Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Блогрол
1. Виртуална духовна библиотека
2. Сайт на в-к "Лечител"
3. Природна медицина-сайтът на д-р Пашкулев
4. Бъди щастлив
5. Радиестезия, хомеопатия, пирамиди
6. Всичко за билките-първа част
7. Всичко за билките-втора част
8. Всичко за билките-трета част
9. Всичко за билките-четвърта част
10. Полезни съвети
11. Сайт с Художествени снимки от Карибите и Канада.
12. Сборен постинг на снимки от други държави-проект на Петя
13. снимки от Родопите-2 част-проект ня Джулия Бел
14. България в снимки-проект на julia13
15. Снимки от Пирин-проект на Джулия Бел
16. Какво сме дали на света
17. Снимки на планини в България-първа част-проект на Джулия Бел
18. Снимки от Рила-проект на Джулия Бел
19. снимки от планини в България-2 част-проект на Джулия Бел
20. снимки от градове и села в БГ-проект на Джулия Бел
21. Снимки от църкви и манастири в България, проект на Джулия Бел
22. Снимки от Родопите-проект на Джулия Бел
23. Снимки от света-мои постинги
24. Снимки от планини в България-проект на Джулия Бел-трета част
25. Снимки от градове и села-втора част-проект на Джулия Бел
26. Притча за скорпионите
27. Билколечение
28. билкосъбиране
Постинг
03.12.2010 12:34 - Най добрият човек, който познавам-блог-вълна
Автор: kasnaprolet9999 Категория: Лични дневници   
Прочетен: 12893 Коментари: 31 Гласове:
29

Последна промяна: 03.12.2010 12:36

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
  Прегръщам идеята  на benra да напишем нещо за най-добрите хора, които познаваме. За мен това е моята пловдивска баба Цветана. Благодарение на нея оцелях в едно трудно детство, което имах, но няма да ви разказвам за проблемите си през този период. Ше ви разкажа, какво чувствах, когато бях близо до нея. Всяка ваканция изкарвах в Пловдив и винаги с нетърпение я очаквах. Тя ме посрещаше с голяма радост и много любов, която сякаш извираше от нея. Хората в махалата много я обичаха. Дядо ми държеше дюкян, в който поправяше селски каруци. Често на обед имаше външни хора в дюкяна, които се въртяха около дядо ми и чакаха да им се направи каруцата. Баба ми канеше всички на обяд, нямаше никакво значение имаше или нямаше достатъчно ядене, разделяше всичко по равно и гладен никой не оставяше.

Често при нея идваха комшийки да споделят тревогите си, тя за всяка намираше време и помагаше за разрешаване на проблемите им. Баба ми е родила пет деца, две от тях умират. Първото било момиче, казвало се Мария и умряло от дезинтерия. Баба ми късно научила за една билка, която се казвала огниче и не могла да помогне на момиченцето си, но впоследствие с нея излекувала много други хора. Второто починало дете е доживяло до 33 г., когато се разболява от тумор в главата и умира след операцията в една болница от бронхопневмония. До като беше жива баба ме водеше всяка седмица със себе си на гробищата и там я виждах сама със своята мъка, виеше като куче на гроба му, а аз се чудех как да я утеша, прегръщах я, но това не помагаше много. След като си тръгнехме от там, тя ставаше отново силната жена, готова да помогне на всеки срещнат.

В началото на лятото най-обичах да ходя с нея на Четвъртък-пазар, където имаше много вкусни и пресни плодове – череши, ягоди, джанки и др. Винаги по пътя срещаше разни познати, с които се спираше да говори и все намираха за какво. Баба ми беше много сладкодумна и всички се надпреварваха да си говорят с нея. Аз направо полудявах от нетърпение, искаше ми се по-скоро да стигнем до този пазар, но все не ми се получаваше, тези комшийки изникваха сякаш от земята. Непрекъснато тропах с крак и виках, хайде бе бабо, хайде да тръгваме и я дърпах за ръката, до като й омръзне да се разправя с мен. Тръгвахме и след десет крачки, пак същото.....:)))) Баба никога за нищо не бързаше, така до обед все успявахме да стигнем, а на връщане грабвах чантата с продуктите и тръгвах сама, след първата появила се комшийка на пътя.
Тогава не разбирах, че моята баба има широко сърце за болките на другите хора и сила да им помогне в бедите. Самата тя имаше свои проблеми и мъки, но това не я озлоби, не се затвори за света, а напротив. Това сякаш я направи по-силна, за всяко нещо търсеше разрешение, намираше къде е заровено кучето и действаше. Никога не чух да проявява някакви претенции към другите, често не помисляше за себе си, беше много жертвоготовна и благородна. Единствено хокаше дядо ми, който след като почина вуйчо ми, стана редовен посетител на местната кръчма и се случваше да изпива всичко, което е изработил през деня. Чудех й се как успяваше да закърпи бюджета, като даже от мама не искаше пари за моето отглеждане там. Добре че имаше много кокошки, които снасяха яйца и гладни не сме оставали.

