Срещата ми с Лиам беше кратка, както винаги, весела за него и болезнена за мен. Имаше период от време, в което беше хлътнал по мен - и въпреки всичките заплахи на Рисанд, че трябва да му угаждам, винаги и на всичко, не го докоснах и с пръст. Нямах някакви високи морални разбирания за света, разбира се, и макар, че инцеста (и секса с животни, до колкото поне помнех) да бе може би единственото нещо, което не съм правила, ме беше страх от нещо съвсем по-обикновено - щях да го изцапам. Така че оставих това детско хлътване да си замине, да угасне така бързо, както беше започнало, и продължих да се грижа за него, сякаш бе собственото ми дете. А и след онзи аборт.. Може би той бе единственото нещо като дете, което някога щях да получа. 

В някакъв момент Лиам, поради простия факт, че не беше сляп, забеляза и какви чувства изпитвам всъщност към Рисанд. И малката му, невинна душа дори ме окуражаваше, постоянно ми пилеше, че трябва да се боря за него, че ще го направя щастлив, че просто това, което прави, е абсурдно…

Любима негова тема. Смачкваше ми душичката. А факта, че на следващия ден се уговорихме за обяд, а после и разходка в галерия означаваше само и единствено, че ще слушам тази лекция поне веднъж, преди да успея да сменя темата. 

- Да разбирам, че все още няма настроение? - когато Рисанд се върна при мен, ме завари вече доста намръщена и сама. Не изглеждаше никак изненадан, но той кога въобще беше?

- Чака някакво момиче. Утре сме на изложба на Салвадор Дали, ще обядваме преди това. - Гласът ми започваше да проскърцва - прекрасен звук, който предшестваше скорошното ми колабиране.. И който игнорирах цяла вечер. Завъртях глава към него машинално, гласа ми беше равен - превръщах се в кукла, и бях сигурна, че под огромните ми очила се процеждат тънки вадички от размазан грим. - Искам да си ходя.

- Той обича да ходи в галерии. Добра идея е. Браво. - проследих го как се отпуска до мен, с величествената си осанка на крал, наблюдаващ притежанията си, разпръснати пред него. Кукли  на конци. Всички бяхме просто кукли на конци, които чакат с трепет момента, в който щяхме да омръзнем и да бъдем захвърлени. - Прибери се. Вземи си гореща вана.

- Ще. - явно бе познал нотката в гласа ми, защото този път се обърна към мен, а думите му не бяха заповед… Бяха съвет. Ако не го познавах, дори щях да кажа, че има загриженост в него. Приближих се към него и докоснах пръстите на ръката му само с връхчетата на ноктите си. Никога не можех да го намразя. Момента, в който почти постигах това… Правеше или казваше нещо такова. И аз отново се прегъвах на две. - Не можеш да ме закараш, нали?

- И без това трябва да се видя с руснаците за онези оръжия, мога да те закарам до апартамента ти и да продължа от там. - Рисанд, за разлика от мен, се движеше така, все едно не беше посягал към алкохол цяла нощ, ако не и цял живот. Изправи се и ми подаде ръка, за да ми помогне да се изправя. - Ще ти взема и шейк по пътя, от ягодовите. Пак си отслабнала.

- Не искам шейк. - думите му може и да имаха съвсем друга цел, но аз ги чух по съвсем различен начин - изречението “пак си отслабнала” означаваше, че преди това съм била дебела. Което просто избиваше всякаква форма на мисъл за храна от главата ми. Оставих се да ме заввлече където си иска, усещайки, че вече завалвам твърде много, а комбинацията от миризми, светлини и звуци изпиляваше мозъка ми. - Искаш ли да дойда с теб? Не е като някой да ме чара вкъщи. А и говоря руски по-добре от теб.

