Утре се навършват 5 г., откакто чудесницата Дела Раи направи своя блог, (http://wonder.blog.bg/) тук и от тогава ни прави съпричастни към нейния възвишен поетичен свят. Четейки нейните стихове, усещам, че се издигам високо в облаците и плувам само всред добри същества с крилца. От тях се лее музика, която потъва в мен и се разлива из цялото ми тяло. На пръв поглед обаче те стоят далеч от реалностите в живота, четейки внимателно откриваме, че в тях има много метафоричност. Освен вълшебна музика, в тях е вложена и цялата гама от философията на Вселенатата и нещата, които правят живота ни стойностен и изпълнен със смисъл.

  Може би не всички знаят, че Дела Раи има издадена книжка с разкази, наречена  "Отвъд Смисъла". Един от тях, “За две капки милост”, създаден съвместно с Атанас Кос, дълбоко ме впечатли, както с тематиката, така и с изразните средства, които са употребени за извайване на образите на двамата главни герои в него:



Демонът на злото (тъмната сянка на мъж) и



Софи (воин на Светлината).

Двамата се обичат, но воюват от създаването на света и е настъпил мига, в който демонът трябва да го разруши. Кое ще победи-доброто или злото? Тази борба, която се води откакто света съществува,  винаги дълбоко ме е вълнувала. Разказът е дълъг, но ще се опитам да ви предам най-силните моменти от него в съпровод на мои кратки коментари, за да ги свържа.
Демонът:
”- Купих си безсмъртие от господаря на Злото. В замяна дадох Вечността на душата си. Това беше преди хиляди години. Аз съм избран от Него да дам наказание на човеците. А ти си тази, която не допуска това вече хиляди години. Ти си смъртна, но имаш Вечността на душата си. Ние сме врагове. – мъжът пак въздъхна и сведе звездите, отразени в очите му към нея. - Но аз те обичам! Много. Вечно......... - Не, утре трябва да свърши всичко. Утре, както казах е Края на света, мила моя.

- Да. Краят е. Краят на твоят свят. Аз създадох Шестата раса. И тя ще пребъде в следващите хиляда години светлина, Сянко моя любима. – гласът й стана дрезгав, плътен, нетърпящ възражение. Тя отново бе воин. Воин с меч от светлина.        Той видимо потръпна и дъха му се вледени. Черни нокти разкъсаха вътрешностите му, очите му кървяха, а в празното му тяло бурите гърчеха силата си и помитаха с ожесточеност и последната капка от човещината му. Светът се сгромоляса и той се върна в Началото му.  Чу гласът на мрака: -         Ще срещнеш Светлината и тя ще те заслепи с красотата си, затова давам черното на очите ти – да я поглъща. -         Ще усетиш в нея прекрасна сила и ще я пожелаеш – затова отнемам душата ти, за да не й се обричаш. -         Ще трябва да я победиш и унищожиш – затова изпълвам тялото ти с огън и мрак...............................

   той все по-дълбоко опознаваше светлината и разбираше, че ценните хора ще се стремят винаги към нея, защото е по-трудна за постигане от мрака. Поразително беше, че мракът забрави да отнеме Сърцето му. А там дремеше, готова да избухне най-ярката светлина, наречена Любов. И осъзна... Всичко е Илюзия, освен Любовта!............................................   -Трябва да те унищожа отново. Този път завинаги, защото утре светът ще потъне, овладян от Злото. А душата ми ще скита бездомно из Мрака.”

Софи избира за свое оръжие най-силно проявление на светлината-Любовта, за да изтръгне злото от корен, да спаси доброто от загиване и да изгради един по-съвършен свят. Тя казва на Демона:

“- Не, аз ще създам нов Свят за нас. За първи път, но за последен, мили мой.......................Не можеш да умреш, защото си позволил да се всели в теб Мрака. Ако повярваш в онази топлинка, дето трепти в гърдите ти и помолиш Светлината за две капки милост...

