Eдин от малкото действащи манастири в Източна България е манастирът "Св. Георги Победоносец" в град Поморие, който се нарежда и сред най-почитаните свети обители в страната. Храмовият празник 6 май е празник и на град Поморие. Всяка година на този ден се отслужва тържествена архиерейска литургия и поклонение. Празникът е съпътстван от тридневен панаир.


Християнският Великомъченик св. Георги Победеносец е живял в малоазийската провинция Кападокия по времето на римския император Диоклетиан (284-305). Постъпва съвсем млад във войската и проявява завидни военни способности. На 20-годишна възраст получава чин на военен трибун. Страстен привърженик и защитник на Христовата вяра, Георги е хвърлен в тъмница, подложен е на жестоки изтезания и е обезглавен през 288 г. Според житието, недалеч от гроба му се появявал змей, който опустошавал околността. Светецът успял да порази с копието си чудовището. Оттогава се ползва със славата на един от най-изявените конници в християнството, поради което е избран за светец.



Входът на манастира от към улицата.   Много често летувам с моето семейство в град Поморие и винаги с удоволствие посещаваме това свято място, което е заредено с много положителна енергия. С годините град Поморие се разраства и сега манастирът се намира в началото на “Квартала” на гр. Поморие. Снимките, които ви показвам тук са правени през лятото на 2009 г. от моя съпруг.


Тук е записана легендата, свързана с изграждането на манастира. От надписа е видно, че манастирът е основан от гръцки заселници през седми век, но бил разрушен от турците при завземането на България в края на 14-и век. В края на ХV­­ІІ век Селим бей изгражда малък параклис на това място, където от бликналата лечебна вода е оздравял от нелечима за времето си болест. Така поставя ново начало на светата обител. През 1856 г. там е изграден и новият храм “Св. Георги”, като стария остава под неговия купол .



Входът на църквата.
Легендите са хубаво нещо, но писмените източници дават по-подробни сведения не само за повторното му изграждане със средства на християнското население, но и за неговото разширяване, което е протекло на няколко етапа. Ето какво намерих в нета, като исторически сведения за този манастир :  “Съществуват исторически данни, че османският феодал Селим бей е бил собственик на много земя в околността на Анхиало, включващи най-вече голяма част от стария град - местността Пальокастро. В чифлика са работели много българи дошли от различни краища на България. Един от тях е бил Недю Спасов от Котел. Благочестивият старец имал на сън видение, че на това място има целебна вода и аязмото (извора) ще има лечебна сила. Преданието разказва, че собственикът Селим бей се възпротивил на разкопаването на земята, но след сполетяла го болест се съгласил да се отвори изворът. Била открита сладка и лечебна (според легендата) вода. От мястото бил изваден и мраморен релеф с образа на древен конник, който всички оприличили на светеца Св. Георги. Така собственикът на земята се съгласил да бъде въздигната християнска църква. Легендата разказва, че Селим бей бил излекуван, приел християнството, а след смъртта си завещал имота на манастира. Инициативата поета от Недю Спасов, намерила подкрепата на християнското население от близо и далеч. Били събрани значителни парични суми, с които била въздигната не само църква, но и манастирски постройки. В малка книжка отпечатана през 1906 година в Карнобат и носеща заглавието "Манастирът "Св. Георги" при град Анхиало и основателите му Котленци" се споменават и първите ктитори: х. Генчо, х.   Петър Кьосето, Цанко Гагоолу, Никола Тихолов всички от Котел и х. Данчо от Сливен. От имената им не е трудно да се досетим, че те са били не само християнолюбиви, но и заможни люде. Техните стада от овце са били на паша в землищата на Черноморието и край Анхиало. Много скоро манастирът станал известен и на Гергьовден тука са идвали поклонници от цяла Източна България. По този начин манастирът получавал годишни приходи от 1200-1500 лири. Гръцкото население от Анхиало гледало благосклонно и доброжелателно на съществуващия манастир и го подкрепяло и материално. След станалите в Анхиало пожари през 1874 година в които изгорели няколко средновековни църкви, икони от същите са били пренесени в манастирската църква. През фаталната за Поморие 1906 година когато през лятото градът бива унищожен почти изцяло от пожар, манастирът не е пострадал. За това е допринесъл и фактът, че тук е бил разположен кавалерийски ескадрон от българска войска. Интересен факт е, че на 27 юли тоест един месец преди пожара, Бургаската Окръжна комисия обявява манастира за окръжно владение и гласува сумата от 18 хиляди лева за преграждането му за Висше земеделско училище. През 1926 година игумен на манастира бил монах Стефан известен с прозвището "Морски". През 1945 година той разширява манастирската църква, като се дострояват два странични престола единият на Св. Николай Мириклийски, а другият на Св. мъченици София, Вяра, Надежда и Любов. От 1949 година игумен на манастира е бил архимандрит Доротей от София. Архимандрит х. Поликарп Даков е игуменствал от 1958 до 1971 година. През него време е била построена и днешната камбанария на манастира с височина 20 м. От 1971 година игумен е архимандрит х. Пахомий Василев, под чийто грижи манастирските постройки бяха възобновени и това място се превърна в малък център на духовен живот.

