Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.02.2021 11:49 - КОЛКО МНОГО СЪМ СЕ ПРОМЕНИЛ!
Автор: planinitenabulgaria Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2387 Коментари: 5 Гласове:
12

Последна промяна: 21.02.2021 13:43

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 

                                           КОЛКО МНОГО СЪМ СЕ ПРОМЕНИЛ!

  

  Бързо преминават годините. Като да бе вчера, когато през 2007 се пенсионирах. Толкова работи свърших от тогава до сега, може би колкото един млад човек не би могъл. Задачите си ги поставям аз. Недовършеното във вътрешния ми план не ми даваше, не ми дава и сега, покой. Цял живот работих с по-неинтелигентни от мен, преобладаващо добри хора, защото от лошите намирах начин да се „чистя”. И в тази област имах да наваксвам много след като се видях свободен човек. Къща довършвах, големите ми планове, свързани с трудни и опасни пътувания с цел упознаване и популяризиране на непознати красоти на Родината ни почти изпълних. То Западният Балкан ли не бе, Западните покрайнини, тракийските светилища – тема която още не съм привършил. Сега посещавам светите места по Западните Родопи, където те са съвсем различни.

   В областта на музиката съм доста образован, но и там продължих, защото музиката е част от живота ми. С нейна помощ най-добре осъзнавам промените, които протичат в мен – най-трудно човек упознава себе си. Животът ми премина сред музиканти, които ме познават и разбират.

   Навършвам 77 и съм особено развълнуван по този случай, не защото годините ми станаха твърде много, а защото свързвам тази годишнина с един от моите духовни отци, редом с Иван Вазов, това е Татко Хайдн, духовният ми отец в музиката. Винаги съм знаел датата на раждането му – 31. 03. 1732 и датата на смъртта му 31. 05. 1809 г. Запознавайки се през изминалите години с творбите му, с живота му, аз като да вървях в моя успоредно с него. След 3 месеца ако е рекъл Господ, ще го надживея. За мен той е светец в музиката, подобен на Свети Иван Рилски, живял 70 години. Точно това е най-вълнуваща ме тема около моя рожден ден този път.

   В музиката има закодирани разни зависимости, които не мога да тълкувам, но ги чувствам. На обичащите музиката и запознати с нея давам примери с Брамс и Хайдн, с Моцарт и Хайдн, той е бил техният любимец. Почитали са го,  припознали са го като техния духовен отец в музиката. Връзката на Брамс с Хайдн продължава и след нетовата смърт, когато музеят на Брамс е преместен в две стаи от музея на Хайдн, защото строителни мутри бутат къщата му музей да стрОят нещо друго.

  

   Много силно изживяване имах тези дни, връщайки се от планина. Тази зима посещенията ми по планината бяха доста чести. Връщайки се в къщи, отворих програмата Класика и виждам диригента сър Невил Маринър да подава знак на оркестъра. Прозвуча двутоновата тема от Четвъртата симфония на Брамс. Разпознах обаче артистите на Берлинската филхармония, които свирят вълшебно. Нито обувките си събух, нито раницата свалих от гърба си, останах прав пред телевизора. Времето, животът, всичко за мен спря. Докато изпълняваха Втората част пред очите ми премина гората с буките, още неизсечени от мутрите от северната страна на Амбарица, които се полюшваха от вятъра. Спомних си поляните през които преминавах - тогава за първи път, преди десетки години. Всичко се възвърна пред очите ми. Заобиколих реброто, спускащо се от Големия Кръстец, излязох на римския път сред поляните с нежните цветенца при Видимския превал. Спомних си и разговорите с овчарите, някога там имаше стотици стада.

  Третата част на симфонията ми напомня за Симфонята на Хайдн с тремолото на тимпана, но тази възприемам като концерт за тимпан и оркестър.

   Четвъртата част е много силна. Тя е във форма на пасакалия, в която темата се състои от 8 тона и има 31 вариации. За разлика от класиците, които винаги олекотяват и развеселяват симфонията във финала, Брамс придава на него най-голямата му тежест. Симфониите му са една градация, в която само между частите им усещам, че си поемам дъх.

