2. Сайт на в-к "Лечител"
3. Природна медицина-сайтът на д-р Пашкулев
4. Бъди щастлив
5. Радиестезия, хомеопатия, пирамиди
6. Всичко за билките-първа част
7. Всичко за билките-втора част
8. Всичко за билките-трета част
9. Всичко за билките-четвърта част
10. Полезни съвети
11. Сайт с Художествени снимки от Карибите и Канада.
12. Сборен постинг на снимки от други държави-проект на Петя
13. снимки от Родопите-2 част-проект ня Джулия Бел
14. България в снимки-проект на julia13
15. Снимки от Пирин-проект на Джулия Бел
16. Какво сме дали на света
17. Снимки на планини в България-първа част-проект на Джулия Бел
18. Снимки от Рила-проект на Джулия Бел
19. снимки от планини в България-2 част-проект на Джулия Бел
20. снимки от градове и села в БГ-проект на Джулия Бел
21. Снимки от църкви и манастири в България, проект на Джулия Бел
22. Снимки от Родопите-проект на Джулия Бел
23. Снимки от света-мои постинги
24. Снимки от планини в България-проект на Джулия Бел-трета част
25. Снимки от градове и села-втора част-проект на Джулия Бел
26. Притча за скорпионите
27. Билколечение
28. билкосъбиране
Прочетен: 4910 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 26.11.2020 19:56
Есента е към своя край и зимата все по-често ни напомня за себе си. Някои хора все още обикалят планините и събират корени от билки и горски плодове в малкото хубави дни. Други седят на топло и правят мармалади, сладка, тинктури и маслени извлеци от тях. Аз наскоро направих маслен извлек от листа на индрише и сега си поливам салата с него, нещо като профилактика за прогонване на коронавируса. Много израстна това лято, та се наложи да го поокастря, преди да го прибера от балкона. С останалите листа ще си направя възглавничка след изсушаването им, което се надявам да спомогне за здрав сън на моя съпруг.
Днес ще ви покажа билките, започващи с буквата И, които аз и членовете на билковата ни група във фейса "Тайната на билките" сме снимали. Тези, които са напреднали в материята снимат по време на билкобер и публикуват в групата, като по този начин помагат на новите членове да научат как изглеждат билките в естествени условия. Новите членове също снимат каквото срещат в гори и поля и питат за наименования и ползи на тези билки. Казвала съм и друг път, че там взаимно се учиме да ги разпознаваме и да си правим лечебни продукти с тях, които използваме според случая-профилактика или лечение. Информацията за лечебните им свойства за съм взела от професионални ботанически сайтове като Фрамър, Билки.бг, Здраве.бг и др., но на места в коментарите към снимките има споделен опит от мен и членове на групата. Тук само маркирам част от нея, но който има интерес е добре да прегледа този албум в групата ни, която е публична. Намира се в секция „Албуми“, където са и останалите, които съм оформила по азбучен ред.
Иглика висока, Крилатолистна иглика (Primula elatior)
Снимка: Славяна Михайлова
От близката по външен вид лечебна иглика се различава най-ясно по светложълтите цветове, докато при лечебната са тъмножълти.
Расте по влажни каменисти и скални склонове, по тревисти поляни и край топящите се снежни преспи във високопланинския пояс, рядко и в храсталаци в планинския пояс
Установен е в Средна и Западна Стара планина, Витоша, Рила, Средните и Западните Родопи и Пирин; между 1600 и 2700 метра надморска височина.
https://bgflora.net/families/primulaceae/primula/primula_elatior/primula_elatior.html?fbclid=IwAR0MoeNTJ6CXqmL_yqn8zng2t3JMB1Y7Ez38XMruxZ1gnq-1vAOO-xvvCmA
Иглика лечебна (Primula veris L.)
Снимка: Невена Босилкова
Използват се коренището и корените, цветовете и листата. Коренището с корените се събира преди цъфтеж - през април, и след узряване на семената, когато листата са започнали да жълтеят - през юни. Цветовете се събират през март-юни. Листата се събират през март-май, по време на цъфтеж. Действие: Корените притежават отхрачващо действие. Имат известно потогонно и диуретично действие. Засилват стомашната секреция. Върху нервната система действат успокоително.
