Моето детство

Любовта ми към красиво-обагрените птици датира още от моето детство.
Моят дядо, който живееше в гр.Пловдив, отглеждаше много канарчета. В кухнята му имаше цял гардероб, направен във вид на една огромна клетка, а вътре бяха разположени много по-малки клетки, във всяка от които иимаше по две канарчета.
Песните им бяха някакво вълшебство и огласяха цялата къща. Всяко лято прекарвах там на бабин дом. Сутрин денят ми започваше с песните на канарчетата, още от зазоряване започваха да се надпяват и ме събуждаха със своите невероятни изпълнения, чувствах се като в рая.

Баба ми ме глезеше много, не помня някога да ми се е скарала за нещо. Игрите там вървяха нон стоп, до като се стъмни, прибирах се само когато огладнявах, често си похапвах циганска баница-филия намазана с олио и поръсена с червен пипер, ех че сладко ми беше. Бунарджика бе до нас, по цял ден препускахме нагоре надолу из тепето, събирахме охлюви и баба ни ги готвеше с ориз. А когато станеше голяма жега се къпехме в р.Марица или на плажа на острова. Баба ми винаги ни придружаваше - мен и още няколко братовчеда, както и деца от махалата, без нея не тръгвахме. Ходеше с една черна престилка, която наричаше мантия и само на плажа я събличаше. Отдолу беше с едни розови дълги гащи с крачоли с ластици и представляваше велика гледка.

Когато поотраснах момчетата и подвикваха, бабо, пази си внучката, че някой ще ти я открадне. На баба такива не й минаваха и плътно ходеше по мен. Аз страхотно се забавлявах, защото тя не ми пречеше на лудориите и я чувствах като част от отбора. Сега канарчетата много ми липсват и като видя папагалчета все си спомням за тях.

Когато се омъжих, една нощ се събудих и ми хрумна, че можем да си купим две папагалчета. Живеехме тогава в къщата на родителите на съпруга ми и едвам за нас имаше място, а аз чаках дете, но тази идея не ми даваше мира.
Въртях се близо час в леглото и успях да събудя съпруга си с моите дълбоки въздишки за папагалите. До сутринта обсъждахме въпроса и така и не стигнахме до консенсус.Накрая се разбрахме, че ще си купим аквариум с рибки и така близо пет години това ни бяха домашните любимци. Така пропадна безславно моята мечта за папагалчета, сега обаче си имам много снимки от тези красиви птици и това до известна степен запълва липсата им.
Ето малко снимки:




-Дали това е любовта
  и винаги ли ще е така?
-Да мила моя, цял живот 
ще бъда само твой до гроб!




Обичам те, това не мога веч да крия,
тъй близо до сърцето си ми ти,
любов е моята стихия,
в живот със сбъдната мечти.




Ех, ако ме обича, тъй както желая,
сърцето си изцяло на нея ще отдам!



Не ме обича тя, това е явно,
да я забравя трябва незабавно,
че адски трудно туй ще бъде знам,
но ще превъзмогна този срам!



И стига ми тази награда,
че твоя бях нявга с наслада,
сега далече си от мен
и няма радост в моя ден.



Сега си тъй далече,
не чувам твоя глас
и в мислите си вече
съм тъй нещастен аз!




В самотна къщичка,
с него да живея,
далеч от всички други,
желая аз!



Любовта е сладка,
ама аз да не съм патка,
дай да си похапна сладко,
че дълга нощ ме чака братко.



Чакай и се надявай,
но чак толкоз не се впрягай!
Храната прави борбата,
а борбата-парата!



За целувка и любов
винаги съм аз готов,
за нея моята любима,
единствена богиня!



Не мога да съм птица в клетка,
обичам тихо тук да поседя,
на твоята протегната ръка,
повикай ме и аз ще долетя,
но дълго няма да остана!

Снимките са взети от сайта, който се намира на 13 място в моя блогрол.



Тази снимка показва две пана, изработени от мен за детската стая, на едното се вижда папагала Коко, а пред тях е малкият ми син Додо.

Вижте и една рисунка на Мона на двойката папагали от първите снимки:

http://monna.blog.bg/zabavlenie/2009/06/22/papagaleno-impresiia.352259

krasivi snimki,krasivi papagali,krasivi repliki,a dali ima podobni-harakterni za 4oveka!!!!

