са като вълци, които ловят плячка, за да проливат кръв, за да погубват души, за да печелят неправедно. А пророците ѝ им като виждаха празни видения, им пророкуваха лъжи, и казваха: Така казва Господ Бог! — а Господ не беше говорил. Народът на земята упражняваше насилие и грабеж, угнетяваше сиромаха и бедния, и притесняваше несправедливо чужденеца. И потърсих между тях мъж, който би затворил оградата и би застанал в пролома пред Мен заради земята, за да не я погубя, но не намерих. И излях върху тях негодуванието Си, довърших ги с огъня на яростта Си, въздадох пътищата им върху главите им, заявява Господ Бог. Ез. 22:25-31.

Когато Божиите деца нарушават заповедите на Бога, отказват да се покаят и продължават да вършат нечестиви неща, накрая Бог е поставен в положение, при което повече не може да ги защитава. Това Му причинява ужасна мъка. Той не иска да предаде децата Си, но Сатана ги обвинява пред Бога и изисква правото да ги притежава. Тази дълбока скръб и мъка са Божия гняв.

(следва продължение)