Земя целуната от Бога

Има приказно селце,

скрито в пазвите на планините

и Макоцево се то зове,

там говорят със звездите.

 

Често търся из полето,

билки расли под небето,

скрили в корен и цветец,

срещу болести живец.

 

 

Ще дарявам от сърце,

и със весело лице,

билките от мен открити,

все целебни, лековити.

 

Село Макоцево се намира на 42 км. източно от София. То е гара на подбалканската линия София - Бургас. Разположено е в източната част на  малко котловидно поле, което се загражда на северозапад от Ст.планина(склонове на Мургаш), на юг от ниски баири, издънки на Средна гора, на север и североизток от верига гористи хълмове, които се отклоняват от Мургаш и достигат до Гълъбец, като разделят Саранско поле от Камарско поле. В същата котловина, в която се намира с. Макоцево, са разположени и селата Чаканчево - в южната част, Саранци - в северозападната и Осоица - в най-западната, в самите поли на Мургаш.

Макоцево е едно от най-старите български села. Неговото землище е било обитавано от най-дълбока древност, намерени са следи от живот от времето на латенската епоха (започва 500г. преди н.е. и продължава до настаняването на римляните на Балканския полуостров), както и от културата и бита на траките, които имат голямо значение за историята на нашите земи. Селото е създадено в началото на 15 век. За името на селото се носи следното предание. Първите заселници, основали на селото, били двама души, които дошли от Тракия поради преследване от турци. Те се заселили в прикрито място в Опор, като се занимавали с лов на дивеч и горене на дървени въглища, които разменяли в полските села срещу зърнени храни и така се препитавали. От тези двама българи произхождат родовете Величковци и Ортовци. Единият от двамата основатели се казвал Коце или Коцо и бил малък на ръст. Когато дошли други пришълци и селището се увеличило, то се преместило на сегашното си място и било наречено на името на този малък Коце и от там Малкоцево, а по-късно чрез съкращение се получило Макоцево, което е запазено до сега. Поради своето местоположение селото е било защитено от посегателството на турските поробители и е запазило през вековното си съществуване чисто българския си характер. Осем души от селото са взели участие през Априлското въстание. Както преди освобождението на България от турско робство, така и след него населението на с.Макоцево е било чисто българско и в него не е имало нито една турска къща, за разлика от селата в околията. От север, изток и юг с.Макоцево е заобиколено с възвишения с меки и заоблени форми, обрасли с широколистни гори - дъб, бук, габър, ясен, и др. В гънките на тези възвишения, сред гората, има множество валози, поляни и ливади, изпъстрени пролетно време с красиви и дъхави полски цветя. Тези места предлагат на туристите и летуващите своята девствена прелест, своя кристално-чист въздух, тишина и прохлада за приятна почивка и наслада.

Написаното до тук е по материали, поместени от проф.Стоян Стоянов в книгата му “Макоцево, история и фолклор”

Отсреща се вижда планината Опор-предпланина на Средна гора през лятото

тук също



Изглед към Ст.Планина през пролетта


също-снимано е от пътя към гарата


в близост до р.Макоцевска през пролетта

връх.Опор (1093м.) -най-високият връх в околността и в предпланината на Западна Средна гора - Опор. Оттам се открива много величествена гледка към всички посоки. Обърнеш ли се на Запад, пред теб серазстила като на длан китното Саранско поле, в което са разположени живописно със своите землища селата Макоцево, Саранци и Осоица. По нататък се е ширнало равното софийско поле, където далече в него се вижда синия силует на Витоша. Погледнеш ли пък на юг, взорът ти опира изведнъж в снежната омара на Рила, която оттук изглежда недопустимо величествена, горда и красива. На изток се вълнува едно море от върхове и гънки на Средна гора, а на север и североизток се изправя се изправя като стена Стара планина със своите южни и стръмни склонове и с величествените си върхове Звездец, Баба, Свищи плаз, Паскал и Вежен.

 

В далечината се вижда с.Чаканчево, гледката е от хълм над с.Макоцево в края на лятото.




р.Макоцевска през пролетта




Тук и надолу всичко е снимано през есента.Вилната зона е в далечината



къщи в селото



също




 
вилната зона в далечина




също



шипките са узрели и готови за беритба






Тук се вижда Ст.планина над селото.