Имах рисувани такива ,но от тях и спомен не остана- явно е време за новяа картина с тях!:)
Поздравления за постинга- така ме подсети !:)

Благодаря ти, ще чакам твоето произведение с нетърпение, като те знам какви вълшебни багри има в твоите картини, сигурна съм, че ще се справиш.

Разбира се че има, самите ние ги оприличаваме със себеподобните си, а те не знам, какво мислят за нас, сигурно нищо хубаво :)))
Любовта е навсякъде, виж как са се гушнали на първите две снимки, как да не им се зарадваш.
Казват че те живеят по двойки, без да се разделят, също като хората, нали?

гледала години наред две вълнисти папагалчета - Рони и Малчо. Забавни, шумни и пръскащи обелки от просо навсякъде. Върна ме в детството на децата ми ;–)))

Какво е жената, се питам, като чета постинга ти, пролет? Толкова емоции в детството и толкова съхранено детство, все още!
Чудесни са тези снимки с папагалите, а и ти си надникнала в израза им и доста добре си уловила, какво "казват"!!
Поздрав за топлия постинг!

поради ксоято не си взехме папагалчетата, свеки беше голяма чистница и нямаше да го понесе.
Всеки човек има някаква граница на търпимост, тя още не беше свикнала с мен и много щеше да й стане, то не че после свикна, ама натоварването трябва да стане постепанно. То протече на етапи- аз, бебе, заек, котка, билки, второ бебе и накрая се изнесох с всичко това, което съвсем я съсипа.

Направих малка редакция на това, което казват, бях ги оприличила съвсем на хората, но се оказа, че те са по-добри от нас. Разбрах, че папагалите са много любообвилни и непрекъснато се радват на живота, а техния брачен съюз е завинаги, любовта им продължава до края на дните им, представяш ли си, аз не мога.

Мразя да пиша на публични места, но какво да се прави имам голяма слабост към папагалите... Тези снимки направих миналата зима в Punta Cana (Доминиканската Република). Едно фантастично място. Едва ли някъде по Света могат да не намерят по-красиви плажове от тези в Punta Cana... аз все още ги сънувам и отново мисля да отскоча до там за да мога да довърша фото-албума си Punta Cana (фотографията е едно от моите хобита).

Тези папагали се разхождат грациозно и свободно по почивните комплекси на Punta Cana. Вечер ги прибират в специално направени клетки за нощуване за да ги предпазят от хищни птици. Изключително любознателни създания са. Живеят по двойки за цял живот и няма регистрирани разводи. Този вид папагали живеят до 100 и поразяват с интелигентността си.

Умствените си способности са развили благодарение на специалната диета от ядки, с които се хранят папагалите. По време на календарната Година те трябва да запомнят точното месторазположението в джунглата на всяко дърва с ядки, което е от интерес за храненето им. Този начин на живот (трябва да помнят къде се намира храната им) ги е поставило на едно от първите места по интелект сред птиците. Специалната храна, с която се храни папагала е причината той да има ярка и впечатляваща окраска. Папагалът е изключително интелигентен, често повтаря думите, които е чул и често обича да казва това, което мисли... Създават неповторима атмосфера около себе си.

Благодаря за включването, надявам се да направиш още снимки на тези неразделни двойки, когато отидеш там,направо са невероятни, поздрави!

Много тъжно, може би са страдали за кученцето

Пролет, здравей! Много са красиви тези папагали, а и снимките са майсторски направени! Голямо забавление ще е, ако си имаш в къщи едно такова "говорящо чудо"!
Ти можеш да си го позволиш. Сбъдни си мечтата, мила! Все пак е, емоцийка?!

Наистина е голяма емоция с тях, абе нещо ми се върти пак из главата, ама още не му е дошло времето,
сега са ме налегнали куп проблеми и си отглеждам други неща, ама да не ти разправям какви.

Чудо си! Знам си.. аз!!

