Тази година, поради голямата жега и суша са плъзнали много змии.  Веднъж, преди около  15г., ме ухапа змия и остави зъбките си върху хубавото ми дупе. Не я видях, но изглежда не е била отровна, защото оцелях. Още си спомням как показвах белезите от зъбите на змията на един доктор от с.Макоцево, който имаше вила там. В този момент излезе съпругата му и се получи доста конфузно, до като разбере какво точно му показвам. Добре че бяха приятелско семейство, та някак се разбрахме и не се стигна до женски бой. Докторът ме посъветва да наблюдавам урината си през  първите шест часа и ако потъмнее да палим колата и да ходим в някоя болница да ми бият серум. С присъщия си оптимизъм си казах, че на мен това не може да се случи  Прибрах се във вилата  ни и започнах да си режа изсъхналите билки, които бях брала предишната седмица. За всеки случай приготвих гърнето и се наблюдавах прилежно. Моят съпруг ми рече тогава, че едва ли е било змия, защото змия-змия не хапе и вероятно ме е ухапало нещо от мъжки род.:))) Опита се да ми повдигне настроението, но  забелязах, че и той бе под напрежение, до като минаха няколко часа. След този случай си купих високи маратонки и  на билкобер ходя само с тях. Когато бера билки не съм клекнала, а наведена напред, за да не подлагам дупето си на повторен стрес. Преди малко попаднах на интересна статия от в. "Лечител" с полезни съвети как да действаме, ако ни се случи да пресечем пътя на тези опасни създания и я предоставям на вашето внимание.

  Змията никога не напада първа!

     От 17 вида змии, които живеят на територията на България, само пепелянките и усойниците представляват известна опасност за човека. Ухапванията у нас са твърде редки и в повечето случаи са дело на широко разпространената пепелянка. 
     Усойници се срещат в Стара планина, Витоша, Рила, Пирин, Осоговската планина, високите части на Родопите, Същинска Средна гора и Люлин, а пепелянките обитават цяла България до 1450 м надморска височина. 
     Само в Холивуд гигантските анаконди вероломно преследват всички американци наред. Змията никога не напада първа! Това са доста мирни и красиви жители на нашата планета. ”Мълниеносните атаки” на такива змии като кобрите, например, са плод на твърде богатата фантазия на първите европейски пътешественици в джунглите. Спомнете си произведенията на Киплинг. Там мангустата напълно успешно се противопоставя на змията. Между другото добре познатите ни порове също са доста повратливи зверчета и нямат нищо против да половуват змии. А „стремителният скок” на усойницата не превишава една четвърт от нейната дължина, което се равнява само на 15-25 сантиметра. 
     Конфликтите между змиите и хората, по принцип, възникват по вина на човека. Змията хапе, само когато се защитава, ако е била настъпена или изненадана. За да не се случи нещо подобно, трябва да се спазват няколко много прости правила. Ако сте забелязали змия, не се опитвайте да я уловите, преследвате или убивате (Защо? Само защото вие се страхувате от нея?) и тя спокойно ще се скрие. Старайте се да не се движите безшумно - усещайки вашите стъпки, змията ще изпълзи, а вие дори няма да разберете, че тя е била наблизо. Както вече стана дума, змията никога не напада първа, но всяко непредпазливо движение за нея е заплашителен знак. Ако змията почувства заплаха, ще пусне в употреба своята отрова незабавно. 
     Кой рискува най-много да бъде ухапан от змия? Най-често в тази „рискова група” попадат хората в полето или в заблатени участъци, тъй като обработваемите земи и почвата около блатата заглушават стъпките на човек. Змията просто може да не усети вашето приближаване. Събирачите на горски плодове също са подложени на известен риск, тъй като, за разлика от гъбарите, се придвижват бавно и тихо. Известни са случаи, когато змия е пропълзявала към туристи в палатка или спален чувал, за да се сгрее. Ако сте се оказали в такава ситуация, не правете резки движения, все пак това е невероятен шанс от близко разстояние да се полюбувате на влечугото. След малко тя сама ще си отиде, без да ви причини никаква вреда. Разбира се, за такова поведение се изискват много здрави нерви, с каквито малцина вече могат да се похвалят. 
     За съжаление, невинаги може да се избегне стълкновението с някоя змия. Например, усойниците обичат в слънчево време да се греят върху топли пънове. В този момент те губят своята бдителност - вие случайно може да изплашите влечугото и тогава ухапването е почти гарантирано. Не изпадайте в паника: разполагате с достатъчно време и средства. В началото се постарайте да разберете кой ви е ухапал, та нали това може да бъде и неотровна пълзяща твар. Отровните и неотровните змии се различават по това, че при отровните влечуги зеницата на окото е разположена вертикално и има продълговата форма. А масово разпространеният смок на главата си има две жълти петна. 
     Какви са симптомите при ухапване от отровна змия? Поява на почервеняване в областта на ухапване, около раничката се образува голяма подутина, рязко се влошава самочувствието, появява се главоболие, рязко се покачва температурата на тялото. В болшинството случаи възниква повръщане. 
     Какво можете да направите? Най-често ухапването е по крайниците, обикновено краката, поради това вие едва ли ще успеете да изсмучете кръвта от раничката, за да намалите интоксикацията. При това този метод е ефективен, само ако го приложите в течение на една-две секунди от момента на ухапване, но полученият шок и състоянието на ступор или паника ще ви отнемат тези скъпоценни мигове. В такава ситуация най-оптимално би било да наложите турникет. 
     Ухапаният крайник трябва да лежи неподвижно, пък и самият пострадал трябва да се намира в легнало, спокойно положение, за да циркулира кръвта в организма колкото може по-бавно. Полезно е също да се изпие пикочогонно средство, чай или отвара, за да може част от отровата да излезе от организма по естествен път. Ако нямате пикочогонно средство, то просто пийте много вода. 
     Някои съветват да не се рискува, а спешно да се направят разрези в точките на ухапване, за да изтече кръвта с отровата, но ако това не се направи много бързо, след това ще бъде безполезно.
Имайте предвид, че не бива да притискате мястото на ухапване с ръка. Работата е там, че отровата на змията може да е останала по дрехите или върху кожата, в този случай тя не е опасна. Опасност представлява само отровата, попаднала в кръвта, и затискайки раната с ръка, вие можете да я вкарате там. Освободете ухапаното място и внимателно огледайте, ухапването от отровна змия изглежда като една или две точки на кожата. 
     Не само че не се препоръчва, а и строго се забранява в подобна ситуация употребата на спиртни напитки, тъй като всеки алкохол разширява съдовете, и отровата ще прониква в организма много по-интензивно. 
     Общо взето, ако говорим за усойниците, то тяхното ухапване, при съблюдаване на тези прости правила, не е опасно за живота на човек. Във всеки случай е необходимо да се потърси медицинска помощ, за да получи ухапаният противозмийски серум. 
     Изводът е един: не провокирайте конфликт със змията и така ще се спестите много неприятности!

