Пролетно жълтурче (Ranunculus ficaria, Vicaria verna )



Рано на пролет, още през месец март в нашето дворче се появяват златистожълтите цветове, дали името на растението. Цветовете наподобяват единични звездички с множество тичинки. Те се отварят с изгрева на слънцето, а привечер или при облачно и дъждовно време през деня, отново се затварят. Всяка пролет от добавните корени на пролетното жълтурче израстват новите стъбла на растението и се получава нещо като цветно килимче, което от година на година все повече нараства. Листата на пролетното жълтурче са месести, тъмнозелени и силно лъскави отгоре. По форма те са бъбрековидни и наподобяват малки копитца.



Въпреки примамливата му зеленина пред пролетното жълтурче няма да видите да се спре нито едно тревопасно животно. Всички го отминават с безразличие, защото и стъблата, и листата му, особено през време на цъфтежа, са силно отровни. Не са отровни единствено грудковидно изменените му корени (понякога подобни "грудчици" се развиват и в пазвите на стъбловите му листа). Те са богати не само на скорбяла, но и на витамин С и могат да се използват за храна от хората.



Пролетното жълтурче е извънредно широко разпространено във всички краища на страната — от низините до към 1600 м надм.в. в планините. Среща се по оголените места из широколистните гори и храсталаци, из върбалаците и елшаците в долините на реките, по влажните ливади и поляни. Видът е разпространен в Европа, Югозападна Азия, Кавказ и Сибир.

В народната медицина се използва само външно за обезболяване на болни стави при ревматизъм, артрит и подагра под формата на лапи от запарената листна част върху болните участъци.

Пролетното жълтурче съжителства с много други цветя в нашето дворче, ето някои от тях:


















Желая ви хубаво пролетно настроение.

Снимките ги направих наскоро с моя телефон.

добре се ориентират в природата, но ние хората май сме малко като с капаци и толкова малко я познаваме. Не знаех дори и името, а камо ли, че е отровно :). А съм го снимала доста пъти това цветенце или поне аз си мислех, че е такова. Човек научава интересни неща при теб Невенче!

пролутно свежо и поучително... слънчев поздрав,
Вени... за теб..

Е, човек се учи до като е жив, стига да има желание. Да не си мислиш, че съм го знаела това растение, до като не го открих в двора си и се разтършувах в нета да го видя какво е преди две години. За малко да го объркам с гергьовчето, ама нали съм си умница бързо се ориентирах:)))

В изборна пролет не е лесно да си актуален и поучителен, ама не знам защо напоследък изборите ги правят все в късна пролет. Какво са се лепнали за моето време тези политици не знам, преди 4 г. едвам си набрах мащерката от тях, срам нямат:)))

Не знаех, че е отровно:) Толкова е красиво и нежно:)

Днес едва се удържах да не го снимам отново. Цветчетата му бяха двойно повече и тази сутрин се усмихваха на слънцето със всичка сила.