Блогът на prolet :: Умеем ли да се шегуваме???

Категории

Новини
Забавление
Лайфстайл
Бизнес
Хоби
Технологии
Музика
Спорт
Видео
Изкуство
Лични дневници
Политика
Тя и той
Регионални
Туризъм
Други
Поезия
История
Рецепти

Блогрол

Blog.bg

Регистрирай си безплатно блог в Blog.bg

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

01.04.2011 08:11 - Умеем ли да се шегуваме???

Автор: kasnaprolet9999 Категория: Лични дневници

Прочетен: 15044 Коментари: 52 Гласове:

Още от дълбока древност хората са обичали да погаждат номера на приятелите си, пък и не само на тях. За това са си измислили денят на шегата 1-ви април. Няма да ви разказвам от къде идва този обичай, писано е много за това и как в отделните страни се празнува.

Тази дата е свързана с пролетното равноденствие и настъпването на пролетта, когато природата се шегува с нас-ту ни се усмихва слънце, ту ни завали дъжд, а понякога и двете едновременно.

В такива случаи в народните песни се пее, че “мечка се жени”. Траките са наричали април “лъжетрев”, тъй като с променливото време подлъгвал тревата да избуи, а след това я попарвал със студ. В българските песни неслучайно за месец април се пее, че е шеговит и лъжовен (виж клипчето).

Запазила съм един дълбок спомен за априлска шега, датиращ от юношеските ми години. Тогава учех в слаботоковия техникум “А.С.Попов”, гр.София и бях второкурсничка. През първите дни на април бяхме в пролетна ваканция, но за това пък през останалата половина си наваксвахме със шегите.
В един такъв априлски ден, през голямото междучасие отидох да се обадя по телефона на мама, имахме такава уговорка с нея. По това време на входа на техникума имаше само един телефон за нуждите на всички курсисти. След като приключих разговора се оказа, че цялото ми ухо и част от лицето, както и едната ръка са ми намазани с грес, някой беше намазал по "априлски" слушалката на телефона. Отидох в тоалетната и започнах да се мия, ама то това чудо лесно не се измива? В един момент усетих, че престилка, лице, коса и обувки вече са мокри. Въпреки това успях да запазя самообладание и се упътих към класната стая. Всъщност малко неточно се изразих, защото нямахме определена стая, а всеки предмет се изучаваше в отделен кабинет и всяко междучасие четиринадесет паралелки, с по 40 човека всяка от тях, репетирахме преселението на народите в микро-вариант. Така в коридорите беше пълно с много народ, повечето момчета, защото на тези специалности по това време се гледаше предимно като на мъжки. И така преминавайки покрай един много буен курс, в който имаше само четири момичета, чух че някой изкрещя: “ а...вижте, Невена е мокра като кокошка, сигурно има рожден ден, хайде да я изкъпем и ние” . В един момент от двете страни ме обградиха няколко момчета, отзад други ме подпираха за да не избягам и ме помъкнаха към тоалетната да ме изкъпят ”както трябва”. Опитах се да кажа, че са в грешка и не съм рожденичка, но кой ли те слуша, като си наумят нещо - мъжка им работа. Клекнах надолу за да ги затрудня възможно повече, но те успяха да ме извлачат до тоалетната и започна великото къпане. Нищо сухо не остана по мен, а един от тях даже взе кофа, в която имаше мръсна вода и я плисна отгоре ми. В тарапаната някой се осмели да ми бръкне под полата, друг ме стисна по гърдите и аз така се разкрещях, че всички момчета побягнаха панически. В този момент погледа ми попадна върху една метла с дълга дръжка. Грабнах я и без никакъв страх хукнах след тях. Къде имаше мъжко го пометох, без значение участвал ли е в къпането или само е гледал отстрани. Бях като хала, мокра, бясна и страшна, както по-късно ми го описаха очевидци. По едно време едно от момчетата падна театрално на колене, да ме моли да се спра, но аз бях загубила чувството си за хумор, така го праснах с метлата по главата, че му изметох очилата по пода. Момчетата се разбягаха по другите етажи, аз ги следвах по петите с метлата, но в един момент пред мен сякаш от земята изникна техният курсов ръководител г-н Гавазов. Беше страхотен пич, почти всички ученички тайничко бяха влюбени в него. Преподаваше ни по нискочестотни усилватели и акустика. Само той беше в състояние да се справи с този буен курс, а мен успя да укроти с няколко топли думи. Рече ми нещо от сорта: “Невена, какво се е случило с теб, изглеждаш невероятно, мога ли да направя нещо за теб, само кажи кои са и аз ще ги сложа в ред.” Жестокостта ми се сломи при тези думи и аз възможно най-кротко се опитах да му разкажа за случилото се. Не можах да посоча имена на участниците в този екшън, защото ги познавах само визуално, но той си знаеше стоката, проведе разследване и на няколко момчета им намалиха поведението за доста дълъг период от време.

