Миналата седмица ми се наложи за няколко дена да гледам болните си свекър и свекърва. Те вече са надхвърлили 80-те години и страдат от един куп болести. На пръв поглед представляват много странна двойка. Свекърът е много слаб, сякаш са го извадили от концлагерите в Освиенциум, едвам ходи, всичко го боли, яде малко и е зъл като куче, от близо 10 години е болен от рак на лимфните възли. Свекървата е около 90 кг. и тя едвам ходи, но по-точно се търкаля, страда от астма, има страхотен апетит и едвам дочаква следващото си поредно хранене за деня. Миналата седмица тя получи хипертонична криза-кръвно налягане в граници 120-220, падна на земята и трябваше да се съберат трима човека за да могат да я сложат на леглото. Краката и ставите й се подуха от насъбрани много течности в цялото й тяло. Сега съпругът ми се мъчи с нея, в очакване на доставка на проходилка и тоалетен стол. Живяхме при тях в продължение на 11 години като младо семейство по времето на соца, когато такива като нас с години чакаха да получат жилище с натрупани лихвоточки и сортирани в категории-първа, втора, трета групи, в зависимост от това къде живеят в момента-на квартира или се тъпчат в 60 кв. апартамент с родители. Но да не се отплесвам в мили спомени, в случая искам да кажа, че имах възможността да наблюдавам начина на живот на това иначе мило семейство, водещ до катастрофални последици.



 Любимото им ядене беше пържени картофи и кюфтета със свинска мас, всичко готвено бе с тази проклета мас, сутрин в повечето случаи се ядеше попара с чай, сирене и масло. Зимата всяка неделя се правеха сърми и чушки, пълнени със свинско месо и плуващи в мас, или свинско със зеле. През седмицата вечер първостепенна роля играеше тигана-пържени чушки с домати, пържена наденица или салам, пържен праз лук и т.н. Задължително в неделя се готвеше домашна юфка, подправена обилно с масло, правеше се баница със сирене, а през есента и тиквеник. В съботите сутрин се правеха често мекици, чат пат палачинки, а в следобедите сладък кекс. Както разбирате наблягаше се на тестените, сладките и мазни храни, зеленчуците бяха малко, а плодове почти липсваха.



 Не ме питайте как оцелях с моите 53-54 кг. в тази обстановка, а когато им давах мъдри съвети ставах все по-лоша и по-лоша. Успях само да им наложа да не готвят с мас всичко, което не се правеше със зеле. В подкрепа на моята непоносимост към мазното мога да споделя, че  когато бях в детската градина хвърлях тлъстите меса под масата в момент, когато възпитателките не ме гледаха, а първото ми бягство от къщи, бе не заради любовна история, а заради това, че втория ми баща ме насилваше да изям една тлъста мръвка.

В свободното си време свекървата плетеше седнала на кревата в кухнята, а като по-млада е шиела гоблени, стените на цялата къща е пълна с тях. Шиела ги е по време на летните почивки в планински станции, където навремето сервираха-първо, второ и десерт, след което следваше  задължителна дрямка от 14 до 16 часа и трупане на тлъстини. След този момент, както и сутрин след обилната закуска жените са се събирали на седенки и всяка от тях си е носела нещо за шиене, бродиране, плетене и т.н., а мъжете са ходели да играят карти. Така здравословно са си прекарвали времето, вместо да се разхождат из планинските пътеки. Спомням си че когато минаха 50-те на няколко пъти не можаха да изкарат до край тези почивки, взимахме ги с колата екстрено, вдигнали кръвното и болни. На практика  е видно, как неправилното хранене и обездвижването водят до  нарушаване на обмяната на веществата, в резултат на което се стига до намаляване(при свекъра) или увеличаване (при свекървата) на телесното тегло .


Сега този начин на живот си взима  своето, остаряват не като катедрали, а са измъчени от хиляди болести, мъчат и нас, чудиме се вече как да ги лекуваме с тази неработеща здравна система и със седемте болнични дни, които ни се полагат при гледане на възрастен от семейството. Ако вземем жена да ги гледа, трябва да се простим най-малко с една солидна заплата и да караме на мускули, но това е друга тема.

