Блогът на prolet :: Амарант - "златното зърно на Бога, "хляб на инките", "пшеница на ацтеките" и "растението на дявола"

Категории

Новини
Забавление
Лайфстайл
Бизнес
Хоби
Технологии
Музика
Спорт
Видео
Изкуство
Лични дневници
Политика
Тя и той
Регионални
Туризъм
Други
Поезия
История
Рецепти

Блогрол

Blog.bg

Регистрирай си безплатно блог в Blog.bg

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

08.05.2014 18:11 - Амарант - "златното зърно на Бога, "хляб на инките", "пшеница на ацтеките" и "растението на дявола"

Автор: kasnaprolet9999 Категория: Хоби

Прочетен: 25545 Коментари: 24 Гласове:

Последна промяна: 13.10.2014 18:44

Наскоро ми се случи нещо много интересно. Вървях си кротко по улицата, когато едно услужливо момче ми напъха в ръката шести брой на вестник "Животът днес". Погледнах го разсеяно и го сложих в чантата си, където доста време си престоя. Няколко дена след това ми се наложи да чакам пред един кабинет и от скука взех че го извадих от чантата си и го разлистих. Изведнъж пред погледа ми се появи нещо твърде познато. Гледам снимка на едно цвете, дето миналото лято си отглеждах в дворчето, без да знам как се казва и за какво служи. Преди две години като летувахме в Поморие си бях харесала такова цвете от двора на хазайката и си взех семенца от него. Засадих ги в сандъче миналата година през април и когато стъблата станаха около една педя ги разсадих в дворчето в София.

Ето го как изглежда вече порастнало:

Та за това цвете се мъдреше надпис във вестника -"Амарантът-културата на 21 век". Започнах да чета за негор статията бе написана от доц. д-р Димитър Попов, и забравих къде съм, направо ми падна сърце на място и разбрах колко много съм забогатяла без да знам:)))

Това наименование на Амаранта (Amaranth) му е дадено не случайно от FAO (Организация по прехраната и земеделието) към ООН. Амарантът е чудесен хранителен продукт и билка, листата, покълналите семена и маслото от семената му имат противоракови и други чудодейни лечебни свойства, избавящи ни от най-сериозните здравни проблеми. Като се прибрах в къщи отворих нета и събрах още много интересна информация за това растение, за което ще ви разкажа днес.

Историята на амаранта (Amaranth) е интересна и трагична. Неговият образ е символ на безсмъртието в родината му Америка, където в продължение на осем века до завоюването й от европейците, индианците го наричат "златното зърно на Бога, "пшеница ацтеките", "хляб на инките" и съвсем основателно вярват, че притежава свръхестествена сила, в което ще се убедите, ако прочетете дългият ми постинг. Амарантът е в основата на тяхната зеленчукова диета, заедно с царевицата и боба и във всичките си хранителни и лечебни свойства заслужено превъзхожда всички познати хранителни растения. Въпреки това, някои свещени индиански ритуали с фигури на хора, направени от амарантово брашно, мед и човешка жертвена кръв,стават причина на забраната за отглеждането на "мистичното зърно на ацтеките. Забраната идва от испанските конквистадори и била подкрепена от Католическата църква. "Растението на дявола", както испанците го наричат, в продължение на няколко века е забранено под страх от смърт в Европа и забравено в Америка. Huautla (друго от имената му) е било унищожено навсякъде и само индианци, живеещи в отдалечените планински райони на Централна Америка са го запазили и продължили да го отглеждат. Представяте ли си какво щеше да ми се случи, ако живеех в тези времена и намерят амаранта в двора ми. Щях да бъда обявена за вещица и да ме изгорят на кладата:)))

В момент, когато амарант е анатемосан, кралицата на Швеция Кристина Августа основала през 1653 г. ордена на кавалерите Amaranth , който просъществувал три години, до въвежданетото на християнството в Швеция. Символ на Ордена станал венец от амарант и две сплетени и обърнати букви "A". Членове на Ордена обядвали заедно всяка неделя с кралицата, вкусвайки различни блюда от това растение: каши, студени супи, лечебни калорични напитки и пр. Може би създаването на Ордена се дължи не само на любовните срещи на кралицата на мелницата, където шведите мелили амарант, но и с познатите му свойства "запалване на огъня на любовта" и поверието на индианците, че използването в храната на "златното зърно на Бог "помага да станем богоподобни свръхчовеци. И този епизод в историята на "мистичното зърно на ацтеките" в продължение на много години е бил само проблясък в тъмнината на забравата на това чудо-растение. Тази алтернатива много ми хареса, мъка ми стана като разбрах, как съм пропуснала цяла година да стана свръхчовек, ама вече съм взела мерки и тази година ще наваксвам:)))

