Скоро прочетох един разказ на 11 г. дете, който ми даде повод да се замисля за това, колко много сме се отдалечили от природата и от истинските ценности в живота.
Разказът се нарича "Моята гора - връзката ми с природата". Ето част от него:
"Гората е може би единственото място, което ни свързва с природата и ни показва какъв е бил светът, преди хиляди години, когато хората предпочитали да се топлят със сухи клонки и не отсичали дърветата безразборно.

Сега цивилизацията е напреднала и предпочита да построи поредния небостъргач, поредната фабрика, вместо да се наслаждава на чистия въздух, идващ от всяко едно растение. Вместо да обикаля големите магазини, човек може да се разходи в гората и да “купи” нещо наистина полезно – чистия и приятен въздух, както и чувството за свобода в природата.
Там, където живея – Храбрино, въздухът е съвсем чист. Това се дължи на седем малки гори, разположени в различни краища на селото.. Щом излезеш навън, поемаш дълбоко въздух и се наслаждаваш на неговата чистота и свежест и на аромат на горски цветя."

Ани Куцева, 11 г., с.Храбрино

Хайде заедно да погледнем какво има по горските поляни:

Много от горските цветя имат лечебно действие, но често те не са достатъчно проучени. Някои си използват във фитотерапията, като билки.



Ружа-цвета и корена се използват за отделяне на секрети при кашлица, бялата ружа е най-ценна.



За това цвете казват, че е било любимото на св. Дева Мария.
То има лечебни свойства. Нарича се Канадска златна пръчица - Solidago canadensis.



Покрай река Макоцевска има цели поляни с нея.Канадската златна пръчица има силно пикочогонно действие, прилага се при заболявания на бъбреците и пикочните пътища, особено често при камъни в тях . Ефективна е при уратни и оксалатни камнъни. Противопоказана е при фосфатни камъни, тъй като повишава рН на урината. При това, наред с пикочогонното действие, действа противовъзпалително и силно антибактериално . Много е ефективна при хронически простатит, цистит и уретит. Понякога се прилага при импотентност и аденом на простатата. Съдържащите се в нея флавоноиди снижават проницаемостта на капилярите. Ефективна е против кандидоза (млечница).
В народната медицина се използва при жлъчно-каменна болест, разстройства на жлъчката, при ревматизъм, подагра, свързана с нарушение на обмена на пикочна киселина. Наложени свежите листа се използват при кожни заболявания и рани. В Германия се прилага при заболявания на вените. 



Не пропускам да си набера няколко стръка от него и да си го сложа във ваза за да ми радва душата. Ухае умопомрачително.



 Една жена от билкарска група със фейса сподели, че в Трявна ползват тази билка отдавна по следната рецепта: Една ч.л се залива с 200 мл вряла вода и се оставя да кисне около половин час. Прецежда се и се пие на глътки. Това се прави два пъти на ден,сутрин и вечер. Употрябяват я при бъбречни възпалителни проблеми и написа следното: „ Хората с бъбречни проблеми си засаждат пръчицата в дворовете. Успешно лекува възпалителните проблеми на отделителната система. Рецептата се предава от човек на човек. Кой пръв я е донесъл нямам представа, но ще е било отдавна,тъй като от 50 год съм в града и съм я виждала посадена в дворовете.В началото мислех,че е цвете.“






Ето го в близък план, достига понякога над метър височина. В някои билкови сайтове  в нета срещнах неточна информация за него, предписват му качествата на друг вид от това семейство  Solidago virga-aurea, наричан още златна пръчица, жълт енчец, горски енчец.


 

Златна пръчица, жълт енчец, горски енчец - Solidago virgаurea.
 Цветовете са му по-едри и не правят метлици като на горния и е много лечебен-снимала съм го на Витоша



