Виждам как  домашните животни по селата от година на година намаляват. Преди около 20 г. в с.Макоцево имаше по няколко стада  овце, кози и крави и когато се прибираха вечер цялото село се огласяше от звънците им. Коритото на р.Макоцевска не бе обрасло, както е сега, защото минавайки покрай реката, животните похапваха от храсталаците. Такава защита сме им ударили на животните, че нищо не остана от тях. Сега в селото има 5 крави, около 10 коня, двайсетина овце и гъски.



Ето две от тях, отглеждани от едно съседско семейство.



Такава гледка е обичайна по улиците на Макоцево и няма да ви издам голяма тайна, че си е направо късмет да преминеш покрай тях без да те подгонят и накълвят.
Казват, че животните си говорят помежду си, а какво ли си мислят?

Как зелена е тревата и ухаят тук цветята, къде ли е моята мила, млада хубава кобила.

 
Тук късмета си всеки очаква, но съдбата избира един...

Май има някаква надежда за този юнак.

Тук е моето зелено царство,
тук е моето господарство,
думата ми е закон за всички,
бели хубави козички.



Мама я няма, а зимата наближава:(((((

Виждам страшно маце аз
ще я закова от раз!
 

 
Който пие чайче,
като мене спи в кравайче!


 
Да знаеш да чакаш...
да можеш да чакаш....
ще бъдеш нахранен....

 
Продава се.......



Колко интересно е на пазара за животни в Подуяне, така разбираш колко струваш.


Вързан поп, мирно село....



Ако се държа прилично може пък да ме хареса, някое момиче артистично  или млада стюардеса.



Малък пухчо съм игрив,
тук до батко съм щастлив.



Вижте колко сме красиви  ама никак не сме диви.





Ласките на мама за беда
няма ги дори и в тез бедра!


 
Който е имал връзки с подземния свят,
така му се пада-зад решетките,
та да му дойде акъла в главата.



Свободата Санчо не е за всеки.

 

Друго си е да си имаш стопанин, изкъпан съм и мириша на хубаво.



А този сладур е от Поморие, забравих от каква порода е, но стопанинът му твърдеше, че като него няма друго куче в този град.

В последните години градовете ни са пълни с безпризорни кучета, които стават все повече опасни и трябва да има Ден за защита на гражданите.

Снимките от пазара за животни в  Подуяне  са от колекцията на моя съпруг "Нашите приятели и други животни", а тези от Макоцево са мои.

Попаднах на един интересен разказ, как закоравял престъпник се е научил на състрадание от една крава и го предоставям на вашето внимание:
 
Кравата, която заплака.


Веднъж подраних за курса по медитация, който водех в затвор с лек режим. Един затворник, когото дотогава не бях виждал, чакаше да говори с мен. Беше истински великан с буйна коса, брада и татуировки по ръцете, а белезите по лицето му ми казваха, че е участвал в не едно яростно спречкване. Стори ми се толкова страшен, че се почудих защо е дошъл да се учи на медитация – не беше такъв тип. Бърках, разбира се. Затворникът ми каза, че преди няколко дни се е случило нещо, което „му изкарало ангелите”. Когато заговори, долових очевидния северноирландски акцент. За да ме запознае с историята си, той ми каза, че е израснал по пълните с насилие улици на Белфаст. За първи път бил намушкан с нож, когато бил на седем. Момчето, което тероризирало всички в училище, му наредило да си даде парите за обяд. Той отказал. По-голямото момче извадило дълъг нож и поискало парите втори път. Мислейки, че блъфира, той отново отказал. Побойникът не потретил, а просто забил ножа в ръката на седемгодишното момче, извадил го и се отдалечил. Ужасeн, с кървяща ръка, той побягнал от училищния двор право към бащината си къща, която била наблизо. Безработният му баща погледнал раната и го завел в кухнята, но не за да превърже ръката му – вместо това извадил от чекмеджето голям кухненски нож, дал го на сина си и му наредил да се върне в училище и да намушка другото дете. Ето как бил възпитан. Ако не бил пораснал толкова голям и силен, отдавна щял да бъде мъртъв. Обитателите на този затвор бяха с лека присъда или изтичаща дългосрочна присъда и имаха възможност да се подготвят за живота отвън, като усвоят занаят, свързан със селското стопанство. Затворът разполагаше със собствена ферма, която снабдяваше района около Пърт с евтини продукти и значително намаляваше собствените му продоволствени разходи. Австралийските ферми обикновено са смесени: в тях се отглеждат не само пшеница и зеленчуци, но и крави, овце и прасета. Такава бе и затворническата ферма. За разлика от други ферми обаче, тази имаше своя собствена кланица. Всички затворници трябваше да работят нещо във фермата. Бях разбрал от самите тях, че най-търсените занимания са в кланицата, където обикновено работеха затворниците с тежки присъди. А работата, за която се биеха, бе на този, който убива животните. Тъкмо това работеше страховитият ирландец великан. Той ми описа кланицата. Перилата от неръждаема стомана образуват коридор с широк отвор, който постепенно се стеснява, колкото да побере едно животно. Отстрани на издигната платформа стои той с електрически пистолет в ръка. С помощта на кучета и остени кравите, прасетата или овцете биват принуждавани да влязат в стоманинея тунел. Затворникът каза, че винаги пищят, всяко по своя начин, и се опитват да избягат. Усещат мириса, звуците, присъствието на смъртта. Когато стигне до платформата, животното се гърчи, извива и стене с пълен глас. Пистолетът може да убие голям бик с един-единствен изстрел, но животното никога не стои мирно и той не може да се прицели както трябва. Затова първият изстрел е за зашеметяване, а вторият убива. Първият зашеметява, вторият убива. Животно след животно. Ден след ден. Стигайки до въпросното събитие отпреди няколко дни, което толкова го бе разстроило, ирландецът започна да се вълнува. От устата му заизлизаха ругатни и в последвалия разказ той повтаряше отново: „Кълна се в Бог, това е шибаната истина!”. Боеше се, че няма да му повярвам. Въпросния ден трябвало да осигурят говеждо. Колели крави. Първият изстрел – за зашеметяване, вторият – за убиване. Вече бил „отметнал” доста от работата за деня, когато към него се приближила крава, каквато дотогава не бил виждал. Тази крава не издавала и звук. С наведена глава тя вървяла бавно, доброволно и спокойно се наместила до платформата. Не се дърпала, не се мятала и не се опитвала да избяга. Когато заела позиция, кравата вдигнала глава и вперила очи в своя екзекутор, без да помръдва. Ирландецът не бил виждал подобно нещо в живота си. От объркване умът му сякаш отказал да действа. Не можел да вдигне пистолета, нито да свали поглед от очите на кравата. Тя гледала право в душата му. Съзнанието му се отнесло в безвременни пространства. Той не можеше да ми каже колко време е продължило това, но докато погледът му бил прикован в кравата, забелязал нещо, което го потресло още повече. Кравите имат много големи очи. В лявото око на кравата, над долния клепач, той видял да се събира вода. Тя ставала все повече, докато накрая клепачът не бил в състояние да я удържи. Бавно сълзата закапала по бузата на кравата, оставяйки проблясваща диря. В сърцето на затворника отдавна затворени врати започнали да се отварят. Докато гледал с недоумение, в дясното око на кравата, над долния клепач, също започнала да се образува сълза, увеличавала се и когато вече не се побирала, втора струйка бавно се спуснала по страната на кравата. Мъжът не издържал. Кравата плачела. Той ми каза, че захвърлил пистолета и избягал. После употребил всички достъпни средства да убеди надзирателите, че могат да правят с него каквото пожелаят, НО ТАЗИ КРАВА НЯМА ДА УМРЕ!
Накрая ми каза, че е станал Вегетарианец. Историята е истинска. Други затворници, работещи във фермата я потвърдиха пред мен. Кравата, която заплакала, научила човек като него, какво е състрадание. Автор:  Аджан Брам, ИЗ „Отвори сърцето си”
Благодарение на: Светлана Лукова http://chudo-sega.com/statii/kravata-koiato-zaplaka/    
  