   За такива моменти благоаря на Бог, но най-вече, че ми е дал още един прозорец, музиката, от който да гледам към света. Защото на стари години се чувствам заобиколен с простащина и музиката и природата са моят отдушник. А простащината, тя е навсякъде около нас. Започвайки с назначените да опростачват като Радев, пръв между най-първите простаци, подгласниките му Манолова и Трифонов, опростачените до степен те самите да излъчват простащина като медиаторите Кеворк и Атанасов, блоговника Чернопръцко и още доста опростачени в блога от такива като него, завършвам със стремящите се към властта, и те опростаченики переездчики от някъде, няма да казвам от къде. Това са субпродуктите на системата ни, стоката, която се търси от опростачените в страната, желаещи да ги яха простакисимус, чиито брой не само тук, но и по света расте. Този факт е най-опасната тенденция, която набира инерция и ще стовари мощта си в един момент върху нормалните хора, които ще трябва да отговарят пред тези изроди за това, че са нормални и извървяват по законите Божии свой земен път.

  Да не пропусна и още една благодарност. Тази зима, спускайки се по лед със сняг като брашно върху него, паднах по еддин наклон при слизане, което става много рядко с мен. Хлъзгавицата бе абсолютна. Ударих си главата в задната част върху леда. Болката бе силна, но аз се опасявях за комоцио. Тръгнах, леко бях замаян от удара. Вечерта почти не спах, защото ставах да проверя имам ли комоцио. Нищо ми нямаше с изключение на една цицина на главата. А можеше и да не се прибера. Приех този случай за много сериозно предупреждение към мен, защото се изявявам като турист-инок.

   Ако някой, който обича музиката отвори постинга ми, прилагам в линкове две от любимите ми симфонии. За единия композитор – с № 103, предпоследната му, за другият с № 4, последната. Завършваща по същия начин както последната симфония на Моцарт. Ще приложа и нея! За да стане постингът ми образователен за тези, които обичат музиката.
   Приятно слушане!











Гласувай:
12



1. born - Честити да са Ви двете седмици ! ...
21.02.2021 21:41
Честити да са Ви двете седмици !
Пожелавам Ви трицифрена годишнина, комбинирана със здраве и късмет !
цитирай
2. bdenkov - 1
22.02.2021 07:57
Комунистите превърнаха църкви и манастири в обори, а в ТКЗС се плащаше по 0,20 лв. за трудоден
На 74 години съм и разбирам възрастните, пишещи с носталгия и сантимент за социализма. Младостта приема с лекота ежедневието, още повече ако си бил привилегирован. Но да твърдиш, че в България преди 1944 г. е имало груб фашизъм, че съветската армия ни е освободила и над страната ни се е изливало изобилие и благодат, е или бетонирано объркване, или старческа деменция.

Много от пишещите лелеят миналото, когато от ТКЗС се плащаше по 0,20 лв. за трудоден, но пък и можеше да се вземе по нещо, селата бяха многолюдни, имаше бригадири, които безплатно работеха, но и нямаше как да се изместиш от село или малкия град, защото имаше жителство, което бе непреодолимо. Всички твърдят, че здравеопазването било безплатно, че работниците плащали малко за храна в стола, но никой не пита как се плаща за консумативи, заплати на лекари (много по-малки от тези на нискообразованите), храна и др. екстри. Отговорът е само един, защото трудоденът е бил 20 стотинки вместо лев напр., а заплатите 200 лв. вместо 500. Безплатна стока няма (четете Маркс). Пенсиите ни са нищожни, защото осигуровките бяха на ниска база и г-н Хр. Джуров трябва да го знае, ако наистина е завършил икономика, а не рабфак. Всички отчисления пълнеха една сметка въпреки различното предназначение.

