Петя Стойкова Дубарова (25.04.1962, Бургас - 04.12.1979, Бургас). Този втори постинг е в памет на Петя Дубарова и съдърха нейни стихове от стихосбирката й "Аз и морето", издадена след нейната смърт през1980г.  
До утрото

 

Един далечен фар, като око на гларус,

напълнено със морска светлина,

повика ме при себе си.

Не зная -

да ида или тука да стоя.

Поглеждам към морето.

То люлее и себе си, и хиляди звезди

като златни отпечатъци от пръсти...

То моли ме при него да стоя.

Усещам как и мидите под мене

черупки и треви са ми постлали.

"Постой при нас! Със теб ни е добре!

Ний всички морски тайни ще ти кажем."


 

Къде да ида?

Толкова неща ме викат или молят да остана.

Дали при фара или тука да стоя

Дали със гларусите бели

или с чайките

да дишам на небето ветровете?

Дали пък да отида там, при рибите,

за да ми покажат своето плуване?

О, тука ще остана чак до утрото

и тихо ще изслушам този разказ

на мидите, постлали гърбовете си.

Не ще забравя да целуна фара

по челото, препълнено от блясъци.

Аз своето присъствие на птиците

поне до утрото ще предоставя.

Не ще обидя аз със отказ рибите

и с тях до утрото ще поиграя .





Една солена дупка..

 

Една солена дупка като кратер

погълва много блясък на звезди.

И вятърни истории моят вятър

остави и и луд като преди,

 

към моя дом подгонва нещо свое,

препъва се във пейките безброй

и скрива се от зениците мои.

Дали когато тръгна си оттука,

 ще дойде чужди вятър да пирува -

да пие блясък, жаден като щука,

край дупката солена да лудува,

когато до прашинка я ограби,

 

във пясъка солен да я удави,

да литне и на чист да се преструва!

А може би морето ще я пази,

не ще заспи, за да я пази...

Там някъде...

 

Там някъде в облаци, в луди лози,

от мигли запазили дъх на сълзи,

от морския дом на соления рак,

от някакъв стар, омагьосан син бряг

 

внезапно се ражда и тръгва към мен

(когато не е нито нощ, нито ден)

не плах, сивоок, бледосинкав и тих,

а жив, поразяващ, неистов мой стих.

 

Аз падам във двете му властни ръце

и моето момичешко пъстро сърце

вибрира в мен като щастлива пчела,

Не чакам познатото тръпно "Ела"!

 

Аз тръгвам след него и знам, че е мой,

на моите мисли блестящият рой

то грабва. Къде съм? Сънувам ли? Аз

попадам във някакъв бронзов Бургас.

 

Слънце с магия на златен фонтан

изригва от мекия свод разлюлян.

А някаква матова странна зора

ме прави щастлива и нежно добра.

 

Дълбоко във хиляди живи води,

в делфини, в звезди, невидени преди,

в събуждане кратко на морския фар

откривам учудена някакъв чар.

 

Защото до мене, разгърден и бос,

реален и жив като ден и въпрос,

е моят стих - трескав и толкова млад,

единствен обичан, единствен мой брат.

 

Аз следвам на времето светлия ход

и искам, как искам след можа живот

пак някой да трепне, внезапно спасен,

открил в моя стих своя пристан зелен.



 

 

Доброта

 

Понякога съм толкова добра,

че цялата изтръпвам и боли ме.

И вените ми, сплетени в гора,

ми търсят ново, благородно име.

 

Понякога съм толкова добра!...

И скрива ме във коша си чемшира

на двора. Неизмислена игра

ме търси и ръцете ми намира!

Понякога съм светла като мед.

Тогава светли устни ме обичат.

Понякога съм златен слънчоглед,

красив като главата на момиче.

 

Понякога съм бяла и добра.

Как рядко ми се случва да съм бяла!

Тогава искам сън да подаря

на всекиго. И свойта обич цяла

 

да счупя на парченца от стъкло,

да пръсна и добри ръце да сгрея.

И дала сок на нечие стъбло,

да пазя свойта тайна, че живея!

Ето ме днес...

 

Ето ме днес съвършено разлистена.

Дяволска сила във жеста ми свети.

А във очите ми тайни и истини

врат като билки в магични котлета.

 

Дълго пих кръв от зелени насекоми.

Живо месо от издъхващо птиче

ядох. Предсказвах. На длан гледах всекиму,

за да добия сърце дяволиче.

 

После презрях и магии, и измислици.

Стига съм търсила - казах - наслуки.