Тук е в близък план.
Ето каква информация намерих за него:
Народът го нарича още “пръчката на св. Петър”. Това лечебно растение се среща по горски окрайнини, канавки, откоси и оголени горски места. Кичестото, покрито със златисто-жълти цветни звездички, стъбло достига височина от около 80 см. Цветовете се събират от юли до октомври. Използуват се при чревни заболявания и чревни кръвотечения. Като отично лечебно средство енчецът се препоръчва обаче предимно при бъбречни заболявания. Цветовете и листата на енчеца действуват охлаждащо и тъй като растението отводнява, то се препоръчва при бъбречни болки и болести на пикочния мехур. Големият швейцарски природолечител, пастор Кюнцле, разказва в своите статии за един около 45-годишен мъж, който имал тежко бъбречно заболяване, от което ставал все по-зле. В крайна сметка единият бъбрек трябвало да бъде махнат. Другият бъбрек също бил загноясал и не можел да работи добре. Тогава мъжът започнал лечение с енчец. Той смесвал енчец, енювче и жълта мъртва коприва в равни части, приготвял си от сместа чай и пиел на глътки от три до четири чаши Всеки ден, вследствие на което страданията му напълно изчезнали. Както той казал - за 14 дни. В комбинация с енювчето и жълтата и бяла мъртва коприва, енчецът помага даже при спаружване на бъбреците, лошо оросяване на бъбреците и изкуствен бъбрек. Всички душевни вълнения на човек се отреагирват през бъбреците, поради което след психически шок, бил той от внезапната смърт на близък човек или някакъв друг нещастен случай, винаги бъбреците са тези, които най-много пострадват. Енчецът се е доказал в практиката като лечебно растение, което отлично влияе върху емоционалния живот на човека. По тази причина, при разочарования и други душевни натоварвания задължително трябва да се пие чай от енчец. Ангелът на лечебните билки стои непосредствено до енчеца. Ние усещаме уравновесяващото действие на това растение при тежки душевни вълнения като една ръка, която ни гали и успокоява. Дори самото съзерцаване на енчеца сред природата ни действува успокояващо. Трябва да сме благодарни, че имаме до себе си едно, носещо толкова утеха, растение. Горския Енчец - изсушена билка, може да се използва при: чернодробни заболявания, бъбречни страдания, застой на течности в организма, увеличение на простатата, диабет, албумин, нефрит, подагра, кашлица.



свиларка



Това е покрай р.Макоцевска, виждат се много папури.



Тази борова гора се намира в Средна планина, над гара Макоцево.



Блатия, расте покрай р.Макоцевска, използва се при чревни разстройства, действа затягащо, имам специален постинг за него.



Това е женевско срещниче.



Балканска жълтуга



Синя тинтява



Обикновена теменужка



Нарязанолистна лугачка-любимо мезе на магаретата.




Непревареното козе мляко изчиства черния дроб и е много добро средство за лечение на алергии, цироза и диабет, намалява кръвната захар. Моя съседка, която страда от диабет си поддържа кръвната захар на ниско ниво, без лекарства, изпива на ден по две чаши такова мляко.

Горните снимки са направени от мен в района на с.Макоцево в началото на м. август.

Няколко снимки от нета:



пясъчна лилия


стелария



Очанка-използва се при очни заболявания, имам постинг за нея.



Нарязанолистна лугачка

Който иска да се запознае с друга билка да погледне тук:

kasnaprolet9999.blog.bg/lichni-dnevnici/2009/08/25/vsichko-za-bilkite-na-edno-miasto.385571

или:

kasnaprolet9999.blog.bg/hobi/2010/02/24/vsichko-za-bilkite-2-chast.499250

или

kasnaprolet9999.blog.bg/hobi/2012/10/18/vsichko-za-bilkite-3-chast.1011011

или

kasnaprolet9999.blog.bg/lichni-dnevnici/2016/01/03/vsichko-za-bilkite-chetvyrta-chast.1419624

Да е интересно ако беше дала иманата, поне на тези които знаеш.
Аз видях маточина, пясъчна лилия...
Интересно ми е това, снимано до каменното корито.
Имам спомени от бабиния двор.

Това до коритото е латинка. Много е ароматно и го има в най-различни цветове.

не се сетих, но сега го редактирах и написах само тези, които ги познавам

http://bg.netlog.com/rraddost/photo/photoid=110387&setid=2973&surr=0#photos

мислех, че лилията е божественото цвете...
предавам се - познавам това растение, за което казваш, че е цветето на Дева Мария, но не зная как се казва... :(

благодаря ти, обожавам природата, за съжаление живея сред хаоса и нямам почти никаква възможност за излизане, но винаги когато мога, оставам максимално. Поздрав!

