Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Блогрол
1. Виртуална духовна библиотека
2. Сайт на в-к "Лечител"
3. Природна медицина-сайтът на д-р Пашкулев
4. Бъди щастлив
5. Радиестезия, хомеопатия, пирамиди
6. Всичко за билките-първа част
7. Всичко за билките-втора част
8. Всичко за билките-трета част
9. Всичко за билките-четвърта част
10. Полезни съвети
11. Сайт с Художествени снимки от Карибите и Канада.
12. Сборен постинг на снимки от други държави-проект на Петя
13. снимки от Родопите-2 част-проект ня Джулия Бел
14. България в снимки-проект на julia13
15. Снимки от Пирин-проект на Джулия Бел
16. Какво сме дали на света
17. Снимки на планини в България-първа част-проект на Джулия Бел
18. Снимки от Рила-проект на Джулия Бел
19. снимки от планини в България-2 част-проект на Джулия Бел
20. снимки от градове и села в БГ-проект на Джулия Бел
21. Снимки от църкви и манастири в България, проект на Джулия Бел
22. Снимки от Родопите-проект на Джулия Бел
23. Снимки от света-мои постинги
24. Снимки от планини в България-проект на Джулия Бел-трета част
25. Снимки от градове и села-втора част-проект на Джулия Бел
26. Притча за скорпионите
27. Билколечение
28. билкосъбиране
Постинг
19.10.2014 17:43 - Легенди за Св. Иван Рилски
Автор: kasnaprolet9999 Категория: Лични дневници   
Прочетен: 4448 Коментари: 12 Гласове:
18

Последна промяна: 19.10.2014 23:34

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
image

Днес църквата отбелязва паметта  на  свети Иван Рилски - най-големия български светец, в чието лице народът ни вижда покровител и застъпник пред Бо
г. Той умира на 18.08. 946 г., след което е погребан близо до основаната от него Рилска обител, но скоро след това цар Петър нарежда мощите му да бъдат пренесени в град Средец (днешна София). Около 989-992 г. неговите мощи са пренесени от цар Самуил и тогавашния български патриарх Герман Гаврил в Средец. Това става на 19 октомври и от тогава на този ден се чества неговата памет.
За него много се е писало, но днес ще ви разкажа две легенди:

Малкият Свети Иван, като станал на 13 години, ценил се говедарче у един скринчанин. Като пасял веднъж говедата, една крава минала отвъд Струма във Вуковско и там се отелила. Детето обадило на господаря си, че кравата се отелила отсреща, но не можало да премине и докара кравата и телето поради голямата вода. Господарят бил суров човек: той сгълчал детето и го проводил да докара кравата с теленцето, па сам се скрил да гледа как детето ще прегази водата. Струма била дотекла като море, та Свети Иван не посмял да я прегази; но като се боял от злия си господар, помолил се на Бога, метнал връхната си дреха (долама) на вълните, седнал отгоре и така преминал. Свети Иван взел със себе си теленцето, качил се на доламата си по същия начин и се върнал в Скрино, а след него преплавала и кравата. Господарят, който бил видял чудото и се уплашил, повикал пастирчето, съобщил му, че вече не му е потребно, та да си дири другаде работа. Свети Иван вместо припадащата му се заплата поискал шареното теленце и то му било дадено.
След това пастирчето се загубило от селото и никой не знаел къде е отишло. А то се било оттеглило в гората на Руен в една пещера. Телето, което пораснало и станало вече вол, било вързано за бора до същата пещера.


