Гледичия (Gleditsia triacantha L.)



Гледичията е дърво с произход Северна Америка, достигащо височина до 20, а понякога до 45 м, с дълги до 10 см прости или разклонени, остри, червенокафяви шипове. Кората му е сивокафява, плитко напукана, има перести или двойно перести листа. В пазвите им са разположени гроздовидни съцветия, образувани от жълтозелени цветове. Венчето е почти правилно, от 3 до 5 неравни листчета.  Плодът е сърповидно извит или надлъжно усукан боб, 30-45 см дълъг и 3-4 см широк, кафяво-червеникав, лъскав, многосеменен, с около 30 семена в една шушулка  Най-добрият сорт е G. triacanthos "Sunburst" - по-ниськ, без бодли, със златисти листа, перести или двойно перести, дълги 20-30 см. Цъфти през юни-юли, а плодовете узряват септември — октомври. Тогава придобиват тъмно-кафяв цвят.


  Разпространение: Освен в Северна Америка, Гледичията е култивирана в Централна, Източна и Южна Европа. Има я навсякъде в нашата страна. Снимките съм направила около канала на Перловската река в София в средата на октомври. 


  Използваема част: Плодовете и листата на растението. Листата се берат напролет, когато са свежо-зелени. Плодовете се берат след като узреят и се сушат във фурна на 50 С. В момента са добре узрели и сами си падат от дървото, но не ви препоръчвам да ги събирате от там, защото не е екологично чисто.


  Химичен състав: В плодовете се съдържат антрахинонови гликозиди, тритерпенови сапонини, флавоноиди, танини, слузни вещества, аскорбинова киселина и витамин К. В листата се намира алкалоидът трикантин и амини.



Действие: Листата действат спозмолитично, а плодовете очистително. Листата предизвикват разхлабване на стомашно-чревната мускулатура и премахва спазмите.  Антрахиноновите гликозиди, съдържащи се в плодовете, дразнят дебелото черво и по такъв начин улесняват придвижването на чревното съдържимо, т.е. оказват очистителен ефект. Листата  разхлабват мускулните влакна на кръвоносните съдове, в резултат на което настъпва разширението им и понижение на кръвното налягане и действието м е по-силно от папаверина, считан като най-добър спазмолитик. Има данни че запарката от листата увеличава притока на кръв към сърцето и подобрява оросяването му, както и че влияе благоприятно върху образуването на червени кръвни клетки.


 
Експериментални и клинични данни:
Фармакологичната активност на билката се определя от съдържанието на алкалоида триакантин в листата й. Фармакологичното действие на триакантина е подробно разработено от екип учени в средата на шейсетте години на миналия век. Изследвайки гледичията, те установяват, че средната летална доза на триакантина, въведен интраперитонеално в опити на мишки, възлиза на 259 мг/кг. Спазмолитичното действие на триакантина е близо до това на папаверина, но той е 4 - 5 пъти по-малко токсичен. В доза 0,1 мг/кг триакантинът притежава хипотензивен ефект, като ефектът му се засилва и удължава с увеличение на дозата. Хипотензивният ефект е добре изразен и при животни с експериментална атеросклероза. В определена доза триакантинът в опити на котки предизвиква увеличение на коронарния кръвоток, но същевременно повишава и консумацията на кислород от миокарда подобно на папаверина,у становяват още учените.
В клиниката препаратът е изпитан с успех като спазмолитично средство при заболявания на стомашно-чревния тракт като спастичен колит, язвена болест и др. 


   Приложение: Листата са употребяват за лечение на спастични състояния и колики, при язвена болест, колит, бронхиална астма, спазми на жлъчните и пикочните пътища, анемия, стенокардия и др. Плодовете с обвивката оказват слабително действие при хроничен запек.



Начин на употреба: Приготвя се отвара от  изсушени листа, като се заливат 20 г от тях с 300 мл вряща вода. Врят 5 минути. Пие се по 1 супена лъжица 4-5 пъти на ден. В българските билкови сайтове и книги не можах да намеря инфо за начина на употреба на изсушените плодове на гледичията, но в руските бъка от такава информация. Там дават следните указания при ползването на плодовете като слабително средство: Приготвя се отвара от 1 супена лъжица наситнени сухи плодове, които се заливат с чаша, предполагам чаена, вряща вода и врят 30 минути. След като изстине се прецежда и долива с вода, така че водното съдържание да стане пак една чаша. Пие се по 1 супена лъжица 4-5 пъти на ден. Това количество стига за около 5 дена. Там пише, че и листата трябва врят 30 мин., но според мен за тези нежни части от дървото това е излишно.