- Добре, ела. - понякога умишлено водеше момичета по сделките си, основно за да разсейват другата страна, Особено често го правеше с мен - така или иначе понякога си тръгвах с нов клиент, а това беше добре дошло и за двама ни. Отключи бронирания си джип и се настани на шофьорското място, а аз се наместих до него. - Но трябва да се стегнеш, преди да стигнем.

- Разбира се. - знаех какво означаваше да се стегна - още две линии, с които вече наистина прекалявах, но щяха да закрепят положението, докато не приключим. Малкото огледалце, което използвах за поднос, свърши работа и да се огледам.. Което не беше твърде красиво. - Става въпрос за карабините, нали?
- Да. Нови клиенти са. - кимнах и започвах да оправям грима си, поне до колкото мога. Окачването на автомобила ми позволяваше да се гримирам съвсем необезпокоявано. Рисанд проведе телефонен разговор и отново се обърна към мен. - Какво мислиш за новата?

- Ще успее да издържи. Не съм сигурна дали няма да избяга, когато дойде времето ѝ. - Размазаната ми очна линия бързо се превърна в опушен грим, добавих и нов слой червило. Приличах на насекомо с изпитите си скули, някаква болна богомолка, но аз кога ли не приличах на такова? - Ще вземеш дълга си, ако това е нещото, което те тревожи.

- Винаги взимам дълговете си, ако ще да гоня децата и внуците им до край. Пък и мен нищо не ме тревожи, Надя. - спря на гола строителна площадка, над която имаше недовършена конструкция… И където вече ни чакаха десет въоръжени до зъби мъже. - До тук с чистите преговори без компания.

- Може би трябваше да опъна още една линия, преди да стигнем. - Една жена винаги трябваше да притежава малка черна рокля и червено червило. Към този списък бих добавила и пистолет - не беше твърде голям, нямаше да свърши особена работа в открит огън, но поне щеше да ми открадне достатъчно време да избягам. - Предлагам ти да не разбият за руски до последно. Ако се почувстват в безопасност, ще започнат да се издават.

- Така да е. - влезе в ролята си на американски глупак, който не разбира и дума. Нещото, което най-много ме забавляваше, беше че владееше шест езика и макар и руския му да не беше като на професор… Справяше се доста добре. Излязоха и най-спокойно откри и своето оръжие. - Кажи му, че в уговорката трябваше да дойде сам, не с тази пасмина.

Приближих се към трупата и търпеливо изчаках да направят всичките си коментари за малкия лигльо и долнопробната курва, с която се мъкнеше. Когато прецених, че ми е достатъчно да слушам, отговорих на перфектен руски, без акцент. 

- Една от мутрите има особен акцент. И предполагам, че не ти трбябва помощ за поздравите към майка ти. - Позволих си една цяла секунда, за да се насладя на втрещената им физиономия, преди да преведа отговора им. Само че отговора ми беше на смеска от френски, немски и италиански, с наречие на руски, което научихме точно заради това. 

- Ако не поздравяваха майка ми толкова често, щях да започна да се чудя къде греша и да си преосмисля политиката. Кажи му, че и ние сме дошли с десет души и чакат. - Кимнах и преведох лъжата, докато пръстите нервно се стягаха около дръжката на пистолета. Бях перфектно наясно, че ако блъфът ни пропадне, ще трябва да бягаме много бързо и много далеч. Когато чух обаче офертата Рисанд да влезе в сградата само с техния главатар, а аз да остана навън с биячите им, сърцето ми слезе в петите. - Не знаеш колко души те чакат долу.

- Ако не отида, с право ще решат, че се страхувам. Ако са решили, че искат да ме убият, да са ме застреляли до сега. Опитват се да ме сплашат. Което е и причината да искам да им напомня, че са хванали да лаят под грешното дърво и ще се убедя да ги избия до крак до края на седмицата.

Кимнах с глава и проследих с поглед как влиза в сградата. И все пак пуснах празен смс на Александър - местоположението на телефона ми беше винаги включено, а той много добре знаеше какво означава подобен сигнал.