Произходът на едно от наименованията му (амарант) е от Древна Гърция, което означава „неугасващото, неувяхващото цвете". Според техните твърдения то помага срещу любовни мъки. Това ако е вярно, много красиви любовни стихове няма да бъдат написани и ще намалеят рязко постингите в блога:))) Според латинската и гръцката митология Амарантът помага и срещу физически рани, душевни терзания, болка и всякави други човешки мъки, и никога не увяхва, защото е магическо (тук вече се предавам напълно, това си е точно моята част). В повечето митове цветето е тъмночервено, с големи красиви цветове, открива се много, много рядко и то само на лунна светлина. Само човек с много чиста душа и сърце може да намери амарант, защото той е свещен. Ето тук е момента да се възгордея, че съм го открила, но няма да го направя по много причини, но най-вече защото скромността краси човека:)))

Второто си раждане този ценен продукт преживявя в XX век, когато в САЩ започват сериозни изследвания. Сега стотици изследователски институции по целия свят са ангажирани с възраждането на тази древна култура. Проучването и внедряването на амаранта в селското стопанство в тридесетте години на XX век започва и от известния руски учен академик Николай Иванович Вавилов. След смъртта му, всички изследователски работи били спрени и почти забравени. Много по-късно продължил това дело професор от Санкт Петербургския университет Исхан Магомедович Магомедов. Той е един от първите местни изследователи занимаващ се с отглеждането на амарант.

В руските сайтове пише, че има повече от 900 вида от това растение, които са разделени на овощни, зърнени, фуражни и декоративни форми, въпреки че няма ясно разграничение между тях. Много видове амарант притежават свойства на две или всичките четири форми и те са универсални в употребата им.
В българските сайтове се твърди, че са 70 вида, но няма да правим проблем от това, аз съм на принципа колкото повече, толкова повече, важното е да има изобилие:)))

В зависимост от сорта съдържанието на суров протеин в семената е между 12,5% и 17,5%. Протеинът на амаранта е уникален и с високо качество, съдържа лизин, най- ценната и незаменима аминокиселина за човешкото тяло, която е 6-9 % от протеина, значително по-висока в сравнение с протеина от царевица, пшеница и ориз. Известно е, че лизинът се характеризира с противовирусно действие, особено по отношение на вирусите на херписа, както и тези, предизвикващи остри респираторни заболявания.

В Япония хранителната стойност на свежия амарант се сравнява с месото от калмари. Създадена е точкова система, по която се определя качеството на протеина (съотношението на аминокиселините), в която на идеалния белтък (близък до яйчния) се присъждат 100 единици. По тази система амарантът (в зависимост от вида и сорта) получава от 67 до 87 точки, пшеницата при средно 14% протеин има 47 точки; соята 37% - 68-89 точки; ориза 7% - 69 точки; царевицата 9% - 35 точки.

Амарантът е едногодишно растение от семейство амарантови (щирови). Това растение е роднина на срещащите се у нас различини видове щир, които растат най-вече като плевели. От тук нататък снимките са от нета, за да направите сравнение с моя, пък и да видите различни видове. Този амарант на горната снимка например е със зелени листа.

Различните видове щир (горе на снимката), срещани у нас, спадат към това семейство и се наричат с общото име Amaranthus.
Често тези растения растат като плевели по дворовете и затова са пренебрегвани от земеделците по нашите земи, а някои от тях само хранят с него свинете си. Има и по-дребни видове от показания като обикновения щир (Amaranthus Retroflexus L.). В руските сайтове се твърди, че те са носители на същите свойства, за които ще прочетете по-нататък, но в по-малка степен.

Амарантът може да достигне до 2, дори 3 метра височина. Според сорта цветът на листата и съцветията му може да варира от лилаво, през червено, та чак до златисто. Стеблата на овощните сортове може да достигне височина и повече от 3 метра. По цялата им дължина са покрити със зелени сочни листа (до 200 броя на растение) в многобройни клонове - пасажи. Върхът завършва с със сложно колосовидно съцветие (прави или увиснали метлички). Фуражните или овощните сортове имат дълъг вегетационен период при условия на нечерноземна почва и целия сезон само повишават зелената си маса и почти не цъфтят. Семена на Амаранта са малки (около 1,4 мм) лъскави, имат черен, розов, жълт или зеленикав цвят. Това растение е сухоустойчиво, топло и светлобиво, самоопрашващо и учудващо устойчиво на заболявания.