Ето как от играчка може да стане на плачка, когато нямаме мярка в изпълнението на шеговити априлски закачки. От тогава ми излезе име на голям побойник и така ми тръгна и нататък. По това време тренирах гребане в отбора на ЦСКА, зарязах го и в началото на трети курс се записах се да тренирам джудо в първия женски отбор на Левски. Редовно изпробвах научените хватки върху съучениците си, за да ги затвърдя, хич не им беше лесно с мен. В отбора ни се записа и Гинка, едно от четирите момичетата на този щур курс, вероятно по същите причини. По килограми бяхме от една категория и редовно се търкаляхме с нея в края на всеки урок, за да покажем на всички момичета от отбора какво сме научили.

Гинка не ме обичаше много, защото момчетата от този курс ме харесваха повече от нея. Държеше се като котка, която искаше да си запази територията, имаше зелени очи и гледаше лошо, само това ми беше достатъчно по това време.....

Така обаче беше много интересно, имаше хъс и отстрани изглеждахме като две диви котки:)))))) Не разбрах как се изтърколиха близо шест месеца в този отбор и нямах представа още колко щеше да продължи това и до къде щяхме да стигнем в битката заради тези момчета. Бях забърсала вече три бройки от нейния курс и не мислех да се съобразявам с глупавите й претенции, но не се отказвах лесно от борбите, за мен това бе въпрос на престиж. Като истински мъжки момичета никога не говорехме за тях, но всяка от нас си знаеше причините за дълбоката неприязън, която изпитвахме една към друга. Понякога треньора, който беше с черен пояс, в края на борбата вдигаше моята ръка, понякога нейната, не беше ясно коя от нас беше по-добрата.Той въобще не подозираше какви мисли се въртят в главите ни и по-добре.
В един момент треньорката ми по гребане ме върна обратно в отбора на ЦСКА с един много хитър ход и аз прекратих със заниманията си по джудо.

В живота ми последва един доста дълъг период от време, през който вече не биех момчетата, сещате ли се защо? Някъде по това време в България пуснаха филма “Укротяване на опърничавата” с Елизабет Тейлър и Ричард Бъртън. Няма да ви открехвам повече, за да не си помислите, че е първоаприлска шега:)))))

Пожелавам ви весел ден и умната със шегичките.Може би някой от вас има шеговити първоаприлски спомени. Ще бъде чудесно да ги споделите в свои постинги и в коментар да ми изпратите линк към тях.

Първата снимка е моя, останалите са от нета.

Нагоре

Тагове: празници, забавление,

Гласувай:

Подобни постинги

Аналитичен преглед на особено типичните ...
Как ли го мъчи в този ден ужасния въпрос...
На какво се дължи амбициозната посредств...

Следващ постинг

Предишен постинг

Цветница или Връбница

Пролетни билки-миризлива горска теменуга

Коментари

1. yotovava - Това е изкуство,
01.04.2011 08:20

което не всеки постига :))))))))))))
поздрави
Валя