Баба обичаше много цветята и въпреки, че дворчето в къщата бе много малко и пълно със животни, тя намираше къде да сложи своите красиви саксии с цветя, които всяка вечер поливаше, качена на една стълба. Когато бях при нея на гости винаги участвах в тази операция, за нея това бе като свещенодействие, говореше на цветята, особено се радваше на цветчетата им, когато се появаваха и  разцъфтяваха.

Така баба доживя до 100 г. възраст, без да боледува сериозно  и винаги ми е казвала, че движението и действието е това, което я крепи, но аз си мисля че любовта й  към хората и красотата в живота са я зареждали много  позитивно и са я поддържали на високо енергийно ниво.

Когато поотраснах осъзнах, каква жена е моята баба и от тогава винаги съм се стремяла поне малко да приличам на нея. Понякога съм бяла и добра, също както пее Роси Кирилова, но понякога да не си ми насреща, особено когато трябва да отстоявам позициите си, на това също баба ми ме е научила. Виждала съм я с ръце на кръста, във формата на буквичката Ф, нямаше равна на себе си в защита на доброто.Така обаче много рядко се е случвало да я видя, в повечето случаи е успявала с добрината си да повлияе и на другите да станат човеци. Към хората винаги е подхождала с добрина и уважение, но когато с добро не е могла да разреши проблемите, които някои са и създавали, тогава е обръщала другата страна.Така ще я запомня, блага и добра и в същото време огнена и силна. Много я обичам !!!!
  В този постинг може да видите спомени от моето детство в нейната къща.   kasnaprolet9999.blog.bg/lichni-dnevnici/2010/06/01/da-syhranim-deteto-v-sebe-si-chestit-detski-praznik.555218

image

Червено омайниче

image

Блатен тъжник

image

image

image

image

Тези цветя са в памет на моята баба Цветана и за всички добри хора, които познавате.




Тагове:   спомени,   най,   човек,


Гласувай:
37



1. sande - Съкровени и вълнуващи думи за добрите хора ...
03.12.2010 13:07
Разказаното за баба Цветанка е като песен за добротата, която е маята на живота.Върховна ценност, която често подценяваме, не забелязваме и не оцяняваме. Често се случва да я оценим с фатално закъснение, когато човекът вече го няма. Понякога добрият човек е смятан за слаб човек. Чул съм такава фраза: Човек с характер най-често означава човек с лош характер.
Баба Цветанка опровергава всичко това: тя е добра, чувствителна и достатъчно твърда, човек, който е в мир със себе си, притежава вътрешна хармония. Обладан от положителна енергия и положително излъчване. Затова е достигнала и 100-те години. Век. Има благословията и покровителството от нейния ангел-хранител. За достойния човек - достойно.

Поздрави
цитирай
2. kasnaprolet9999 - sande
03.12.2010 13:16
Благодаря ти за хубавите думи. Аз я оцених още до като бе жива, просто ми трябваше малко да поотрасна и да осмисля впечатленията си. Спомням си когато тя бе на 96 г. се разболя от някакво вирусно заболяване, дадоха й за първи път антибиотици, от които устата й се покриха с гъбички. Леля помисли, че ще умре и ни извика с мама. Тогава аз стоях плътно до нея и успях да я излекувам, както с течен нестатин, с който я мажех, така и с моята биоенергия. Тя чувстваше, че съм до нея, но беше в полусъзнание. Бях много притеснена, но не изпаднах в паника, а действах, както тя ме е учила. Мама плачеше и чупеше ръце около нея, но аз не се предадох на отчаянието, чувствах че мога да й помогна и го направих. След този случай тя живя още 4 г.
цитирай
3. stela50 - Силен човек е била ,Баба Цветанка ,силен и добър ...
03.12.2010 13:49
Разказваш толкова образно и искрено ,Късна Пролет ,просто си я представих тази
изключителна жена и градинката ,и пазара.При това е живяла в моя град и ме върна в детството ,когато махалата беше като едно семейство .
Това себеотдаване и желание да помогне по всяко време, е било в сърцето и душата на тази жена ,била е в мир със себе си и е привличала другите с добрината и положителната енергия ,която е излъчвала .Да умееш да изслушаш ,да си готов да помогнеш се иска голямо и щедро сърце . Достоен и благословен човек .Най-добрият ...
цитирай
4. kasnaprolet9999 - stela50
03.12.2010 13:52
Да, такава беше и завеща своя пример на тези, които можаха да я оценят. Мир на праха й.
цитирай
5. venercheto - невероятен разказ
03.12.2010 13:54
за невероятен човек. разплака ме. блазе ти, че си имала такава баба- и че си отраснала при нея!