Приложения: корени: катари на горните дихателни пътища, бронхити, бронхиална астма, грип, шипове, възпалителни заболявания на пикочните пътища, трудно уриниране, подагра, листа: против отпадналост, главоболие, недоимък на витамини, А и С, цветове: нервна слабост, безсъние, главоболие.
Повече прочетате в моя постинг:
http://kasnaprolet9999.blog.bg/hobi/2009/04/27/proletni-bilki-iglikata-cveteto-na-hristos.327616
Иглика вечерна, пупалка, свещица (Oenothera biennis)
Снимка: Димитър Боршуков
Вечерната иглика достига на височина от 30 до 150 сантиметра. Листата й са ланцетовидни, от 5 до 20 см дълги и от 1 до 2,5 см широки, разположени по стъблото в стегната розетка през първата година от развитието на свещицата и спираловидно през втората такава. Цветовете на растението са жълти, с големина 2,5-5 cm в диаметър, с четири двуделни венчелистчета. Растението цъфти от края на пролетта до края на лятото. Цветовете са хермафродити, разположени на висок шип. Те се отварят видимо бързо вечер и формират интересен спектакъл, откъдето идва и едно от имената й - "вечерна иглика".
Употребяемите части от растението са следните: корени; листа;цветове;семенни кутийки; млади издънки;полученото масло от растението.
Кората и листата на растението имат стягащо и седативно действие . Те са се оказали полезни при лечение на стомашно-чревни нарушения от функционален произход, магарешка кашлица и астма. Сироп, направен от цветята е ефективно лечение също за магарешка кашлица. Кората на свещицата, отделена от стъблото по време на цъфтежа й, се суши за по-нататъшна употреба. Листата й също се събират в този момент и се сушат.Маслото от вечерна иглика се е превърнало в добре позната хранителна добавка през 1980-те години. Изследвания показват, че е потенциално много ценен продукт, прилаган при лечението на множествена склероза, пременструално напрежение, хиперактивност и др. Също така се приема вътрешно при лечение на екзема, акне, чупливи нокти, ревматоиден артрит и свързаните с алкохола чернодробни увреждания. Редовната консумация на масло помага за намаляване нивата на холестерола в кръвта и понижаване на кръвното налягане. Семената са добър източник на гама-линоленова киселина (ненаситена мастна киселина), която подпомага производството на хормоноподобни вещества. Този процес обикновено се блокира в тялото, което води до заболявания, които засягат мускулите на матката, нервната система и метаболизма.
Още за Свещица, Нощна свещ, Вечерна роза, Върболика, Нахткерце, Вечерна иглика, Папулка, Лапулка (Oenothera biennis, Evening primrose) | Ботаника от Framar.bg: https://medpedia.framar.bg/%D0%B1%D0%BE%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%B0/%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%89%D0%B8%D1%86%D0%B0-%D0%BD%D0%BE%D1%89%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%89-%D0%B2%D0%B5%D1%87%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B0-%D1%80%D0%BE%D0%B7%D0%B0-%D0%B2%D1%8A%D1%80%D0%B1%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%B0-%D0%BD%D0%B0%D1%85%D1%82%D0%BA%D0%B5%D1%80%D1%86%D0%B5-%D0%B2%D0%B5%D1%87%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B0-%D0%B8%D0%B3%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%B0-%D0%BF%D0%B0%D0%BF%D1%83%D0%BB%D0%BA%D0%B0-%D0%BB%D0%B0%D0%BF%D1%83%D0%BB%D0%BA%D0%B0
Иглика вечерна -жълта йонотера (Oenothera fruticosa)
Снимка: Невена Босилкова
Цветовете са й жълти , но по-дребни от тези на вечерната иглика (Oenothera biennis), а стеблата й достигат до 70 см.Тя не е лечебен вид, но листата й могат се използват за салати и супи. Отглежда се в градините за декоративни цели и също расте на туфи. Тази е една от многото в моята градина, които цъфтят през целият м.юни. Цветовете им са отворени през деня, а вечер се затварят.
Иглика вечерна красива-розава йонотера (Oenothera speciosa)
Снимка: Невена Босилкова
Цветовете й са розави или бели и се използват при кашлица и астма. За разлика от вечерната иглика( Oenothera) biennis), тя се култивира и расте на туфи. Отглежда се в градините за декоративни цели и много хора не са запознати с лечебните й свойства.