 - Неее... Имам сърце, но то е така безполезно в света на бруталности и лъжа, на манипулации и кражба на свободната воля, този свят остана свободен само за безсърдечия... Ето виж – и той отметна тъмното си наметало, а там, където бе мястото на сърцето пулсираше огън. Пламъкът заплашваше да го опожари. Лицето му изписваше страдание и владеене над болката.

-Не знаеш нещо важно. – продължи Софи – Аз имам още една капка милост в утробата си - твоят син, заченат, за да се роди Утре. Ако убиеш мен - убиваш себе си, убиваш и него. - Сбогом, мили мой. Отново си поставен пред Избор. – тъжно промълви Софи. После протегна ръка и докосна с Любов най-самотния демон във Времето.....................

Тя си припомняше. Всичко е възможно когато имаш две капки милост. Усмивката й засия с любов.

После видя поляната. Зелена морава осеяна с маргаритки. Спомни си как легна сред цветята и се взря в небето. Искаше точно този мъж. Мечтаеше го. Копнееше го. Зареяно погледът й потъваше в облаците. Небето се въртеше в някакъв бавен несвойствен ритъм, но душата й го следваше с преданост и смирение.

Искам милост, а не милостиня. – промълвиха устните й. После заприиждаха сълзите…

     Молитвата отключваше Небето за тях. Съмваше. Мръкваше. Синевата бе изместена от кадифено-сребърни светлинки сред тъмното мълчание на безкрая.. И всичко се сля – поляната с маргаритки, звездното небе, и две прекрасни очи проникнаха дълбоко в душата й."

  Накрая Софи отправя своята молитвата към Бога, която е най-силната част и кулминацията на този разтърсващ разказ.   “Тя очакваше... Тези Две капки милост трябваше да дойдат от сърцето му. За Любовта и за рожбата му.......................Оставаше й само да чака докато Молитвата се откъсне от душата й. Обгърна я мрак. Нещо шумолеше зловещо сред него. Тя коленичи до стола и молитвено сплете ръце. От устните й струеше любов, очите й бяха затворени, тялото й потръпваше от студ и тогава чу в сърцето си думите. Устните й замълвиха усмихнати:
-    Господи, простри десницата си и Благослови ме! Дай ми Любов вечна, Смирение тихо, Благочестие пълно, Сбъднати Истини, Чистота свята и Твоята светла Правда. Вземи от мен всяка капка сквернословие, униние и невяра.
     Коленопреклонно ти Благодаря за Всичко, с което си ме одарил, Господи – за умението да обичам, за познанието да благопреуспявам, за люботворчеството и силата на моя дух, за светлината на моя ум и за добротата на моето сърце!
     Пази ме, благи и всеопрощаващ Господи, за да бъда винаги себе си, за да обичам с цялото си сърце, за да прощавам и да забравям, дори най-тежките неправди срещу ми. Едно сърце имам, Господи – преизпълни го с Любов! Една душа имам, Господи – пропий я с виделина! Един ум имам, Господи – благослови го с дълбочина! Един дух имам, Господи – дай му образа на Любовта ти, Светлината на Истината ти, Съзвучието на Мъдростта ти, Сиянието на твоята небесна Чистота и Хармонията на твоето Съвършенство! Амин!
И тогава навън падна гръм... Небето с въздишка раздра мрака и го прониза с милиони светкавици като с копия. Наведе го до Земята и продъни недрата й, пещерите й, миналото... А после зарида и сякаш потопа на сълзите му искаше да измие всичко грешно в този свят. И там някъде далеч Назад, Нещо в недрата на Сянката избухна в пламъци. И там някъде далеч Напред огънят започна да чисти Мрака. Болеше раздиращо, вечно, но съживяващо. Събуждаше се някъде душа... под сребърните капки милост.”
Този разказ е един Реквием за спасителната сила на Божествената Любов, която вливайки се в нас повдига духа ни и сякаш ни пробужда за нов живот.  Това така добре е казано и в края на друг разказ- “Отвъд смисъла": ”Понякога това пробуждане се случва като гръм... като буря... като мълния... Тогава нямаме форма – ние сме Любов. Това е... Това е съдържанието ни. Съдържащото се в нас не конкретно към някой или нещо, а към целия свят, космос, вселена... Ние сами случваме себе си. Сътворяваме се. Из основи. Напълно. Но само Любовта може да ни осмисли безпределно, защото е... Отвъд Смисъла.”