Лилията също е божествено цвете, но не е горско, а това е любимото горско цвете на Дева Мария. Благодаря за линка, някой ден ще напиша нещо повече за този бодил, поздрави!

Това корито е направено в близост до един овчарник над селото и е предназначено за овце и коне, които се връщат от паша, цветята наистина са латинки.

И аз я обожавам. Само връщането към природата ще спаси човека!! Хубав, светъл ден!!

Така си е, дано повече хора го осъзнаят, когато съм всред природата сякаш съм съвсем различна и много по-истинска, сетивата ми се изострят и вкусът към живота също.

Pozdravleniq Bile omainice,otnovo uxae tuk...De da mojex da ti pomogna v tazi nasoka...Samo zvetq poznavam.

Това не е билка, а горско цвете. Повечето билки са горски цветя, случва се и да са градински, като невен, турта, латинка и др.Вече попитах ламбо и той сигурно знае, ако пък не знае то има от къде да разбере, Ботаниката му е хоби и като се поразрови в неговите умни книги ще го намери.
Скоро така откри за нарязанолистната лугачка,
дето горе съм я снимала, пък и в нета я открих в близък план. Поздрави, радвам се че намина!Азц пак тръгвам по задачи.

Нека да го включа към енциклопедията , моля.

Цветето на Дева Мария, както сте го нарекли, не зная доколко правилно, се нарича енчец, от род Солидаго. Каси

Енчец - Solidago rugosa
Правилно, исках да разбера, дали някой е наясно, Много ти се радвам, най-после един човек да го познае, браво!Този обаче не е лечебен, а се отглежда за декоративни цели.От това семейство има един друг вид, наречен златна пръчица, жълт енчец, горски енчец - Solidago virga-aurea, цветовете са му по-едри и не правят метлици като този и е много лечебен, виж тук:
http://sophy.u-3mrs.fr/Photo-cp/Sin/Solidago_virga_aurea________07_07_2003_1.JPG
Ето какво намерих за него:
Народът го нарича още “пръчката на св. Петър”. Това лечебно растение се среща по горски окрайнини, канавки, откоси и оголени горски места. Кичестото, покрито със златисто-жълти цветни звездички, стъбло достига височина от около 80 см. Цветовете се събират от юли до октомври. Използуват се при чревни заболявания и чревни кръвотечения. Като отично лечебно средство енчецът се препоръчва обаче предимно при бъбречни заболявания. Цветовете и листата на енчеца действуват охлаждащо и тъй като растението отводнява, то се препоръчва при бъбречни болки и болести на пикочния мехур. Големият швейцарски природолечител, пастор Кюнцле, разказва в своите статии за един около 45-годишен мъж, който имал тежко бъбречно заболяване, от което ставал все по-зле. В крайна сметка единият бъбрек трябвало да бъде махнат. Другият бъбрек също бил загноясал и не можел да работи добре. Тогава мъжът започнал лечение с енчец. Той смесвал енчец, енювче и жълта мъртва коприва в равни части, приготвял си от сместа чай и пиел на глътки от три до четири чаши Всеки ден, вследствие на което страданията му напълно изчезнали. Както той казал - за 14 дни. В комбинация с енювчето и жълтата и бяла мъртва коприва, енчецът помага даже при спаружване на бъбреците, лошо оросяване на бъбреците и изкуствен бъбрек. Всички душевни вълнения на човек се отреагирват през бъбреците, поради което след психически шок, бил той от внезапната смърт на близък човек или някакъв друг нещастен случай, винаги бъбреците са тези, които най-много пострадват. Енчецът се е доказал в практиката като лечебно растение, което отлично влияе върху емоционалния живот на човека. По тази причина, при разочарования и други душевни натоварвания задължително трябва да се пие чай от енчец. Ангелът на лечебните билки стои непосредствено до енчеца. Ние усещаме уравновесяващото действие на това растение при тежки душевни вълнения като една ръка, която ни гали и успокоява. Дори самото съзерцаване на енчеца сред природата ни действува успокояващо. Трябва да сме благодарни, че имаме до себе си едно, носещо толкова утеха, растение. Като продукт: Енчец - изсушена билкаМоже да се използва при: чернодробни заболявания, бъбречни страдания, застой на течности в организма, увеличение на простатата, диабет, албумин, нефрит, подагра, кашлица.