Тихо, тихо тя едвам догаря
и изпуска ленти тънък дим
замечтани тримата мълчим
аз, димът и моята цигара.

Радост, скърби, сладостни копнежи
или кът прекрасен и любим,
ах, угасва всичко кат цигара
и изчезва всичко като дим.

Колко сенки в шумна надпревара
ежечасно лутат се край мен,
те не виждат своята цигара,
ни димът на миналия ден.

Все едно и също се повтаря,
все едно и също ний творим,
вчерашното днеска се събаря,
днешното пък утре ще срутим.

Ах.., в нашта слепота и вяра,
без посока ний в нощта вървим,
бързо гасне всякоя цигара
и изчезва всичко като дим.

Тихо, тихо тя едвам догаря
и изпуска ленти тънък дим,
замечтани тримата мълчим
аз, димът и моята цигара.



Това стихотворение  моят баща изрецитира миналото лято на своята 90-годишнина. Има много мъдрост в него, която не е зле да си я припомняме от време на време, за да останем хора. Знаете ли кой го е написал? Подавам ви жокер-погледнете долу в двете клипчета има нещо общо.

виждам много мъка, за изживяното:
замечтани тримата мълчим
аз, димът и моята цигара.
В последните си мигове сме винаги сами.........

Според мен цигарата символизира нашия живот. Моят баща никога не е пушил, но това стихо му е любимо, даже ни метна, че той го е писал:)))
Той наистина има много свои стихотворения и в началото му повярвах. А иначе е така, някои са сами не само в края, а изобщо, защото не умеят да общуват.

Общото е, че автор на текстовете е Добри Жотев...

Животът е пясъчен часовник. Когато си млад не виждаш как пясъка пада в долната сфера. Колкото повече остаряваш, толкова по-бързо тече и пясъка и накрая ти се струват последните години като миг, както последните песъчинки които бързо бързо падат.

Хубаво е"аз, димът и моята цигара" , даже и да е вредно !

Така е. Интересното е, че не можах да го намеря в нета цялото стихотворение, а само първия куплет и то вмъкнат в един негов разказ. Имаш ли го случайно в някоя негова стихосбирка?

Много интересно сравнение. Моята майка обаче казва, че много бавно й минава времето в последните години. Различни хора и съдби и сигурно от значение е как живееш.

Според мен цигарата символизира нашия живот. Моят баща никога не е пушил, но също като теб го намира за хубаво това стихотворение.

нещо свързано с миговете на живота му, цигарата
е символ, стихът - послание... житейска философия.
Вълнуващо е, Пролет ...
Прегръдки !

Точно така е, то и аз до сега обяснявах по-горе да не се възприема цигарата буквално, тя символично представя живота ни.

стихотворение на Добри Жотев... и някак тъжно..
и остава в сърцето..

Имам към Теб един въпрос:
Аз съм доста музикален и на мен писаното слово ми звучи в определена тоналност. Не мога да си оясня обаче защо Поница-та и Миледи-то ми звучат по един и същи начин? Чакам ги да се изкоментират в блога Ти, но този път май ще им се наложи някъде другаде да сторят това. И правилно!

Не е сигурно дали първият куплет е на Жотев /може героят на разказа да цитира друг поет/... Второ - това не доказва, че цялото стихо е на Жотев. Възможно е друг да го е дописал...

Още нещо - въпросният куплет /първият/ се различава като начин на римуване от останалите... Само във втората строфа няма римуване между първия и третия стих /копнежи - цигара/, което професионален поет не би допуснал...

Благодаря ти. Вече не съм сигурна, дали е от Добри Житев или моя баща го е написал или дописал. До сега само първия куплет го намирам в нета в разказ на Жотев, виж коментар № 13. mt46 . Помолила съм двама поета в блога да потърсят информация за това стихотворение. Баща ми твърди, че го е посветил на свой приятел, но не ми каза на кого.

Благодаря ти за оценката. Възможно е да си прав, двете никога не са коментирала заедно, но за сметка на това миледито пуска постинги за мен с ценни съвети и не само.

Благодаря, направих корекцията. Това с римуването си е така, но е възможно да е позабравил малко тази част от стиха, все пак е на 90 г.
Освен това в неговия вариант има разлика във втората строфа на първия, респ. последния куплет от това, което е публикувано в нета.
При него е следното: и на къдри вие се на дим. Не го написах така, защото реших, че го е забравил и в нета е правилното, още повече че го видях на още две места, пак само с един куплет.

Харесва ми, дори и да е плод на съвместните усилия на повече хора! Мъдро е и нежно, и тъжно...

Благодаря ти, видях че и ти пишеш стихове, но в тях освен тъга по изминалите дни, проблясва и лъч надежда за нещо хубаво, което предстои. Много ми хареса това:

Тъгуваш за отминалите дни,

докато сърцето пак те заболи,

докато душата се задъха

и в очите ти заплува мъка.

Не превръщай спомените си в мечти.

Върви напред – надеждата крепи.

Животът хубав е и затова

живей сега, живей сега…

Радост, скърби, сладостни копнежи
или кът прекрасен и любим,
ах, угасва всичко кат цигара
и изчезва всичко като дим.

Желая хубав ден!

Добре е и да го знаем по-рано, то за това ходенето отвреме-навреме по гробищата е полезно, та да ценим хубавите мигове в живота си и да не ги пропиляваме за глупости.

Ex,какви са тия минуси бе мила...
някой пак го е стегнала шапката яко...
Татко ти е пич,обаче..:))

Що изобщо питаш за тези минуси- посещават ме редовно лидис с цялата си флотилия , понички, банички, миледита, знаеш как става.
А за баща ми си права, третата му жена е само с 5 г. по-голяма от мен и добре си го гледа. Оказа се, че и стихчето след първия куплет е негово, поетите от блога преровиха цялата поезия на Жотев и не намериха такова стихо. Явно не е излъгал, като ми каза, че е негово това стихотворение.

нали знаеш...бия самара -да се сети магарето..ама не!!
не става!:)))

И все пак си права, ката казваше в друг един постинг-браво, не им се давай. Тодор Колев в една песен казва, че с простака трябва да се воюва, но за да разбереш защо погледни в следващия ми постинг, където е клипчето.