Европа, млада и непохитена,
четеше своя рицарски роман,
когато, във зора незазорена,
загина рицарят Иван-Шишман.
Европа плачеше за Жулиета,
Европа се прехласваше по Бах...
А, с вълчи вой, в тракийските полета,
вървяха глутниците на Аллах.
Когато обкръжена от слугини,
тя плуваше в охолство и разкош,
във Солун, на пазара за робини,
гяурките вървяха - пет за грош.
Когато тя строеше катедрали,
и замъци...
във зимния Балкан,
скърбяха тънки липови кавали
и плачеха за Алтанлъ Стоян.
Въздигаха се кървави калета,
градени със отрязани глави.
И, всъщност, си остана непревзета
страната на хайдушките орли.
А беше колкото калпак голяма,
широка колкото следа от лъв,
но се превърна в страшна вълча яма,
покрита с кости и залята с кръв.
Със кремъклийка пушка, с проста сопа,
със камък и стрели от бучиниш,
дедите ни завардиха Европа.
И турците не стигнаха Париж!

 Ивайло Балабанов

 

ЧЕСТИТ НАЦИОНАЛЕН ПРАЗНИК!!!!!!!!

ОБИЧАЙТЕ РОДИНАТА СИ, КЪДЕТО И ДА СТЕ!

 

 

 

 

 

 

 

Страхотни неща правиш. Поздрави !

с това сериозно стихотворение на Ивайло и с тези неповторими пейзажи! Благословена е България, но участта й е нелека.

Благодаря за хубавите отзиви, повечето от снимките са около Ловеч. Красива е България и трябва да се гордеем с нейното минало и да градим с разум настоящето.

Право в сърцето ме улучва.
Не че не съм чела по-хубави стихове;
не че не съм виждала по-хубави снимки;
не съм националист или патриот.
Просто обичам България.

радвам се, че ме посети.

Поздрави!!!