 Благодаря ти Дела за всичко, което си сътворила с любов, за да ни направиш по-добри. Ти наистина си една Чудесница и заслужаваш ника, който си избрала - wonder. Пожелавам ти творческата искра да не те напуска и да бъдеш Светлина в Мрака на безумния ни Свят. Тези цветя са моят пролетен подарък за теб:

Разказът  “За две капки милост” е публикуван от Дела Раи в две части в блога й през 2007 г., когато се появява всред нас и който се интересува може да надникне тук:
wonder.blog.bg/izkustvo/2007/06/11/za-dve-kapki-milost-1-va-chast.79393

wonder.blog.bg/izkustvo/2007/06/11/za-dve-kapki-milost-2-ra-chast.79395

Възхитително и възвишено. Поздрави и от мен мили момичета.

С пожелания за още успехи!Поздрави!

радвам се, че се запознах макалр и за малко с
твореца Дела Раи... навярно ще съм и фен и на блога..
благодаря ти, за този постинг...

Здравей, Невена !
Чудесен пост ! Аз също съм и фен като теб. Имам почти всичките и книги. Дори тя ми каза , че не съм единственият в Австралия , които ги има . Сигурно отдавна е обиколила света и то мнoгoкратно ! :)))
И прекрасен повод да популяризираш разказите и .
И отново с благодарност към теб за красотата тук ! :)))

Благодаря, каквото творчеството-такова е и представянето, тя го заслужава напълно, защото успява да ме вдъхнови.

Ще се радвам ако продължат изявите й в блога.

Аз съм й фен още преди да си направя блог тук и влизах по терлици като анонимна.

Благодаря, този разказ бе първото й представяне на разказ в блога и реших, че е много подходящ да си го припомним за времето в което живеем. Имам чувството, че Светлината и Мрака са навлезли в решаващата си схватка и само Любовта може да го спаси.

Честита годишнина в блога на Дела Раи! Поздрави за вдъхновения постинг, който си изготвила, Невена! Дела докосва читателите чрез творбите си с душа, така си сторила и Ти в този постинг. Вие двете сте пример как творците трябва да се се обичат, подкрепят и стремят към съвършенство. Душата няма възраст, казваше Константин Канев! Брависимо!
За Вас двете имам музикален поздрав:
Арфовото звучене на този прекрасен Прелюд-молитва от Бах по късно Бетховен ползва във втората част на Четвъртия си клавирен концерт опус 58 в сол мажор, а поетът на пианото - Шопен - в "Арфовия" в си етюд опус 25 № 1 в ла бемол мажор.
Поздравявам Ви с тези две произведения.
Коста

Поздравявам те за посветения постинг на Дела Раи по случай петата и годишнина в блог пространството!
Поздрави и за Дела Раи за творчеството и споделянето му тук с нас! Пожелавам и здраве, творческо вдъхновение и творби, които да озаряват със светлина посоките в житейския ни път!
Прегръдка момичета!!

http://ka4ak.blog.bg/politika/2009/11/05/priiateli-molia-za-pomosht-kak-nasheto-spisanie-da-stigne-do.430017
“15. ka4ak - 13. wonder - Един Дъх от Огън и от нас с Ведрин, като поздрав за Теб! Прекрасно е!
05.11.2009 23:09
wonder написа:
ВЛЮБЕН ПОЕТ

Не вечерям с ненужните спомени.
Не държа по лавиците прах.
Не въздишам по чувства поломени.
Не потрепвам от свян или страх.

