Петя Стойкова Дубарова (25.04.1962, Бургас - 04.12.1979, Бургас).
Тази година се навършват 30 години от трагичната смърт на Петя Дубарова.
Тя е учила в английската езикова гимназия в Бургас, когато се самоубива, ненавършила 17 години. Пишела е стихове от най-ранна детска възраст. Първите й публикации са били поместени във вестниците "Септемврийче" и "Народна младеж", в списанията "Родна реч" и "Младеж". Неин духовен наставник е бил поетът-преводач Григор Ленков. През краткия си живот Петя Дубарова е създала оригинални поетични творби, импресии, приказки и разкази, които се открояват в литературния живот на 70-те години със самородната си изразна лекота, с дързостта и свежестта на художественото виждане. Поетесата естетизира природните стихии и вечните човешки ценности - морето, лятото, дъжда, младостта, любовта, поезията, 
Този постинг е в памет на Петя Дубарова и съдърха нейни стихове от стихосбирката й "Аз и морето", издадена след нейната смърт през1980 г. 
Морето се боричка.

  Морето се боричка като коте със слънцето, попило във вълните. Как искам с този ритъм доживотен то все да ме посреща, с дъх наситен.

  Как искам все да бъде като мене - не кротко като пролет или есен, а лятото от своите оксижени да дава пулс на синята му песен.

  Това море за мене е светиня - развихрено, възторжено и младо и всяка моя болка ще угасва пред него, щом докрай я изповядам.



Удавени звезди...   Удавени звезди в морето плуват. Солта цвета им свеж е прегорила. Как тихо, без дори да се сбогуват, изгубиха и светлина, и сила.

  Но моето сърце ще се превърне в гробница за тях, във пирамида и живи, преродени ще ги върне, узрели във плътта му като в мида



Аз и морето   Безбройните разплакани черупки докосват ме със свойта чернота, и рачета от тъмните си дупки проблясват със солена мокрота.

  Студена сол нозете ми изгаря и пяна във дланта ми се топи, вибрират побелели морски пари със вятър, хладината им изпил.

  Как искам да съм с мидите зелени, но тръгвам умълчана към дома и мидите си тръгват сякаш с мене, със мен си тръгва топлата вълна.

  Сега разбирам: в топлите ми длани е сгушено соленото море. Във сънищата мои разлюляни то бърза да се побере.

    Морска вълна   Дантели се диплят в моите нозе, със страст и любов ме прегръщат, изпълват със щастие моето сърце, далече ме носят и връщат.

  Разплела, разпуснала буйни коси, вълната се хвърля в брега си и в нейната песен морето шепти. Тя носи загадка с дъха си -

  дъха на безкрайното синьо море със своята шир безгранична. Все трепка красиво с прозрачни криле вълната красива, обична.



Морето Морето се обвива с прелестни дантели. Ах, какви са нежни и сребристо бели! А пък водорасли... Колко са красиви! Леко потреперват - балерини живи!

  Колко са щастливи, весело се плъзгат рибките червени, розови и златни! Как безгрижно, волно, пъргаво се гмуркат във водите сини, хладни, благодатни.

  Там щастливо, плавно, мълчаливо плуват чудни хубавици - белите медузи. И трептящо тяло сякаш са обвили със красиво було и прозрачни блузи.



Сливане   Нощта дойде и корабите-замъци целунаха със светлини морето. Запалиха го жълтите им пламъци и стана то като от огън взето.

  Те пясъците бели зацелуваха и топло електричество им вляха. До будното пристанище доплуваха и в неговото светло се преляха.

  То стана като мида-черноморница, на бисери стотици светлината затворила в плътта си животворница, на звуци и на светлини богата.
  И чувствам - на пристанището блясъка превръща ме във водорасло нежно, посажда ме завинаги във пясъка с очи, с ръце към морската небрежност.



Снимките са от плажовете и бреговата ивица на о-в Кюрасао-Карибите, за него съм писала и в предишни постинги.Взети са от албумите, разположени на сайта, намиращ се на 13 място в моя блогрол.

Петя, една поетеса по рождение! Поклон!

Красота :)

Поклон пред паметта на тази позитивна, талантлива и влюбена в морето поетеса

приключи конкурсът за лирика и есе на името на Петя в Бургас.
Искам да ти кажа, че този сладникав карибски кич няма нищо общо с нейното море и нейния Бургас.

Мила пролет, толкова хубаво си подредила стихчетата на Петя и снимките, НО и аз мисля, че снимките трябваше да са от Бургас и от нашето море, защото именно, То - морето е в кръвта на Петя, нашето Черно море. Има страхотни снимки в нета от Бургас и морето, можеш да го преработиш, ако ти се занимава. А аз ти подарявам това нейно стихотворение - мое любимо!!

