-         Какво да си взема – баничка или тутманик? – питам продавачката в кварталната закусвалня.

-         Ами не знам, вие си изберете.

-         Моля, изберете вместо мен. Днес си обещах, че няма да избирам сама нищо.

Продавачката ме гледа учудена. Сигурно ме мисли за луда или слънчасала. Но не съм. Просто се уморих да избирам. Уморих се да се колебая. Избрах днес да е моят ден без избори.

Ще попитате защо. И имате право да ме питате. Знам, че дълго сме се борили да можем сами да избираме, вместо някой друг да решава от наше име. Дълго това е била нашата обща кауза. И ще ме попитате защо се отказвам от нея.

Защото се уморих да ми бъде трудно. Искам да спя спокойно, без да се терзая какво да облека утре, какъв подарък да избера за рождения ден на приятелка, да отида ли на басейн или да си остана в мекото легло. Уморих се да си избирам храната. Не мога ли просто да съществувам, без да ям.

Не искам да избирам дали да съм сама или да се омъжа. Не мога ли да оставя това решение на съдбата. Защо трябва да се колебая дали човекът до мен е истинският, или той ме чака на някой светофар? Не мога ли просто да пресека, а той да остане там, на отсрещната страна.

Защо ми е да избирам дали да градя семейство или кариера? И защо вие го очаквате от мен? Дори не смятам да избирам дали да ви чуя или не. Просто ще продължа накъдето вятърът ме отвее.

Не искам да си избирам управниците. Не харесвам нито един от тях, защо да ги избирам? И кой ще ми каже, че точно аз трябва да гласувам за него? Кой ще дръзне да го направи, когато дори не се осмелява да избере да ме чуе? Тогава защо аз трябва да го избирам и кога и вие ще последвате моя пример?

Отказвам да решавам до къде се простира търпението ми. То отдавна се изпари в едно с поносимостта ми към несправедливостта.

Не искам да избирам дали да остана, или да си тръгна. Не, не искам. И послушайте ме, и вие не искате. Защото кръстопътят е най-коварното място в живота, а най-трудната крачка е първата – тази към неизвестността.

Не си наясно със себе си май!Когато човек знае какво иска,не е нужно да избира - няма място за избор изобщо- взима и прави каквото иска и толкова!

Свободата представлява възможността да имаш избор. Иначе си роб. Ако ти избираш да бъдеш наведена цял живот - ОК. Но аз ИСКАМ да имам избор - стигат ми десетките години, през които ми казваха какво да ям, пия, обличам, как и за кого да гласувам и каква музика да слушам. ИСКАМ! И бих умрял, за да има и детето ми избор.
А не ти ли мина през ума, че дори и когато НЕ ИСКАШ, ти пак избираш. И ако съдя от написаното избираш тих парцел в Орландовци.

Желанието за свободен избор се изпарява много бързо, когато се окаже, че няма какво да избираш, т.е. не ти трябва нищо от това, което се предлага, а това, което би избрал, изобщо не се предлага. И това - в безкрайна прогресия. И в един момент ти писва мнооого сериозно...

Ето това е!

За съжаление има професии изискващи бърз избор и решение кой ще живее и кой не .
Важните избори които правим са неща с които ще трябва да спим до края като човешки същества Когато лекар или спасител не могат да спасят всички как вземат решение кой да живее ?
Все пак решенията които ти вземаш днес си остават с теб до края на живота ти а през това време ти се променяш Ако са погрешни можеш да ги промениш с много усилия труд и работа но с времето и ти ще се променяш - деца ,мъж ,дълг ..
Добрите многообещаващи перспективи и потенциалът който имаш днес са кратки и са днес . Изборът е важен защото може да ги няма когато погледнеш назад Незнам дали ще можеш да съществуваш без да ядеш не бих се обзаложил за това а и много умна и красива си и ще ми е много мъчно
But you can try it -see how it works Hope you gonna share the nice experiences Afterward