Според друго предание манастир "Св. Георги" е основан в 1856 г. От дядо Жеко Котленеца. Той бил овчар из Анхиалското поле и от религиозна признателност към светеца Георги, който му помогнал да спаси животните от гибел, построява малка църква около която с щедрите подаръци на населението се издигат и останалите постройки. Манастирът има типична четириъгълна форма с внушителни дървени постройки и широки балкони и веранди. След едно земетресение старата църква потъва и на нейно място през 1927 г. била издигната нова.” (Д. Стефанов, Бащино огнище - Поморие, 1971 г.)



Това е входа към аязмото с лечебната вода.



Камбаната, която е изградена над аязмото.



Ето как изглежда цялостно тази постройка.

Надолу следват манастирските постройки.









  Още снимки и сведения за манастира, в потвърждение на горното,  заедно с много ценни икони, които се съхраняват в него, можете да видите тук:   gallery.slovar.org.uk/categories.php   www.pomorie.org/site/index.php 
  www.monasterypomorie.org/bg/    Има още един интересен постинг в блога  за този манастир, вижте тук:   esen.blog.bg/drugi/2009/08/31/manastir-quot-sv-georgi-quot-pomorie.388697

http://esen.blog.bg/drugi/2009/08/31/manastir-quot-sv-georgi-quot-pomorie.388697

Благодаря, че ме върна там!

Това е и добре поддържано, както личи!:))
Благодаря ти за разходката!:)

НЕВИ, ПРЕКРАСЕН ПОСТИНГ И СНИМКИ И ТЕКСТ И ПРОСТО СИ ТАМ !
БЛАГОДАРЯ ТИ ЧЕ НИ ГО ПОДНЕСИ ! И ЗНАЕШ..КАЧИХ ГО КЪМ ПРОЕКТА...И БЛАГОДАРЯ!

С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ

Бяхме там в началото на м.септември м.г.
Когато видях твоят постинг дълго се чудех, дали има нужда да напиша и аз такъв, след като ти вече си го направила. Намерих обаче в нета интересни исторически сведения, които дават по-подробна информация както за възобновяването на манастира , така и за разширението му от родолюбиви българи и това ми даде допълнителен стимул да го направя. От надписа, изложен вътре в манастира не става ясно кой го е построил. Казва се само че Селим бей е дал земята, а за останалото няма информация. Аз лично останах с впечатление, че той е финансирал целия строеж със свои средства. Сега обаче знам, че това не е точно така. Хората едно време не са били кой знае колко богати, но въпреки това са отделяли средства за строеж на църкви и манастири. Трябва да вземем пример от тях.

Така е, там е много добре поддържано, може би защото Св.Георги е покровител на гр.Поморие. В града има и други църкви, които също са добре поддържани, преди да си тръгнем в една от тях сложиха три известни икони на Богородица, пристигнали от различни манастири от страната, но нямаше време да отида да ги видя, чакаше ни дълъг път.

Радвам се, че ти хареса, направих го по случай твоя проект-черкви и манастири в България. Мислех си да го правя през пролетта за Гергьов ден, но знам си че няма да изтраеш до тогава :)))
Направи ли ти впечатление, че има много общи неща в исторически план между този манастир и църквата "СВ.Илия" в Ново село-последния ти постинг. Правени са по едно и също време, сънували са за лечебния извор, събирали са пари за тях, камбанариите им са строени отделно и т.н.
Направих извадка от твоя постинг за да го видят и останалите:
"Идеята възникнала още през 1865 г., след направата на църковната килия през същата година. По същото време под ръководството на легедарната Баба Тонка в Русе пред валията е издействано изгонването на гръцкия владика Синесий.
Стойчо Димитров Кафеджиев сънувал, че недалече от килията има вода. и през 1865 г. започнал прокопаването на кладенеца на църквата. Не след дълго сънят се превърнал в действителност. Тогава всички, които отивали с бакърите за вода, трябвало да пускат пари за новия кладенец. Между хората се разнасят от уста на уста думите:”Тук е килията и вода има наблизо.. Нека даваме повече пари, че да си построим и църква.” Местното население започнало да нарича кладенеца “Стойковият”, на името на Стойко Кафеджиев.
.Църквата е построена през 1868 г. с доброволни средства на жителите на селото. Най-голям дял в построяването й взели Руси и Стойко Кафеджиеви. Те били доста заможни за времето си. Руси Кафеджиев броил около 120000 гроша за построяването на църквата. Те са ходил на Божи гроб, затова го наричали Хаджи Руси и хаджи Стойко. За заслуги, като основен дарител хаджи Руси е погребан в църквата. "
Който иска да види целия постинг-това е адреса:
http://yuliya2006.blog.bg/poezia/2010/01/04/vtori-avgust-praznik-na-cyrkvata-quot-sveti-iliia-v-novo-sel.466247

Добре, че в блога ми показвате такива места.
Благодаря ти за разродката, Невенче! Като че ли бях с теб.

Радвам се, че ти хареса, когато дойдеш пак в България непремено се отбий там. Поздрави!!

по Слънчев бряг само за десетина години ...

Дигнаха много кичозни хотели, но сравнението с този старинен манастир ми се струва неуместно.
Погледни тук и ще се съгласиш с мен:
http://kasnaprolet9999.blog.bg/lichni-dnevnici/2009/06/05/chisti-i-krasivi-li-sa-nashite-morski-kurorti-i-tiahnata-bre.344734