Наскоро станаха осем години откакто пиша тук, но покрай горещите политическите събития в България не успях да се събера и да отбележа тази важна дата в моя блог. Осмата ми година премина тук с малко изяви, но нямам намерение да си посипвам главата с пепел, а ще Ви разходя по сравнително новата екопътека „Под пръските на водопада“, пък дано да Ви поразсея малко от политическите теми напоследък.
Това лято, през август, гостувахме на приятели в с. Хубавене, където имат вила и по тяхна идея отидохме да разгледаме екопътеката, водеща от гр. Тетевен до един красив водопад Скока.
В Тетевен не бях ходила от близо 40 г. и ми беше много интересно да видя отново града, чието име произхожда от думата „тетива“ – по приликата на разположението му спрямо река Вит.



Градът е все така красив, но природата около него е направо умопомрачителна.



Направихме малка разходка в центъра, купихме си и плодове от пазара, който беше в близост до този мост.



Реката беше доста пресъхнала поради горещините и само с един поглед от моста успях да открия доста билки.

 

Сетих се и за момента, когато преди време щях да ставам тетевенска снаха и чак сърцето ме заболя, че съм била толкова дива...:))) Това е дълга сага и няма да Ви занимавам с нея, само ще вметна, че от тетевенската греяна ракия по-хубава няма.
И така минахме моста и тръгнахме с колата по един път, който след 2 км. ни отведе до началото на екопътеката "Под пръските на Водопада", където след остър обратен завой имаше малък паркинг.



Тази снимка не е моя, но я слагам за яснота.



По пътя към водопада на много места небето не се виждаше, имах чувството, че сме джуджетата от книгата "Хобитът" на Толкин, ходещи по Средната земя и всеки момент ще изкочи драконът Смог. Там, за мое успокоение, открих и доста билки, което ми подейства разведряващо.



Пътеката е изключително приятна за разходка, заради красивия каньон около реката Козница, която се вие там.





Тук сякаш сме попаднали в някакво безвремие, в някакъв паралелен свят, в който дишаш дълбоко и свободно, въздухът е изключително свеж, а как ухае само на билки.....



Вечнозелените покрити с мъх заоблени камъни около коритото на реката направо къртеха.









Бяхме попаднали в царството на билката мъжка папрат. По стръмните склонове на каньона се бяха разположили като зелени птици, разперили крила, красиви представители на тази полезна билка, която трепе тенията, попаднала в хора и домашни животни. Използват се коренищата й.





Ето мъжка папрат в близък план. В специализираната литература се среща със следните наименования:
Dryopteris filix-mas (L.) schott (Nephrodium filix-mas (L.) Strempel; Aspidium filix-mas Sw.)
Aнглийски – Schott, Руски - Щитовник мужской, Френски - Fugere male, Немски - Gewdnlicher Wurmfarne,
Сем. Polypodiaceae — Папратови




Тук се е надвесила над река Козница.
В медицината широко се използва етерният екстракт от коренищата на билката, който е класическо средство при лечение на тениози. Екстрактът представлява зеленикава течност, неразтворима във вода, но разтворима в масла, с неприятен вкус. Според изследванията на Андонов от 1967г. и Дундаров от 1973г. техните екипи водните и спиртните екстракти от мъжка папрат притежават антивирусно действие спрямо извънклетъчен и вътреклетъчен вирус Herpes zoster.




Около реката на места видях това растение, за което реших, че е жълта мъртва коприва  (Lamiastrum galeobdolon). След време в билкарската ми група разбрах, че то е от рода на салвиите-
Salvia glutinosa L. Наричат го още жълт конски босилек, жълта какула и е медоносно растение.



Тук е в близък план. А сега за да направите разликата ще Ви покажа как изглежда жълтата мъртва коприва:



Жълта мъртва коприва  (Lamiastrum galeobdolon)ъ
Снимка на Иванка Транкарова.
Видно е, че е по-дребничка, цветовете са по-заоблени,само  листата имат формата на жълтата какула.

За жълта мъртва коприва  (Lamiastrum galeobdolon) Мария Требен е написала следното:

"Известна е още като пчелно смукало, глистна коприва и чародейна билка.
Цъфти през април и май, а в планинските райони - по-късно. От жилавия главен корен излизат изправени, до 50 см високи стъбла.

