Вчера моята майка навърши 87 г. Не й направих поздравителен постинг, защото нямаше как да го види и да го разбере. Тя е настанена в старчески дом –трети подред от близо четири години. Някои хора от влизащите в блога ми ме упрекват, че съм я дала там и не полагам нужните усилия да я отглеждам в домашни условия. Какво да ви кажа, до като човек не му дойде до главата просто няма как да го разбере. Моята майка получи старческа деменция месец след смъртта на съпруга си. Днес научих от новините за деня, как един възрастен мъж, страдащ от деменция е изчезнал от дома си и впоследствие открит, нахапан от кучета и в момента се борят за живота му в Пирогов.  Моята майка също ходеше безпризорно по улиците доста време, преди да разбера, че има проблеми с мозъка. Старческата деменция е много странно заболяване. Засяга се кратковременната памет, а спомените остават почти непокътнати. Освен това на моменти болния изглежда напълно нормален и няма как да се разбере, че има сериозен проблем. Минава примерно час, два и това вече не е същия човек, вършат и говорят странни неща-разтварят гардеробите, измъкват всичко от там, режат, късат на парчета дрехи, спално бельо, пият хапчета безразборно, изяждат огромно количество храни и после твърдят, че са гладни и че залък не са слагали в устата си. Майка веднъж щеше да направи пожар, след това я намерих паднала в коридора, цялата в кръв. Пиеше оцет вместо вода, а веднъж през нощта изпи много преспивателни и т.н. Намерих я веднъж на улицата, едвам ходеща с подути глезени, натоварена с чанта, пълна с бутилки, направо бе чудо, че не я е блъснала някоя кола.  Тогава реших, че не мога да я оставя без наблюдение и я дадох в старчески дом. Беше много трудно решение, но нямах друг избор. Преди да я дам бях минала на половин работен ден и пак не можех да я опазя. Ходеше по цяла нощ напред назад и само чакаше да заспя за малко и правеше най-големите золуми. Мога да напиша цял роман за всичките й заболявания, които изведнъж се развиха от стреса, който получи след смъртта на нейния съпруг. Нашата здравна система се е дистанцирала от проблемите на възрастните хора и не ги брои за нищо, след като минат 80-те. Болшинството от докторите и за по-младите не полагат нужните грижи, но за възрастните отношението е потресаващо, без значение дали си плащаш или не. Оправих се сама с тези заболявания, включих билки и хапове, но не и с деменцията.  Сега съм доволна, че намерих смелост да взема това решение. В края на миналата година нейната сестра, живуща в гр.Пловдив бе блъскана на два пъти от кола. Тя също е страдала от старческа деменция и е ходила по улиците сама, но близките й не са имали финансова възможност да я дадат на отглеждане в старчески дом. Така  четири месеца, след второто премеждие моята леля почина, а е четири години по-малка от мама. Не са я взели в болница и са я лекували в домашни условия. Така са преценили докторите, пък и да бяха я взели в болница, резултата щеше да е същия, нали знаете колко са им дълги лечебните пътеки.

Радвам се, че мама е още жива и в сравнително добро здравословно  състояние. В държавните старчески домове не приемат хора с деменция, както и лежащо болни. По тази причина тя е в частен старчески дом, намиращ се на ул.Смрика №11, кв. Княжево, гр.София, което е доста скъпо удоволствие, но е най-доброто решение, ако наистина обичате своя родител. Отглеждането в къщи е мъка и за двете страни, а  възрастните хора си отиват много по – бързо, без специализирани грижи. Освен това там моята майка има възможност да контактува с хора от нейната възраст и се чувства като част от общност на хора със сходни интереси, това я крепи много. Вчера запалихме свещичките на тортата в дома и отпразнувахме заедно с тях нейния рожден ден. Беше ми радостно и тъжно, защото съм сама в борбата за всеки нейн месец живот, държавата абдикира от тези проблеми. Посещавам я всяка седмица през почивните дни и тя не се чувства изоставена от мен, винаги много ми се радва и ме разбира в трудностите, които изпитвам.  