     Владислав ДЕНЕВ

В-к Лечител, Брой: 31, 02 August 2012

ако няма причина. Хубаво е да се знаят правилата при непосредствен
случаен контакт с тези всяващи паника понякога влечуги ...
Трудно е да се преодолее страхът у повечето хора , въпреки
слизането на змиите вече и в големите градове. А всъщност
наистина са красиви и интересни...
Поздрави !

Змията бяга, и то много бързо...

понеже не ги познавам... и предпочитам да не се срещам с тях...
но ми беше интересно и полезно да прочета, защото
обичам да се разхождам в планината...
сърдечен поздрав, Невена...

Благодаря ти, за ценните съвети, които ни даваш.
Наистина в нашето съзнание е останал инстинктивен страх към змиите. Оказва се, обаче, че нещата съвсем не стоят така...
Змиите са много полезни животни, тъй като ловуват мишки и плъхове, а също така и други вредители.
Неграмотността на хората да преследват и убиват тези животни ги прави жалки.
Човек трябва да цени богатството на флората и фауната на Планетата и да се грижи за тях.
Още веднъж поздравления!
Пожелавам ти свежест в летните дни!!!!

Ако се разхождаш в планината с група не е страшно, от шума змиите бягат, но ако си сама и минаваш през змийско място е хубаво да си пееш или подсвиркваш.

Забелязала съм, току изшуми нещо в гъсталаците между които ми минава пътечката, обичат там да се крият от нас.

Змия...
Желая и всичко хубаво и да е далеч от мен!

Разбираемо е, аз веднъж щях да настъпя една, беше се проснала между релсите на глуха железопътна линия. Видях я в последния момент, защото погледа ми бе зареян в клоните на акациите в страни, които бяха натежали от цвят. нещо сякаш ми каза да погледна надолу и едвам успях да си отместя крака. така се оплаших, че побягнах без да се обръщам. Както има една приказка-шубето е голям страх. От тогава сякаш претръпнах и после не изпадах в паника, когато ги срещах.