Не замерям провала си с камъни.
Не отронвам сълзи пред скръбта.
Не подавам ръка на измамника.
Не затварям доброто с врата.

Аз съм залък. Горчив за преглъщане.
Кисел грозд. На високо узрял.
Аз съм твоето първо превръщане
в стих от обич, в деня натежал.

Прочети ме. С усмивка събудена.
После с вяра потегляй напред.
И светът ще те гледа учудено
през очите на влюбен поет.

Благодаря ти и извинявай,че Ви използвах да покажа че блога може да твори заедно!Пак си тафнах и съм нарушил дизайна,но смятам че ще ми простите,защото Вие сте пример какви отношения трябва да градим в България!Може би с Вашето неземно изкуство ще успеем да достигнем до душите на хората и да си повярват,че заедно можем да направим светът по добър!Прекрасни сте и съм щастлив че сме заедно в блог,бг и току виж наченките на болгър обществото започнат да се множат,множат,докато станат едно цяло!Приказни усмивки за теб:)))Обичам си цветята:)))


48. ka4ak - 46. vedrin - На моя приятел Качак - за благородния дух
Приятелю,щастлив съм!
06.11.2009 18:24
vedrin написа:
МЪДРОСТТА НА МРАВУНЯЦИТЕ

Какво ли кара мравките в тревата
на гръб да носят хиляди зрънца?
Магията ли дивна на словата
или лъчи от сбъднати слънца?

Дали страхът, че пак ще дойде зима
с виелици и бели снегове,
или зовът, че вярата я има
напук на всички ледни страхове?

След чудните пиянства на щуреца
мравуняците ровя за мечти,
с едничката поука на мъдреца,
че словото - събирано блести.

http://vedrin.blog.bg/poezia/2009/11/06/mydrostta-na-mravuniacite.430571


Погледнах и видях,ти си най-тафения от мен в блог пространството!Винаги съм те ползвал,за да се изразя по добре!Вие с Вашата книга Дъх от Огън,правите нещо велико,поне аз не знам да има книга от двама поети с общи стихове,които да имат хармонията на Всемира!Това че Ви бумнах на корицата ми помогна да обясня без думи силата която се е зародила в блога и висшата необятност на Вашето изкуство!Не знам дали знаете какво сте направили!!!Две поетични души да се слеят в едно!За мен това е Български принос в Световната поезия!Поета винаги е бил сам!Радвам се че сте болгъри и сте сътворили това чудо тук,пред очите ни!Гордея се,че Ви истипосах на корицата!Творете и будете за един по красив и духовен свят!Свободни поети и колективен ум с Вашите неземни творения правят пътя към хармонията видим и необятен!Прекрасни сте!:)))”

Да е здрава и да продължи да пише история в световната съкровищница на изкуството!!!:)))

Благодаря за музикалния поздрав и оценката, наистина душата няма възраст и духовния контакт е най-краткия ни път един към друг, когато вибрираме на близки честоти. Дела я чувствам близка, без да я познавам лично. Така чувствам и други високочестотни хора тук в блога.

Поех щафетата от теб. Хареса ми твоя постинг за нея и реших да я покажа от по-малко позната й страна-разказите. Тя напоследък пише малко в блога и новите блогери не я познават.

За съжаление Ведрин си тръгна много обиден от блога, много несправедливо обвинен, както и някои други поети. Дела публикува много редко напоследък в блога си, вероятно по същите причини. Не знам какви са тези пунически войни между поетите и други блогери. Изкуството е за да ни въздига духовно, а не арена за борби. Нека всеки да чете това, което му харесва, не сме тук за да даваме оценки по шестобалната система. Поздрави!!

Когато възхваляваме гениалните поети има опастност да преминем една граница, след която те да започват да се харесват много и да си кажат: "О, миг, спри, ти тъй си хубав!" И да престанат да творят. Затова по-разумно и скромно би било да им кажем, че ги обичаме, защото творят за нас. И че очакваме от тях нови творби.