Игловръх чашков (Alyssum alyssoides L.)
Снимка: Стела Ташева
Чашковият изловръх е вид от цъфтящо растение в семейство Brassicaceae, познато с няколко често срещани имена като разваленка,сипаница, включително бледокафяв и жълт игловръх . То е родом от Евразия, но може да се намери в голяма част от умерения свят като въведен вид и понякога като обикновена трева. Притежава антибактериални свойства, а семената му действат отхрачващо. Водна инфузия от него се използва за козметика при лунички и лицеви дефекти.
Народната медицина обикновено използва надземните части на алисума заради техните диуретично и слабителни действие. Прилага се и при настинки. Притежава обезболяващ ефект. Настойките от него са полезни за извеждане на камъни и пясък от бъбреците и пясък.
Алисумът се употребява и при ухапвания от бесни животни.
Също така спомага за отстраняване на камъни от бъбреците. Една рецепта за тази цел.
3 три супени лъжици сух алисум сезаливат с половин литър вряла вода. След филтруване се пие по половин чаша, 20 минути преди хранене. Може да се добавя мед за подобряване на вкуса. Когато човек започне да чувства болка в кръста, дозата на лекарството се намалява наполовина в продължение на няколко дни.
Лечение на обикновена настинка.
1 супена лъжица сух алисум се кипва с 1 чаша вода, вари се в продължение на 5 минути, изстудява се напълно и се прецежда. Пие се 3-4 пъти на ден до пълно излекуване от простудата.
Потогонна настойка при простуда.
3 супени лъжици алисум се заливат с 1 чаша вряла вода, захлупва се плътно и престоява 6 часа.
Прецежда се и се пие по3-4 супени лъжици преди хранене.
Лечение на старчески петна.
Независимо от причините за появата на пигментни петна по лицето от тях, алисумът лесно може да ви избави от тях. За целта пресен алисум се наситня и се смесва с качествен мед. Ако петнато е само едно, сместа се нанася върху него, ако са няколко – се прави маска върху цялото лице, която стои 15 минути.
Процедурата се извършва 2 пъти на ден в продължение на 1 седмица.
Диуретична настойка.
При отоци се използва настойка от алисум.
2 супени лъжици цвят и листа от билката се заливат с 500 мл вряла вода и се вари на слаб огън в продължение на 1 час. След охлаждане и филтриране се пие по 50 мл, 5 пъти дневно.
Противопоказания.
Тази билка е все още недостатъчно проучена. Засега не са забелязани противопоказания за употребата й. Но лечителите не препоръчват прилагането й при деца и бременни жени. Също така е много важно да се спазват точно предписаните дозировки и указания за употребата й.
https://novini24.bg/alisum-lobulariya-iglovrah?fbclid=IwAR1l4seruFho-1WbniyGrkMZw9EF5thuJX23TirYPErMzP57GsKloS7ng3k
Изсипливче голо (Herniaria glabra L)
Снимка: Славяна Михайлова
Едногодишно или двугодишно тревисто растение. Стъблото от основата с многобройни стелещи се стъбла, 6-20 cm дълги, голи, зелени. Листата са срещуположни, приседнали, 2-10 mm дълги, с прилистници. Цветовете са почти приседнали, 1,5-2 mm в диаметър, събрани по 5-12 в странични съцветия в пазвите на листата. Цъфти май-август.
Като лекарствени средства се употребяват надземните части на голото и грубовлакнестото изсипливче. /Herba Herniariae glabrae и Herba Herniariae hirsutae/. Тези части на растенията се събират по време на цъфтежа от юли до август. При брането стръковете трябва да се режат, а не да се изскубват с корените.
Голото и грубововлакнестото изсипливчета притежават пикочогонно, болкоуспокояващо, противоспазматично действие. Лечебният ефект се дължи на флавоноидите, сапонините и етеричното масло, които съдържат. Прилагат се успешно при възпаление, пясък или камъни в бъбреците и пикочния мехур, отоци, заболявания на жлъчката и жлъчните пътища.
В българската народна медицина изсипливчето се употребява при албумин, подагра, ревматизъм,туберкулоза, бронхиален катар, за затягане на плоската мускулатура. Помага още при спазми на пикочния мехур и задържане на урината, при пиелит, уретит, гонорея. Намира приложение при третичен сифилис. Външно се употребява за налагане на лапи при кожни обриви,рани, лишеи (сварено или счукано прясно растение). Счукано прясно растение се използва за компреси при [ухапване от насекоми].