    Само че наистина мислех, че няма да ни потрябва толкова бързо. Малко след като Рис влезе, видях и как вместо само един от мъжете да го последва, го направиха трима. В секунтата, в която отворих уста, за да изкрещя, усетих силен удар от дръжката на пистолет в слепоочието, последван и от ритник в стомаха, когато паднах на земята.

 

Пъзела започна да се подрежда. Ненапразно един от мъжете беше с твърде особен акцент - бях го чувала и преди. Беше жертва на една от схемите ми с Рисанд, може би преди 6, 7 години. 

    Някой ужасно грубо ме изправи за раменете, заставяйики ме да застана на колене, и натика пистолет в устата ѝ. Рисанд не беше в твърде по-добро положение от моето, макар и неговия пистолет да беше в слепоочието. Кръвта ѝ бумтеше в ушите, а по това, което успявах да чуя, искаха пари. Пари или моя живот. Опитвах се да намеря Рис с погледа си, надявайки се да е безизразен, но усещах как сълзи започват да се стичат по лицето ми.

    Паник смс-а щеше да се прояви след три минути. Трябваше да оцелеем само три минути. Бяха минали две. Само че колкото и да се опитвах да се боря, бях като червей в сравнение с тях. Освен да отнеса още няколко ритника, не успях да постигна твърде дълго. Само че Рисанд или се беше сетил за сигнала, който съм изпратила, или напълно си беше загубил ума, защото видях как се завърта, преди да простреля единия от коляното. Последваха още шест изстрела, може би нашето спасение, и още двама паднаха.

    В момента, в който Рисанд отвърна на атаката, някой започна да ме лачи към някаква кола. Опитвах се да извикам, но единственото, което издавах като звук, беше скимтене. Бяха ме отвличали няколко пъти… Не ми беше сред любимите занимания. Последното, което видях, беше отварянето на багажника на джип, а после ударих главата си в капака твърде силно, и съзнанието ми потъна в пълна тъмнина.

   

    А после… После се чуваха сирени, той куцаше и беше окървавен, и май куцаше.. Когато дойдох в съзнание, ме носеше на ръце, а при раздвижването ми ме погледна, преди да продължи. 

- Удариха те сериозно. Ще те заведа при доктора ни. - Доктора ни, разбира се, продължаваше да бъде нескопосания касапин, който ме осакати. За наше щастие с годините беше задобрял чувствително, а и си бе върнал лиценза. 

- Добре. - отне ми няколко секунди, за да може събитията в главата ми да се подредят правилно. А после започна и болката, която избухваше на различни места из тялото ми, най-вероятно благодарение на усмиряването ми. Нямах нито желание, или енергия, за каквото и дае. Притворих очи и просто зарових глава в гърдите му, чувствах се смачкана - и не само, беше ме страх. И бях ужасно самотна. -  Сама ли ще ме оставиш после?

- Знаеш, че трябва да разбера кой е участвал в това, не мога да губя повече време. - По някое време се беше появил и шофьор, така че седна на задната седлака заедно с мен в скута си. Може и да очакваше този път да колабирам съвсем.

- Две от мутрите имаха особено татуйровки. Птица в кръг, прободена с копие. - наместих се в скута му и се свих на кравай. Мрънках си под носа, но Рисанд ме познаваше достатъчно добре, за да разбере какво говоря. - Апостол? Александър? Ограбихме го преди пет или шест години, само че.. Последно го помня с пръснат от куршум мозък и изхвърлен в канавка.

- Не съм ограбвал никой, просот взимам неща, които така или иначе ми приналежаха. - Реагираше изключително спокойно на масовата стрелба, която преживяхме току-що, но пък това му позволяваше разсеяно да гали косата ми, докато гледа през затъмнения, брониран прозорец. - Не мисли за това, Надя. Ще се справя. 