  Ако не искате да бъдете като тях, следвайте отрано здравословен начин на живот, който включва много неща. Следващите няколко постинги ще посветя на тях.

Следва продължение.

надхвърлили 80-те ;-))

Ще видим Теб ако доживееш до 80.

Колкото до мен, аз изглеждам и сега с 20 г. по-млада и хлапетиите ме заглеждат, съучениците ми си мислят че живея във фризер. Моите баба и прабаба по майчина линия са били столетнички и са боледували само по година преди смъртта си.

Първо ще кажа , че всичко е относително . Ето , и двамата са над 80 - те .
А аз никога не съм ял : сланина , тлъсто месо , сметана , кожа , свински крака и подобни гадости . Не защото така мисля , че ще живея повече . Просто ми се гади от такива храни .
Най - много обичам плодове / всякакви / , зеленчуци също , риба , и отчасти месо бяло .
Като бях дете казвах , че обичам повече супа от коприва , отколкото от мръвки .
Джасни една твоя снимка в някой постинг , да се нарадваме на хубава фигура .
Поздрави от един кльощо , захранван като дете с рибено масло . Е , сега от тридесет и пет години съм качил общо пет килограма .
Их , че дълго стана . Чао .

Мазнините трябва да се подбират, а не да се изключват напълно, в тях се разтварят витамините А и Д, поети със храните, но за това ще пиша допълнително. Двамата са над 80 с наша помощ, оставени сами на себе си до сега нямаше да са живи.
Те от няколко години не са излизали от къщи.
Снимка няма да си поставя, защото тава не е сайт за запознанства, важно е какво пиша, а не как изглеждам. Само ще кажа, че килограмите ми са същите и нямам никаква причина да послъгвам.

като мръсно котенце от блога си, но аз да си кажа пак: Всичко е отностелно и затова не трябва да се абсолютизира. Продължителността на човешкия живот и физическото здраве на човека са резултанти от много променливи. Начинът на хранене е само единия от тях и не най-важния. Генното наследство и психическото здраве, начина на мислене и околната среда са не по-малко важни. Имам наблюдения как определени постоянни патрони на себеусещане влияят върху здравето. Попадна ми една книга на Луиз Хей "Излекувай жвота си", в която тя прави същите заключения и даже публикува списък с болестите и начина на мислене, предизвикал ги. Изумена открих пълно съвпадение. Така, че постигането на баланс, на хармония и мир със себе си и света, правилното хранене и достатъчно движения, спазване на хигиена на живота (пиене на достатъчно вода, почивка, развлечения и т.н.) и любов към себе си и другите, към природата и Бога....и много други неща са нужни...... НО без позитивно мислене никоя храна няма да ти помогне да бъдеш щастлив, а за какво ти е тогава дълго да живееш и да злобееш и да се мъчиш (а и другите около тебе).

но тук, както и в следващите ми няколко постинга ще отразя само два аспекта от всичко, което си написала по-горе-нездравословното хранене и обездвижването. Разбира се, че позитивното мислене е много важно, бих казала лечебно. Има хора, които са умирали само защото са си мислели, че са болни, други умират по-рано, защото отказват да се борят, предават се бързо,а други са стигнали до пълно излекуване. Нямам обаче птази амбиция да пиша за всички аспекти,
освен това напоследък има толкова много книги за тях.
Как мога да изгоня теб от блога си, ти винаги си добре дошла тук и много ти се радвам, когато видя че си идвала да ме четеш.

но не винаги имам време да коментирам.....правя го задълбочено....не харесвам повърхностно отношение към труда на другите. Права си, ако искаш да разбереш нещо, трябва да се концентрираш на него, но и аз съм права, че като го извадиш от контекста на цялостния живот, го абсолютизираш и превръщаш в теория (омъртвяваш го), а то трябва да се види как функционира във взаимоотношение с другите фактори... всичко човешко е психология...ха-ха-ха. Да не се взимаме толкова на сериозно, май е най-добре.
Пращам ти усмивка, мила Невенче!

