Наскоро присъствах на премиерата на Алманах “Нова българска литература”-том 2, проза, издателство на Фондация “Буквите”. Това събитие са проведе в читалище Н.Хайтов в гр.София. Присъстваха много автори, разказите на които бяха поместени в тази книга, която съдържа 68 произведения от 38 автори. Към нея е приложено СД, в което има 132 произведения, някои от които ги има и в книгата. Направи ми силно впечатление, че присъстваха доста млади хора, на възраст от 20-30 г. Всички много се вълнуваха, защото се изпълни тяхна мечта, да видят произведенията си на хартия. За всички тях управителят на фондацията, г-н Иван Богданов,  беше приготвил по един екземпляр от Алманаха, а г-жа Камелия Тодорова прочиташе откъси от произведенията на всеки автор, независимо дали присъстваше в залата. Беше ми много интересно и се вълнувах не по малко от авторите, които присъстваха в препълнената зала.



На тях им бе предоставено по 5 мин. да направят изявления пред публиката и да предадат своите послания. Гласовете им трепереха от вълнение, някои плакаха, а на други плуваха сълзи в очите им, което е напълно разбираемо.  Накатко, едвам успях да си закупя екземпляр от този Алманах, над 100 броя свършиха за минути след края на това събитие.



Това е част от публиката, имаме и мен на втория ред до една баба, която беше дошла просто така, да се порадва на бодрата смяна. Повече снимки от тази вечер вижте тук:
www.facebook.com/photo.php

Разбрах също, че на 18.12.09 г. ще има коледен базар, на който ще се продават книги от много съвременни автори, както и от Алманаха-първа и втора част. Първата му част е поезия.  Ето какво свалих от сайта Буквите като съобщение за това предстоящо събитие:   

Коледен купон, базар, рожден ден на Богданов

Той щеше да пише книга. Даже имаше и заглавие - "Пътят на книгите". Вместо това последните месеци писа основно договори и писма до автори. Той щеше да издава книга. Даже имаше дата за премиера - рождения му ден на 18.12 /петък/. Вместо това издаде множество други книги /над 70 за тази година/. Той щеше да празнува. Даже беше наел и зала - в читалище "Хайтов" /кино Изток/. Но реши да празнува със всички вас. Трудно е да бъдеш Бог(данов)! Затова на 18.12.2009 /петък/ от ранния следобед до.. като ни изгонят /първо от читалището, а после от други места/ елате да се повеселим заедно на Коледния базар на книгата, на Коледния купон на Буквите и на рождения ден на Самият Богданов. Три в едно - неочаквано добра комбинация ;) Ще има маси отрупани с... книги. Както и други коледни... украси. Ще има много книги за левче, както и няколко още горещо парещи от печатницата. Ще има и много подаръци /за Богданов/, а и много книги за подаръци. В тоя ден ще се подаряват и много книги. За всички, които имат нужда от книга за Коледа, но не могат да си я позволят. Тъй като дъщерята на Богданов ще пристигне чак за Коледа от Париж, на рождения си ден той ще ви представи другите си деца - многото книги издадени през годината. Затова, ако искате да представите своя книжка на Коледния купон - пишете на познатия адрес - До Буквите, За Богданов. Пощаджиите вече го знаят ;) И елате, елате да вземете късче от радостта. "Парченцата болка" той ги раздаде още през 2005-та. Но се говори, че щяло да има апокрифни бройки на "Немислимата любов". Та елате! Да изпратим весело годината.

  През очите на един от авторите нещата изглеждаха така: www.knigite.bg/vibration.php 

А сега ще ви представя един разказ от този Алманах, който много ми допадна, за да получите представа за нивото на публикуваните произведения в него.   Спомените на един динозавър Валерия Тодорова   Някога бях динозавър. Преди това не си спомням. Може би, яйце. Но не космическо.             Внезапно родът ми почна да измира поголовно и никой не знаеше причината...Паметта ми потъна в забрава и се пробуди отново в един свят, който не беше мой. Озовах се сред странни непознати същества. И аз изглеждах като тях. Смятаха се за господари на планетата. А дали и те не си спомняха миналото, когато наистина бягахме? Значи...Значи бях попаднал сред свои.             Ами да!             Започвах да откривам все повече познати неща. По-силните изяждаха по-слабите. По-пъргавите успяваха да избягат. Най-безобидните най-често си изпащаха. Срещу другите никой не смееше да се изправи. Затова пък, те се изяждаха помежду си.             Стана ми по-добре. Паметта ми не е почивала дълго и нещо не съм пропуснал. Не, има нещо ново. По мое време дребните твари успяваха да се скрият, а едрите нямаше къде. Сега се скриват едрите, а дребните не могат да си намерят убежище. По-рано убивахме недъгавите и некадърни индивиди. Сега некадърните просперират, а недъгавите никой не ги убива. Оставят ги да си умират сами. Това е... Това е....Сетих се! Еволюция ! Сега преследват един особен вид. Наричат представителите му «инакомислещи». Дали не са заразно болни? Добре, че са малко. Осмелих се да попитам: -Защо ги унищож..... ........жжжжж...


Заплашителен звук. Май разсърдих някого? -...ав...А! С нищо не бях заслужил удара. -...те?-допълних полугласно.
            - Е-е, де !-изръмжаха в отговор. - ама аз сам...О! исках...х...х..хр-р...да.. А! Ох! знам.... м-м-м..... Мляс, мляс! Вече знам защо са измрели динозавърите. От любопитство.

Обичам двусмислието и в образите и в думите.

Аз също, за това го избрах този разказ, който пресъздава действителността в нашето болно общество. Поздрави!

Tova ob6testvo ima ve4e nujda ot rezepta za le4enie...
ne ot diagnoza!
Struva mi se,4e vsi4ko e stanalo xroni4no...i nqma le4enie...Naroda prosto spi...

Аз за това се опитвам да го лекувам, виж и следващия постинг :)))

Прочете ли, последните три... от алманаха...
:)))

Видях само, че са от теб и мисля, че съм ги чела тук в блога. От всеки автор прочитаха по нещо, когато стигнаха до теб, казаха че ни си в залата и бях много разочарована. Прочетоха онзи откъс за попа, където се хвърля от върха на планината, този разказ даже го бях коментирала. Трития ти разказ най-ми хареса, може би защото има хубав край и ме настройва позитивно. Тези дни чистофайнича в къщи и се подготвям за коледа, всичко трябва да е чисто и красиво, така както и нашите очаквания за нещо по-добро.По тази причина нямам много време за блога. Ако на лични ми пратиш имейла си, ще ти пратя диска на алманаха, в случай че го нямаш. За всеки автор бяха приготвили книга с диск, не знам дали си ги получил.