Открих, че моят тъмно-червен амарант е сорт Алегрия, при който растенията са червени, розови или оранжеви и не е от най-високите сортове, което напълно ме устройва, стеблата им достигнаха 1-1,5 м и нямах нужда от стълба.

Корените, стъблата, листата, цветовете и семената, в една или друга степен, са източник на масло, нишесте, витамини, пектин, каротин, белтъчини, минерали, минерални соли и захари. Най-ценни са семената, които съдържат витамините С, В1, В2, В3, В5, В6, В9, както и внушителен набор от минерали, между които калий, калций, магнезий, желязо(съдържанието му е десет пъти по-високо от това на ориза), мед, цинк, манган, селен, фосфор и др. За разлика от добре познатите ни зърнени култури (като пшеницата например) семената на амаранта не съдържат глутен и това го прави подходящо за хора, страдащи от глутенова ентеропатия. Семената най-вече се явяват като източник на чудотворно по своите свойства масло, по-ценно от това на облепихата.

Хората, които са запознати с хранителните качества на амаранта го определят не като зърнена култура, а по-скоро го причисляват към билките. Лечението с амарант и препарати на базата на него напоследък се възражда и развива. Обосновано се твърди, че маслото на амаранта, което съставлява 6-до 8% от масата на семената е най-полезното от всички познати растителни масла. Около три четвърти от висшите мастни киселини в неговия състав са полиненаситени, половината от които съставлава незаменимата линолова киселина. Тя принадвлежи към класа омега 6 и има изключително значение за функциониране на клетъчните мембрани. Маслото от амарант съдържа още фитостероли и витамин Е под особено активната токотриенолна форма, докато в останалите масла преобладава по-пасивната токоферолна форма.
Доказано е, че антиоксидантните свойства на токотриенолна форма са 40-50 пъти по-високи от тези на токоферолна форма, поради което има мощно антиканцерогенно действие От друга страна фитостеролите спомагат за извеждането на холестерола от организма и намаляване на съдържанието му в кръвния поток. По този начин амарантовото масло подобрява еластичността на кръвоносните съдове и понижава риска от образуването а тромби.

Това обаче съвсем не е всичко, черешката на тортата съм оставила за накрая:)))
Амаранта е уникален по своите лечебни свойства най-вече поради високото съдържание на сквален в неговото масло (8%). Това вещество е най-мощният антиоксидант от всички известни до този момент. Доскоро основният източник на сквален за противоракови лекарства е било маслото от черен дроб на особен вид дълбоководна акула, в което сквалена е само 2%. В зехтина например съдържанието на сквален е 10 пъти по-малко. Установено е, че сквалентът представлява силно ненаситен въглеводород, изпитващ силен глад за водород. Попадайки в човешкия организъм, той се свързва с водорода на водната молекула и засищайки глада си освобождава живителен кислород, който насища човешките клетки и ги подмладява. Доказано е също, че сквалентът има изявено бактерицидно и антивирусно действие и особено благоприятства лечението на заболявания, свързани с понижен имунитет-алергия, астма, артрит и псороазис(болеста се счита за нелечима).

Спектърът на действие се простира до лечение още на: възпаление на пикочно-половата система, хронична стомашна язва, гастроентерит, диария и др. стомашни заболявания, диабет, изгаряния, затлъстяване, атеросклероза, анемия, недостиг на витамини,ангина, хипертония, кръвоизливи, обилна менструация, отоци, навяхвания, благодарение на своето астрингентно, потогонно и диуретично действие. В допълнение, това чудо-растение дава мощен регенериращ и подмладяващ ефект, укрепва имунната система, помага при лечение на лъчева болест и за прочистването на организма от тежки метали, токсични вещества, радионуклиди. Той способства за повишаването на нивото на хемоглобина и значително увеличава броя на еритроцитите в кръвта. С други думи има кръвотворно действие.

