Mомина сълза (Convallaria majalis)
 

Много народи почитат това растение и като символ на пролетта. В сенчестата гора, рано напролет между две големи тъмнозелени листа се появява стъбълце, обсипано сякаш с бисери, благоуханни, излъчващи неповторим нежен аромат. Има ли нещо по-просто и в същото време по-прелестно от това нежно цвете, неизменен символ на чистота, нежност, вярност и любов?
Момината сълза е отровна, но извлек от нея помага на човешкото сърце да работи по-добре.  Не по-малко от този извлек за работата на сърцето помага и самата красота на нейните цветове, внушаващи допълнителен стимул за живот. От растението се заинтересували и лечителите. В различните страни от него приготвяли различни спиртни извлеци, отвари и лекарства. Дори за известно време момината сълза била емблема на докторите по медицина.



Любопитно е, че на някои старинни портрети Николай Коперник е изобразен с букетче момини сълзи в ръка, поднесени му в знак на лекарски заслуги, защото великият астроном е бил и прекрасен лечител.
 С лечебна цел се използват цветчетата и листата. Те съдържат гликозидите от сърдечната група - конвалатоксин, конвалатоксол, конвалозид, глюкоконвалозид, етерично масло, алкалоиди, аспарагин и др. Препаратите на основата на момината сълза се използват най-вече при сърдечни неврози, при сърдечна недостатъчност, тахикардия - по-често в съчетание с валериан и др. билки . Растението е отровно и затова не се допуска самолечение.



Моят опит: Растенията (в това число и билките) ни действат не само със своя химичен състав, но и с вълновия си спектър на излъчване. Честотата на вълните, които се излъчват от тях се наслагва с честотата на вълните, които ние излъчваме и резултантната вълна или е по-голяма, или по малка. Тези растения, които предизвикват по-голяма резултантна вълна ни действат ободряващо и оздравително.




Разхождайки се в планината ние се ободряваме не само от чистия въздух и движенията, които извършваме, но и от поетите вълнови излъчвания от всички растения и дървета. Момината сълза има отровен химичен състав, но вълново има много положително влияние върху човека и затова е подходящо поставянето й във вази за украса на дома.
 

 Аз използвам това цвете-билка само за украса и създаване на добър вълнови микроклимат в дома си. Лечебни тинктури могат да се ползват само по лекарско предписание и под формата на хомеопатични извлеци, с големи разреждания.



От дълбока древност много народи почитали това удивително растение, разказвали легенди за него и го наричали най-съвършеното творение на природата.
Според древните легенди нежните цветове на момината сълза са сълзите на девойка, която очаква своя любим да се върне от далечен поход, това са и миниатюрните фенерчета на горските джуджета, това са и бисерите на сребърния щастлив смях на русалката Мавка, разнесъл се в пролетната гора, когато тя за първи път открила радостта на любовта.
Една древна християнска легенда гласи, че момините сълзи са се появили от сълзите на Дева Мария, след като приковали Христос на кръста.
В Англия, от поколение на поколение се предавала легендата, че момините сълзи растат в гората на онова място, където приказният Леонард е победил дракона. Три дни и три нощи се борил светия Леонард със страшния дракон. А на четвъртия ден ужасното чудовище изчезнало само в гъстата гора, за да не се появи повече никога. Драконът е символ на езичеството, а светецът — на християнството. Езичеството било принудено да отстъпи на раненото, но несломимо християнство. А на това място, където на земята паднали капки от свещената кръв на Леонард, израсли момини сълзи и техните чисти камбанки разнасят победния химн.
Практичните немци вярвали, че бялата дева с букет момини сълзи, която им се яви в лунна нощ, непременно ще им покаже месторазположението на скритото съкровище.


 
Според една друга легенда, растението така горчиво оплаквало бързо отминалата пролет, че от сърцето му капела кръв и обагрила белите  му сълзи в червен цвят. Горната снимка доказва това:)))


 
След като прецъфти, през лятото се появяват горчиви на вкус, яркочервени плодчета, но те,  както и цялото растение са отровни, въпреки това  птиците с апетит ги кълват, а за петнистите сърни те са любимо лакомство.

При толкова много пищно цъфтящи цветя, именно момината сълза била цветето на богинята на изгряващото слънце за древните германци и скандинавци. И когато в чест на богинята устройвали празници, всичко наоколо украсявали с безброй букети с момини сълзи. Момци и девойки се събирали накрай селото, разпалвали огньове и танцували, докато цветята в ръцете им не увяхнат. Тогава ги хвърляли в огъня, принасяйки ги в жертва на богинята.

Древните римляни смятали, че момините сълзи са капчици от ароматната пот на богинята на лова Диана, паднали в тревата, когато тя бягала от влюбения в нея Фавън.



В други легенди се разказва, че белите цветчета са израсли от перличките на гердана на Снежанка или че това са фенерчетата на джуджетата.