Що се касае за струващите по 60 000 лв. глави, въпросът е много сложен. Всеки човешки живот е безценен. Има поговорка: „Каквото повикало, такова се обадило“. „Партизаните са били срещу властта: обирджии на мандри, подпалвачи и рушители, а землянките – място за секс“.

Всички тези херои са командвани от Москва и са предавани от свои. Безспорно е имало идеалисти, които след 1944 г. бяха обявени за врагове с партиен билет, а самозванците получиха възнаграждение АБФК, ежемесечно 15% върху основната заплата.
цитирай
3. bdenkov - 2
22.02.2021 07:58
Знаете ли, г-н Джуров и госпожата от Видинско, че на агентите на Коминтерна се е плащало в долари, включително и за атентата в „Св. Неделя“; за Митка Гръбчева и компания, които са убивали достойни люде от засада? Те колко са получили за глава?

Цола Драгойчева (лека ? пръст) – най-разкрепостената морално партийна функционерка, присвои апартамента на принц Кирил. Това се отнася за цялата партийна номенклатура, която събу цървулите и потурите и обу чужди пантофи в заграбени къщи. Сега внуците им са на запад и нито един не е в Сибир или Монголия. Това е голата истина.

А вождовете на БКП, те са абсурдни. Благоев в свои мемоари твърди, че е македонец, а не българин. За Георги Димитров, който запали фитила на размирието 1923-та и избяга, който хариза Македония на Югославия, който говореше български с руски акцент по време на Лайпцигския процес, се е застъпил цар Борис III. Живков бе Андрешко в костюм, а Нинова е г-жа Ровоама във „Версаче“.

На младите казвам: чеда, Русия не ни е освободила безкористно. В Санстефанския договор България е автономия, не независима, а страната ни е платила на „освободителите“ 36 тона злато. В България няма убит съветски войник в престрелка с властта. Има хиляди убити без присъда и причина – юристи, лекари, художници, свещеници, учители и други интелектуалци, включително проф. Станишев – светило в медицината, Райко Алексиев, внучката на баба Тонка, и то скоро след 9 септември 1944 г.

Имаше време, в което Варна се именуваше Сталин; когато край Белослав се обърна понтонен мост, десетки загинаха, но нищо не бе съобщено, а имаше тържества, защото бе 7 октомври – празникът на ВОСР; когато се правеха много фотомонтажи, за да се преиначават събития.

Върхът на цинизма бе скриването на експлозията в Чернобил от 26.04.1986 г. На 1.05.1986 г. от Киев стартира пробегът на мира. Колоездачи бяха изложени на гибел. Това е фашизъм!
цитирай
4. bdenkov - 3
22.02.2021 07:58
В близката до сърцето на мнозина старица БКП членуваха О. Дойнов, който изнесе капитали чрез ВТО, Луканов, назначил червените милионери, М. Спасов, отговарящ за лагерите, чиито син и снаха откраднаха спестяванията на стотици вложители, избягаха в ЮАР и си купиха имение. Навярно член на БКП бе и убиецът на Надя Дункин, единствената жива след 1989 г. лагеристка. А в изпълнителното бюро на БСП е Крум Зарков, който неистово мечтае да (у)бие нечий дядо.

„Моралът“ в днешно време е мръсна дума, защото съзнанието бе промивано с „образеца Павлик Морозов“, който предал семейството си.

Аз на 13 години бях наказана жестоко от дружинната, защото послушах майка си. Превърнаха църкви и манастири в обори и вместо с „Нами Бог“ лумпени крещяха „Няма Бог“. Сега берем плодовете на тази идеология. Времето безвъзвратно разруши фалша, който някои искат да гипсират и да представят за истина.

Анастасия Апостолова, Варна
цитирай
5. krumbelosvet - леле мале
25.02.2021 11:17
Радев му проблема, леле мале. Не ББ, не Геш, не ПКП, не Меркел която предаде Европа на исляма...
Бедни, бедни Балканджи Коста, защо не падна от Кончето до Ел-тепе.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 12183396
Постинги: 4544
Коментари: 10754
Гласове: 18319
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031