Говорим, а сякаш редят се пейзажи -
разкъсани маргаритки в лустрото.
Държим се като луди продажници,
а любовта си превръщаме в пустош. 

Пишем, пишем…, а не четем в глухотата
на своите лични пътеки от истини.
Разминаваме се – всеки сам в пустотата,
на своето тъжно съдбовно орисване.

Имаш 12-ина милиона прочити и мнозина те харесват до днес.
Един филмов герой обърна внимание на приятел
- Работите ти трябва вървят добре, за да можеш да си позволиш такъв песимизъм
Май и ти така.
Живи и здрави и хубав ден!

В егоцентрични нарцисисти сме се превърнали с "безкористната" помощ на модерните технологии.
Направо си е провокативно, Уондър! :)

Всичко е възможно! Аз съм бряг, в която се плиска поезията... лее се и тече през цялото ми Чувствопознание. И макар да съм от малкото оптимисти-поети, в тъгата има извори и за мен. :)))
И Да! - Нещата вървят добре. И съм преизпълнена с благодарност.
Благодаря!

Откровености... ;)))
Иначе, Док, лично аз съм даоист обладаващ благотворната жизнерадост.

Добро прозрение!
Така си е! ;)))

Я кажи кога си се целувал под чадър за последно? Remember? ;)))))))))))))))

"Разминаваме се – всеки сам в пустотата,
на своето тъжно съдбовно орисване."
Уви - жестока истина и дълбоко се съмнявам, дали е променима, щом е истина.
П и е р

Както се казва: Рано или късно с всеки се случва всичко. :)))

И не само се разминаваме, ами и маски сме "нахлузили"...
И не на муцуните, а на душите си и сами не можем са се познаем...:(

Еее, не всички. Но има и такива тъжни муцуни. ;)))