Свети Иван бил открит от някои ловци, чиито кучета надушили вола и постоянно лаели. Ловците били много гладни, та поискали от Свети Иван хляб. Той им сложил няколко малки късчета хляб, наситил ги и дори останало. Един от ловците си взел скрито една троха от този чуден хляб, но когато рекли да си вървят, всички останали на местата си и не могли да се мръднат. Само когато светецът ги поканил да оставят, каквото са взели, тогава могли да станат и да си отидат.
Скоро мълвата за чудото се пръснала из цялото село. Някои селяни помислили, че чудото е дяволска работа, че човекът в гората е някой магьосник, който им обира плодородието, та се надигнали да го изпъдят от пещерата, а вола му да убият.
Когато по едно време Свети Иван забелязал своите гонители, той се досетил защо идат, уловил вола си, побягнал с него надолу низ Струма. Когато стигнал на едно равно място, което много харесало, рекъл на своя другар: „Шарко, тук е добро за нас, но понеже ни гонят, не бива да се спираме!" На това място, разказва преданието, сега е разположено село Доброво. По-надолу на едно място, дето щели да ги застигнат гонителите от Скрино, побутнал вола да бягат по-скоро, като му рекъл: „Мърдай, воле, домърдахме го, ще ни уловят..." Това място и сега се вика Мърдище. Най-сетне при един голям бряст били застигнати. Свети Иван се качил на бряста, пък оттам викал на вола да не го уловят: „Околе, воле, заобиколиха ни!" Оттогава това място се нарича Околище.
Волът обаче бил уловен, заклан, месото му поделено и събрано в торбите на селяните. На една скала и сега посочват петна от кръвта на вола. След това рекли да уловят и свети Ивана, но като не можали да се покачат, заели се да секат бряста. За да се спаси, свети Иван хвръкнал, прелетял към Рила и стъпил на високата канара над с. Рила, наричана Орлица. Там го наклеветили орлите на скринци и той не знаел вече къде да се скрие, когато му се явил божи ангел и му рекъл: „Гледай сега къде ще падне звезда от небето, там да отидеш!" По дадения знак Свети Иван прехвръкнал от Орлица при пещерата в Рила планина над манастира, дето сега е провиралката. Там свети Иван, додето е живял, бил мъчен много от дяволите и много изтеглил.
Скринци, като изгубили от очите си своя чудноват съселянин, повърнали се назад. По пътя седнали на едно място да си изпекат от месото на вола и да похапнат. Но като бръкнали в торбите си, що да видят: вместо месо показала се страшна смрад и почнали да излизат змии, гущери, жаби. Тогава те изтърсили торбите и избягали. Мястото било наречено Смръдливица. И сега там има много змии, гущери и жаби.
Когато след години скринци узнали, че пропъденият техен съселянин не бил магьосник, а светия, съградили му манастир на мястото над тяхното село, където някога живеел, и му се молили да се върне. Свети Иван не ги послушал, защото си бил намерил по-хубаво място, но поради разкаянието той ги веднъж проклел, а два пъти благословил. Населението от околните на Скрино села нарича скринци „светогонци", кога иска да дразни последните. В Скрино по предание и днес посочват от кои къщи са били селяните, които пропъдили някога своя сродник Ивана. Тогава Скрино се състояло от пет къщи: и те до днес си стоят все пет и не се умножават поради проклятието на светеца.
Скринци обикновено неохотно разказват за своя именит съселянин. Мястото пак, дето е обитавал Свети Иван, отстои на около един километър над Скрино. То е скалиста височина, като голяма могила, обрасла с гъста букова гора и няколко бора — около 50 на брой. Боровете не се размножават пак поради клетвата на свети Ивана. В тази гориста местност, в едно непристъпно място се нахожда и пещерата, в която е живял светецът. На стотина метра източно оттам се посочва един усамотен бор с дънер, притиснат от въжето, с което е бил връзван волът на Свети Иван. Под пещерата, нещо на стотина метра, е равнище, на което имало манастир, сега само развалени зидове и купища камъни. На запад от манастира е големият извор, наричан досега „Света вода". Тук на Очевден (денят на отеца Свети Иван Рилски — 19 октомври) идват почитатели на светеца от околното население, колят курбан, а недъгави и болни се мият на светата вода за здраве.

Източник: „Свети Иван Рилски и неговият монастир", Йордан Иванов.

image

И една история, разказана от очевидец:

 Трябва да е било в началото на 50-те, в най-тежките години на сталинизма.

Както на всеки 19 октомври, хиляди хора се стекли в Рилската обител. На дълга процесия, в молитвено мълчание, за да се поклонят пред ковчега с мощите на Рилския светец. Духовникът, от когото чух тази история, бил тогава малко момче. Заедно с майка си търпеливо чакали ред в манастирската църква. Изведнъж в храма изкънтели стъпки, различни от тихия ход на поклонниците. В центъра застанал майор от Държавна сигурност, от ония, които наричали "сините фуражки", загдето околожките им съчетавали синевата с неописуемия страх от репресиите. Колко се бояли от "сините фуражки" в онези години!

Майорът нервно търсел някого на опашката. Внезапно разпознал търсения обект в лицето на някаква жена, която пребрадена и със сведена глава кротко чакала реда си да се поклони на светеца.