Честит юбилей на Дела Рай!
Чета ви и двете с удоволствие!:)))

Благодаря!
Ще потърся книгата на Дела.Както винаги-от творчеството й струи красота във всичките й измерения. Все по-малко видима красота има около нас...защо си позволяваме да не я виждаме? Благодаря още веднъж

Ами аз с такова пожелание завършвам да продължава да твори-"Пожелавам ти творческата искра да не те напуска и да бъдеш Светлина в Мрака на безумния ни Свят." А че си я обичам е ясно, иначе не бих се спретнала да правя постинг за нейното творчество. На пръсти се броят поетите и поетесите от блог, за които съм правила постинги и то не защото творят за нас, а заради това, което творят. Има и още няколко, за които бих го направила, но не съм намерила време или случай, то не е лесно, но поне съм си ги сложила в избрани и коментирам под техните стихове.

Радвам се, че е така.

Част от разказите й ги има в архива й от 2007 г. Права си за това, че виждаме нещата по разлбичен начин, едни че шишето е полупразно, а друге че е полупълно, въпрос на светлоусещане. Само да кажа, че оптимистите живеят по-дълго и по-качествено.

Щастие е да се докоснеш до сътвореното от такъв човек!Пожелавам й непресъхващо вдъхновение,за да радва душите ни и занапред!
А що се отнася до Ясен/приятел ми е/и други поети,които са си тръгнали оттук,Вени-много жалко!Лишени сме от досег с нещо възвишено/от което така имаме нужда!/заради хора,мислещи се за литературни критици...И преди го бях писала-тук не е място за литературни разбори,тук просто търсиш и откриваш себе си в нечие послание...
Прегръщам те!:)

и дългите години на творчество в блога ...
Сърдечни пожелания за много здраве , щастливи
дни и творчески вдъхновения ...
Благодаря за този прекрасен пост , Късна Пролет !

Споделям написаното от теб, има специализирани сайтове за поезия и там нека да се състезават колкото си искат. Колко добре си го казала-откриваме себе си в нечие послание-много пъти си мисля,... ей това сякаш за мен е писано, просто аз не мога да го изразя толкова добре, както истинските поетеси го правят. И аз съм писала, пък и сега правя такива опити за стихотворство и го приемам като начин за изразяване на чувства, които ме вълнуват и искам да споделя с останалия свят, а не като състезание за най-добър изказ. Прегръдки.

Радвам се, че я оценяваш и не съм учудена, защото ти също пишеш много хубави стихотворения и имаш светлоусещане за хубавия изказ.

"Имам сърце, но то е така безполезно в света на бруталности и лъжа, на манипулации и кражба на свободната воля, този свят остана свободен само за безсърдечия..." Колко е вярно! И тъжно... Този свят наистина е приют на безсърдечията.

Поздрави за юбилея на Дела!
И поклон на теб, Невена! Ти си истински приятел :)

Това,че не се страхувам,да изразя мнението си,ме прави свободен и независим!
А,удоволствието,просто го споделям!:)))

Аз вече съм го казала това в заглавието на постинга, както и в неговия завършек, радвам се че ме подкрепяш и споделяш написаното от мен за Дела.И аз няма от какво да се страхувам, написах това, което мисля и чувствам. Не твърдя, че то е всичко, което Дела е искала да ни каже. Поздрави!!

Аз съм само фен на Дела, ценя високо творчеството й, но не мога да се причисля към нейните приятели, просто не съм в нейното обкръжение, ние не се познаваме, не сме се виждали. Приятелството включва и други ангажименти, общи преживявания и саможертви. Ти ги знаеш тези неща, тук чувстваме хората близки само когато имаме близки ценностни системи. Поздрави!!

Стоя зад думите си!!!
А,ти си си прекрасна и се гордея,че те познавам!!!:)))

Никой не иска това от теб и няма за какво да се оправдаваш, всичко, което си написал за Дела и Ведрин е супер. От този техникум, който завършихме с теб, сме все хубави хора, нали?