Под формата на настойки и отвари него го използват като кръвоспиращо средство, при заболяване на черния дроб и сърцето, за лечение на тумори, стомашно-чревни инфекции и разстройства. Твърди се, че отвара от семената му може да излекува нощно напикаване при деца за една седмица. Като цяло, може да се каже, че маслото, сока, тинктурата, отварата и свежия амарант оказват мощно оздравително и дългосрочно профилактично въздействие върху цялото тяло.
В народната медицина, амарантовото масло се използва все по-често при: екзема, гъбични заболявания на кожата, акне, херпес, белези и изгаряния.

Амарантът в народната медицина се използва в следните лекарствени форми, които могат се приготвят в домашни условия:

Отвара: 2 супени лъжици нарязани сушени листа, цветове или корени се заливат с две чаши вряща вода, врят на слаб огън в продължение на 15 минути. След охлаждане се прецеждат и се приема вътрешно по половин чаша от отварата, половин час преди хранене.

Студена настойка: сухи листа или цветове се заливат със студена вода в съотношение 1:10 в продължение на 15-20 минути, след което се прецеждат и се приема вътрешно по половин чаша от настойката, половин час преди хранене при стомашно - чревни заболявания и разстройства;

Настойка на листа: 20 г пресни листа ситно нарязани се заливат с 200 мл вряща вода и се слагат в кипяща водна баня в продължение на 30 минути. След охлаждане се прецеждат и се приема вътрешно 2-3 пъти на ден на 1/3 чаша преди ядене;

Настойка за вана: 300-400 грама листа или цветове се заливат с 2 литра вряла вода и се вари в плътно затворен съд на слаб огън за 15 минути. След охлаждане се прецеждат и отварата се смесва с вода във ваната, в която се престоява 20-30 минути;

Пресен сок от листа амарант при разреждане с вода 1:5 се използва за гаргара на възпалено гърло, ангина и възпаление на лигавиците.

Масло от Амарант

Това масло, или по-скоро екстракт от масло лесно може да се приготви в домашни условия. По своите свойства този екстракт няма да се различава много от маслотото, произведено в промишлени условия. В допълнение, то ще струва много пъти по-евтино и ще се елиминира риска от използване на фалшифициран продукт. Добив на масло може да се изготви по два различни начина:

Състав: семена и зехтин в съотношение 1:2 по обем. Технологии: семена леко се запичат( докато придобият особен мирис) в огнеупорни стъклена купа, стриват се в стъклен или дървен хаван и чукало (за да се избегне контакт с метал). Смесва се в стъклен съд със зехтин и се държи на тъмно и хладно място един месец. Отвреме на време се разклаща съдържанието, след кооето се прецежда и съхранява в хладилник.

Втория начин е с непечени семена: внимателно семената се стриват в хаван и се смесват със зехтин в съотношение 1:1 по обем в стъклен съд и така накиснати се държат в тъмно и хладно място 1,5 месеца, като се разклаща от време на време. След изтичането на този срок, екстрактът се прецежда и съхранява в хладилник.

За да се избегне окисляването на екстракта и по този начин загубата на терапевтичните свойства, той трябва винаги да се държи на тъмно място, плътно затворен за премахване на продължителен контакт с въздуха. Срок на годност на екстракта - не повече от една година.
Приема се за лечение така приготвения екстракт от половин чаена лъжичка в продължение на 15-20 минути преди закуска и вечеря.

От горепосоченото става ясно, че са многобройни ползите от амаранта за човешкия организъм и е наложително включването му в рационалното здравословно хранене, като профилактика срещу заболявания. За това, както и за други приложения на амаранта, ще ви разкажа в следващ постинг.

Основната ми иформация е от тук:
www.perunica.ru/rastenia/5506-amarant-zolotoe-zerno-boga.html

и от тук:
jivotatdnes.bg/archive/pdf/JZ-2014_JD87.pdf

Следва продължение:
kasnaprolet9999.blog.bg/hobi/2014/05/18/drugi-prilojeniia-na-amaranta.1266088

Нагоре

Тагове: здраве, билки, билкосъбиране,

Гласувай:

Подобни постинги

Време е за бъз и амброзия:)))
Енергийните свойства на билката жълт ка...
Други приложения на амаранта.

Прочелите постинга прочетоха и:

Суоменлина
Изкуствено създадени войни или как се пр...
Стани беден

Следващ постинг

Предишен постинг

Други приложения на амаранта.

Гергьовден и извънземните в с. Макоцево:))

Коментари

1. erato7 - Много полезна информация, Неви! ...
08.05.2014 18:23

Много полезна информация, Неви! Благодаря за нея!
Това растение съм го виждала, но нищо не знаех за него. Сега, благодарение на теб, знам доста!