– Тук ли си, ма! – викнал ядосано той и лицето му се наляло с кръв.

– Мъжът ти майор, а ти си тръгнала по бабини деветинини…

Измъкнал я сред уплашените хора, разкопчал кобура си за респект и тръгнал с още по-тежки стъпки към ковчега на Рилския пустиножител, край който монашеското братство мълком се молело.

Явно бесът го бил сграбчил в лапите си, щом даже зарязал жена си. Доближил се до ковчега на св. Иван и с все сила го ритнал.

Хората изтръпнали. Жени изплакали, че това и по турско не е било. Безсилие сковало мъжете, никой не смеел открито да се опълчи на "синята фуражка". Всеки знаел какво го чака тогава – Белене или изселване, мъки и унижения на семейството. Хората мълчали, молейки се св. Иван да вразуми тези бесове.

Игуменът на манастира се втурнал да го възпре, а майорът, ухилен, го отблъснал с думите:

– Махай се, старче…

Сетне сграбчил жена си за ръката и на тръгване треснал вратата на храма.

Минали час-два. Ненадейно в двора на манастира се чули силни гласове, разнесъл се женски плач.

Не след дълго жената на майора, гузна, забила поглед в земята, отишла до монашеското братство и рекла нещо на игумена дядо Варлаам.

Всички затаили дъх.

– Аз що да сторя? – рекъл старецът. Той не мен обиди, а св. Йоан. Той да му прости.

Понесъл се шепот, че на майора му призляло в двора. Опитали се да го свестят на чешмата, нищо не помагало. Лежал на земята и се гърчел в болки.

Мненията, както обикновено, са разделили. Едни смятали, че негодникът си е получил заслуженото. Други казвали, че чудото е само знак от св. Иван.

Минало още време. Наближила вечернята. Майорът бил внесен в храма от някакви хора, сред тях имало и милиционери.

Дядо Варлаам дал знак до го приближат до ковчега на Рилския светец. Положили го по гръб, доскоро арогантният майор стенел от болка.

Внезапно се случило нещо, което никой не очаквал: той заплакал.

Очевидецът на случилото ми каза, че никога не ще забрави тези сълзи: смесени с болката, те оросявали пода на храма.

Хората, вцепенени, не помръдвали. Само се кръстели от време на време. В един миг, майорът се сгънал и седнал. С невиждащи очи погледнал наоколо. Станал с помощта на жена си сетне едва-едвам напуснал храма. Оттогава никой не го видял.

В заключение духовникът ми каза, че тази история, разбира се, е само едно от чудесата на св. Иван.

Важното за него било, че го е видял с очите си.

Чудото с унижението на хората, последвано от сълзите на разкаяние.

И най-вече със сълзите, за които сподели, че няма да забрави до сетния си час.

Защото никога повече не бил виждал и едва ли някога щял да види човек така да плаче, осъзнавайки що е грях.

Все се сещам за неговата история и си мисля, че тези сълзи днес ни липсват.

А те са чудото на св. Иван.

Източник:
www.dnevnik.bg/analizi/2014/10/16/2401262_chudoto_na_sveti_ivan/




Тагове:   свиван рилски,


Гласувай:
18



1. bojo12345 - Няколко пъти съм посещавал светата обител.
19.10.2014 18:03
Там е погребан цар Борис ІІІ.
Баща ми е ходил на погребението му.Колоната от шествието е била дълга от гара Кочериново до манастира ,когато катафалката е влизала в манастира.Имало е негови почитатели от цялата страна.Не само жини , но и много мъже са плакали на опелото му.
Ако не беше приключил животоа му със все още неизяснени обстоятелсва осоло смърта му и беше останал жив , едва ли щеше да бъде окупирана България от Сталинова Русия!!!
Днес може би щяхме да сме като Швейцария на Балканите!!!
цитирай
2. kasnaprolet9999 - Там е погребан цар Борис ІІІ. Баща ми ...
19.10.2014 18:14
bojo12345 написа:
Там е погребан цар Борис ІІІ.
Баща ми е ходил на погребението му.Колоната от шествието е била дълга от гара Кочериново до манастира ,когато катафалката е влизала в манастира.Имало е негови почитатели от цялата страна.Не само жини , но и много мъже са плакали на опелото му.
Ако не беше приключил животоа му със все още неизяснени обстоятелсва осоло смърта му и беше останал жив , едва ли щеше да бъде окупирана България от Сталинова Русия!!!
Днес може би щяхме да сме като Швейцария на Балканите!!!