- Знаеш, че няма да спра да се притеснявам. - Колата возеше леко, за което бях изключително благодарна, а въпреки отвратиетлната, сладникава миризма на кръв, някъде там успявах да доловя и остатъците от одеколона му. - Имаш ли задачи за мен, след като приключа с.. Брат ти.

- По-добре пропусни ходенето с брат ми, защото не си в много добро състояние. Аз ще се оправя с малкия и настроенията му. - Почти чувах как мозъка му прещраква. Познавах го и знаех, че вече има начертан план за действие в бъдещите два дни. Не можеше да остави нещата така. - Просто отиди на лекар.

- Нали натам ме водиш. Пък и знаеш, че харесвам Дали. - усмихнах се изморено и се заиграх сънено с копчетата на ризата му, или каквото бе останало от тях, а изведнъж усетих как се е навел към мен и внимателно докосва темето ми с устни. Тръпките пропълзяха по цялото ми тяло още когато усетих размърдването му. Вдигнах очи към него - наситено син цвят, който точно в момента бе помръкнал от умора. - Вечерта имам заявка за танц, но ти предлагам да сменим темата на парти с маски или  нещо подобно. Няма как да изляза така на сцена.

- Чудех се дали да не затворя клуба, впрочем. Може би да го отворя в сряда. Има много неща, които искам да прегледам. - колкото и да ми харесваше да стоим по този начин, стигнахме пред дома на мнимия си доктор. Поне не задаваше никакви въпроси, докато Рисанд се присегна през мен, за да ми отвори вратата. - Ще извикам шофьор, за да те прибере.

- Недей. - Стигнах леко пръстите му и изкарах нещо като усмивка. Лекарят ме посрещна до вратата и ме подхвана през раменете, преди да ме остави. - Просто ще се обадя на Александър, когато приключа. Върви да почиваш.

 

След малко ще разгледам какво си писала и ще нсправя заключителна реч.

Да прочета всичко което си писала ,но ще ти пиша по спомен да не ти казвам последно,ами по закона на природата като спреш да извършваш грях започваш да се чистиш . може би щях да имам и по добри мисли ...но в момента не са тук.Чудуш ли се от къде извират тези чуства след като не си чиста ..!?В длъбените на всеки живее един светец който ще видиш когато минат 7години от както си спряла да извършваш грях..Първите 3 год и половина си напиши какво не трябва да правиш за да не забравиш до като се пречисти твоята част и се образува ведилина(чиста половина)

Е да спазваш думата си примерно казваш ...-няма да пуша..ако ще душата ти да "излиза не палиш" и така на един лист си написваш всучко което не трябва да правиш и на края на листа напусваш....и като си ги препрочиташ ако излезе нещо ново допълваш...изпълнената дума е непобедима.

Продължавай да говориш ,виждам че като говириш се чустваш добре,..според теб от кой си наследила това качество ...да го пазиш да не го изцапаш!?Или може би си същата личност която посъветвах и ти стрикно изптлняваш каквото ти кажа защотото знаеш ,че това ще ти донесе блага(Независимо от това дали ще умреш )ще изпуташ блаженна смърт:)Наскоро като работих на едно място ме питаха дали съм луд :)-Аз отговорих ,че съм ненормален,но не съм луд..но не им обясних защо ,защитото ноемалните постъпват според греха си ,(те са луди но не го знаят)А ненормалните постъпват според душата си или според светия дух..ти се гледаш ..мръсна ,но душата винаги си остава чиста независимо в каква среда е поставена ,и ти постъпваш според нея,а същеврененно зад това което може да видиш ползваш и от един друг дух който е много силен(свят и чист)Как ще се разплатим с този дух от когото ползваме (свят и чист)!?Той няма нужда лично от нищо .Можем да предостъпим тялото си като спрем да извършваме грях така или иначе тялото ни не ни е голяма ценност ако той не изгради храма си в нас .