Народна медицина с изсипливче:
В нашата народна медицина, а също така и в народната медицина на редица европейски страни, извлеци от изсипливче се употребяват като средство за стимулиране на диурезата и като средство за отстраняване на болезнените спазми на гладката мускулатура (предимно на храносмилателния канал). За целта 1 супена лъжица нарязана билка се запарва в 400 мл вряща вода. След което кисне около 20 минути. Приема се по 1 кафена чашка 3 пъти дневно, преди ядене.
Запарка от растението може да се приготви по следния начин: Залейте 2 супени лъжици ситно нарязана билка с 400 мл вряла вода. Оставете сместа да престои 15 минути и я прецедете. Течността се консумира на части в рамките на деня.
Нашата народна предлага следната рецепта с изсипливче против цистит: В 1 л вода се слага смес от 1 супена лъжица мечо грозде, 1 супена лъжица изсипливче и 1 супена лъжица бяла бреза. Сместа ври 5 минути, след което се прехвърля в неметален съд. Течността се приема за 1 ден.
При псориазис можете да приготвите отвара от изсипливче. За целта 3 супени лъжици от билката се варят в 600 мл вода 5 минути. Оставя се да кисне, докато изстине и след това се прецежда. Пие се 6 пъти дневно по 80 мл, 15 минути преди ядене или 30 минути след това.
https://gotvach.bg/n8-45517-%D0%98%D0%B7%D1%81%D0%B8%D0%BF%D0%BB%D0%B8%D0%B2%D1%87%D0%B5
Изсипличе сиво (Herniaria incana Lam.)
Снимка Тодор Кръстев
Стъблото в основата вдървеняло, с многобройни стелещи се, тънки, сивозелени, често в долната си част пурпурни, гъсто късо ресничести, 10 - 25 (30) см дълги, малко или много ясно наребрени разклонения. Листата 5 - 18 мм дълги, 1 - 3 мм широки, линейни, линейно елиптични, елиптично обратно яйцевидни, овални, обратно яйцевидни или линейно ланцетни, в основата малко или .много стеснени, на върха клиновидно отсечени или притъпени, малко или много гъсто бяло влакнести, сивозелени. Прилистниците тясно яйцевидни или триъгълни, ципести, по ръба и повърхността ресничести. Цветовете до 2 мм в диаметър, събрани в главести или главесто класовидни съцветия по страничните разклонения, почти приседнали. Прицветниците подобни на прилистниците, но по-дребни. Чашелистчетата 5, яйцевидни, на върха заострени, до 2 мм дълги, гъсто покрити със стърчащи, бели власинки, на върха без дълги четинки, прилегнали към плода. Тичинките 5. Плодът яйцевидно цилиндричен, гол. Семената до 0,8 мм дълги, лещовидни, червенокафяви или кафявочервени, гладки, лъскави. Лекарствено растение.
http://www.bgflora.eu/Herniaria%20incana%20BUL.html?fbclid=IwAR28ewoEUmS1BxiV1Da-XlMmlEs4f6CsYvXBQGx7kgS_h2C7jgxltMTMrw4
Изтравниче обикновено , страшниче (Asplenium Trichomanes L.),
семейство Изтравничета -Aspleniaceae
Снимка: Мария Донева
Обикновеното страшниче /Asplenium Trichomanes/ е многогодишно тревисто растение и има дебело туфесто коренище, покрито с ланцетни четиновидни люспи. То представлява красива и нежна папрат, чиито любими местообитания са скални пукнатини и неравности по скални стени, дълбоки и влажни долове, в долините на реките или край пътищата. Някъде може да се види и по стари стени и зидове. Обикновеното страшниче се среща в цялата страна до 1700 метра надморска височина. Листата му са просто перести, дълги от 5 до 20 см. , като всяко едно малко листенце има къса дръжчица и назъбен над основата ръб. Листенцата са кожести, със сивозелен или жълтозелен цвят. Дръжките и осите са кафяви до черни, силно лъскви и много жилави. Листата са голи, презимуващи, листната ос кафяво- до червеникавочерна, гола; листните дялове по 15—40 от всяка страна, с къси дръжчици, поединични или сближени по двойки, светло- до тъмнозелени, кожести, отгоре голи, отдолу късовлакнести. Спорите (групите спорангии) без покривало,продълговата, разположени по средата на листните дялове отдолу. Спорите сфетлокафяви. Спорите узряват юни-август. Това описание е добре да се знае, защото има още няколко вида изтравничета.Едно от тях е Северното изтравниче (Asplenium septentrionale), което също е многогодишно. Коренището му е късо и е покрито с линейни кафяви люспи. Листата са дълги от 8 до 16 см. Северното страшниче също се среща в цяла България, най-често по пукнатини на скали, намиращи се до високопланинския пояс.П Обикновеното изтравниче( страшниче) най-много си прилича със зеленото изтравниче (Asplenium viridis), но лесно можете да го различите, защото дръжките му навсякъде са зелени. То не е лечебно.
