Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.10.2020 06:45 - Призракът на свободата: Конкуренция
Автор: pristan Категория: Лични дневници   
Прочетен: 253 Коментари: 0 Гласове:
1



 


Конкуренция

 

   Когато продукти или услуги от един и същи тип се предлагат от различни хора, никой, който държи на тях, не бива да бъде упрекван, че се интересува от тяхното качество и отдава предпочитание на по-доброто.

     Без значение при  това е дали става въпрос за самото извършване на някаква работа или за резултата от нея, – дали се отнася за дребни услуги и най-обикновени стоки, или за изключителни способности и велики творби.

     Всяко развитие на човешките способности: – от техническата сръчност и умелото управление до най-възвишената дарба за художествено творчество – зависи до голяма степен от факта, че открай време съвършеното е било винаги предпочитано пред несъвършеното.

     Ако извършената работа или продуктът от нея са предназначени за нуждите на всекидневието, ние просто се предпазваме от загуби, като предпочитаме най-доброто, а става ли въпрос за задоволяване на по-възвишени потребности, нашата осведоменост за вече постигнатото от други творци не ни позволява да се задоволим с нещо посредствено.

     В резултат на този непрекъснат подбор възниква съперничество между предлагащите своя труд за одобрението и предпочитанието на онези, които се нуждаят от него.

     В това отношение конкуренцията се основава на Необходимостта и е израз на действителна свобода!

     Свободен си да избереш кое може да ти свърши работа и какво би желал да придобиеш срещу предлагане на равностойна замяна, – но ти си не по-малко свободен и да съобразиш или не онова, което предлагаш на пазара, с неговите изисквания.

     Няма да се окажеш жертва на несправедливост, ако евентуалният купувач отмине твоето „произведение“, твоята „творба“, защото може да намери нещо по-добро другаде!

     Та нали и ти имаш правото да избираш дали да се задоволиш да предложиш без много-много усилия нещо посредствено, или – напротив – да дадеш най-доброто от себе си!

 

     А решиш ли се – по собствен избор или по силата на Необходимостта – да предложиш най-доброто, на което си способен, ще трябва преди всичко да покажеш дали си даваш сметка докъде всъщност се простират твоите способности, – дали и към самия себе си можеш да приложиш достатъчно точен критерий

     Оплакваш ми се от „неуспехите“ си и намираш горчиви думи за „несправедливостта“, на която – според тебе – си станал жертва, а не се запитваш дали не си се излъгал в своята самооценка, опитвайки се да постигнеш нещо, за което така и ще си останеш „недорасъл“! –

     Може би в по-скромни мащаби ти ще се окажеш способен да постигнеш максималното, а вместо това напусто се блъскаш да удържиш победа над съперници, които по природа са надарени с далеч по-големи способности! –

     Безброй хора се мислят за „преследвани от несполуки“ и гледат със завист на онези, които са били предпочетени пред тях, защото са имали по-точна представа до какво равнище на изискванията могат да се издигнат техните най-високи постижения. – –

     Безброй претърпяват крушение, понеже корабът им, макар и добър, е твърде малък, за да прекосят с него океана, но въпреки това не успяват да потиснат амбицията си, мамеща ги да се впуснат в открито море. –

 

     Който иска да се конкурира, трябва преди всичко да познава своите съперници! Не бива да се опитва да се мери с онези, които следва да бъдат мерени със съвсем друга мярка!

     Не бива на конкурентите си да гледа като на свои „врагове“, само защото са способни да го надминат!

     На победа може да се надява само там, където силите му са наистина сравними със силите на онези, които също искат да победят.

     Без съмнение по-добре е да постигне съвършенство в някоя най-скромна област, вместо да се състезава с нещо посредствено там, където победата може да се извоюва само от хора с изключителна творческа сила! –

     Всеки носи в себе си способността да постигне съвършенство на дадено поприще, което наистина отговаря на неговите възможности!

     Всеки може да почувствува как се умножават силите му, когато се стреми максимално да ги развива!

     Ще трябва обаче да се осланяш само на онова, което ти е дадено като твое „притежание“!

     Ти можеш наистина да прибавиш нещичко към него, но винаги от естеството и вътрешната напрегнатост на вродените ти сили ще зависи кое ти е присъщо и кое ще си остане докрай непостижимо за теб!