И пожелах да ми станат орисници

всичките живи човешки науки.

 

Не за да бъда всевластна незнайница,

нито с човешки съдби да играя,

а да гребете от мене и никога

да не ме изгребете докрая!



Снимките са от Българското Черноморие, повечето от района около Бургас.

 

Поздрави, мила, за хубавя постинг!

http://vbox7.com/play:db77f7c7

Клипът с песни по стиховете на Петя Дубарова е супер и го препоръчвам на всички, Поздрави!

Радвам се, че ти харесва, пролет!!
Хубава вечер!

Сега усещането е друго!
Благодаря и аз на loli за този клип. Добавих си го при мен.

Хубав ден и успешна седмица, с усмивки и бодро настроение!

Благодаря ти Лоли, днес бях далеч от компи и сега виждам твоето пожелание, бях на билкобер, набрах си великденче и бяла мъртва коприва.Направих куп снимки, но ми свърши батерията, като се зареди ще видя какво е излезнало.Отпуската свърши и от утре
пак сме заедно с компи по цял ден. поздрави!

..на Петя Дубарова!
Поздрав!

Благодаря ти, днес добавих и още малко художествени снимки от известният художник- фотограф Христо Иванов и мисля, че се получи още по- доър декор на нейното творчество.

Нощните, нали? Много са хубави - тези на моста със светлинките са новите снимки..
Изобщо много ти е хубав постингът, имаш оценката и на една бургазлийка..Мона

№3 №7 и №13 са от мой колега, правени миналото лято.

Пролет, а тези теменуги, гоблен ли са?

подарък са ми.

Да, сега ги видях, сините, те се отличават от другите и са много изчистени и в еднакво синьо..Чудни!

Благодаря!

..една бургаска атмосфера, а ние бургазлиите сме локални патриоти и си обичаме Бургас, ако си забелязала, колко артисти и певци са бургазлии и все добри, а за поетите - спор няма. Петя Дубарова е един млад талант, за съжаление нейната свръхчувствителност я погуби, а и порядките в училище по-точно в английската гимназия. Пламен Ставрев също е завършил английска гимназия.Той също е един добърд бард.
Недялко Йорданов, Хр.Фотев, "Тоника", Кичка, Тони,Калоянчев,Карамитев,Статулова,Кабаиванска,сигурно има и още други , но сега се сещам за тези, а от художниците от старото поколение признавам, аз лично, Г.Баев, от младото - Анна Михайлова. Така че Бургас е град с артистична атмосфера и бълва хора на изкуството.
Още веднъж, аплаузи за постинга!

..изпълнена от Пламен Ставрев ти пожелавам добра вечер!

http://www.youtube.com/watch?v=Mxr5hVXhtDs

беше много изчерпателна, радвам се че този път се справих добре, наистина в Бургас има много надарени хора. Имах и няколко състуденти от този град, останах с отлични впечатления от техните инженерни постижения в областта на топлоенергетиката, така че и техническата интелигенция ви е на висота.

Тук има духовност и хармония между текст и пейзажи. Браво.

Благодаря а отзивите, радвам се, че ви харесва.

Толкова силен постинг, пролет! Стана прекрасен!
Хубави снимки, стиховете на П.Дубарова на фона на морските пейзажи и тази музика..СТРАХОТНО!!!!!!!
А коментарите са толкова и сериозни и възторжени и приятелски...Ех! Ти си богата!
Целувам те, приятелко мила!

радвам се, че и ти си толкова възторжена, в един момент разбрах, че хората имаха право, въпреки че и снимките в другия постинг са красиви, но явно не са подходящи за случая.В никакъв случай не приемам, че са кичозни и че там само богатите почиват, напротив там почива средния американец, за тях там е евтина дестинация, хотелите са малки и на достъпни за тях цени.

Да, има за какво, наистина сте прави да държите за града си, но аз нямах намерение да ви го взема :)))
Радвам се че ви хареса постинга, постарах се максимално, нали сме тук в тази общност по свое желание и би трябвало за да се съобразяваме с вкусовете си и да постигаме консенсус, нещо трудно постижимо, но не и невъзможно. Видях, че без да искам съм нагазила в лука и не съм от тези хора, дето ще затворят очите си за своите грешки.
Поздрави!

Получих едно съобщение от един блогер, че не обича допълнително обработените снимки и че и тук някои са точно такива. Въпрос на предпочитание разбира се, но реших в негова чест, заради това че е откровен, да поставя още няколко необработени снимки от нашето Черноморие, може да ги видите. Махнах най-обработената и дано вече да е добре.