Страшничето се бере в периода юни-август. Събира се цялата надземна, цъфтяща част на билката или само корените, които се изкопават през есента след узряването на семената или през ранната пролет, когато е началото на развитието на растението. Веднага след изкопаването корените трябва да се измият и подсушат..
Ползи от страшниче
Страшничето се прилага широко в българската народна медицина. Отвара от неговите листа се използва като успокоително средство при силна уплаха, страх и неврози. Страшничето помага и при безсъние, породено от страхови състояния. В този случай билката се приема, докато съня не се възстанови. Освен това се използва при косопад, а отварата помага при фебрилни заболявания, хроничен катар, кашлица,астма, грип, дрезгав глас, плеврит.. Стръковете на билката се прилагат като отхранващо средство. Страшничето има много добро андстригентно и диуретично действие.
Народна медицина със страшниче
За да си направите запарка от страшниче са ви необходими около 10-15 г ситно счукани стръкове от билката, които се заливат с 500 г вряща вода. След като изстине, запарката се прецежда и от нея се пият 4 с.л. на ден.
https://gotvach.bg/n8-32400-%D0%A1%D1%82%D1%80%D0%B0%D1%88%D0%BD%D0%B8%D1%87%D0%B5
Състояния и заболявания, при които се прилага: за лечение на страхова невроза, сърдечна невроза, паническо разстройство; уплаха;повлиява благотворно косопад и маточни възпаления; срещу ставни болки - налагане на местата с лапи.
Чаят направен от листата на страшниче е сладко, облекчаващо болка, отхрачващо и слабително средство. Той е бил използван при лечение на оплаквания в областта на гърдите и за насърчаване на менструацията.
Още за Страшниче, Изтравниче (Asplenium trichomanes) | Ботаника от Framar.bg: https://medpedia.framar.bg/%D0%B1%D0%BE%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%B0/%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D1%88%D0%BD%D0%B8%D1%87%D0%B5-%D0%B8%D0%B7%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%BD%D0%B8%D1%87%D0%B5?fbclid=IwAR0MBiekgNdoFjQnrURt5aogYtEBhehlUdoM8GZpNHokvOBLC4SJTFsLv5M
Черно изтравниче (Asplenium adianthum-nigrum L.)
Сем. Изтравничеви (Aspleniaceae)Снимка Дарина Пейкова
Многогодишно тревисто растение с пълзящо, разклонено коренище. Листата двойно перести, с кафяви дръжки, разположени в снопчета, в очертание триъгълни до триъгълно ланцетни, постепенно стеснени към върха. Листчетата яйцевидни до ланцетни, лъскави кожести, презимуващи, остро назъбени, крайните — неизточени към върха. Спорите продълговати, обикновено по 2–3 на всяка страна.
Имел бял (Viscum album)
Снимка: Диян Атанасов
Белият имел представлява вечнозелено, полупаразитно, двудомно храстче, прикрепващо се по клоните на дърветата с помощта на коренолодобни хаустории, които проникват под кората. Плодът в началото е зелена, а по-късно бяла или бледо-жълтеникава, кълбовидна, лепкава ягода с лепкави 2-4 черни семена, които се полепват по човките на птиците и така се разнасят навред по дърветата Те са отровни.