Мисля си, че това едва ли е по силите на един човек, пък и бил той български цар. Ние сме общество, изградено от индивидуалисти, в което всеки дърпа към себе си и се мисли за горната кора на л...то. Така Швейцария ще я гледаме през крив макарон.
цитирай
3. planinitenabulgaria - С пожелание да посетиш остров Тинос, където в специално ковчеже
19.10.2014 20:36
в църквата "Света Богородица" се пази дясната ръка на Светеца. И да се запознаеш с историята й от книгата на архимандрит Пантелеймон Пулос.
цитирай
4. getmans1 - Аз занемях от това което прочетох, знаех нещо но така добре педадено признавам си че , не ...
19.10.2014 20:46
... и още един път занемях когато ................ и си задавам въпроса, докога Господи ще ги гоним .... тези които са като нас.........!?
цитирай
5. kasnaprolet9999 - в църквата "Света Богород...
19.10.2014 22:26
planinitenabulgaria написа:
в църквата "Света Богородица" се пази дясната ръка на Светеца. И да се запознаеш с историята й от книгата на архимандрит Пантелеймон Пулос.


Благодаря, дано да ида и до там.Поздрави!!
цитирай
6. kasnaprolet9999 - . . . и още един път занемях когато. . . ...
19.10.2014 22:30
getmans1 написа:
... и още един път занемях когато ................ и си задавам въпроса, докога Господи ще ги гоним .... тези които са като нас.........!?


Не мога да ти отговоря от негово име, въпреки че много ми се иска да знам отговора на този въпрос, защото светът е озверял, умират хора от ръцете на себеподобни, но с други идеи и вяра.
цитирай
7. tit - привет, Невена!:)
19.10.2014 23:42
Ще вметна само, че днес е професионален празник на медиците и миньорите - все трудни професии. Избрали св. Иван Рилски за патрон.:)
цитирай
8. kasnaprolet9999 - Ще вметна само, че днес е професи...
20.10.2014 18:27
tit написа:
Ще вметна само, че днес е професионален празник на медиците и миньорите - все трудни професии. Избрали св. Иван Рилски за патрон.:)


Мисля, че миньорите празнуват на 18 август, когато се отбелязва успението на Ив.Рилски. Колкото до докторите, нямам желание да ги поздравявам, защото се изявяват като търговски работници. Изобщо не спазват завета на Ив.Рилски, виж клипчето как е върнал парите, предложени му от Цар.Петър като подарък. Лекарите продължават да тормозят пациентите си с избор на екип и пари под масата.
цитирай
9. megg - Здравей, Невенка!
22.10.2014 17:40
Хубаво е да помним уроците за добро, милост, покаяние... които разказват легендите, споделеното от очевидци... Така пазим онези опори, които са ни така нужни. И имената на местности, и те са интересни, носят си особеното очарование с легендарното.
Поздрави!
цитирай
10. sande - Поздрави, Невенке!
22.10.2014 17:45
Чудесен постинг си сътворила. Църквата в с. Пастух носи името на светеца и е на 5 километра от с. Скрино, родното място на Свети Иван Рилски, където преди няколко години бе издигнат прекрасен манастир.
цитирай
11. kasnaprolet9999 - Хубаво е да помним уроците за добро, ...
22.10.2014 23:36
megg написа:
Хубаво е да помним уроците за добро, милост, покаяние... които разказват легендите, споделеното от очевидци... Така пазим онези опори, които са ни така нужни. И имената на местности, и те са интересни, носят си особеното очарование с легендарното.
Поздрави!


Така е, опорите са важни, нещо като корени са и ако изсъхнат, знаем какво ни чака.
цитирай
12. kasnaprolet9999 - Чудесен постинг си сътворила. Ц...
22.10.2014 23:37
sande написа:
Чудесен постинг си сътворила. Църквата в с. Пастух носи името на светеца и е на 5 километра от с. Скрино, родното място на Свети Иван Рилски, където преди няколко години бе издигнат прекрасен манастир.


Това е много интересно за новия манастир, очаквам да направиш постинг за него и да ни го покажеш.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: kasnaprolet9999
Категория: Лични дневници
Прочетен: 15747795
Постинги: 846
Коментари: 16439
Гласове: 41699
Архив
Календар
«  Октомври, 2024  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031