Посвещение

В студените нощи, когато пиян
сънят се търкаля на моя таван,
когато луната тъмнее от грях,
когато увисва над мен моя страх,
обесен на острия ръб на нощта,
подавам ти своята бледа ръка -
на теб - непознатия - смугло красив,
потаен и питомен, жаден и див,
едва деветнайсет години живял,
а всичко опитал и всичко видял,
подвластен на никого, ничий, сам свой,
но тръгнал към мене и истински мой
и падал по пътя си, плакал, грешил,
но нежност момчешка за мен съхранил.
Ръката ми - властната - жадно поел,
единствено с мен ще си толкова смел!
Ела! Ще измием луната от грях!
Ще хвърлим трупа на умрелия страх,
ще пеем с тътнежния корабен глас
на морската нощ във добрия Бургас.
А после, когато тя тръгне назад
и слънцето бликне над нас благодат,
мечтата надрастнал, усмихнат, смутен,
ще тръгнеш реален до мен в моя ден!

http://stock.evgenidinev.com/6537/

ето и снимки от Бургас и морето:
с обич: Лоли

Безкрайно много обичам стиховете на Петя Дубарова и така се израдвах на този пост! Но и аз си помислих същото за снимките...Най-малкото нейното море не винаги е така спокойно...както на всички тези снимки...Иначе страшно се радвам, че хората говорят за нея...и я обичат! :)

http://melsun.blog.bg/lichni-dnevnici/2009/05/02/mnogo-liubimo.329587

много по-добре биха стояли в този постинг снимки от Бургас. Има толкова хубави места за снимане!

Тъжно! Щяла е да стане страхотно добра поетеса, дори на тази възраст е била забележителна, но... ех, поетите винаги носят много нежна и много ранима душа. Понякога не си даваме сметка за това. Доколкото знам се е самоубила заради някакъв дребен проблем в училище. Учителят, който е станал причина за това дори не си е дал сметка колко лесно е да нараниш момиче като нея. Отишла си е от този свят така млада и така тъжна. това е ужасно! Поклон пред таланта й!

жалко за момичето,а дали и "щяла" да стане...един Господ знае...

Мисля, че морето навсякъде е много красиво и Петя едва ли обича само морето в Бургас. Не забравяйте, че тя е живяла по времето на соца , когато нямахме възможност да пътуваме в такива далечни страни. Сигурна съм, че ако тя беше доживяла до настоящето с удоволствие щеше да посети карибите и да им се възхити, така както хората от цял свят ги боготворят.Направих постинга с тези снимки, за да ви покажа нещо по-различно от това, което имате по-голяма възможно да виждате често. Позволете да не се съглася за това ,че снимките са кичозни, напротив, те са авторски на мой съученик и отразяват действителността по неповторим начин и много качествено.Кичът е залял от няколко години цялото ни Черноморие, тези грандомански хотели в най-голямите ни курорти, наблъскани един до друг са нещо ужасно и ще съсипят туризма. Нашето море не е това, което бе по времето на Петя Дубарова, но за да няма недоволни следващия постинг за нея ще направя със снимки от нашето Черно море. Тя има и други хубави стихотворения за морето.

Снимките са много красиви, но това не е морето на Петя ... а също това не е епохата на Петя. И изобщо хубаво е, че си я спомняме, но да разсъждаваме каква е щяла да стане ако не е загинала е нелепо.

Защо Дубарева, не е ли Дубарова?!? За първи път чувам, че Петя е била по фамилия Дубарева. Нямаше да го правя на въпрос, но употребяваш както Дубарева така и Дубарова. Важно е да се напише правилно когато става въпрос за възпоминание, още повече когато става въпрос за творец, а задължително чистата душа на дете-поет не бива да бъде цапана дори и неволно!

снимките Ви са кичозни и "захаросани" и са гавра с паметта на младата поетеса, неподправена, искрена и принадлежаща на Бургас.
И недейте да гадаете какво е щяла да хареса...Нелепо е , да не кажа нещо по-силно...

blesne na 4ujd grub(grob)((

е прекрасно. Но толкова ли не можахте да намерите снимки от Бургас, пък и да не са от там - да са от Българското черноморие. Петя не е писала за палми и кичозни хотели. Аз като бургазлизлийка ви съветвам - не бъркайте морето на Петя с лъскавите палми от снимките.

Употребява Дубарова само там, където я е копи-пейстнала с рождените й дати - "Петя Стойкова Дубарова (25.04.1962, Бургас - 04.12.1979, Бургас)". Иначе в собствените си писания нито един път не е "сбъркала" да я напише вярно... Кич, кич...