Използват се за лечение само Стръковете (herbae Visci) или само листата (folia Visci). Събират се стръковете с листата от октомври до средата на декември и през март-април. Те са известни със своето съдоразширяващо действие, вследствие на което те понижават повишеното кръвно налягане и премахват спазъма на кръвоносните съдове. Това действие се придружава със забавяне на сърдечната дейност. Действа още кръвоспиращо, противокашлячно, противогърчаво, успокояващо, противоневралгично, стимулиращо обмяната на веществата,
Приложения:
• като хипотензивно средство в ранните стадии на хипертоничната болест
• при виенето на свят, главоболие
• при атеросклероза
• за засилване на маточните контракции
• при коклюш, отоци, хронични ставни заболявания
• за увеличаване млякото на кърмещи жени, за забременяване.
Мария Требен съветва: "Жените също трябва да посягат към чая от имел. Нормализираното кръвообращение прекратява смущения в матката и менструацията, предимно силни месечни кръвотечения, както и продължаващи кървения след раждане. При оплаквания в климактериума, свързани със сърцебиене, възбуда, чувство на страх и задух, чаят трябва да се пие няколко години наред. Тогава оплакванията изчезват напълно и жената повече не усеща да е в критическата възраст. Пресният сок от имел може да отстрани безплодие у жената. Имелът трябва да се измие добре и както е мокър, да се изстиска в сокоизстисквачка. От него се взимат по 25 капки в малко вода - половин час преди закуска на гладно и вечер преди лягане. Капките от имел ги има и в аптеките. В последно време имелът се прилага в медицината като противораково средство. Опитът постоянно сочи, че билките действуват прочистващо и болкоотблъскващо. Посягайте към тези помощници, за да се укрепи и запази здравето ви!
Съществуват цял ред интересни научни разработки, посветени на противораковата активност на белия имел."
Повече прочетете в моя постинг:
http://kasnaprolet9999.blog.bg/lichni-dnevnici/2017/02/04/beliiat-imel-smel-borec-protiv-raka.1507581
Имел черен, имел жълт (Loranthus europaeus)
Снимка: Минчо Даймов
Дребно паразитно храстче, стъблото високо до 50 cm, разклонено, тъмнокафяво. Листата са обратно яйцевидни, продълговати, целокрайни, на върха тъпи, кожести, матови, тъмнозелени, опадващи през зимата, 1-5 cm дълги и до 2 cm широки. Цветовете са жълтозелени. Плодът е сферична жълтеникава лепкава ягода с диаметър до 1 cm в диаметър. Цъфти април-юни.
В народната медицина отварата от клоните се употребява против хемороиди: 10 — 15 г ситно нарязана билка се залива с 1 л вода и се загрява до кипване; след изстиваме се прецежда и се пие по 1 водна чаша 3 пъти. на ден след ядене. Биллката се употребява против кръвно налягане, но при експериментална проверка се е оказало, че тя няма такова силно и продължително хипотензивно действие, каквото й приписва народната медицина.
https://bilki.bg/encyclopedia-bilki/zhalt-imel.html
Индрише или лезетра (Pelargonium roseum Willd.)
Снимка: Дарина Пейкова
Едни от заболяванията, при които народната медицина се възползва от полезността на индришето: диария, високо кръвно налягане, сърцебиене, аритмия, диабет, маточно кървене, други видове кървене в организма, ревматизъм, артрит, трудно зарастващи рани, кожни инфекции, нервно напрежение, стрес, безсъние, умора, изгаряния, кашлица, ларингит, грип.
