Пролетен Гороцвет
  (Adonis vernalis)

Пролетният  гороцвет не се среща навсякъде у нас. Ще го намерите само в онези краища на  страната, които се намират на изток от линията, преминаваща през градовете  Бяла, Горна Оряховица, Казанлък, Харманли и Свиленград, а също по склоновете на  ниските планини в Югозападна България — Голо бърдо, Чепан и др. И не расте на  всякакви места. Разпространен е само по сухите каменисти поляни и по сухите  ливади и пасища, на варовити почви. Има го и в полите на Средна Гора над с.Макоцево и понякога още в края на март покрива голите склонове на планината, с едва поникнала тревица около него. Това е една от най-ранните пролетни билки.

Този гороцвет на снимката е от 1509-декарово естествено горско  находище, което е обявено за защитена зона и се намира в околностите на с.Гороцвет, Разградско.

Пролетният гороцвет е многогодишно тревисто растение с  късо, но дебело коренище. От него всяка година, понякога още към края на  февруари или в началото на март, израстват по няколко изправени прости или само  във връхната част с единични клонки стъбла. В началото на цъфтежа те са високи  от 5 до 20 см и изглеждат целите оплетени в зелена паяжина. На върха си  стъблата имат малка рошава зелена главичка, а след като цветовете им прецъфтят,  се удължават два до три пъти.



Листата на пролетният гороцвет са последователно  разположени. Те са без дръжки и с неколкократно пересто разделени на по-тесни  от един милиметър целокрайни делчета.
Пролетният гороцвет започва да цъфти понякога още през  февруари, но масовият му цъфтеж обикновено е през март и продължава през април  и май. Цветовете му са яркожълти, едри (достигат 5,5, а някои и 8 см в  диаметър) , единични, връхно разположени. Имат двоен около-цветник, образуван  от 5 чашелистчета и неопределен брой венчелистчета.
Плодовете на пролетния гороцвет са яйцевидни до почти  кълбести и са съставени от 30 до 40 отделни, опадващи самостоятелно  плодчета-орехчета (тип сборен плод) .


 

За лечение се използуват цветоносните и облистени стъбла, събрани по време на цъфтежа до образуване на първите плодчета.
Цялата надземна част или само цъфтящите кошнички, които се режат на около 20 см от върха през време на цъфтежа. Билката се суши веднага на сянка или в сушилня при температура до 40 °С. Не бива да се пресушава, тъй като може да настъпи промяна в някои от активните съставки.

Действие: Усилва сърдечната дейност като увеличава сърдечните съкращения, които стават по-мощни, но същевременно по-бавни. Разширява леко съдовете хранещи сърцето. Действа пикочогонно, понижава кръвното налягане, успокоява нервната система. В последно време има данни за противовирусно, противотуморно и противоепилептично действие на билката.

Приложение: При хронична сърдечна недостатъчност, особено ако болният има непоносимост към дигиталисовите гликозиди, както и за да се избегне тяхното натрупване. При ритъмни нарушения, сърдечна невроза и недостатъчност, сърдечни отоци, артеросклероза, тиреотоксикоза, хипертония в начален стадий, алкохолна психоза, епилепсия и др.

Отвара от горицвет влиза в състава на т. нар. микстура на Бехтерев, предписвана за успокояване на нервната система.

В народната медицина се препоръчва още при атеросклероза, при болки и подуване на стомаха и червата и др.
Начин на употреба. Приготвя се запарка, като 1 супена лъжица ситно нарязана дрога се залива с 300 см3 вряща вода и се оставя да кисне 2 часа. Прецежда се и се пие по 1 супена лъжица 3—4 пъти дневно. Внимание! Горицветът е силно токсичен. Лечението с него трябва да става под контрол на лекар фармацефт!



Рецепта при:  Хронична сърдечна недостатъчност, изразяваща се в лесна умора, оплаквания от тежест в сърдечната област и други по-тежки симптоми на това обикновено прогресиращо с възрастта заболяване.
Използва се запарка от следната билкова смес: цвят от глог 80 г, корени от валериана - 40 г, стръкове от гороцвет - 40 г.
Две супени лъжици наситнена смес се заливат с 500 г кипяща вода. Пие се преди ядене 3 пъти на ден в количество 5 кафейни чашки. Може да се повтори на интервали, „подсказани" от организма.



Родът Гороцвет е представен в нашата природа с още 4  вида. На снимката е летния гороцвет Adonis aestivalis L., 



От тях жълтоцветен и многогодишен като пролетния е само волжският  гороцвет (Adonis wolgensis), който се среща по сухите тревисти места в  Североизточна България. Той обаче е с по-широки от един милиметър делчета на  листата и с по-дребни, едва до 3,5 см в диаметър, цветове.

Останалите 3 вида са  едногодишни растения с червени цветове и са разпространени като плевели из  посевите и по синорите, не се ползват за лечебни цели. Намерих снимки за  тези видове от нета, вижте колко са красиви:



Това е летен горицвет — Adonis aestivalis L., 
Той е с по-големи размери на стъблото, с по-малки цветове, с червени венчелистчета.Съдържа значително по-малко количество сърдечно действуващи гликозиди.



Огнен гороцвет (Adonis flammea), расте през лятото.



Също, но в близък план.




Този тук е есенен горицвет (Adonis annua), повечето от този вид имат червена окраска.



Есеният горицвет се среща и в оранжева окраска.

