Навярно навремето сте чели в букварчето си част от това стихотворение, написано от Стоян Дринов. Винаги ми е изглеждало някак незавършено и много тъжно, затова преди година реших да корегирам това и сътворих едно продължение към него - последните пет стихчета, оцветени в лилаво. Надявам се той да не ми се разсърди. Сега вече звучението му е оптимистично, мисля си, че много ситуации в живота с малко усилие от наша страна можем да променим към по-добро.

 

 

Минзухарко братко,

имаш ли си татко
тебе да обича?
Как се той нарича?

Имах...ех, почина,

скоро, таз година,

Сечко се зовеше,

много лошав беше.

 

Минзухарко братко,

имаш ли си майка,

 

за теб да се вайка?

Мащеха ми майка,

тя за мен не вайка,

Марта се нарича

и не ме обича.

 

Минзухарко братко,

като нямаш татко,

като нямаш майка,

за теб да се вайка,

имаш ли сестриче,

тебе да обича?

 

Бялото кокиче,

мене е сестриче,
с него ние двама
сме без татко, мама.

Две деца сиротни,
още безимотни,

с него си дружиме,

с него се тешиме. 

Минзухарко мили,
като нямаш татко,

имаш ли си братче,

на рамо да ти плаче?

Нарцис се нарича
сам себе си обича.

 

 

 

Минзухарко братко,
като нямаш татко,
като нямаш майка,

имаш ли другари

в горските дъбрави?

 

Кукуряци и зюмбюли

са приятели добри

в радост, болка и беди,

а пък мои верни дружки

са грижливи теменужки.

Весело си ний  живеем

и до тъмно във гората пеем.

 

 

 

Минзухарко братко,
като нямаш татко,
като нямаш майка,

имаш ли любима

в твоята градина?

 

Жълтата иглика,

мене е прилика,

с ласки ме дарява,

цял ме разтопява,

нежно ме обича,

сал на мен се врича.

 

 

Забелязала съм, че хората много приличат на цветята, някои са екстраверти и разпръскват около себе си любов и топлина, като уханието на цветята, те са душата на всяка компания.
Други са интровертни, живеят самотно и нямат много приятели, често изглеждат красиви като нарцисите, но нямат ухание, сякаш го пазят само за себе си. 



Моето послание към вас е да имате около себе си повече кокичета, минзухари, кукуряци, теменужки, лалета, зюмбюли и иглики и по-малко нарциси. 

 

Все пак, ако срещнете нарциси не ги отбягвайте, те също имат нужда от любов, а вас ви очакват вълнуващи преживявания с тях. Ако имате търпение ще се учудите колко силно могат да обичат, стига да открият във вас второ си аз. Не се ли получи, не си го слагайте на сърце, махнете с ръка и отминете, това не се удава на всеки, пък и няма пълна повтаряемост на индивидите в природата. И не завиждайте  на успелите да се домогнат до любовта им, защото тяхното щастие ще бъде твърде кратко, те не ще могат цял живот да играят ролята на второто им аз. Ако сте от тези щастливци, пригответе си парашута за бързо приземяване, когато нарциса излезе от своето заблуждение. 

 

Хората, които срещаме по пътя си трябва само да ги изучаваме и да не се опитваме да ги променяме, можем да постъпваме с тях както с цветята - да отглеждаме в градините си само тези, които ни допадат и харесват, да ги поливаме, торим и присаждаме, но без да ги променяме по същество. За разлика от цветята, хората могат да се променят, но това решение трябва да вземат самостоятелно, без принуда, за да има резултат. 

 

Както всяко цвете е красиво, така и във всеки човек има по нещо хубаво, което трябва да се развива и ролята на истинските приятели е да бъдат нещо като индикатори и катализатори на този процес.

 

 

 

Очаквайте пролетта и бъдете успешни при контактите си. 



И да не забравите да свалите мартеничките като видите щъркел!

 

продължение на това прелестно стихотворение, с което сме отраснали.
Обожавам пролетта

направих корекция, погледни го отново.

С нетърпение чакам пролетта, като дете!

Благодаря, и аз я чакам с нетърпение, но днес Баба Марта направо ми разказа играта.

Пак цветни цветя, благодаря!

celiq ti blog e edna feereriq ot qrki kartinki i interesni komentar4eta... brawo!
obe6tawam da go nawestqwam 4esto!

Много обичам цветните цветя.

добре дошъл в блога ми, клипчето също е част от ферията.

шарено и топло!

поздравления и пролетно да ни е!

Благодаря. Нека да е пролет и да ни е слънчево на душите!

Продължението на стихотворението особено ми допадна. Прекрасните цветя и страхотния клип ми създадоха невероятно пролетно настроение. Мъдри думи си написала за партньорството и любовта. Много изобилие на всичко има в този блог.
Благодаря ти!

тези неща и най-вече явлението нацисизъм ние с теб сме ги обсъждали и по-рано, когато влизах в блога като анонимна, спомняш ли си? Обясняваше ми, че при такива хора егото е по-силно изявено и това се явява голяма пречка в общуването им с останалите хора.

Благодаря за всичко, което намерих в него.
Сьпругата на cecobob.

Радвам се, че ти харесва тук, не разбрах къде си намерил своята половинка и коя е тя, ама щом казваш ще го приемем на доверие.

Не си права, че нарцисите нямат аромат. При мен растат много висдове (сами се отглеждат). Има едни бели, които ухаят като лилии, а някои бледожълти имат особен горчив мирис. Но вече прецъфтяха. Сега цъфтят невени и лалета :))))) И глухарчета.

Вероятно ми е атрофирана лигавицата на носа от много нарциси покрай мен и не усещам вече мириса им :)))))

Много хубаво продължение си направила на позанатото ни стихотворение. А нещата, които казваш за цветята и хората са изцяло верни. Всеки човек може да се оприличи с някакво цвете. Снимките които си направила на цветята са невероятно добри. Все едно още малко наиситина ще усетя аромата им :) Поздравления

Радвам се, че ти харесва продължението, не всички снимки са мои, някои са ми пратени от приятели, а други са взети от сайта който е сложен на първо място в моя блогрол.