Преди да я дам в старчески дом направих голямо проучване в мрежата по тези въпроси и направих един постинг за тях. Ето го:

kasnaprolet9999.blog.bg/lichni-dnevnici/2009/08/27/starcheskite-domove-za-ili-protiv-2-chast.387029

Една журналистка от блога (http://galinabg.blog.bg) наскоро попаднала на този постинг и направи възможно  участието ми  в предаването "преди обяд" по бтв, посветено на старческите домове, заедно с бившия министър на социалните грижи, г-жа Христина Христова .

Отзовах се с голямо желание, защото по тези въпроси трябва много да се говори.  В нашата социална сфера решаването на проблемите с отглеждането на възрастните хора  с проблеми боксуват от години и са нещо като черна дупка, в която много хора просто се загубват. Годините за пенсия се увеличават, а в същото време не е помислено за построяването на достатъчно  домове за възрастни с деменция и лежащо болни. Едно време по-младите пенсионери отглеждаха по-старите, отглеждаха и внуците си, за които детските градини също, както и сега,  не достигаха. Предаването бе много интересно и останах с много добри впечатления от  г-жа Христова, която обеща да продължи да работи по тези въпроси.

Който се интересува от това предаване може да погледне  видеото тук:

www.btv.bg/video/1332328524-Predi_obed__07052012.html

НАЙ-РАЗУМНОТО РЕШЕНИЕ!

наи правилното решение..!

Ама то стареенето не се забавя никогаПриятно остаряванеПоне децата ви ще знаят как да постъпят правилно с вас

но съм съгласна с теб... че тези хора имат нужда от специализирани
грижи... защото са болни и неспособни да се грижат за себе си...
Боже...колко е крехка и ранима човешката ни същност...
разплака ме...

Това е едно изстрадано решение и просто имах късмет, че майка остана жива до като узрея за него. За себе си няма да разправям на какво бях започнала да приличам до като се борех с проблемите й, само ще кажа, че колежките ми и семейството ми бяха започнали сериознао да се притесняват за мен.

Тук не става въпрос само за стареене, а за проблемни възрастни хора. Не всички остаряват по този начин. Моят баща скоро ще навърши 89 г. и още е в сравнително добро състояние, даже до скоро помагагаше на съпругата си, която е млада пенсионерка и отглежда в стопанстнвото си зеленчуци. Баща ми ги продаваше, често го снимаха и по телевизията как заедно с немската си овчарка седяха на ул.Иван Асен и продаваха пресни и екологично чисти зеленчуци. Сега вече има ставни проблеми и си е повечето в къщи, излиза до близката градинка и събира махалата около себе си, разказва им разни весели случки от своя живот и е много забавен. Разбирам, че се опитвате да ме иронизирате, но по-добре за Вас ще бъде, ако ме четете по-внимателно, аз и моето семейство сме си направили правилните изводи.

на твоята майчица, Вени!
Не обръщай внимание на некоректни подмятания. Била съм в твоето положение и зная за какво точно става дума. Направила си най-доброто като добра дъщеря!
Прегръщам те;)

Благодаря ти за пожеланието и моралната подкрепа. Жалкото е, че много от хората са критично настроени и не се стараят да вникнат в същността на проблемите. Сега поредният възрастен мъж с деменция бере душа в Пирогов и пак не им светва лампичката, че ако този човек беше в старчески дом под наблюдение, това нямаше да се случи. Ние не можем денонощно да бдим над родителите си, имаме своите физиологични нужди от сън и финансова необходимост да ходим на работа, които трудно се съчетават с отглеждането на възрастни хора с деменция или лежащо болни. Защо трябва да ни се случи нещо, та да го разберем, а не се поучим от чуждия опит?????