също


ново строителство в края на селото


 края на селото

това е нашият орех, обран от грижливите съседи.

 
напразно се опитвам да открия някое забравено орехче  в шумата.

Това е билката слез, използва се за зарастване на кости и язви, действа отхрачващо при бронхити, баба Ванга препоръчва плодчетата на билката при анемии и тумори.
Снимките са правени от мен и  моят съпруг .
 

Направила съм цяла блогвълна за с.Макоцево с постинги, в които има много снимки от там, вижте ТУК

Като гледам снимките, все едно си ги правила на моята вила. :-) И аз си имам една такава къщичка в планината, където лятото отивам да презаредя батериите. Красиво е и толкова спокойно. Дори мобилния ми телефон не работ там, защото няма покритие!!! Най-доброто място за почивка, ако искаш просто да се скриеш от всичко и всички, това е идеалното място.
Желая ти усмихнат ден!

Моето семейство има вила в това село, тук често ходя,зареждам се положително и успявам да релаксирам сред билките.Там покритието не е много добро и често имам проблеми с мобилния.Нося го със себе си, ако ме ухапе някоя змия да викам за помощ, но до сега не се е случвало, те минават покрай мен и не ме закачат, както и останалите животни, там се разхождат доста глигани.

както в стиховете, така и в снимките. Родно ми стана, нашенска атмосфера...тишина...ммммммммммм
Благодаря ти, мила!

Когато си дойдеш в България ще те заведа там

Нещо за теб

http://www.youtube.com/watch?v=PoPYMZqGHhI&feature=related

Благодаря ти! Беше удоволствие за мен :)

Чудно селце, чудесна природа, въздух, рекичка....красота, красота! Половината ми войнишка служба мина по тия места преди почти 22 години. Ееех.., само хубави спомени ми останаха от там.

Знам го там войнишки лагер, сега там няма никой, слагат по някой друг пазач. Там има страхотни липи, а в чешмите тече ледено студена вода. Имаше един човек, който често ходеше с мен за билки, беше там пазач дълго време и се сменяха с един човек от селото, много е красива там цялата околност. Преди три години почина, беше добър приятел на цялото ми семейство и сега много ни липсва.

ИСКАМ РАЗРЕШЕНИЕ ДА КАЧА ПОСТИНГА КЪМ ПРОЕКТА

"НА БЪЛГАРИЯ С ЛЮБОВ - ПЛАНИНИ"
С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ

Джули, аз ксъм ти дала генерално разрешително за всичко в моя блог, няма нужда да питаш, това нов проект ли е.

selceto e prikazno ama niama bade6te niama rabota i kakvo izliza samo babi4ki i dedovci ima a mladi xora imali ima no malko

Така е, но има светлина в тунела, близо до нашата вила живее ладо семейство с малко детенце. Младите хора там работят в София, Елин Пелин, Горна Малина и др. Като оправят железопътния транспорт там ще стане чудесно място за живеене, на запад хората живеят на места, отдалечени от големите градове.

xubavo selce samo da ima6e ravbota na blizo az jiveq tam celogodi6no tuk pi6at razniprikari koito si nqmat i ponqtie ot makocevo na vas v sofiq vi e lesno koito iska da mi pi6e skype mi e vw1900td

Това селце Макоцево стана доста известно в нета и то благодарение на теб. :-)
Вече знаем какви билки има наоколо и май ми се приисква да го посетим някога.
Благодаря ти ! :-)

Това е един от първите ми постинги и много си го обичам. Ако решите може да се разберем през лятото да ми дойдете на гости. Предвиждаме тази година да правим ремонт там като запролети, условията сега в къщата не са много добри. Ще ви покажа нагледно много билки, най-много са към края на м.юни и тогава е най-красиво.

Един постинг,от който блика любов! За да огледаш местността още по-хубаво Ти пожелавам преход от с. Стъргел,който да Те изведе на рида Гълъбец.От него виждаш водосборните зони на р.Тополница и Лесновска,но и Макоцево.
Поздрави,
Коста

Благодаря, като стана бодра пенсионерка ще доприпкам и до там:)))