Със сигурност обаче момините сълзи са най-уважавани във Франция. От XVII век французите отбелязват празника на момините сълзи. Всяка година, в първата неделя на месец май младите отивали в гората за момини сълзи, после с тях украсявали стаите, первазите на прозорците, забождали букетчета върху дрехата си, а след това започвало пиршество и танци. Юношите, поканвайки девойките на танц им подавали букетче момини сълзи. И ако девойката приеме поканата, тя подарява на младежа своето букетче и понякога този скромен подарък ги съединява за цял живот: давайки съгласието си за брак, момичето се закичвало с букетчето момини сълзи от своя любим. От този момент се смятало, че двамата са сгодени. Ако отклонява предложението - тя го хвърляла на земята. Да хвърлиш стрък от нежното цвете под краката си, означавало, че показваш неуважението си.



 За североамериканските индианци, живеещи на територията на днешния щат Масачузетс, момините сълзи са свещено цвете. В Западното полукълбо това цвете расте само в този щат. Учените предполагат, че цветето е попаднало там по някакъв начин от Европа и кой знае защо не се е разпространило другаде.
Сега момината сълза е един от трите символа на Масачузетс, другите два са - брястът и чайката.



Една староруска легенда разказва, че момините сълзи са израсли от сълзите на водната княгиня Волхова, която пламенно обикнала храбрия гуслар Садко. И когато Волхова научила за горещата любов на Садко към Любава, излязла на брега, за да послуша за последен път чудесните песни на своя любим. Напразно обаче го търсила по брега, дълго блуждала по поля, по блата и гори, вслушвайки се в звуците на нощта. И ето сред стройните брези Волхова забелязала два силуета на лунната светлина. Това бил Садко. А до него била Любава. Безмълвна, с наранено сърце гордата красавица се обърнала и убита от любовна мъка тръгнала, за да се скрие в своето студено царство. И само луната видяла как от прекрасните й сини очи се ронели бисерни сълзи. Те падали в меката трева, превръщайки се в бели цветя. Така се появили момините сълзи - символ на красотата на любовта и болката на чистото, нежно, горещо моминско сърце.
По мотивите на тази легенда руският художник И .Е .Репин нарисувал картината "Садко в подводното царство ".
През 1896 г. Римски-Корсаков написал операта "Садко" след като дълго изучавал новгородските предания за Садко, Волхова и Любава

 
Не пропускайте да погледнете клипчето с красиви момини сълзи, на фона напрекрасна музика.

Който иска да направи някаква справка за друга билка, да кликне тук: http://kasnaprolet9999.blog.bg/lichni-dnevnici/2009/08/25/vsichko-za-bilkite-na-edno-miasto.385571 или http://kasnaprolet9999.blog.bg/hobi/2010/08/17/.499250
или
kasnaprolet9999.blog.bg/hobi/2012/10/18/vsichko-za-bilkite-3-chast.1011011    

Ароматът му еневероятен. Предвиждам да си засядя на едно сенчесто място, там друго няма да вирее, а то обича сянката и не си съжителства с други растения.

Много красив постинг! Браво!

И опасен завоевател - бавно и упорито превзема всяка подходяща територия.
Мда-а-а, със сълзи може да се постигне много:))

Завладяваща е цялата тази "момина сълзливост" :) Красота и божествен аромат!
Поздрави!

Обожавам момини сълзи! :)))
Миналата година посадих при мен и сега ги чакам да буфффнат водопадно.
Тези от снимката с раираните листа са чудни.

http://www.youtube.com/v/la81066xEUo?version=3&hl=en_US

си ги представила така пълно - уханието им е сладко и тъжно)

Аз вече го направих, до оградата е доста сенчесто и предполагам че ще се развият добре. Присадих си неразвити, но покълнали вече стръкчета, включих търсачката и направих копи-пейст от друг двор.

Навремето селските моми, описани в твоите постинги са се кичили с тях, вместо парфюм. Сега аз получих подарък за имения си ден един парфюм с мирис на момина сълза-Lovingly, производство на немската фирма LR Health & Beauty. Има божествен аромат и много траен, така че не ми се налага да си слагам китки зад ухото:)))

Казват, че това е женското оръжие, но аз го използвам твърде рядко и не за да постигна нещо. Когато ми се случва е от безсилие, болка или мъка.

И аз ги обожавам, вече си ги засадих и в дворчето.

Благодаря за клипчето, много е хубаво, а снимката е от нета, подбрах най-хубавите за да ви стопля душите, че времето е още студено.

Зависи как си го представяш, сълзите понякога могат да бъдат и от радост.

Прекрасни са!

нежно, и чисто...истинска сълзица, малък природен бисер...
и Замфир...нежната окарина в прекрасна хармония...
поздравявам те...

Това цвете, зюмбюлът и люлякът са любимите ми ухания. Това съчетание на ухание и красота е страхотно.

Красиво, уханно и някак пречистващо.

При теб е много красиво!Поздрави!

Така е защото съм пролет:)))

снимката с гърнето. Че като ти плъзне из градината - голяма е напаст. Няма отърване!
Момина сълза е, защото съсипва мала момина градинка;-))

Сега ще ме навикате, но говоря от личен опит.