Начин на употреба:
при лека форма на диабет - 5-6 листа се нарязват ситно и се заливат с 500 мл. вряла вода. Престоява 7-8 часа и след това се вари 10 мин. Може да се овкуси с лимонов сок. Пие се няколко пъти на ден, преди хранене по 100 мл;
упорита и суха кашлица - 5 – 6 ореха измити добре и счукани с черупките, цяла, обелена и надупчена с вилица глава лук, както и двета ябълки, 6 стръка индрише и един литър вода. Сместа се вари докато течността се намали на половина. Получената отвара се изпива за деня;
при безсъние - запарка - с 250 милилитра вряла вода се запарват 5 листа от индрише. След изстиване течността се прецежда и изпива на глътки, бавно, преди вечеря;
при аритмия - запарка - с една чаена чаша вряла вода заливате две чаеи лъжици листа от индрише. Така престояват 10 минути и се прецеждат. Течността се изпива за деня, като на прием се консумират по 50 милилитра;
при претърпели инфаркт, анемия, сърдечни заболявания и нервност - консумирайте индрише с бадеми. Ето подходяща рецепта - престоели няколко часа в студена вода сурови бадеми и обелени се смилат в машинка за месо. Към тях се добавят една чаена чаша смлени листа от индрише, 4 смлени лимона с кората без семките, буркам пчелен мед, тинктури от мента, лог и валериана (от всички по половин чаена лъжичка), щипка камфор на прах. Сместа се разбърква и се съхранява в хладилник. От нея се консумира по по 1 супена лъжица, 3 пъти на ден, преди хранене;
Още за Индрише (Pelargonium roseum) | Ботаника от Framar.bg: https://medpedia.framar.bg/%D0%B1%D0%BE%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%B0/%D0%B8%D0%BD%D0%B4%D1%80%D0%B8%D1%88%D0%B5?fbclid=IwAR0ul53DNQNewRQW6tTMkdOxiVTqUt7zcdyRZ-Fnsh7HzUIuc8GTDr7j5f4
Исландски лишей или гръден лишейник (Cetraria islandica)
Снимка: Васил Дамянов
Още от древни времена исландският лишей се използва като билково лекарство против кашлица.
Исландският лишей е високо ценен от съвременните билкари като полезен антибиотик и омекотяващо средство. Лечебното приложение на исландския лишей включва прилагането му като тоник за възстановяване след боледуване, успокояване на стомашно-чревния тракт и лечение на катар на горните дихателни пътища.
Отвари, екстракти и гаргари от растението се употребяват за лечение на простуди, магарешка кашлица, астма, диабет, ефрит, както и за възстановяване след туберкулоза. Cetraria islandica традиционно се прилага за облекчаване на повръщане, произтичащи от дразнене и възпаление на стомаха. Дрогата е естествено средство при лечение на заболявания като недохранване, слабост и анорексия. В малко дози възбужда апетита, подпомага храносмилането и общото хранене. Исландският лишей се използва още за лечение на циреи, вагинални течения и импетиго. Растението помага при възпаления на устната кухина, фарингити, придружени от суха и загуба на апетит..
Заради слузните вещества, които съдържа, дрогата на исландския лишей е изключително ефикасна при заболявания на лигавиците на белия дроб и стомашно-чревния тракт - гастрити, колити и др. Българската народна медицина го препоръчва още при магарешка кашлица, стомашна язва и язва на дванадесетопръстника.
https://gotvach.bg/n8-44600-%D0%98%D1%81%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%BB%D0%B8%D1%88%D0%B5%D0%B9
Исоп лечебен(Hyssopus officinalis)
Снимка: Дарина Пейкова
Исопът съществува я в три разновидности: бели, червени и сини цветове/ най- разпространеният вид е със сини цветове/. Най- активни са връхчетата на цветята, но и останалата част от растението над земята се използва. Цветовете се събират през късна пролет и ранно лято преди цветовете да са разцъфнали напълно. Исопът съдържа голямо количество масло, което е с най-голямо лечебно действие, но не се използва никога орално.
Използваема част: листа и цветове
Употребата на исоп за медицински цели датира от древни времена. Билката е била използвана за лечение на цяла гама заболявания от епилепсия до змийска атака. Лечебният и мирис е подтикнал хората да правят букети с нея. Жерар е препоръчвал с растението да се прави гаргара при възпалено гърло и сливици. Други билкари са предписвали етеричното масло за третиране на въшки, изтръпнали стави и възпалени уши. Hyssopus officinalis се е използвал и в кулинарията. Средновековните монаси са правели супи и сосове с него. Смятало се е, че тази подправка подобрява метаболизма. Римляните са правели вино от него. Есенциалното масло от исоп е било разпръсквано по пода за прикриване на лоши миризми през Средновековието. Съвременните билкари препоръчват чайове от исоп при респираторни заболявания, метеоризъм и ревматизъм.
Заболявания, при които се прилага исоп: хронични възпалителни заболявания на стомашно-чревния тракт; запек; хроничен колит; невроза; гръдна жаба; възпалено гърло; хормонален дисбаланс; аменорея; ларингити; астма; автоимунни заболявания;
хемороиди;хипотония;нервност, конвулсии и световъртеж; остеоартрит; подагра;
кожни заболявания- акне, фурункул, стрии, рани.