Там намерих и една рецепта за лечение на полиартрит с корен от гледичия, която ви давам нарочно без превод:
Для лечения хронического полиартрита 5 столовых ложек настроганного свежего корня гледичии не толще пальца залить 500 мл водки и нагревать в кастрюле с водой, не доводя до кипения. Настаивать сутки, затем вновь нагреть и настаивать еще 3 дня. Принимать по столовой ложке 3 раза в день за 10мин. до еды в течение 30 — 40 дней. Повече вижте тук: http://www.1000listnik.ru/lekarstvennie-travi/04/15-gledichiya.html

    Преди доста  години д-р Пашкулев ми даваше поръчки да го снабдявам с плодове от гледичия. От него съм научила, че за разлика от другите разхлабващи плодове-сена и зърнастец, към плодовете на гледичията няма привикване на организма и действа безотказно. Освен това плодовете имат и противотуморно действие и са много подходящи за приложение при рак на дебелото черво.
  




До като снимах гледичията се провеждаше спортно мероприятие в София и хванах в кадър няколко бодри маратонци. Страхотно изглеждат нали?      Който иска да си направи справка за друга билка, може да потърси тук:
http://kasnaprolet9999.blog.bg/hobi/2013/03/29/.1011011
 

много хубав постинг. Напролет ще си сваря от листата. Гледичията е вид акация, нали. А пък от дървото на гледичията няма да ти казвам какъв красив пъстър паркет се получава, с едни червени нишки, фантазия. Хубав уикенд!

а не знаех, че се казва гледичия...
иначе е и много красиво...
поздрав, Вени..

Ами нещо такова е, листата и цветовете приличат по форма на тези на акацията, но цветовете са жълти. На едно място в нета пишеше, че дървесината й я използват в мебелната индустрия и показваха стол , направен от нея.

Така е, красиво и полезно е.Спомням си, когато бяхме малки смучехме семките от плодовете й, които бяха сладки.

Хм, това е дървото на нашата улица! Цъфти последно в късната пролет и мирише ужасно, а есенно време последно оголява, почти по първи сняг. Това дърво е една от причините да мразя есента, защото листата му опадат току под снега или на него и от краката на хората стават на гваш. Но то, милото, не е виновно, че нямаме система да си чистим улиците и не му знаем полезните свойства. Благодаря ти, Вени, на пролет ще събера младичка шума, че имам домашни, които от години си стопанисват гастрит и язва.

Напълни ми душата. Често се случва някои неща да са ни под носа, но да не знаем, че могат да ни бъдат от полза. Гледичията е едно много непретенциозно дърво. Расте и хубавее в най- замърсените места и може успешно да се неглежира от тях, сякаш е от друга планета. Можем само да се учим от нея.

Защото ако е така, е добре да се знае, че брашното от рошков е заместител на какаото и е много добър източник на калций.

Пък ако не е рошков, то ще да си го прилагаме както си го описала по-горе. :))

Не е Рожков (Ceratonia siliqua). Листата му са доста по-различни и са вечнозелени и расте в средиземноморския регион. Общото е, че и двете дървета са от семейство Бобови. Отглежда се заради ядливите си шушулки, които са важен източник на захар в миналото преди захарното цвекло и захарната тръстика да получат своето разпространение.Прочетох, че изсушените неотворени шушулки се ползват и за музикален инструмент, като звукът се произвежда от бобчетата във вътрешността им при разтърсване.
Рожковият плод е също така богат на иноситол, който влияе позитивно на хора с инсулинова резистентност и поликистозни яйчници. Поздрави!!!

И аз им сравних латинските наименования и се различават. Но плодовете на гледичията толкова много ми напомнят рошковите, че първото, което ми хрумна е да попитам дали са едно и също. После правих проверки :))))))))))

В началото си помислих, да не би този рошков е вид гледичия, защото има 12 вида гледичии, но се оказа, че не е, въпреки че плодчетата много си приличат. Гледичията е медоносто растение и цъфти след акациите, много чувствителна е към сланите.

Работил съм с дърво гледичия. За който обичачервеникавия нюанс на дървесината е ненадмината.
Поздрави :-)

На едно място в нета пишеше, че дървесината й я използват в мебелната индустрия и показваха стол, направен от неяя а makont написа, че от дървото на гледичията красив и пъстър паркет се получава, с червени нишки=