Кръстообразно разположените листа са набраздени, с яйцевидна форма и цветовете са разположени в пазвите им. Цъфти от май до октомври. Берем листата и главно цветовете.

Жълтата мъртва коприва, както и бялата (Lamium album) е чудесно лечебно растение. Чаят от тях помага при тежки коремни и менструални оплаквания - пият се по 2 чаши дневно. Действа още кръвопречистващо и е много ефективен при безсъние на нервна почва и различните женски болести както и при болезнено уриниране,заболявания на пикочните органи, паране при уриниране, тежки бъбречни заболявания и при ексудативен перикардит.



жълта мъртва коприва  (Lamiastrum galeobdolon)
Снимка: Дарина Пейкова
Цветовете се употребяват още при смущения в храносмилането, скрофули и кожни обриви. За тази цел се пие паничка чай преди обяд. Компреси с отвара помагат при разширени вени и язви от тях.

Жълтата мъртва коприва е много препоръчителна при парализа на мехура у възрастни хора, простудява-не на мехура и възпаление на бъбреците. В тези случаи особено благоприятно действа баня на долната полови на на тялото с отвара от това растение.
При нелечимо изсъхване и лошо оросяване на бъбреците и при болни на хемодиализа жълтата мъртва коприва, смесена с равни части енювче и енчец, пости га много добри лечебни резултати. При липса на жълта мъртва коприва може да се замени с бяла мъртва коприва.



жълта мъртва коприва  (Lamiastrum galeobdolon)
Снимка: Венета Петрова

Запарката за пиене се приготвя като 1 препълнена ч. л. билка само се попарва с 1/4 литър вода и се оставя малко да кисне. За компреси 3 препълнени ч. л. билка се попарват с 1/2 литър вода и се оставят малко да се изкисват. С от варата се напояват кърпи и с тях се правят топли компреси.

За приготвяне на баня на половината тяло се използва цялото растение.
Смесен чай: жълта мъртва коприва, енювче и енчец се смесват в равни количества. 1 препълнена чаена лъжичка от тази смес се попарва с 1/4 л вода."

Пак се отплеснах, продължаваме нататък.



Имаше и воден коноп, наричан още дъбравник, за който имам постинг. Всяка, уважаваща себе си река си отглежда тази билка. В грипно време тази билка е особено актуална.



А това е красивата Бударица, помага при проблеми на дихателната система и също обича да се кипри между водните билки. За нея също имам постинг от миналата година.
 

Намерих и богородиче, но тогава не знаех, че е то. Видя ми се нещо познато и го снимах за да го открия по книгите. Наскоро писах и за него.







И ето го водопадът Скока, дълъг 30 м., намиращ се в края на пътеката  – красив и свеж, шумящ и пръскащ.



Вдясно от него се намира и още един доста по-висок водопад – Пръскалото, който обаче е маловоден и може да се види само  през пролетта. На снимката се вижда само следа от коритото му, точно зад дървото.



Около водопада видях много стръкове от билката волски език-на снимката се виждат на места дългите продълговати листа, които делят мегдан с бръшляна.



Бръшлянът символизира здраве и дълголетие. За лечебни цели се пие отвара от неговите листа и клонки, а при ревматизъм и др. подобни ги налагат върху болното място. Мъжът и жената пият при бездетство чай от бръшлян. При епидемични болести бръшлянът се носи като амулет — от клончета правят малки кръстчета, които носят на гърдите, слагат върху вратите на дома и обора. Като символ на дълголетие неговите листа украсяват сватбеното знаме в Югозападна България и бъклицата за калесване, от него се плете венчето за невестата. Правят и венец от бръшлян и коприва, през който на Гергьовден цръкват мляко и го заключват с катинар против магия. По неговите листа гадаят за здраве и живот на Бъдни вечер, Еньовден или на Йордановден. Бръшлянът участвува и в погребалната обредност. При посещение на гроб се оставя бръшлянова китка при главата, а при помени върху житото.