сърдечни поздрави, венерчето
цитирай
6. kasnaprolet9999 - venercheto
03.12.2010 14:00
Щеше да е добре, ако бяхме непрекъснато заедно, но аз живеех с родителите си в София и ходех при нея само за ваканциите. Въпреки това, за мен тя остави в душата ми неизлечими следи.
цитирай
7. benra - prolet,
03.12.2010 14:04
знаех си, знаех си, че ще четем разкошни неща за разкошни хора.
Докато те четях настръхнах, вълнувах си и сякаш виждах баба ти или по-скоро си спомнях моята баба. Разбрах и от кого си взела голямото си сърце и сладкодумието си(макар да не те познавам лично те усещам точно така). Благодаря, че сподели с нас!Благодаря!
цитирай
8. kasnaprolet9999 - benra
03.12.2010 14:27
Много се радвам, че така възприемаш написаното от мен, пък явно твоята баба прилича на моята, ти също си голяма сладкодумница и пишеш чудесно. Дано повече хора се присъединят към твоята блог-вълна, за да научим повече неща за добротата и нейните проявления.
цитирай
9. mileidi46 - Поздрави мила моя. . За всички нас, ...
03.12.2010 14:33
Поздрави мила моя..
За всички нас,като най-добрите хора на света..остават бабите ни.Може би,защото ,когато си помислим за семейството ни..те са в центъра и те са силата,която ни е крепила..до днес.Спомена за тях,ще ни крепи,докато сме живи!
И знаеш ли..когато сме в най-хубавите семейни мигове,забелязвала съм как без да се усетим..започваме да разказваме за нея...и моите деца без дори да я познават,понякога употребяват нейни фрази(предадени от мен)и ме оприличават на нея..в поведението ми:)))
Прегръщам те.Ти си много добър човек ,мила..
цитирай
10. kasnaprolet9999 - mileidi46
03.12.2010 14:46
Остават в нас само онези баби, които са имали добри сърца. За съжаление не мога да кажа същите неща за софийската си баба, на която съм кръстена. За мъртвите или нищо или само хубаво се говори, аз бих добавила, ако има какво хубаво да се говори.Ти си направо щастлива, че си имала две добри баби. Прегръдка!!!
цитирай
11. yotovava - Обикнах твоята баба,
03.12.2010 14:51
и харесах начина, по който си раказала за нея. Имаме нужда от такива истории, зада се задържим по-дълго по повърхността на земята - а иначе или ще отлетим, или ще слезем у ниското.
Поздрав от мен и слънчево да ти е.
Валя

П.С. Аз също имах много трудно детство и ме е отгледала баба ми.
цитирай
12. kasnaprolet9999 - yotovava
03.12.2010 15:07
А на мен само при нея ми е било хубаво, в къщи трябваше да воювам, за да се съхраня. Радвам се, че ти е харесало. Поздрави!!!
цитирай
13. анонимен - И Мойта баба Биляна също..
03.12.2010 15:19
но дядо Делчо пиеше много и псуваше.Много ги обичах..сигурно щот съм кръстен
и на двамата.
цитирай
14. lubara - Поздрави, Невена!
03.12.2010 16:59
Твоята баба - баба мечта за всяко дете!
цитирай
15. kasnaprolet9999 - lubara
03.12.2010 17:45
Може би си прав, баба се грижеше и за останалите деца, които нямаха баби, а родителите им ходеха на работа, бяха две сестрички и едно момче, живееха под наем с родителите си в нейната къща. Те всички много я обичаха и слушаха.
цитирай
16. sparotok - доброта
03.12.2010 17:55
Прекрасен постинг! Ставаме добри благодарение на примера на светлите хора в нашето обкръжение.