     Ето защо победа в конкуренцията ще удържиш само ако знаеш докъде се простират собствените ти граници и ако надмогнеш илюзията, че те биха могли произволно да се разширяват само защото ти се иска да победиш!

 

     Съперничеството между конкурентите не бива обаче да бъде принизявано до „борба“!

     (Не говоря естествено за онзи вид съперничество, който е немислим без борба, тъй като в него силите си мерят „борци“.)

     Тук следва да се ръководим единствено от изискванията за по-високи постижения, които всекидневният живот поставя навсякъде и към всички!

     А в този случай конкуренцията може спокойно да избегне „борбата“!

     Зная много добре, че у всички, хвърлили се в тази именно борба, моите думи ще предизвикат само усмивка на отегчение, – но аз зная също така, че много неща могат да бъдат променени по-бързо, отколкото мнозина си мислят, стига да се промени самата воля

     Едва ли е рисковано да се твърди, че още днес повечето от онези, които проливат кръвта си в „конкурентната битка“, воюват всъщност без желание, понеже отдавна са разбрали, че отдадените в тази битка сили биха могли да бъдат по-добре използвани. –

     Но и тук бляскавият призрак на свободата продължава все така да минава за самата свобода и да прелъстява безброй жертви в своите пустини от цифри, където те, душевно изсушени, се превръщат във вцепенени мумии и целият натрупан върху тях златен пясък не е вече в състояние да им възвърне свободния живот на душата…

     Безсилен обаче остава призракът, разбере ли се веднъж, че истинската свобода може да вирее само там, където душата не е лишена от своите права!

 

     Жалко и направо недостойно за един човек е домогващият се към благоволението на купувача да се остави дотам да бъде завладян от животинска алчност, че да разори своя конкурент или поне да се опита най-безсрамно да стори това!

     Жалко е, когато конкуренцията не се спира дори пред лъжата, стига само от нейните нечисти нишки да може да се усуче въже, с което да бъде удушен съперникът!

     Недостойно и заедно с това глупаво е да се домогваме до успех, който може да се постигне само след като рухне изграденото вече от други!

     Ще ми възразят, че по подобен начин са постигнати при все това твърде внушителни успехи и че така съграденото стои днес „на здрава основа“.

     И това ми е добре известно, но аз боравя с други понятия за време и зная за съществуването на неумолими закони, които обикновено не действуват бързо…

     Не само отделният човек, постигнал на такава цена успех за самия себе си и за паразитиращата върху неговия гръб клика, ще изпита един ден последиците от тези закони, – добруването на цели държави, на цели материци се оказва застрашено от неговите действия! – –

     И когато един черен ден изграденото с бездушна алчност върху руините на една честно издигната постройка се срине с гръм и трясък на борсата, – това далеч още няма да е най-голямото зло! –

     Щом човешкото общество се окаже неспособно да възпре такива позорни за душата действия, внуците и правнуците ще има скъпо и прескъпо да „плащат“ за някогашните прегрешения на единици, дори те да не са техни преки предци!

     А онзи, който не се е побоял от такъв ужасен грях, – колкото и да се е чувствувал на смъртния си одър като победител, – няма да намери никого във Вечността, който да може да се смили над него, докато тук, на земята, не са се изчерпили всички последици от неговия грях…

     Родената от Бога Любов може да даде опрощение само там, където и самият грях е бил извършен от любов!

     Дори когато заложената в животинската природа „любов“ е станала причина за „вината“ на един човек, „Любовта божия“ ще го оневини, стига да му е простил и ближният, споделящ същата вина!

     Който обаче е бил тласнат към греха от себичност, единствено от него зависи да се освободи от вина!

     А подведеният от собствената си алчност човек не ще може да се освободи от последиците на своите действия, преди да са се изчерпили докрай импулсите, създадени от самия него, за да задоволи своите щения тук, на земята! – –

     Абсолютно невъзможно е да се издигне преградна стена между импулсите, породени от земния човек в неговото всекидневие, и техните последици, проявяващи се често пъти едва тогава, когато той отдавна вече е напуснал този свят!




– – – – – – –
Източник: "Призракът на свободата"
Автор: духовно име – Bo Yin Ra
            светско име – Йозеф Антон Шнайдерфранкен (1876 – 1943)
Издател: ИК "АТЛАНТИДА"
Преводач: Борис Стоянов




Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: pristan
Категория: Лични дневници
Прочетен: 416128
Постинги: 376
Коментари: 419
Гласове: 2833
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031