Прости ми, че няма да съм до болка романтична,
прости ми, че няма да разбирам, когато ми говориш с недомлъвки.
Прости ми, че дори понякога няма да разбирам, комплиментите ти към мен,
прости ми, че ще те гледам странно, когато се опитваш да бъдеш сладникаво романтичен.
Прости ми, че няма да заливам стената ти в социалните мрежи с километрични любовни излияния.
Прости ми, че няма да те наричам „Коте”, „Пиле”, „Мишле” и всякакви други подобни.

Прости ми, че не мечтая да си принц на бял кон, със златни доспехи,
прости ми, че не мечтая за стая засипана с розови листенца и безброй сърчица пръснати навсякъде.
прости ми, че не мечтая за розови балони с надпис „Обичам те!”.
Прости ми, че не мечтая името ми да се изписва от самолет в небето,
прости ме, че не мечтая за сладникави изненади.
Прости ми, че не мечтая да ме носиш на ръце винаги.
Прости ми …

Прости ми, че няма да съм залепена за теб 24/7
Прости ми, че ще се случва да изляза сама, само с приятели.
Прости ми, че понякога ще искам да съм сама, ще съм прекалено мълчалива или пък ще съм шумна повече, от колкото можеш да понесеш.
Прости ми, че понякога ще върша спонтанни и необмислени неща.
Прости ми…

Прости ми, че понякога ще се сгуша в теб и няма да пророня дума,
прости ми, че друг път ще те залея с реки от думи, за това как е минал денят ми,
прости ми, че предпочитам да те държа за ръка и да се разхождаме безцелно, вместо вечеря в изискан ресторант.
Прости ми, че бих прекарала свободното си време само с теб.
Прости ми….