Сряда е!

Последен ден, преди жадуваната ваканция. Небето е чисто и синьо и слънцето напича нищо неподозиращото ми теме. Ходя си с високо вдигната глава, дето се вика. Кой да предположи, че това може да стане причина за произшествие от какъвто и да било характер?

Вървим си забързано по Гладстон към една банка на главната.
Аз и Зак.
Хилим се, както винаги...

И тогава, точно в този момент – някъде след поредния избегнат удар с някое препятствие (щото там тротоарът е доста тесен и разходата по него, обикновено е съпроводена със заобикаляне на стълбове, лампи, табели, фризери, кошчета, заблудени възрастни дами и всякакви други подвижни и неподвижни обекти, в случай че искаш да преминеш цял)...

Усещам как нещо се врязва в главата ми. Или по-скоро тя се врязва в него. Не мога да определя с точност физичното явление. Изкрещявам. Обръщам се и виждам един климатик провиснал се до нивото на раменете ми, ситуиран точно пред някакво козметично студио. Мятам ръцете си върху мястото на удъра (на главата ми, не по климатика). Продължаваме да вървим, докато се вайкам...

След малко усещам, че косата около мястото е мокра.
Вдигам ръката си и виждам, че чувството за мокрота съвсем не е илюзия.
Сочи го червената течност, в която е облян крайникът ми.

И вероятността това да е боя за яйца, доматен сок или какъвто и да било друг червеникав флуид, със състав различен от собствените ми еритроцити, ми се струва просто нищожна. Така че залагам на варианта това да е мойта си кръвна тъкан (с все еритроцитите, левкоцитите и тромбоцитите), изливаща се свободно навън от лявата част на главата ми.
И в този момент мислите трескаво и истерично започват да се святкат из главата ми...

-Че имам кратер в черепа, то е ясно... Че кръвта и сивото и бялото ми вещество бавно изтичат от там, и в това съм сигурен.

Знам, че имам броени минути, преди да се тръшна някъде преди телевизията и радиото и да почна да се гърча и мятам като речен кефал на сухо, за всеобщ ужас на обядващите в пицарията. И вече дори виждам как им се налага да наблюдават бавно затихващите ми жизнени процеси, докато и последната мозъчна клетка и последния левкоцит, не напуснат тялото ми през споменатия вече кратер. А те вероятно просто са искали да обядват със семействата си (хората в пицарията, не клетките ми).

Въпросът сега е, дали ще имам време да стигна до банката и после да се върна за лекар или финалната сцена наистина ще настъпи толкова скоро.

Не, всъщност истинският въпрос е дали реално телесната ми дейност ще секне (което неминуемо ще се случи), поради дефицит на неврони или ще е заради мозъчен кръвоизлив. Или мозъчно сътресение? Варианти има.

И въобще разни въпроси от такова естество занимават главата ми в тези десетина секунди. А същевременно забелязвам, че еритроцитът от изкопа в главата ми, най-нагло продължава да си се излива по ръката ми. И понеже това ме води на мисълта, че банковото дело би могло да почака мъничко...

Пък и щото алтернативата да се тръшна на паважа и да се замятам в гърч, разпръсквайки неврони околовръст, просто не ми се струва много привлекателна. Не е мой тип сюжет!

Решавам съвсем невинно да вметна, че в случай, че и за двама ни не представлява огромна трудност, бихме могли да се върнем и да видим, какво може да направи и колко време ще ми даде медицинската сестра.

Явно и Зак намира това за добра идея, защото бързо се стрелкаме наобратно.

Навръщане сканирам внимателно похитителя си. Оглеждам обстойно климатика за останали по него парчета от лявото ми мозъчно полукълбо или такива от черепната ми кутия. Няма. Един кирлив тромбоцит не виждам даже. Няма никакви веществени доказателства.

Добър е!

Някак, като по чудо откриваме медицинската сестра на гимназията, в близост до работното си място. (Понеже при нас това да я намериш около (а представете си - в) кабинета й, е явление, сравнимо по честота с Халеевата комета или слънчевите затъмнения).

В следващите няколко минути хвърчат памуци с риванол насам-натам, такива с йод...

Бегло улавям стъписаната физиономия на Зак, който стои в ступор до вратата. Докато не го подканват да асистира... Тогава вече улавям и лек ужас по лицето му.

И така, съзерцавайки цялостната картинка с приятеля ми, който стресирано, но пък прилежно отваря и подава марли на сприхавото вещо лице, почвам да се хиля тъпо от нищото. Щото, к"во пък, викам си? Да не би случайно аз да имам няк"ъв ров в главата и те двамата да работят по въпроса?
Но се попритеснявам да не ме ми лепнат диагноза сътресение и млъквам.

И всичко завършва с един спрей, много благодарности... И оратно към банката.

Пътьом минавам и дръпвам конско на козметичката. Хубав ден! Тряс (вратата)!

В крайна сметка, всичко свършва що годе благополучно. И смея да твърдя, че двете ми хемисфери са си в съвсем цялостно състояние. В почти цял състав са и кръвните ми клетки.

Искам обаче много да ви помоля, да внимавате като вървите по улиците за такива климатици и всякакви висящи тела, щото имам сведения, че не съм първата жертва на въпросния климатик.

И ако и вие не внимавате, далеч няма да съм последната!

Добър съвет! Иначе поне не може да се оплачеш от скучен ден ^^

сериозно си се подредил, а творческите ти умения са уникално готини, продължавай да се развиваш :):)

Пичаго, мерси - ето този постинг ще го пратя на всички, дето ме обвиниха, че ако не съм бил играл, нямаше да си извадя рамото. А аз казах - ами ако вървиш навън и саксия ти падне на главата? Или се блъснеш в климатик :) Скорошно оздравяване, съдейки по постинга ти - все още си с акъла си :)

Хехе, мерси на висчки! То мина време... оправих се аз. :))

ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ!


ПОБЕДНА ПЕСЕН

Звъни, великденска камбана!
Сияй, възкресна свята нощ!
Да няма мъка, скръб и рана,
душа да няма изтерзана,
ни помисъл да има лош!
Защото Любовта, разпната
от синовете на грехът -възкръсна пак.
И светлината зарита в тъмата на земята
изгря и озари светът.
Защото истината блясна,
- лъжата я не затъмни! -
и всеки ден е все по-ясна,
по-лъчезарна и прекрасна
от всички, всички светлини.
Звъни, ехти, победна песен!
Душите празнично буди и
възкресявай, че възкресе Христос -
Владетелят небесен -
смъртта със смъртта си победил!
Автор Светозар Димитров

Благодаря ти! :)

Гоше жестоко се съмнявам че на теб ти е смешно ама мен ме изкърти !!! Вземи напиши една книга ....