2. Сайт на в-к "Лечител"
3. Природна медицина-сайтът на д-р Пашкулев
4. Бъди щастлив
5. Радиестезия, хомеопатия, пирамиди
6. Всичко за билките-първа част
7. Всичко за билките-втора част
8. Всичко за билките-трета част
9. Всичко за билките-четвърта част
10. Полезни съвети
11. Сайт с Художествени снимки от Карибите и Канада.
12. Сборен постинг на снимки от други държави-проект на Петя
13. снимки от Родопите-2 част-проект ня Джулия Бел
14. България в снимки-проект на julia13
15. Снимки от Пирин-проект на Джулия Бел
16. Какво сме дали на света
17. Снимки на планини в България-първа част-проект на Джулия Бел
18. Снимки от Рила-проект на Джулия Бел
19. снимки от планини в България-2 част-проект на Джулия Бел
20. снимки от градове и села в БГ-проект на Джулия Бел
21. Снимки от църкви и манастири в България, проект на Джулия Бел
22. Снимки от Родопите-проект на Джулия Бел
23. Снимки от света-мои постинги
24. Снимки от планини в България-проект на Джулия Бел-трета част
25. Снимки от градове и села-втора част-проект на Джулия Бел
26. Притча за скорпионите
27. Билколечение
28. билкосъбиране
За това в такъв ден се сещам за моята пловдивска баба Цветана, родила 5 деца в къщи, обгрижвана от възрастни съседки, които са й бабували. На свой ред тя също е извършвала тази дейност, когато е добила този опит. И не е имало тези ритуали, за които се пише днес по разните медии, просто хората са си ставали още по-близки и са си ходили на гости през всички празници. Та на такъв ден винаги си спомням за нея. Благодарение на баба Цветана оцелях в едно трудно детство, което имах, но няма да ви разказвам за проблемите си през този период. Ше ви разкажа, какво чувствах, когато бях близо до нея. Всяка ваканция изкарвах в Пловдив и винаги с нетърпение я очаквах. Тя ме посрещаше с голяма радост и много любов, която сякаш извираше от нея. Хората в махалата много я обичаха. Дядо ми държеше дюкян, в който поправяше селски каруци. Често на обед имаше външни хора в дюкяна, които се въртяха около дядо ми и чакаха да им се направи каруцата. Баба ми канеше всички на обяд, нямаше никакво значение имаше или нямаше достатъчно ядене, разделяше всичко по равно и гладен никой не оставяше.
Често при нея идваха комшийки да споделят тревогите си, тя за всяка намираше време и помагаше за разрешаване на проблемите им. Баба ми е родила пет деца, две от тях умират. Първото било момиче, казвало се Мария и умряло от дезинтерия. Баба ми късно научила за една билка, която се казвала огниче и не могла да помогне на момиченцето си, но впоследствие с нея излекувала много други хора. Второто починало дете е доживяло до 33 г., когато се разболява от тумор в главата и умира след операцията в една болница от бронхопневмония. До като беше жива баба ме водеше всяка седмица със себе си на гробищата и там я виждах сама със своята мъка, виеше като куче на гроба му, а аз се чудех как да я утеша, прегръщах я, но това не помагаше много. След като си тръгнехме от там, тя ставаше отново силната жена, готова да помогне на всеки срещнат.
В началото на лятото най-обичах да ходя с нея на Четвъртък-пазар, където имаше много вкусни и пресни плодове – череши, ягоди, джанки и др. Винаги по пътя срещаше разни познати, с които се спираше да говори и все намираха за какво. Баба ми беше много сладкодумна и всички се надпреварваха да си говорят с нея. Аз направо полудявах от нетърпение, искаше ми се по-скоро да стигнем до този пазар, но все не ми се получаваше, тези комшийки изникваха сякаш от земята. Непрекъснато тропах с крак и виках, хайде бе бабо, хайде да тръгваме и я дърпах за ръката, до като й омръзне да се разправя с мен. Тръгвахме и след десет крачки, пак същото.....:)))) Баба никога за нищо не бързаше, така до обед все успявахме да стигнем, а на връщане грабвах чантата с продуктите и тръгвах сама, след първата появила се комшийка на пътя.
Тогава не разбирах, че моята баба има широко сърце за болките на другите хора и сила да им помогне в бедите. Самата тя имаше свои проблеми и мъки, но това не я озлоби, не се затвори за света, а напротив. Това сякаш я направи по-силна, за всяко нещо търсеше разрешение, намираше къде е заровено кучето и действаше. Никога не чух да проявява някакви претенции към другите, често не помисляше за себе си, беше много жертвоготовна и благородна. Единствено хокаше дядо ми, който след като почина вуйчо ми, стана редовен посетител на местната кръчма и се случваше да изпива всичко, което е изработил през деня. Чудех й се как успяваше да закърпи бюджета, като даже от мама не искаше пари за моето отглеждане там. Добре че имаше много кокошки, които снасяха яйца и гладни не сме оставали.
Баба обичаше много цветята и въпреки, че дворчето в къщата бе много малко и пълно със животни, тя намираше къде да сложи своите красиви саксии с цветя, които всяка вечер поливаше, качена на една стълба. Когато бях при нея на гости винаги участвах в тази операция, за нея това бе като свещенодействие, говореше на цветята, особено се радваше на цветчетата им, когато се появаваха и разцъфтяваха.