Благодаря ти, вярно е, че са красиви, ама по-добре е да не ги срещам, че си е стрес.

И аз съм на същото мнение, за това, когато ходя на змийско място пея или си подсвиркам, та да бягат.

От дете съм ставала свидетел на убийства на влечуги, основно смокове, което винаги ми е било нелепо. Нека повече хора се замислят и осъзнаят реалната опасност - чудовищното в повечето случаи е самият страх.

Виждала съм убита змия, вероятно пепелянка, защото беше нашарена в сиво и черно. Няма да ми е приятно, ако се появи пред мен, но зная че на такива места трябва да сме обути с високи обувки и вълнени чорапи стигащи до коляното.
Някъде бях чела, че змиите не реагират на шум, а на топлина. Имали такива сензори за топлина някъде отпред на главата и когато към тях се приближи топлокръвно животно, мигновено го захапват и умъртвяват с отровата си. Не зная каква е истината, но дано не ни се налага да срещаме по пътя си някои от твоите приятелки.
Поздрави!

Много си права, след като е създадено едно животно, сигурно е необходимо за равновесието в природата.

Интересно е това за топлокръвните. Аз си падам малко от студенокръвните и сигурно за това не ме закачат много:)))) Погледни втопрото клипче, там има дадени усойници и пепелянки към края му.

Много интересна статия! Дори и за нашата географска ширина, където слава богу много змии от животински вид няма! Виж за тези от вида хомо сапиенс........... :))))))

Поздрави Вени!

Да, последните са по-страшни, ама не им се давам без бой:)))

На вилата си имах смок, който живееше в шахтата на водомера и му давах мляко. Ходеше след мен като куче и влизаше в къщата. Престанах да го храня и той се премести в клозета на съседката. Тя извика някакви хора и го убиха. Имам в блога си снимка как смок изяжа жаба. Изкачавйки се на Дисилица като си изкачих главата над скалата, за която се бях хванал на сантиметри от ръката ми се развиваше и отдалечаваше усойница. Голям приятел и пазител на змиите съм.

Това със смока е върховно, че си го опитомил, жалко че така безславно е завършил дните си. Сигурно си студенокръвен като мен и затова те обичат, мислят те за един от тях:)))

за оттичане на водите, а първият, който видях, дори се остави да бъде сниман :)

Змиите не чуват те усещат вибрациите от стъпките също виждат и топлината инфрачервените лъчи и разпознават дребните животинки мишки или птичета , които са тяхна плячка...
Има един вид змии, които могат да напднат човек безпричинно това е черната мамба за щастие в България не се среща ! Забелязъл съм, че отровните змии не бягат много от човека неотровните са много плашливи ...... правилно ако не ги преследваш или застрашаваш настъпиш без да искаш не хапят.
Поздрави за хубавия постинг!
Змийската отрова се използва в медицината за направа на някои лекарства..

”Когато бера билки не съм клекнала, а наведена напред, за да не подлагам дупето си на повторен стрес” ... :))))

То не всички 'апят.

Благодаря ти за тези полезни съвети! Тъкмо навреме! Желая ти хубаво лято! :)

Stana mi losho samo dokato 4etox.ama nali sum si skorpion mazoxist..izgledax i klipovete..
Ne..eeee.:((((

Въпреки , че не напада първа змията.От мен един съвет : Който го е страх от мечки да не ходи в планината:((((((

Вероятно си прав, но и една ми стига:)))

Благодаря и дано не ти потрябват.

Е, щом не искаш ще им кажа да не те закачат:)))

Мене ме е страх, ама си се разхождам за да разбера дали и мечката я е страх от мен. Ако е взаимно все някак ще се разберем:)))

Змиьо, Стой си в храстите. Стой си там, дете на Ада.

Всъщност има и змии, които ще дойдат при теб, за да те ухапят. Hапример черната мамба през размножителния период отделя тройно повече отрова и колкото и да е странно, ще се самоотрови, ако не я изхвърли. Затова хапе не само хора /без да е предизвикана/, но и растения, и дори камъни.

Надявам се не говориш на мен :))))))))))))))))))))))))))

Добре че не ходя в джунглите, иначе до сега да ме е е изяла някоя черна мамба:)))))))

Винаги съм препоръчвал на моите приятели да щадят змиите и другите диви обитатели,когато ги срещнат по време на излет. За добро или за зло,но все пак надявам се: за добро.

ако не е внезапно и стресиращо, те просто си заминават - просто стоиш на място, ако се движиш, те забелязват - така са им устроени очите...