Няма моралното право да те съди никой, който не е преминал през това, през което ти си преминала...А който е преминал...най-вероятно няма да те осъди.
От целия ти пост най-много ме жегна това, че държавните домове не приемат хора с деменция. А частните - моля, заповядайте! Значи е възможно все пак?! Но държавата за пореден път доказва, че се интересува от човека само, докато изцеди от него всичко до капка /от данъците до самия му живот - с това увеличаване на пенсионната възраст(((/...
Дано майка ти се чувства добре и посреща още и още рождени дни!

В София има само един държавен дом за хора с деменция и за него се чака с години. Освен това прочетох в нета крайно лоши отзиви за начина по който се отнасят там с хората, равнището на обслужване е ужасно и дори да има там места, не бих могла да дам мама при такъв персонал. Зарекла съм се, че като се пенсионирам ще прибера мама в къщи и ще опитам пак да я гледам в домашни условия у нас. Тя няма да можеда избяга от нас, защото откакто си счупи и крака не можа да проходи и е лежащо болна- то злото никога не идва само. За нашата държавата си напълно права, в белите държави този въпрос е отдавна уреден. Заключителните думи на Христова бе, че ще се работи в тази насока и има още много какво да се направи за проблемните възрастни хора.

в частните домове?

Различно е, варират от 500 до 1000 в зависимост от това дали в него работят медицински сестри и прихожда лекар чат пат.. В тези, които има денонощно лекар, така наречените хосписи, цените варират от 1000 лв. до 1 600 лв. Кажи ми колко хора могат да си ги позволят? Само като чуя рекламите на Токуда- " погрижете се за вашите възрастни близки", където за три дена отива цялата им пенсия ми призлява от тяхното безочие.

Гледах те по телевизията - много добре се представи...

Идеята бе да споделя личния си опит, защото много хора се страхуват от общественото мнение при взимането на такова решение-"какво ще кажат съседите, роднините и т.н.", особено в по-малките градове и села проблемът е много актуален. Като се сложат на везните начинът на отглеждането им в къщи и мнението на съседи, които не са имали тези проблеми, те винаги клонят към отглеждане на хора с деменция и обездвижване в специализирани домове.

Моите родители починаха млади , но зная много добре
какви са изпитанията при случаи като вашия ...
Мисля ,че си успяла да осигуриш на своята майка
най- добрите и необходими за заболяването условия ...
Честит празник и на двете ви от сърце !

Аз не се съмнявам в това, но участвах в това предаване, за да го кажа пред всички, защото знам колко много хора се сблъскват всекидневно с такива проблеми. Тук в блога един анонимник ми рече, че прилагам двойни стандарти-вас се правя, че ви лекувам, а в същото време съм дала мама в старчески дом. Няколко дни след това научих за това предаване и се включих много ентусиазирано, защото мен не ме е страх да отстоявам своите позиции, когато са проверени от личния ми опит. Отидох там като на война, но се оказа, че г-жа Христова напълно споделя мнението ми и се разделихме като приятелки, разменихме визитки, телефони и т.н.

Дано да бъде по-често в щастливите си спомени! Хубаво е, че има приятели там...
Ти си знаеш, какво ти е и стига съдници - има кой всички ни да съди. Работиш, грижиш се за две деца. Не всеки може да си позволи да бъде вкъщи, тичайки от работа, или да наеме санитарка или болногледачка у дома, докато го няма. Дай ти Боже да се радваш скоро и на внуци, а тя - на правнуци! Така че - дръж се и дано майка ти е добре и ви се радва още дълги години!

Права си, моя колежка си е наела болногледачка и е луднала от нея. По цял ден я контролира по телефона, а вечер, събота и неделя грижата си е пак нейна, ходи недоспала и нервна, та не знам колко време ще издържи. Добре че има сестра, с която се редуват и взимат отпуски, когато гледачката си взима чантата и изчезва по нейни си задачи. Друга колежка е наела денонощно гледане в къщи и плаща около 1000 лв. на месец с храна, ток, парно и пр. Добре че пенсията на баща й е висока и покрива половината разходи, освен това той не е с деменция и не бие болногледачките, както често се случва при такива болни.Живее в близост до апартамента на баща й и не й е трудно всеки ден да ги контролира и пазарува за тях. Абе да не дава господ да ти се случи такова нещо.