Така баба доживя до 100 г. възраст, без да боледува сериозно и винаги ми е казвала, че движението и действието е това, което я крепи, но аз си мисля че любовта й към хората и красотата в живота са я зареждали много позитивно и са я поддържали на високо енергийно ниво.
Когато поотраснах осъзнах, каква жена е моята баба и от тогава винаги съм се стремяла поне малко да приличам на нея. Понякога съм бяла и добра, също както пее Роси Кирилова, но понякога да не си ми насреща, особено когато трябва да отстоявам позициите си, на това също баба ми ме е научила. Виждала съм я с ръце на кръста, във формата на буквичката Ф, нямаше равна на себе си в защита на доброто.Така обаче много рядко се е случвало да я видя, в повечето случаи е успявала с добрината си да повлияе и на другите да станат човеци. Към хората винаги е подхождала с добрина и уважение, но когато с добро не е могла да разреши проблемите, които някои са и създавали, тогава е обръщала другата страна.Така ще я запомня, блага и добра и в същото време огнена и силна. Много я обичам!!!! Бог да я прости.
Вълшебна приказка за своята баба си ни разказала, мила Неви! Вълшебна и иносказателна. В нея се оглежда добротата и отвореното за хорските неволи сърце, обичта към красотата, култът към цветята, скромността и мъдростта, естествената жилавост и волята за оцеляване на обикновения човек. И приемствеността - от знаковото име на цвете до мушкатата в твоята къща, до вечната ти битка за правдата, до често скръстените ти на буквичката Ф ръце - ех, мила Неви, кръвта вода не става, е казал народът, а на име „се мятало”!
Светла и благословена да е паметта на твоята баба, приятелко – а на тебе желая внуци и правнуци да разказват с такава топлота за твоя живот, с каквато ти ни разказа тук, в този постинг днес, за тази уникална жена! Сърдечна прегръдка от мене!
Щастлива си Невена, че си била близко до такъв човек
Тя ти е повлияла, не умишлено и ти си я наследила в обичта към хубавото,към доброто които тя е обожавала
Да, тази обич й и е помогнала да стигне до 100 години
Благодаря ти за хубавия споделен спомен!
Приятна вечер!
Вълшебна приказка за своята баба си ни разказала, мила Неви! Вълшебна и иносказателна. В нея се оглежда добротата и отвореното за хорските неволи сърце, обичта към красотата, култът към цветята, скромността и мъдростта, естествената жилавост и волята за оцеляване на обикновения човек. И приемствеността - от знаковото име на цвете до мушкатата в твоята къща, до вечната ти битка за правдата, до често скръстените ти на буквичката Ф ръце - ех, мила Неви, кръвта вода не става, е казал народът, а на име „се мятало”!
Светла и благословена да е паметта на твоята баба, приятелко – а на тебе желая внуци и правнуци да разказват с такава топлота за твоя живот, с каквато ти ни разказа тук, в този постинг днес, за тази уникална жена! Сърдечна прегръдка от мене!
Нещо, което пропуснах да напиша, е че моята баба се е казвала Върба, но поради забраната на празника Връбница са я прекръстили на Цветана. Та за това е такава била баба -жилава и едновременно с това нежна и красива като върбата, на която е кръстена. Благодаря ти за хубавия анализ на моя разказ и за пожеланията.
Щастлива си Невена, че си била близко до такъв човек
Тя ти е повлияла, не умишлено и ти си я наследила в обичта към хубавото,към доброто които тя е обожавала
Да, тази обич й и е помогнала да стигне до 100 години
Благодаря ти за хубавия споделен спомен!
Приятна вечер!
Да, сигурно е така, както и движението, тя не обичаше да се залежава, все нещо вършеше или ходеше нанякъде, а когато й се наложи да лежи повечко, поради заболяване, почина.
Имам и други разкази от това време, обичам да си спомням тези хубави и безгрижни дни.
Ето ти линк на един от тях: http://kasnaprolet9999.blog.bg/lichni-dnevnici/2009/06/15/papagalite.349017
Прочетох с умиление, Невенка, желая ти хубава вечер!
Прочетох с умиление, Невенка, желая ти хубава вечер!
Благодаря ти. знаеш ли, че преди да прочета това, твоето пожелание се сбъдна. Прекарах една чудесна вечер всред стари приятели, не бях ги виждала с години и всички бяхме много щастливи, че припомнихме неща от нашата младост.
Днес пазарат в Годеч продължава да функционира. От едната страна на Нишава се предлагат турски боклуци, а от другата - китайски. А между българите по долината на р. Височица и у нас има граница...
Идиотите, които объркаха ценностната система на хората продължават да сторват това. Резултатът - масова приматизация, която набира скорост.
Днес пазарат в Годеч продължава да функционира. От едната страна на Нишава се предлагат турски боклуци, а от другата - китайски. А между българите по долината на р. Височица и у нас има граница...
Идиотите, които объркаха ценностната система на хората продължават да сторват това. Резултатът - масова приматизация, която набира скорост.
И все пак само идиотите ли са виновни или нашето по- малко съпротивление напоследък?
2. katan
3. leonleonovpom2
4. wonder
5. ka4ak
6. mt46
7. dobrota
8. milena6
9. donkatoneva
10. ambroziia
2. metaloobrabotka
3. lamb
4. hadjito
5. mimogarcia
6. vesonai
7. iskra1304
8. djani
9. petgrig
10. sekirata