Поздрави!
цитирай
17. martiniki - поздравления,
03.12.2010 18:21
прочетох с усмивка
човек с късмет си ти, kasnaprolet9999 , да имаш такава баба! и аз мога да кажа, че бабите ми бяха най-добрите човеци, които познавах, двете ми баби, оцених ги след като ги загубих
цитирай
18. wonder - Спомням си един твой израз за баба ти, който ми спомни моята прабаба Велика.
03.12.2010 18:33
"Баба много уважаваше лайката."
Тогава си спомних, че моята прабаба /Велика се казваше/, ни учеше как да откъснем билката внимателно и да я уважаваме, защото Бог ни е дал всичко, което ни трябва за лек и радост в Природата си.
Хората някога са имали добротата си като насъщност и са я излъчвали постоянно и без да е поискана. Това май е засенчено някак напоследък в комерса на забързаната ежедневност.
цитирай
19. kasnaprolet9999 - sparotok
03.12.2010 19:21
Да, така е и мисля, че трябва да продължим в същия дух, за да може и нашето потомство да има светъл пример.
цитирай
20. kasnaprolet9999 - martiniki
03.12.2010 19:24
Хубаво е, че все пак си успяла, макар и късно , да ги оцениш, защото така ще пренесеш тяхната доброта във времето напред. За мен, какво да ти кажа, господ когато ни взема едно, ни дава друго, за да издържим и да се поучим.
цитирай
21. kasnaprolet9999 - wonder
03.12.2010 19:30
Добре си спомняш, това съм казала в постинга, към който съм дала линк в края на този постинг. Там съм описала своите спомени от детството, прекарано до нея. Наистина е така, като че ли болшинството от хората бяха някак по-спокойни и по-позитивно настроени към другите. Много ценности сега са измесени от ламтеж към материалното на всяка цена.
цитирай
22. hristo27 - За мен най-добрият човек, когото ...
03.12.2010 20:15
За мен най-добрият човек, когото познавам е моята сестра. Винаги ми е помагала и докато е жива ще ми помага в живота.

Тя наистина е чудесен човек!!!
цитирай
23. kasnaprolet9999 - hristo27
03.12.2010 20:21
Няма ли да се включиш с постинг за нея, където да ни разкажеш повече за нея?
цитирай
24. kostadin - Очаквах поне 6000000добри хора...
03.12.2010 20:25
Очаквах поне 6000000добри хора!
22: 6000000=0,0003% добри хора средно в BG-държава която не може сама да си произведе яденето ,да не говорим за огромната ни армия или за промишленото производство.Дей България ?
цитирай
25. kasnaprolet9999 - Защо очакваш да ги срещнеш тук, в моя ...
03.12.2010 20:36
Защо очакваш да ги срещнеш тук, в моя блог, тук не е трибуна, нито пък представителна извадка от статистически проучвания. Стегни се малко и си помисли, тук само споделяме за най-добрия човек, който познаваме, а не за всички добри хора, които срещаме по пътя си.
цитирай
26. hristo27 - Няма ли да се включиш с постинг за ...
03.12.2010 21:19
kasnaprolet9999 написа:
Няма ли да се включиш с постинг за нея, където да ни разкажеш повече за нея?



ще го направя!
цитирай
27. kasnaprolet9999 - hristo27
03.12.2010 21:32
Добре си го решил, ще ми бъде много интересно, аз също имим брат, но сме от две различни майки и винаги аз съм била тази, която му е подавала ръка и на която той е разчитал в трудни минути.
цитирай
28. mamas - Силно ме разчувства, Невена...
04.12.2010 12:02
Провокира ме с тези спомени и аз да пиша (първо прочетох твоя постинг и после другите от вълната). Както си казала и при tera, добротата е заразна. Нека разнасяме тази "зараза" навсякъде, където е възможно!
Хубав ден ти желая :)))
цитирай
29. kasnaprolet9999 - mamas
04.12.2010 12:43
Радвам се, че ще се включиш.
цитирай
30. ckarlet - Толкова топло ми стана от твоите ...
04.12.2010 18:28
Толкова топло ми стана от твоите спомени, Невенче!
Поздрави за хубавия постинг!
цитирай
31. анонимен - prekrasno
17.12.2010 20:30
prekrassno
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: kasnaprolet9999
Категория: Лични дневници
Прочетен: 15316682
Постинги: 846
Коментари: 16439
Гласове: 41664
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031