Моят опит: Преди около петнадесет години  моят приятел Бай Ангел, за който често съм ви писала ми показа пролетния гороцвет, беше първото ни излизане за билки след дългата зима, в началото на април. Така бяха накацали по поляната, като жълти пеперуди. Никога няма да забравя тази красива гледка, но нямах тогава фотоапарат да ги снимам. Понабрахме малко и впоследствие ги раздадох на нуждаещи се, по това време много печени билкари ги слагаха в своите рецепти, а по билковите аптеки не ги предлагаха. Сега са забранени за бране от естествените им находища и глобата е до 3000 лв. Разрешено е само бране за лични нужди, но тъй като не съм имала такива проблеми не съм брала скоро. Само пролетният гороцвет е в списъка с билки под специален режим, останалите видове от този род не са.
Всички снимки съм подбрала за вас от различни места в нета.

Който иска да направи някаква справка за друга билка, да кликне тук: http://kasnaprolet9999.blog.bg/lichni-dnevnici/2009/08/25/vsichko-za-bilkite-na-edno-miasto.385571 или http://kasnaprolet9999.blog.bg/hobi/2010/08/17/.499250
Днес е Тодоров ден, поздравявам всички именици с тези клипчета с пожелание да бъдат здрави и да не опитомяват дивите коне в себе си.

Ама цветчетата са много красиви.Колко интересно.Благодаря ти за полезноти инфо..
Лека вечер ти желая,и приятна неделя..

Честит Рожден Ден на сина ти!:) Да е жив и здрав и много, много щастлив!

Благодаря ти, наистина са много красиви и реших предпролетно да ви разведря малко.

Инак - красиво цъфти!
Май само това - лятното съм виждала покрай нивята, ама съм го мислила за мак, а може и такова да е било в крайна сметка!:)

Та се сетих да те питам, кой плевел причинява "Светивитиевото хоро". Знам, че е нещо, което расте из ръжта, но какво точно не помня. Беше свързано с нервната система...

Благодаря за клипа и поздрава, освен това!:)))

Благодаря ти, аз не написах нищо тук, защото доскоро бях при него и лично му честитих, а той почти не ми влиза в блога, има си други занимавки:))))))

Отровните билки лекуват много тежки заболявания, но трябва да знаеш дозата и не се пият дълго време. Забележи, че се пие по една супена лъжица, 3-4 пъти дневно. Макът е по-едър и птичинката му е по-различна от летния гороцвет, листата също, някой път ще напиша и за него и ще можеш да ги сравниш. Въпросът ти е с повишена трудност, но ще попитам някоя самодива на еньовден, дето ги играе тези хора, те са ми приятелки и ще ме открехнат:)))))

...красиви цветя! Красива ще е пролетта!

За мярата на отварата обичам да филосплетствам, знаеш!:))

Светивитиевото хоро е наименование на някакъв вид схващане на сухожилието на краката при глезените. Доста болезнено, ходилата застават в позиция все едно за танцуване, опитват се да ги раздвижат, но блоката не минава, при това доста остра!

Така някогаш във Франция на празника на някой си /да ме прощават католиците/ Свети Вит наизлезли заболели , хавнати за ръце и отишли да се молят. Придвижването приличало на хоро, от там и наименованието.
Виждала съм графика на събитието.
Много рядко, но съм я изпитвала тази болка, за това съм запомнила историята

Никога не бях срещала Пролетен Горицвет, Невенче.
Както винаги си с интересна информация.
Поздрави!

И освен това е пълно с цветя:))))

Невероятна си, Невенче!

НЕВЕНА, ДА НЕ СЕ ИЗПУСНЕ МОМЕНТА - ЦЪФТЕЖА НА КРАСИВОТО КОКИЧЕ! ОСВЕН , ЧЕ Е ПРЕДВЕСНИК НА ПРОЛЕТТА, АЗ ВЕЧЕ СЛОЖИХ 40 КОКИЧЕТА В ЛИТЪР РАКИЯ, СТРАХОТЕН ЛЕК ЗА РАЗТРИВКИ И КОНСУМАЦИЯ -ГЪЛТОК ЗА ОТСКОК!
В БУРКАН СЛОЖИХ 95% СПИРТ, МИНЕРАЛНА ВОДА И КОКИЧЕТА.ПРИКАНВАМ ВСИЧКИ, ДА ЧЕТАТ И СЛЕДВАТ СЪВЕТИТЕ ТИ, ЗА ДА БЪДАТ ЗДРАВИ И СИЛНИ!
ДОКОСНЕТЕ СЕ ДО ПРИРОДАлТА И Я СЛЕДВАЙТЕ СПОКОЙНО, ТЯ Е В НАС И НИЕ СМЕ НЕЙНИ ДЕЦА, ВСЕ ПАК...
Очаквам с нетърпение интересните и поучителни постинги! Бъди жива и здрава, дерзай! РОСИЦА

Да, днес беше топло като в пролетно време, но без цветя, все пак си е съвсем друго.

Разбрах, ще опитам една опитна билкарка за съвет, не се плаши.

Той се среща на малко места, но винаги по много, прави си тайни общества:))

Все имам какво да извадя от ръкава, нали :))))) Очаквам с нетърпение новия сезон, за да снимам още билки, че моите снимки почти свършихаот миналата година.

Радвам се, че си ми такъв фен, това за кокичиетата е по-добре да го ползваш само външно или в малки дози, защото е малко отровно. Нали си чувала, че от него правят нивалина.

Много красиви горски цветя са си билки, скоро щецъфнат лазаркинята и великденчето.

При нас може би няма пролетен горицвет, защото не съм виждала.
Полезна информация, благодаря ти!

Той расте на варовити почви и за това не се среща на много места. Миналото лято снимах едно цвете, което и до сега не мога да разпозная, скоро ще го сложа в постинг и ще те попитам като експерт какво е :))

Бъди благословена!

Благодаря за пожелеанията, поздрави ина теб.