Всеки гледа на живота от собствената си камбанария. Ти си постъпила така, както е най-добре за майка ти.

Поздрав!

za pojdeniqt den na tvoqta mai4iza..i zatova ,4e si vzela nai-dobroto re6enie za neq..padvai se,4e vse o6te moje6 da otide6 i da q vidi6,kogato pojelae6...za6toto az ve4e ne moga da vidq moqta mai4iza..
Pregru6tam te s mnogo obi4 i s udovolsvie izgledax klip4eto..radvam se,4e te poznavam li4no, i 4e si moq priqtelka..

Много сте многословна,което говори,че съвсем не сте убедена във взетото от вас решение.Костадин го е казал най-вярно,всички други просто изхождат от субективна гледна точка,раболепничейки пред вас.Изпратен ви е бил житейски урок,който вие сте отклонили лекомисленно.Сигурно ще дойде друг на неговото място и дано не бъде по-нежелан от този.

Честит да е рождения ден на милата ти майчица! Дано да ти е жива и здрава и да доживее до 100!
Моята майка почина на 85 год. с бистър ум, без да е боледувала преди това и още не мога да го преживея. Започнах да се грижа за баща си, който беше кротък човек, но понякога не ме познаваше. Веднъж му носех закуската и сигурно е помислил, че съм някоя чужда жена, защото посегна да ме удари с острата част на бастуна и ако реакциите ми не бяха бързи, сигурно щеше да ми пробие главата. Беше много жизнен, след операцията от счупване на ябълката на десния крак правеше редовно гимнастика, но не успя да тръгне. Залежа се и почина 2 седмици преди на навърши 85.
Когато сме млади, когато и родителите ни са млади, никой не мисли, че ще ни се наложи да гледаме болни възрастни хора. Който не е гледал възрастен човек, болен от деменция, няма да те разбере. Дано на никого не се налага, но ако не наложи, всеки трябва да се справя с положението.
Приятен ден ти желая!

Още преди време като гледах предаването с твое участие, ти казах..... решенията, които вземаме и ИЗПЪЛНЯВАМЕ ни правят хората, които сме! За мен ти си един от най-качествените човеци, които познавам! Така че..... е ясно какво си мисля!

изобщо не се оправдавай. Това е решението. Така мама живее в нейната естествена среда, при хора от нейната възраст, с еднакви интереси. Подложена е на непрекъснати медицински грижи. Аз съм твърдо за старческите домове. Ние поне разбираме. За родителите ни е трудно да го приемат, то е като позор едва ли не. Но аз лично ще отида там. Не виждам защо трябва да тежа на ръцете на децата си, да им досаждам, не дай боже болна или на легло. Твърдо не. Прекалено много ги обичам, за да им причиня това. Защо и нашите родители не мислят така? Поне при мен това е невъзможно. Много по-добре е непрекъснато да ме обвиняват за това, че съм в София и не съм при тях, не директно разбира се, но думи от рода: "И да се случи нещо с нас, няма кой да ни помогне, така ще си умрем тук сами", говорят ясно. Как да оставя работата си и децата си? А това с домът е решение, което е добро и за двете страни. Да ти е жива и здрава мама. Прегръдки!

Може би и за това е жива до сега. Нейната сестра, която е четири години по-малка от нея, миналата години също получи дименция. Ходеше безпризорно по улиците и на два пъти я блъсна кола, вторият път се счупи и тазобедрената става. Гледаха я в къщи, получи и декубитални рани от залежаването и почина за четири месеца. Имам и други наблюдения по темата и мисля, че не само за моята майка, а за всички лежащо болни и с дименция...алцхаймер и т.н. трябва специализирани грижи и наблюдение целодневно.