 

Поморийският ти красавец е хъш папис и верно са редки напоследък.
Никога не съм ходил на пазара в Подуене, сигурно е интересна гледка. ;)

Поздравления за постинга, Късна Пролет ...
Прекрасен както винаги ... чудесно представен
в снимки и информация, докосващ, вълнуващ, затрогващ...
Да защитим и опазим животните !

прекрасно:))

Снимах се и аз с него, но не сложих снимката за да не му правя конкуренция:))
На пазара в Подуяне продавати много вкусни яйца от щастливи кокошки. Продават много животни, както и храна за тях, много е интересно. Намира се на една спирка разстояние от гара подуяне в София, в посока към центъра.

Благодаря. Има много правозащитни организации, които следят за правата на животните, но за хората грижа няма. Разхождам се навсякъде с кучегон в чантата си да не ме изяде някое побъркано от глад куче, то не че има много мръвка по мен, ама за една закуска ставам:)))

Поздравления за хубавите снимки !

и да се срамува заради него.
Не съм виждала по-верно и по-безропотно нещо от животното - когато обича, то не таи лоши спомени и прощава всичко.

Благодаря!!

Не и моята котка, помни като слон и не прощава, ако забравя да я нахраня навреме.

за чудесните снимки и за интересните коментари към тях!... Логично е дом. животни да намаляват, тъй като и хората намаляват /остаряват, умират/...

Селата ни се обезлюдяват, някои направо изчезват, но хич не ми се вижда логично, това е въпрос на държавна политика. Хората няма как да изхранват животните си с този скъп фураж.

а е басет :) Хъш пъпис е марката обувки, на чиято реклама се мъдри хубавеца :)
Разказа за кравата е страхотен. Но наскоро прочетох, че някакъв френски фермер намерил начин да коли "хуманно" животните - преди да ги прати на заколение говедата, чиляка ил сипвал по една кофа от виното, което произвеждал от лозите си. Добитъка пристигал в кланицата пиян на кирка, дори не разбирал какво става. Експерти се произнесли, че месото е с превъзходни вкусови качества, без никакви токсини от стрес при клането. А и май било естествено мариновано... ;)))

Поздрави!

Невена, животните усещат всичко...дедите ни са знаели това и поради тази причина голяма част от тях са се въздържали от ядене на месо... Ако не се лъжа предците ни са първите осъзнати вегетиарианци...

Поздрави!

Да, сега си спомних, че и стопанина му назова тази порода. Имала съм обувки от марка хъш пъпис, много са меки и удобни. Благодаря за интересната информация за хуманното заколение, това все пак е крачка напред в отношението ни към животните.

В миналото много народи са наблягали на месото. Мъжете са ходели на лов и това е било много престижно занимание за тях, както и определящо мястото им в ерархията. Нямам представа нашите предци какво са предпочитали за храна. Време е да ни разкажеш за това.

Чудесен и снимките са много хубави! Поздрави! ;)

Благодаря, каузата си заслужава усилието.

Поздрави за знаменития постинг!

Ти си!

Благодаря, обичам животните, пък и те мене. Днес по пътя за работа един сетър така ми се израдва , че ме облиза по ръката, с която го погалих.