още повече, каква е идеята ми. Тя е с две думи, че увеличеното телесно тегло нарушава обмяната на веществата и съответно ще има съвети как да го намалим и предотвратим това. Не искам да абсолютизирам нищо, знам че синтеза е нещо много добро, но преди да се пристъпи към него трябва да се направи анализ на отделните компоненти. Примерът с моето семейство просто онагледява тази теория и я прави по-лесно смилаема. Ти ме научи на това, само че аз ги редувам нещата-примери-теория-други и пак
така. Имам чисто теоретични постинги, храна за ума и те нямаше да бъдат толкова четени, ако не правех почивки с разходки из красиви места, това е хапчето за душата. Предполагам, че вече добре ме разбираш, всеки има свой подход към хората,
аз така съм го решила, не твърдя че е най-правилния, може след време и да се корегирам, ако нямам добри резултати.

Не мога да се зарека, че си права напълно. Не е само храненето. И по слънце ходят и по вятър и по дъжд. Всичко това пречи. Преуморяват се, като по-млади, естествено.
Верно е за многото мас, и за липсата на зеленцуци и плодове.
Но пък ще се съгласиш, че те живеят по над 80 години, а ние с тези плодове и зеленчуци рядко достигаме 70 - най-много. Обикновено 50-60.
А от това изхождай в теорията.
Те ядяха яко и бяха здрави, да работят тежка работа да старини. А сега стреса убива младите по на 30-35, до 45 години.
ДРугаде е причината.

А за натрупването на вода в организма е много добре да опитате билки за бъбреците. Трбява да се подобри работата на бъбреците. На орагнизма му трябва много вода, но не и когато не я изхвърля!
Всички лекове за бъбреци, по Ванга, и така нататък. Само не химия от аптеките. Или по-малко.

дълголетието им, а начина по който изглеждат, вследствие нездравословният живот, който са водели,
довел до промяна на обмяната на веществата и много болести. Ние сме програмирани да живеем до 150 г., а се съсипваме още на 50-60 г. Съгласна съм също, че стреса съсипва, но това по-трудно можем да контролираме, не знаем какво може да дойде до главите ни, до като промяната в начина на хранене и движението са в нашите възможности и трябва поне с това да се справим добре, нали?
Колкото до лечението аз бера билки и добре съм запозната, моята майка до скоро имаше пиелонефрит и сегае доста по-добре от билките, които й давах.
И двамата пият вече такъв чай, но това е вече постфактум, трябваше ли да се случ, питам аз.

Знаеш ли какво ядат хората като мене. Всичко което пълзи, ходи, плува или лети съм опитал. Гаранция нищо не съм пропуснал. Плюс сланина на шиш и наденица на скара по пет пъти в седмицата от пролетта до есента. Мога да се "похваля" и с четири инфаркта. Две години жестока диета беше необходима за да си вкарам холестерола в нормата. -:) Две години не хапнах баничка, дето толкова обичам. Сега от години не ям месо, не пия даже бира а ако оставя цигарите ще си "летя" на воля с крилцата дето ще ми порастнат. И нама диети - това си е начин на живот.

И днес по случай отминаващите празници на виното ще публикувам най-лесната-диета с грозде. Тези диети те привеждат в един по-дробър вид, след които наистина зависи от начина на живот, как ще продължиш нататък за да запазиш достигнатото с диетите ниво. направо ти се чудя как си допуснал толкова на брой инфаркти и как си оживял. Започни да се обичаш най-после, помисли повече за себе си, гледай по-ведро на живота. Кажи си който не ме харесва не ме заслужава и давай напред, светът е широк и любовта е навсякъде, просто трябва да имаме
сетива за да я открием.

И аз смятам, че е начин на живот.
И инфарктът е от стрес.
Стресът се лекува и с движение, упражнения.

Човекът е програмират на живее 300 години. Има различни мнения. Въпросът е, какво имаме като факти.