Щастлива си с този твой дядо Мраз. Мен пък никой никъде не ме е водил като дете за коледа и нова година и вечерта идваше един съсед (чичо Дачо...винаги го познавах колкото и памук да си слагаше по лицето) и ми даваше обикновено кутия с лукум или орехи, обвите в станьол, за по-празнично...и беше си...особено ако бяха в огнено червено.

Никога не се забравят тези спомени от детството, те определят до голяма степен и нашето развитие нататък. Някои се стремят да компенсират това, което не са получили със своите деца, но те понякога не ги разбират. Други се затварят и на свой ред стават егоисти и не отдават дължимото на децата си. В средната линия е пътя, по който трябва да вървим, да даваме, но да не се изхвърляме, а това е трудно постижимо, защото когато обичаш някой искаш да му стовариш целия свят в краката му. Направиш ли го, виждаш че той не може да го оцени, защото не знае какво е да нямаш край себе си родител, който да ти каже ЧНГ.

всички се учим от грешките си (най-болезнено) и от другите. Аз пък така се вживях, че се чувствам майка на всеки, който ми се стори нещастен

за тоова са празниците. Ако майка ви купуваше играчките от ЦЪМ, нямаше Дядо мраз да ги оставя под елхата, заедно с този красив детски спомен.