Поздравления!
Социалната поезия е рядко срещано явление.
Все пишат за любовта, особено пуитесите.
Хуморът е спасение в живота.

Страхотна поанта! И пак Любовта...
"Утопии разни. Брътвеж безхаберен.
Нека в дивната вис никнат „царства небесни”,
но пътят към техните истинни двери
е близо до нас. Повярвай ми, лесно е
(блага помисъл, дума, усмивка, доверие),
най-светлото свое дарил – лепта потребна -
да минеш през зеници грейнали две
и влезеш в Човека пред теб. Като в себе си."

Не вярвам в прераждане, в спирала кармична;
паметта е белтък – белтъкът е тлен.
След края съм капка флуидна (не личност),
безспоменно в сродна среда разпоен.

Така си е, kvg55... ако не умеем да погледнем на случващото се край нас и от смешната му страна, рискуваме да затънем до шия в гадорийката, която изобилства там. Сериозното отношение към проблемите е нужно и полезно нещо, но то не изключва, непременно, сарказма и иронията, в противовес на споменатите проблеми. Не знам доколко написаното от мен може да бъде наречено поезия, но, да, прав си - тази ми публикация е насочена срещу социални недъзи, а основният таргет са две обществени прослойки. Благодаря, че спря при мен!

Да, Wonder, избраният от теб пасаж е гръбнакът на стихото, понеже битува отсам граничната черта, разделяща реала от паранормалното.Той е и вид трактовка, свързана с личностното осъществяване на индивида в реална среда, в частта й междучовешки отношения. Благодаря за отбелязването!

Привет, notfun! :))) След двегодишно отсъствие от блога, повечето никове отказват да ми говорят за своите притежатели. Но... как бих могъл да не разпозная теб, Войниче. :)) Емоционална, както винаги, съдейки по удължените гласни в коментара ти до мен. :) За всеки случай проверих и виждайки ухилената ти муцунка, разбрах че предположението ми се е потвърдило. :))) Добре дошла и на теб в блога ми! Така си е. Откъдето сме се пръкнали, там ще се и заметем. Аз, по-напред от теб, щото съм ти дедо. :)) Но, дорде сме тук, добре би било да посвършим нещо, каквото ни е по силите, та да не се червят заради нас роднините, кога ни изпращат Отвъде. :)))

..../да минеш през зеници грейнали две
и влезеш в Човека пред теб. Като в себе си."


ПП
всеки твой ред, е Откровение,писано,с такава Сила, и Любов@
/ как, няма, да те ..обичам (р)
бъди здрав, силен, и любящ, и още толкоз години, да ни пишеш!!
Джули, завинаги

От нея може и скорпиончета да надникват понякога, а други път, както и в сегашния ти коментар, да нареди такива едни словца, дето да размекнат и трогнат даже кораво старче като мен. :)) Сполай за това!
На "момичетата" също им се случва да бъдат уморени, Джу. Кога от прозата в ежедневието, кога от сезонните мъгли или пък от грубата непохватност на хората.
Сори, но няма да дочакаш поисканото извинение от мен, понеже не намирам каквото и да е основание за такова. :)))
Желая ти... много неща, все хубави, но ще се огранича само до - "Светли празници!", понеже е актуално в ден като днешния. Да бъде!

Този ти стих ме остави без дъх... И не само изповед, а новаторски поглед в поезията! Мнозина са правили опити в социална поезия, но тук всичко е на точното място и време. Благодаря, за красотата на словото! Поздравления!
В последните часове на годината от сърце ти пожелавам здраве и топло човешко отношение, които връщат усмивката в живота на всеки от нас!
:)

че новогодишните подаръци не са свършили. :)) Оказа се вярно, понеже днес намерих подаръка в блога си. Един чудесен коментар, толкова чудесен, че чак не отива на темата в това суховато стихо. :)) Което не го прави по-малко ценен.
Благодаря, nebonebo, за коментара и добрите пожелания! Нека е светъл пътят ти и винаги топло в гърдите!

Човешките отношения са в основата на живота. От тях избуяват стойностното изкуство, и словото, градежът на всяко творчество, живот, ако щеш дори, те са моторът на съзидателната енергия. И водещ е духът. Дай, Боже, живот на всичко смислено и одухотворено през новата година! А, ти да ни радваш с поезията си! :)

Кредо, поднесено с проникновение и изчерпателност.