В един микрорайон на Пиринския край бръшлянът се смята за „юдинско растение", което расте по скали, където се крият юдите. Според някои вярвания по средното течение на Струма и Места юдите са три жени, които живеят в горите и в някои растения като бръшлян, здравец. За да се омилостивят юдите, когато тези растения се берат, се оставя монета или конец от дрехата.
Когато човек го бере, за да се откупи от тях, трябва да остави конец, стотинка, трохи от хляб. В противен случай този, който носи бръшляна, ще пострада. Там изглеждаше точно такова място, където нощем се вихрят разни юди, затова си тръгнах с празна торбичка и нищо не набрах.



Ето я пак горе билката волски език (Asplenium scolopendrium), разположена по стръмните склонове на каньона.



Тук също я има в голямо количество. С тази билка ме снабди една приятелка от фейса, на която подарих други билки. Използват се листата без дръжките най-вече за лечение на дихателни и жлъчни пътища. Повече за това вижте ТУК.



Ето волски език в близък план, снимката е на Елена Нанкова, приятелка от фейса.



Друга приятелка от фейса-Ваня Жечева си го е засадила в двора, което ще рече, че волският език може да се култивира.

Надявам се да Ви е било полезно и интересно с моите снимки, не пропускайте и клипчетата.

Честита годишнина, мила Неви! Подаряваш ни пак красив, богат постинг, интересен и смислен! Нека и животът ти бъде такъв, мила приятелко! Твоите постинги лекуват - като билките, за които така упоително ни разказваш! Прегръдка!

Благсдаря ти за хубавите пожелания.

Скъпа, моя, бяла, Пролет, бъди жива, здрава и честита! :)))
Продължавай да ни радваш с Даровете от Природата и да осмисляш това място с добролюбието и ценния си блог!

Черпя те с любим стих:

http://wonder.blog/izkustvo/2010/02/26/krasiva-biala-pustota.500677?reply=1820265

От мислите ми - бели лодки,
денят си свива стар акорд.
На вятърната ми походка
покланя клоните си бор.

Загребва шепа от снега ти -
красива бяла пустота.
И някъде през мен богато,
усмихва ти се пролетта.

Продължавай да носиш в себе си пролетта. Много е хубаво!!!
Благодаря!!

Прекрасна осем годишнина! Жива и здрава бъди и продължавай все така да ни радваш с твоите постинги за заобикалящия ни лечебен свят на Природата!
Прегръдка!

[Blquote=tota]Прекрасна осем годишнина! Жива и здрава бъди и продължавай все така да ни радваш с твоите постинги за заобикалящия ни лечебен свят на Природата!
Прегръдка! [/quote]
Blagodarja

Много години по осем!!!
Приятно място ни показваш. Била съм на почивка в Тетевен. Екологично чист район с прекрасна природа.
„Ако не бях дошъл в Тетевен и аз щях да бъда чужденец на майка България… Много съм бродил, много съм скитал, но не съм видял по-чуден рай“.
Думите са изречени от Иван Вазов, когато за първи път посещава тези места.
Ето и моите постинги преди години:

http://feq/zabavlenie/2008/07/05/pod-pryskite-na-vodopada.209019

http://feq/zabavlenie/2008/07/06/utro-v-planinata.209275

http://feq/zabavlenie/2008/07/07/glojenski-manastir.209519

Честита годишнина на блога, Неви!
Бъди това, което си!
Прегръщам те!

Blagodarja
[/quote]
Надявам се да не ме напусне желанието да пиша тук.

Чудесно пожелание, ще запазя положительного и само ще надграждам.

Да си жива и здрава и да множиш годините по 100!
Винаги научавам нещо ново и интересно, което в повечето случаи използвам.
За всяка болка има и билка, а ние си имаме теб, да ни ги показваш.
БЪДИ!

Благодаря!! Целувки!!

Честито! Аз съм от малко повече от година и половина и съм доволен от блога, като изключа някои русофили и русофоби, които постоянно се карат. Аз си харесвам моите теми. И твоите ги харесвам, така че продължавай!

http://planinitenabulgaria.blog/turizam/2016/12/07/trakiiskoto-svetilishte-do-selo-doiranci-2.1495192