Невена, сърдечно благодаря! Животът и всичко призтичащо от него си е за празнуване. :)))
Великолепно е да усещаме единство в човечеенето и одухотвореност, която осветява навътре.
Ще ми се да те поздравя и аз с нещо и избрах да е от любимият ми Никос Казандзакис:

"Веднъж минавах през едно селце. Един грохнал деветдесетгодишен старец садеше бадемово дръвче. "Ей, дядка! - викам му аз. - Бадем ли садиш?" А той, както се беше навел, извърна се и ми рече:"Аз, чедо, върша работата си така, като че ли съм безсмъртен!" - "А пък аз - отвърнах - върша работата си така, сякаш всеки миг ще умра!"
Да умееш и двата начина е достижение на духа, а бадемът си заслужава. ;)))

И пак от него в една от любимите ми настолни книги "Рапорт пред Ел Греко":
"Казах на бадема:
Брате, поговори ми за Бога.
И бадемът цъфна!"

И пак:
"Всеки завършен човек има вътре в себе си, в сърцето си, един таен център и около него се въртят всички неща; този таен вихър придава единство на мисълта и делата ни и ни помага да открием или да измислим световната хармония. За едни той е любовта, за други – жаждата за знания, за трети – доброто или красотата; или ламтежът за злато и власт; и всичко свеждат и подчиняват на тази своя главна страст. Горко на човека, който не чувства в себе си да го управлява един абсолютен монарх; животът му се разпилява, в безналичие и безредие, по всички ветрове.”, защото... “Как ще повярват невярващите какви чудеса може да стори вярата?"

Някой по-горе споменаваше Оптимизма ми... ;)))

ОПТИМИЗЪМ

Когато е празен денят ми
и в мен избелява дъгата,
когато, подгонен сънят ми
се блъска в насрещния вятър,
започвам на глас да предричам,
че утре ще бъда по-светла,
че истински пак ще обичам
дори да ме мъчи безцветие.

Като мине време,проумяваме и започваме,да ставаме МЪДРИ!,а ДАСКАЛА,готин!!:)))

Дела си е вълшебна ,магична ...:)

Къде е губиш цял ден, още малко и щеше да пропуснеш купона. Добър избор за поздрав към мен. Аз когато върша нещо, особено когато ми е любимо, медитирам в него и когато някой се опитва да ме откъсне направо ме влуднява. Не знам, дали се чувствам безсмъртна тогава или така, сякаш всеки момент ще умра, защото тогава не чувствам себе си, а това което върша и времето просто спира. Нямам представа и дали съм завършена, защото все нещо не ми достига, за да го почувстам. Иначе центъра работи с пълна сила, така както и Ошо ни учи. Радвам се, че ти доставих удоволсние с този постинг.

Аз и тогава си обичах даскалото, но някои хора оцених след време:)))

Вероятно от малка си е такава, чела е много приказки и после ни ги разказва в свой стил като някоя Шехерезада. Днес се уморих от емоции. Лека нощ.

Цял ден пътешествах. ;)))
А ти ме изненада.
И както вика Казандзакис "душата ми е като пчела удавена в меда".

Когато медитираш си спираш света /по Кастанеда/ и тогава времето се смалява до безкрайност, а пространството се разширява до личната ти точка-зрение. :)))

http://wonder.blog.bg/izkustvo/2011/01/03/pralunna-sonata.660972

Ранен полет на късната пролет!

Лаконичен и точен:)))

Благодаря, харесвам книгите му, но не мога да прилагам учението му, вижда ми се страшничко. Ще я чуя утре сонатата, Лека...

Много хубав пост ,приятелче!Поздравления и за двете!

Радвам се на оценката ти, защото ти си естет човек.Поздрави и дано всичко в блога ти да се оправи.

Тъкмо днес реших да пробвам първия си извлек от кализия:)

Тази вечер ще напиша още интересни неща за кализията, една блогерка ме помоли, та мини след 20 ч. някъде, мисля че ще мога да приготвя постинга.

Поклон Дела Рай !