Вчера си присадих три неразвити, но покълнали вече стръкчета, включих търсачката и направих копи-пейст от друг двор от махалата. Точно зад оградата са, където няма никакво слънце и нищо друго не вирее, освен иглики. Ще бъда много доволна, ако превземат цялото пространство, там една съседка е насадила лалета, но миналата пролет изникнаха само листата им и до тук:))) Вече няколко саксии ни откраднаха от двора, та не е ясно, какво би могло да последва, ако се пробвам с гърнето, иначе идеята за него е страхотна, то и за това сложих снимката. Поздрави!!

Аз пък започнах да помествам за района на Макоцево. Под едно от цъфналите дървета има смешен текст.
Коста

Прибавих твоя постинг към моята блогвълна-"с.Макоцево-место целунато от бога"- http://blog.bg/theme.php?theme=881&success=0

Много пъти съм виждал момината сълза, ходейки на лов или на риба.Та е едно от най-красивите горски цветя!Никога не съм я откъсвал,оставял съм я да краси местото на което е поникнала.

Това е добра новина, защото преди три години нашият блогер Ламбо ми писа,че вече ги няма в диво състояние в планините. Продължавай да не ги късаш, за да се развъждат.

Чудесна интересна информация!Върна ме в детството ми:)Баба ми беше голяма градинарка,в родното ми Габрово имахме градина,където цъфтяха цветя -от кокичето напролет до хризантемата и димитровчето в късна есен...Баба беше засадила едно пространство от около 1.50m в диаметър ,с момини сълзи...Беше ми любимото място в градината...невероятна красота има в това цвете!
Много ти благодаря!:)

Благодаря.Няма цвете,на което човека-особенно жената,да не се възхити.Да си призная(обаче не ме издавай),обожавам розата.Но пък,момината сълза наистина е много нежно цвете.Страхотно е при теб,и винаги с удоволствие идвам.Сърдечен поздрав миличка.

Спомените са хубаво нещо, но трябва да се сремим даси направим и настоящето цветно. Вече си засадих в дворчето три стръкчета момини сълзи, взех ги от съседен двор на отговорно пазене:)))

Е...то розата е царицатана цветята, нобъди сигурна ще запазя тайната ти:)) И аз ще ти издам една тайна- в двора ни има три храста с рози, но заслугата не е моя, една съседка ги е засадила, аз се явявам само като ползвател:)))

В една малка градинка до блока ни,майка ми е засадила няколко и винаги се грижа за тях.Не бях виждала черна роза...но и като я видях,й се възхитих.Малко е странна,и буди неприязън...но,пак е красива сама по себе си.Хубав ден,миличка.

ИМАХ ПОДОБЕН ПОСТИНГ ,НО МИ ГО ОТКРАДНАХА!
Прегръдки!

Много ти съчувствам за откраднатите постинги и се чудя, как така до сега нищо не се направи от инвеститора.

и сякаш някаква тайна крие това нежно и красиво цвете .
Поздрави за постинга , Късна Пролет !

Научив многу работи од тебе , се науживав во прекрасната музика и во преубавите снимки:))
поздрави:)

Красиво е ,нали?!

Мммммм,замириса ми на истинска пролет..Момини сълзи...зюмбюли,мойта баба казваше,,дигат те от болест"...
мистерията на природата...

Има си тайна и още как, виж какво е казвала бабата на mileidi46, че от болест вдигала човек.

Радвам се, че е така, от теб аз също научавам, че има мъже с големи сърца и нежен изказ на чувствата в тях.

И още как, освен това е въздействащо на вълново ниво и някои си мислят, че това е магия.

Не, няма нищо мистериозно, науката радиестезия го обяснява с вълните, които излъчва живата и неживата природа. Пролетните цветя са като децата, току що пораснали носят имат високочестотна характеристика, та повдигат и нашите вълни, когато сме близо до тях.Това се чувства особено, когато човек е болен.Спомням си, че навремето четох една книга, в която се разказваше как едно момиче всеки ден е водило едно много болно момче с белодробни проблеми в красива градина още от пролетта. Заедно с него се грижели за цветята. До края на сезона момчето закрепнало и нямало помен от болестта за голяма изненада на неговите родители и лекуващ лекар. Не си спомням заглавието на книгата, но сигурнорна съм, че това не е измислена история.

За тракийската древност и нумизматичната астрономия:
http://ivansimeonow.blog.bg/history/2012/04/22/velikolepieto-na-anhialskoto-monetosechene.943858

Момината сълза е великолепно цвете, обожавам аромата й! Тръгна ли из горите, видя ли това нежно растение и душата ми се пълни с радост.

Поздрави за хубавия постинг!

С удоволствие се озовах на поканата и с изненада установих, че имаме близки възприятия по отношение на тракийската могила в Поморие, за която имам постинг от септември 2011 г.

О..ти си на линия вече, предполагам си успял да си починеш и да събереш нови впечатления, за които ще ни разкажеш. Поздрави!!

Това е любимото ми цвете!!! Поздрави!