Билката се отглежда на много места, най-вече заради етеричното масло, което се извлича от нея. Смята се, че то има най-силните антивирусни свойства. Можете да го приготвите у дома чрез дестилация на пара
Още за Хисоп, Исоп – лечебен (Hyssopus officinalis) | Ботаника от Framar.bg: https://medpedia.framar.bg/%D0%B1%D0%BE%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%B0/%D1%85%D0%B8%D1%81%D0%BE%D0%BF-%D0%B8%D1%81%D0%BE%D0%BF-%D0%BB%D0%B5%D1%87%D0%B5%D0%B1%D0%B5%D0%BD
Исопът е една от основните антипаразитни билки , прочистваща от ларви на паразити и дори ги унищожава/ както и пелин- Artemisia absinthiumи, тиквено семе- Cucurbita pepo/. Терапевтичното и приложение е чрез запарка: 30 гр се поливат с 500 мл вряла вода , запарват се за 15-20 мин., прецеждат се и се пият 3-4 пъти дневно от 2-6 супени лъжици на празен стомах.
При простуди и кашлици се прави отново запарка, но се прибавят Обикновен пчелинок -Marrubium vulgare и мента- Mentha piperita
За съжаление билката не се препоръчва за деца и бременни.
Испански сколимус (Scolymus hispanicus)
Снимка: Иванка Транкарова
Испанския сколимус е хранително и медицинско растение.
Още от времето на Теофраст в древна Гърция това растение е било известно с медицински и кулинарни употреби. Въпреки че е култивиран на моменти, понастоящем по-голямата част от консумираното растение идва от прибирането на диви растения. Той е много популярен в почти всяка провинция на Испания, където обикновено се яде в яхнии през пролетта. Използва се и в салати и супи, а се сервира с бъркани яйца в Андалусия, Испания, където се нарича тагарнина. През шестнадесети век в Саламанка, измитите млади растения са били хранени с корен, или сурови, или в яхнии с месо.
https://en.wikipedia.org/wiki/Scolymus_hispanicus?fbclid=IwAR1vZQeyVlNVb-n-FDvYyhH2KxEcMr0GhO-tfMfRXBrc2MAna15uJlCl2vY
Употреба: Корени. Листа и цветове.
Коренът се събира през пролетта преди израстването на стъблото. Сокът от пресни листа и корен е бил използван за подсирване на млякото в малки занаятчийски фабрики за производство на сирене, коренът изсушен, печен и смлян - като заместител на кафе, има и дезодориращи свойсва .
Свойства:диуретични,антидиарийни, антикатарални,намалява производството на слуз.Плодовете съдържат активни съставки с антиатеросклеротично, холеретично, диуретично, хепатопротективно и хипохолестеролемично действие.
-ВЪТРЕШНО: Задържане на течности, олигурия/ намаляване на количеството на отделената урина в сравнение с нормата /, кисти при бъбречна недостатъчност, пясък или камъни в бъбреците. катар, диария. Диуретично, предизвиква изпотяване. При гастроентерологични проблеми, кожни заболявания/акне, екзема/, нефролитиаза,артрити.
Как да се използва
- Отвара от 1-2 чаши дневно след хранене.
- Билка от една унция (32 г) в един литър вода за 15 мин.
- Отвара от листа и сухи цветове срещу простуда.
- Отвара на сухи цветове при антидиуреза.
Повече за използването на тези билки може да научите в моят профил във фейса, където съм направила албум с тях и в коментар под всяка снимка има много инфо и още снимки от дадения вид билка :
https://www.facebook.com/profile.php?id=100001601692108&sk=media_set&set=a.2100430626686973&type=3
Това е колаж от тези билки, направен от Нети Дамянова, админката на публичната група "Тайната на билките" във фейса.
Който го влече да идва при нас, вече сме над 35 000 човека.
https://www.facebook.com/groups/1830831407232538/
Прегръщам те, приятелко!
12.12.2020 19:36
Прегръщам те, приятелко!
2. katan
3. leonleonovpom2
4. wonder
5. ka4ak
6. mt46
7. dobrota
8. milena6
9. donkatoneva
10. ambroziia
2. metaloobrabotka
3. lamb
4. hadjito
5. mimogarcia
6. vesonai
7. iskra1304
8. djani
9. petgrig
10. sekirata