моята домашна любимка едва ли ще понесе да дели
къщата с красиви пернати:

http://kasnaprolet9999.blog.bg/lichni-dnevnici/2009/02/26/stres-kak-se-preodoliava-nai-dobre.296311

а разказа ти ми напомни за моето детство. И аз тичах по цял ден из горите, само, че се къпехме в Искъра.
Сега като живея в гората, пиленца ми пеят по цял ден и съм много щастлива сред природата. Папагалите, обаче са особено екзотични. Странни са ми. Не са весели, игриви, а могат да бъдат даже враждебни понякога. Общувах с тях преди години ежедневно в Кюрасао за две седмици и бях изумена. Те са доста независими и не приемат хората да ги галят. Отиват при тях само, когато сами пожелаят и то за кратко. "Говорят" и те гледат безстрашно право в очите, като че ли държат положението в свои ръце и те са господарите. Невероятно усещане е. Като че ли те знаят нещо, което ти не знаеш и никога няма да разбереш. Много мислех тогава за това, което ми "казват", но трудно го "разбирах". (тогава бях за втори път младоженка и търсех във всичко отговор на връхлетелите ме безумни въпроси), но и папагалите не ми помогнаха.
Много ме завладя този твой постинг по всички тези причини. Благодаря ти!

Пролет, това коте е много красиво! Не бях чувала за тази порода, но се вижда, че козинката му е доста мекичка и по-дълга. И аз много обичам котки, толкова са гальовни и мекички!

Значи много права съм била за последното стихче
..дълго няма да остана, вероятно контакта им с хората бързо им омръзва. Радвам се, че ти харесва постинга, почти всички стихчета са мои, някои писани по-рано, други са ми хрумнали сега.

Моята котка не обича да я галят, ако посегнеш към нея с ръка хапе и драска, но ако си приближиш бузката към главата й, ще се отърка в нея с голямо блаженсктво. Някой път вечер, когато е добре нахранена си ляга в краката ми и това е знак, че мога да я галя, но без да прекалявам, дава ми да разбера, че го прави заради моя кеф, а не защото така тя се чувства добре. След около пет минути галене ми се озъбва и това е знак, че трябва да спра, голям звер е.

БЛАГОДАРЯ ЗА ДОВЕРИЕТО!:)

...да, много красиви снимки! Каква пищна окраска имат тези папагали, моите са по-обикновени.
Много ми харесаха!

Видях постинга ти с папагалите и много ти се зарадвах, няма значение дали са по-обикновенни, важното е отношението ти към тя. Аз ги харесвам
и такива. Навремето изплетох на една кука такъв папагал на пано от букле, още виси на стената в детската стая в къщи и синовете ми не го махат,въпреки че отдавна са порастнали, той сякаш е част от тях, казва се Коко.

Ако ми разрешиш може да нарисувам, но по малко по-друг начин някой от твоите папагали, защото като погледнах снимките, веднага си представих и картината, но с едно друго изпълнение, не както другите ми две картини с папагали. Вече стилът ми е друг, а и техниката на изпълнение коренно различна от преди. Но само, ако имам твоето разрешение?

Имаш моето разрешение, ще се радвам много да ги видя. Поставих още една снимка в края на постинта с моето пано с папагала Коко, за който вече ти писах.
Успех!

О, ти си наистина уникална, да знаеш!! Как ги направи тези пана? И котаракът с чизми виждам, нали? Изтъкани ли са ? Не си личи, много..

А ясно - от букле си ги изплела. Сигурно е трудно, аз не мога да плета.
Лека нощ скъпа, пролет! Целувам те!

http://www.vbox7.com/play:e82c2023

Благодаря за клипчето, то става и за такива непорастнали деца като мен. Паната съм ги плела на една кука, когато бях в отпуск по майчинство, беше ми нужно да твора нещо, защото всяко дете съм гледала по 3 г. в къщи и ползвах цялата отпуска, която ми се полагаше. Както ти казваш, това е част от женствеността, но сега разбирам защо съм го правила. Беше ми забавно, изплетох и бременските музиканти-едно магаре, върху него куче, отгоре коте и накрая петела. Освен тях имам и патаран, както и четири възглавнички -две лъвчета като герба на България и два ретро-автомобили. Навремето ги продаваха нарисувани върху нещо, подобно на рибарска мрежа, с приложена рисунка за цветовете заедно с буклето.
Моята свеки имаше много гоблени, направени от нея, аз пък реших да бъда по-различна и модернистична, затова избрах това занимание.
Между другото много успокоително действа.

Усмивки..много ти се радвам!!!!!!

на свобода.
:)

Нямаше да ти се разсърдя, ако ми беше написала онова куплетче за папагалчето и канарчето, което го съчини за мен, хареса ми.Тези папагали си живеят свободно там, само вечер ги прибират в клетките, за да не ги изядат хищните птици, виж коментара на Роберт.

ako nqkoi ima v1prosi po temata neka pi6e na skype :lexsi_9 zapoznata s1m s ne6tata