Блогът на prolet :: Планински очиболец-орисан да има целебна и магическа сила.

Категории

Новини
Забавление
Лайфстайл
Бизнес
Хоби
Технологии
Музика
Спорт
Видео
Изкуство
Лични дневници
Политика
Тя и той
Регионални
Туризъм
Други
Поезия
История
Рецепти

Блогрол

Blog.bg

Регистрирай си безплатно блог в Blog.bg

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

07.12.2011 18:23 - Планински очиболец-орисан да има целебна и магическа сила.

Автор: kasnaprolet9999 Категория: Хоби

Прочетен: 19408 Коментари: 3 Гласове:

Последна промяна: 13.12.2011 10:38

Планински очиболец (горско прозорче) Potentilla erecta (L.) Rauschel (P. tormentilla Stokes) Сем. Розоцветни — Rosaceae Една легенда разказва как веднъж, уморен от подигравките на своите по-хубави сестри-билки, очиболецът се оплакал на добрата фея: „Всички ми се надсмиват, че не съм нито блестящ, нито цветовете ми са красиви и че листенцата ми са само четири, а не пет и повече. Изглеждам незабележим, никой не ми обръща внимание.“ „Не се натъжавай – отвърнала феята. Ти може и да не блестиш с голяма красота, но хората ще те търсят заради целебната ти и магическа сила!“ Така и станало. Освен че притежава множество лечебни свойства, за очиболеца казват, че ако го носиш във вид на амулет, с времето ще те застигнат най-прекрасните неща: любов, пари и мъдрост. А здравето и силата си ще съхраниш до дълбоки старини.

Описание: Многогодишно тревисто растение с почти хоризонтално-коренище, тъмнокафяво отвън и червенокафяво отвътре. Стъблата са приповдигащи се или изправени, 10—40 см високи, тънки, в горната част разклонени.Приосновните листа са тройни, разположени в розетка, с дълга дръжки и по време на цъфтежа загиват.

Стъблените листа са приседнали или с къси дръжки, триделни, но с двата едри прилистника изглеждат петделни.

Цветовете са единични, жълти, около 10 мм в диаметър, с дълги дръжки. Чашката е двойна, с 4 листчета на под чашката и 4 чашелистчета. Венчето е с 4 обратно сърцевидни венчелистчета. Тичинките и плодниците са многобройни. Цъфти юни—август.

Разпространение: Расте из мочурливи и влажни ливади в предпланините и планините от 500 до 2800 м надморска височина в цялата страна. Употребяема част: Използува се коренището. Химичен състав: Съдържа 15—30% главно катехинови дъбилни вещества, но също галотанин и елаготанин. Изолирани са димерни и тримерни катехини. Освен това в дрогата се съдържа свободна елагова киселина, тритерпеновите торментилови киселини, а също и тритерпеновият гликозид торментозид. Действие: Запичащо, кръвоспиращо, противовъзпалително, спазмолитично. Приложение: възпаление на стомаха и червата - гастрит с намалена киселинност на стомашния сок, остър и хроничен колит, язва, ентерити, диария, диспепсии, дезинтерия, възпалителни процеси в устната кухина-стоматити, фарингити, гингвинити, афти; при чернодробни заболявания; възпаление на очите; кръвохрачене при туберкулоза, кървене от носа и хемороидите, обилна менстурация. Пресният сок от корените се пие при чернодробни заболявания. Външно се използува при мокреща екзема, изгаряния, рани, напукана кожа на ръцете, краката или устните, натъртване с подкожни кръвоизливи, хемороиди, бяло течение у жените, невралгии, неврити и др.
Народната медицина го препоръчва и при бяло течение, диабет, малария, главоболие, жълтеница, чернодробни заболявания, гръдна жаба, кръвопикаене, подагра, ревматизъм. Внимание:Употребата му при вътрешни кръвоизливи крие голяма опасност за болния— в такива случаи трябва да се потърси непременно лекарска помощ. Начин на употреба: За вътрешно приемане се приготвя отвара от една супена лъжица наситнено коренище се заливат с 500 гр. вода. Вари се 10 мин. и се оставя да кисне 60 мин., след което се прецежда. Приема се 3 пъти дневно преди ядене по 80-150 гр. според възрастта. За външна употреба се прави по-концентрирана отвара, като се слагат три супени лъжици коренища и се действа по същия начин. Настойка от цялото растение в зехтин в съотношение 1:10 се препоръчва при заболяване на кожата, а от прясна билка в бяло вино, престоявайки 10 дена - за повишаване на апетита и като усилващо средство.

Както вече написах по-горе планинският очиболец има само четири жълти венчелистчета - погледнете втория клип. Съществуват множество видове очиболци, но повечето от тях имат пет венчелистчета и стъблените им листа са доста по-нарязани или окръглени. Трябва много внимателно да разпознаваме планинският очиболец, още повече че при доста от останалите видове се използва за лечебни цели не коренището, а надземната част и то не за съвсем същите заболявания. Лечебните свойства на повечето от тях не са изучени достатъчно. Ще ви покажа няколко очиболци, които доста приличат на планинския, за да можете да го различавате по-лесно от тях. Снимките съм ги взела повечето от руски сайтове.

Ще започна със сребролистият очиболец (Potentilla argentea L.) при който се използва само надземната част. Расте покрай ливадите и бедните на почва припечни скатове, но по-често по варовитите скали.

Цъфти през цялото лято в жълто и има пет венчелистчета.

Стъблото и листата му са сребристобели. Забележете колко са нарязани листата и са доста по-различни от тези на планинския очиболец.

Отварата от цялата билка действа стегателно и служи за пречистване на кръвта. Употребява се и против болки в стомаха и червата, диария, дизентерия, хемороиди, малария, за компреси при очни проблеми, както и против ухапвания от отровна змия. Прилага се при ухапване от усойница чрез налагане с лапи и пиене на отварата. Друг пример е храстовидният очиболец (Potentilla Fructicosa)-следващите две снимки, правени в Родопите.

Надявам се, че забелязвате разликата с планинският очиболец.

Един пример и от моята практика-следващите четири снимки са правени от мен покрай р. Макоцевска през изминалото лято на очиболеца Potentilla Recta L., наречен още почудиче, използван против болестта гърлица у свинете, откъдето носи името си, също против малария, диария, дизентерия, хемороиди, за жабурене за заздравяване на венците.

Венчелистчетата са жълти и пет на брой, стъблените листа са също по-различни от тези на планинския очиболец. Не намерих информация коя част от това растение се използва за лечебни цели, за това не ви го препоръчвам. Тук съм ви го дала само за да го отличавате от планинския очиболец. Вижте го и на клипчето долу.

Тази снимка и долните две са от същия вид Potentilla Recta L., но не са мои, давам ги само за сравнение.

Ето и един линк за още снимки от този вид от нета: http://www.discoverlife.org/mp/20q?search=Potentilla+recta В народната медицина, освен планинският очиболец, за същите заболявания се използува и пълзящият очиболец, наричан още петопръстник (Potentilla reptans L.). За него, както и за още няколко вида очеболци, съм направила преди две години постинг, който може да видите тук: http://kasnaprolet9999.blog.bg/hobi/2009/08/20/petoprystnik-pet-prystcheta-ot-listenca.382888