Благодаря ти приятелко, с теб се запознахми покрай заболяванията на твоята майка. Ти си преживяла много покрай нея покрай леглото й у дома, но това не й помогна, нали? Съжалявам много, че ти напомних с този постинг за тези дни, но има още много хора, които има такиват проблеми и търсят решение.

Напротив, убедена съм и за това отидох на това предаване. До сега по никакъв повод не съм участвала в телевизионно предаване, реших се, защото каузата си струваше. А за многословието ми- такава съм си от малка и не си вадете неправилни заключение-мога да говоря още и още, там малко се притеснявах и не можах да покажа целия си капацитет:))))))))))))))))))))))))))))))

Това е ужасно и направо си извадила късмет. В първия дом, където бе мама ми се оплакаха, че тя е била една друга жена с бастуна си, но още не мога да го повярвам. Други двама мъже, пак с деменция редовно се пердашиха, единият от тях бе бившия ми научен ръководител-ст.н.с..Казвам го, защото научни изследвания доказали, че като упражняваш непрекъсната мозъка си няма да те хване деминция, но явно не е вярно, защото и другия ни старши научен сътрудник почина от алцхаймер на около 65 г., а беше здрав като вол. Та на този в старческия дом му доведоха отнякъде невролог, който му даде му някакви успокоителни лекарства, от които направи алергичен шок, дробовете му се напълниха с вода и почина, а бе по-млад от мама с десет години.
Сами хората е трудно да се справят с такива болни, особено ако ходят на работа и ги наглеждат само сутрин и вечер. За това препоръчвам отглеждането им в старчески дом като едно алтернативно решение.

Благодаря ти, сега онзи блогер №21- "безвремие" сигурно си мисли, че ми се подмазваш, ама не знае колко сме калени ние с теб в борбите и раболепничето не ни е присъщо, по-скоро бихме набили някой, поради лошо възпитание:))))

Моята майка също казваше така навремето, но сега определено й липсвам, чака ме винаги с огромно нетърпение. Ако аз някога изпадна в нейното положение също бих потъпила както ти си го замислила. Защо да тежа на другите и да кукувам по цял ден сама, до като са на работа?
Благодаря ти за пожеланията.

Да си мисли кой каквото иска.... само като си спомня откъде се познаваме, стигам до твоя извод, че по-скоро бихме набили някого...... :)))

Знаех си аз, че сме от един дол дренки:))))

Хубаво е, че срещаш разбиране от близките, защото мой познати не могат да се разберат, и тези при които е "бабата" и не могат да се справят с проблема. Не получиха подкрепа за настаняване в дом. В началото се срамуваха от действията и, но съчувствието от съгражданите им помага да се справят поне с проблема "изчезнала".
Добра дъщеря си, намерила си най-доброто за майка си.

И ние си имахме една баба в блока, където живеехме до преди две години. Тя живееше сама и редовно се губеше някъде, защото я хвана деменцията. Хората от блока си я знаеха и кой където я видеше я прибираше обратно. Добре че по едно време роднините й я прибраха, за да не й се случи нещо лошо. Малкият ми син на два пъти я прибираше от доста далечни разстояния, тя тръгваше нанякъде и в един момент забравяше коя е и къде живее. Старост нерадост. Поздрави и дано не си изгубим акъла като остареем, това е нещо много страшно.

Всеки има право да взема решения за живота си, каквито намери за добре. Поздравявам те за бойния дух и желанието да убеждаваш. Аз обикновено така действам само с близките си, останалите " ги пускам да пасат". Но хора като теб са важни, те ни показват смелостта в действие. Някои многознайковци само дават съвети и се крият зад спорни окултни идеи. Има си кой да ни съди, да не се намесваме в работата му, а да гледаме собсвената си възможно най добре.

Права си и аз се стремя към това-да си свърша работата възможно най-добре, съдии не ми липсват, но само един от тях отсъжда правилно.