да ни върнете спомена за младата поетеса.
Съгласна съм с изказаното мнение за кичозността на снимките и тяхното неуместно ("назорлам")) съчетаване със стиховете. Съотношението между фотография и поезия, а и сгрешеното име също ме навеждат на мисълта,че П.Дубарова е само удобен повод да изръсите цялото количество лустросани снимки на Вашия познат(няма лоша реклама).
Не бих обърнала внимание на поста Ви, който е явно едно недоразумение, ако не ставаше дума за памет...Светла!

ne pi6ete komentari.......nqma koj da gi 4ete

"Поетесата естетизира природните стихии и вечните човешки ценности - морето, лятото, дъжда, младостта, любовта, поезията" - Нищо от тези неща не се вижда на снимките. Местенцата където отморяват богатите, колкото и да са красиви нямат нищо общо с тези ценности изброени по-горе.

Допуснала съм техническа грешка, която вече поправих, на всичките ви въпроси съм отговорила в коментар под №12, нямам ниви за копане, живея в София. Кичът е залял нашето черноморие, това наистина не е морето, което е обичала Петя, защото е живяла в друга епоха, сега просто това море го няма. Черно море е много замърсено, а по бреговата му ивица са наредени в повечето места кичозни грандомански хотели. Идете поне до гръцките курорти и вижте колко растителност има там, колко отдалечени са един от друг хотелите им и между тях има красиви градини с палми.Водата е кристално чиста, направо прозрачна, не съм ходила там, но съм видяла много снимки и са ми разказали мои приятели, които са ходили на почивка в гръцки курорти. В Кюрасао също около хотелите има големи площи с грижливо поддържана растителност, всичко се прави за почиващите да бъдат доволни, не е като при нас.Обещах вече, че ще направя и нов постинг с нашето море за нейни стихотворения за него, като ми остане свободно време.Бъдете търпеливи, в момента съм много ангажирана.

aj,vurvi si kopaj lozeto

Здравейте,

Пиша в този постинг, защото забелязвам трърде много драматизиране относно една личност, която едва малко от публикуващите със сигурност са познавали - това е единстваната причина за неправилната интерпретация на вътрешния свят на даден човек - нямам предвид само от страна на автора на темата, а също и от страна на повечето от пишещите в нея. Бия натам, че определения като "Морето на Петя" смятам за леко пресилени и то поради това, че би било прекалено трудно, ако не и невъзможно да разберем напълно една душевна същност (във всичките й измерения), пък каму ли без реален контакт с човека. За да се уверите, че не взимам конкретна страна, ще кажа, че пишещите в темата имат право относно жаланието за автентичност на снимковия материал. Въпреки това съмнения относно намеренията на автора (kasnaprolet9999) са леко неоснователни, защото никой не бива да бъде съден заради убежденията си. Помислете над следното - творците винаги са били неразбирани - малко или много. Както и съществува вечен спор между анализатори относно значението на използваните изразни средства в произведенията.

Познавам творчеството на Петя Дубарова отдавна, аз съм само с 10 г. по-голяма от нея и сме израсли по едно и също време.Интересувам се от поезия, може да видите в предишни мои постинги имам публикувани мои стихотворения. Нормално е да почета паметта на такава добра поетеса в моя блог, не виждам нищо лошо в това. Колкото до снимките на моя съученик мога да кажа, че той няма нужда от реклама. Не съм "изсипала" всич ките му снимки тук, в сайта му има 13 албума от
остров Кюрасао със средно 200 бройки във всеки от тях, та всеки ден да публикувам негови снимки
няма да мога да покажа всичките му сигурно цяла година.Направих подборка от тези албуми и ги поставих в моя постинг за да съчетая красивите природа и море с красивата поезия за него.
Моят съученик е направил сайта си най-вече за близки приятели и познати и съм взела специалното разрешение от време на време да ви показвам по нещо и на вас, блогерите в бг.
Съжалявам, ако не сте разбрали моите добри намерения,казват, че пътя на добрите намерения минава през ада и вече се убедих в това, но не го приемам трагично.

6tom sama si kazva6 4e 6te go prerabotva6 za6to si v "preporu4ani"?!!!!!kakvo to4no ni preporu4vat?!!!!:))))

Нещо не си разбрал, не съм казала че ще го преработвам, а че ще направя нов постинг за нея със снимки от Бургас и българското Черноморие и с други нейни стихове от същата стихосбирка. Аз не определям дали да бъда в избрани, това знаеш че друг го решава.
Вече направих обещания от мен постинг и можете да го видите. Надявам се този път да няма недоволни.

Не ти се меся за снимките, въпреки че аз не бих ги използвал. Благодаря за направената поправка!

Приемам доброто намерение, снимките са хубави, но съчетани с поезията на Петя стоят нелепо и сладникаво. Като пола на цветчета с блузка на карета. Въпрос на вкус.

Макар и малко късно, но се съгласих с това, не само твое мнение. Направих продължение на този постинг и се откорегирах, може да го видиш, има хубави отзиви за него. Има доста хора освен мен, които харесват и този, за това реших да го запазя.

Да помълчим за Петя....