Мисля си, че в съвременните българи, като наследници на траките, още е жив духът на Орфей, който в тракийската митология е бил въплъщение на Слънцето, музиката, лечителството и безсмъртната любов. За това толкова лесно прехвърлихме представите и усещанията от Орфей и Орфизма, към юлското слънце и неговия изгрев,  за възраждащата се природа, за любовта, която търсим да осмисли живота ни. Така този празник Джулая го прегърнахме като роден и все повече хора го празнуват всяка година у нас, стана нещо като традиция, сякаш изплувала от вековете.


sparotok написа: При траките култът към слънцето е проявен твърде рано - още през пето хилядолетие преди Христа. На керамични съдове от този период са изобразени соларни символи - кръгове, свастики и др.

Всъщност нашата дума Бог означава слънце. В Индо-арийската религия Бага е един от 12-те адитии - всъщност отделни аспекти на слънцето. Индо-арийския Бага е и тракийския Баго ( Багайос) - слънцето.

И аз му се поклоних сутринта...

ДОБРЕ ДОШЛО ЮЛСКО УТРО!

с този прекрасен постинг... стоплиха сърцето ми
твоите снимки на морето... и песента..
слънчев джулайски поздрав
и за теб... сърдечно..

само в Камен бряг са били над десет хиляди...
Да пребъде!:)

Ние българите, като наследници на траките винаги сме боготворели слънцето, това е дълбоко закодирано в нас. Ето защо с радост сме го прегърнали и сме си го направили наш, откраднали сме си го от хипитата и вече го предлагаме и на европейците.

Браво на теб,страхотни снимки си направил, а аз след малко ще ходя да го изпратя, че сега е много изгарящо.

Честит имен ден Джулия, бъди силна и гореща като слънчев лъч.

Джулайски поздрав и от мен, топлинката да ти държи цяла година:)))

Наскоро четох в книгата на Дафина Ангелиева, че всички хетски принцове са зависели от големия цар, наричан Слънце (а неговите синове са наричани Второто Слънце и т.н.). А Слънцата и фараоните са най-влиятелни в тракийските земи.
Аттис (слънце) е фригийско-тракийският бог на Слънцето, а цар Алиатте (слънчев лъч) е известен с несметните си богатства.
Така че, всеки ден, когато видим слънцето, можем да празнуваме и да пеем песни(химни) в негова чест:)))
Поздрави за деня на Слънцето и хубави летни дни!

Така е , ние сме свързани със Слънцето от векове ,
затова и прегърнахме този празник на свободния дух
като роден - традиция изплувала от древността ...
Хубави снимки , размисли и вечната песен ...
Поздрави !

Поздрави, Галин ;)

Днес празнуваме изгряването на първото юлскотото слънце и свободния дух, с който се раждаме, като слънчеви лъчи. Има много символика в този празник, но най-голямата е любовта, идваща като юлското слънце. Разказваш интересни неща от нашето минало. Ние българите сме деца на слънцето, но често го забравяме и отиваме към тъмната страна. Любовта е тази, която може да ни спаси-голямата, божествената.

Така е, направила си едно кратко, но пълно обобщение. Изпратих слънцето, че много хора го посрещат, но малко го изпащат:)))

Разбирам, че тъжиш за начина по който сте празнували тогава, както и емоциите, които сегашните празнуващи не могат да имат, почуствах го от твоето есе. Все пак хубаво е, че се запазва традицията, а чалгаджийницата ще е до време. Джулайски поздрав от мен.

се връщам към онези луди-млади години ;) Усещането, духа, настроенията, очакванията бяха други. Това ми липсва и хората от онези времена ;))

Това е типично за младостта, която се втурва в животоа с големи мечти и очаквания, но както знаем вече реализацията е нещо много по-различно и често зависи от условията, които създават по-възрастните поколения. Сега ние сме по-възрастните и трябва на свой ред да действаме така, че младите хора да имат повече възможности за реализация. Така мисля.

Според една народна легенда някога Слънцето е било човек, който поради това, че е бил много праведен, Бог го е качил нависоко и го дарил със сила да свети вечно на света.

В тази народна песен, Слънцето (Райко) е възмутено от извършената несправедливо делба между двама братя и тяхната майка.


Слънце и делба на братя

Райова майка думаше:
- Слънчице, Райо, слънчице!
Нали ти мама заръча
до пладне, Райо, да грееш,
от пладне в облак да зайдеш!
Че изгоряха жетвари,
жетвари по чужди ниви,
че изгоряха, Райо ле,
младите булки с две дрехи,
дребни дечица в люлчица,
че изгоряха, Райо ле,
косачите по ливадите!
Райо майки си думаше:
- Зайдял бих, мамо, зайдял бих,
Я най се, мамо, загледах –
двама се братя деляха
и една майчица.
На двамата се дял падна
по шиник жълти жълтици
и по половина грошове,
на майка им се дял падна
чуждата хурка да преде,
със нея къща да гледа!

Защо като роден, той е зароден във Варна през 86-а. В съботния брой на 24 часа има доста за това.

Благодаря ти за хубавата песен, много ме замисли за неблагодарната участ на много майки.

Така е, този празник се празнува само у нас, но все пак песента не е наша и за това така го написах. Изпълнителят вече си го приватизирахме, та всичко си е както трябва.