Планинската чубрица расте най-вече по открити варовити склонове. В района на с. Макоцево я има главно на две места, едното е на едни скалисти ридове, разположени по проречието но река Макоцево, преди тунела, а другото е високо в планината по краткия път към с.Байлово, където расте и смрадлика.

Тази година бях в началото на м.август за няколко дена в Макоцево, но не успях да си набера много планинска чубрица, а имах големи планове за нея.Бях организирала една много бойна група от моя син и двама негови приятели да ходим да берем планинска чубрица и смрадлика. Два дена преди да дойдат, всеки следобед валеше страхотен дъжд, направо щеше да ме отнесе с все къщата в реката, такова чувство имах. Какви гръмотевици падаха наоколо, само си плюех в пазвата да не паднат върху бора до вилата, че както нямаме гръмоотвод, щях да си изгоря като факелче. Когато дойдоха момчетата времето се оправи, но в гората бе така мокро и кално, че на половината от пътя се отказахме от похода, прибрахме се с увиснали носове.



На следващия ден трябваше да си тръгваме, но аз се сетих за една много тайна полянка, намираща се само на 10 мин. път от нас. Там растат жълт равнец и няколко корена планинска чубрица. Тази година ми се наложи от там да си я набера, защото сърмите с кисело зеле не стават така хубави, ако не сложа планинска чубрица, в комбинация с риган и мащерка. Снимките, които съм дала по-горе са от това място.



Моята добра съседка ми даде няколко връзки от нейната градинска чубрица, за да ме утеши, като разбра съм набрала много малко планинска чубрица.
Градинската чубрица ( на снимката горе, взета от нета) не се среща свободно в природата, както планинската, трябва да си я засадиш и отгледаш в градината или на балкона. От мен да го знаете, вкусовите качества на двете чубрици са много различни, планинската е по-добра за месни манджи, придава им много изтънчен вкус, до като градинската е идеална за боб, леща, постна картофена манджа или печени картофи на фурна. Планинската чубрица е диворастяща и е по-силно енергийно заредена. Разликата между двата вида е както между опитомен и див необязден кон. Общото между двата вида е, че се използва надземната им част, брана преди, през време или след цъфтежа. Планинската чубрица като изсъхне става много бодлива и не може така да се изрони, както градинската. За да я приведете във вид за ползване като подправка, трябва да махнете стеблото, след като отделите игличките й, след което да ги счукате в дървен хаван или смелите с кафемелачка. Аз ползвам ръкавици и ги смилам с кафемелачка, защото това с хаванчето е голям бавеш и не става така ситно.   Ето какво открих в нета за лечебните свойства на двата вида чубрица. Горската чубрица се среща по варо­витите склонове на всички наши планини, главно Централна Стара планина и Родопите. Градинската чубрица расте в топлите места главно по нашето Черноморие и се култивира навсякъде из Бъл­гария.



Планинска чубрица (балканска, овчарска, горска)(Satureja montana) в близък план. Стъблото й е голо или окосмено в две срещуположни ивици. Листата са голи или покрити по ръба с власинки. Цветовете са розови, чашката е двуустна, като горната устна е с 3 зъбчета, а долната — двуделна, с 4 тичинки. Цветовете са събрани в пазвите на листата.

Лечебно действие и приложение: Билката стимулира стомашната и чревна дейност. Има отхрачващо действие. Употребява се при чревни болки, летни диарии, против повръщане, в някои случаи при бъбречни, чернодробни, жлъчни и сърдечни болести. Българската народна медицина препоръчва чубрицата при високо кръвно налягане, главоболие, виене на свят, сърцебиене, при жажда от захарна болест, повръщане, нервни припадъци и др.

Начин на употреба: 2 супени лъжици от билката се заливат с 400 мл вряла вода и киснат 1 час. Пие се по една винена чаша преди ядене 3 пъти дневно. Същото лечебно действие има и културната чубрица, която се отглежда в цялата страна като растение за подправка. Използва се както планинската чубрица.



Градинска чубрица (Satureja hortensis L.)-в близък план, снимката е от нета. Стъблото й е четириръбесто, разклонено и изцяло окосмено. Листата са линейни, с къси дръжки и заострени върхове, по ръба с малки реснички, а от двете страни с жлезисти власинки. Цвето­вете са бели или бледовиолетови, събрани по 5—6 в пазвите на листата. Състоят се от тръбеста, петлистна чашка с 5 зъбчета, пет-листно венче и 4 тичинки. Плодът е сух, разпадащ се на 4 закръглени орехчета. Медоносно растение.

 Действие: Има свойството да отстранява газовете от червата (газогонно действие). Наред с това тя успокоява силните колики, като едновременно пречи на развитието на гнилостни процеси в червата. Не на последно място заслужава да се отбележи, че чубрицата понижава повишеното кръвно налягане, което я прави ценно лечебно средство при някои болни. По-стари данни сочат, че тя е била сигурно средство против някои видове глисти. Приложение: При болки в червата с газове, при диарии, за подобряване процесите на храносмилане, при чернодробни и жлъчни заболявания, в началния стадий на хипертонична болест. Начин на употреба: Около 2 супени лъжици от билката се заливат с 400 мл вряща вода. Запарката престоява 1 час, прецежда се и се пие по 1 винена чаша преди ядене 3 пъти на ден. Освен това чубрицата може да се стрие на прах и да се взима по 1 чаена лъжичка преди ядене с вода. И двата вида чубрица имат огромно приложение в българската кухня и някои домакини не я слагат единствено в десертите. Те стимулират дейността на стомаха и червата и затова с тях се подправят трудносмилаеми храни, като варива (боб, леща, зелен фасул, грах), всички видове меса и особено шилешко и овнешко. Незаменими подправки са за постни ястия, за супи и основни блюда, за овкусяване на плънки и на кайма.


                           
                       Планинска чубрица

Двата вида чубрица се смесват добре с други ароматни треви, като магданоз, дафинов лист, чесън, розмарин, целина, сминдух, сушени зеленчуци. Клончетата и листата й са подходящи при ястия от леща и зрял фасул, при пълнежи за печени меса, зеленчуци и сарми. Важно е да се помни, че чубрицата трябва да се вари с ястието. Стритата чубрица е вкусна прибавка към пастети и сандвичи с масло. Прилага се в колбасарството и за ароматизиране на сирена. Основна съставка е на българската шарена сол, която най-често се прави от смесването й със сол, червен пипер и сминдух. В много краища на страната прибавят и смлени печени тиквени семки. Най-простият вариант е т.нар. Балканска чубрица, при която подправката се смесва 5:1 с готварска сол. Традицията повелява шарената сол да се пази и поднася в дървени гаванки с похлупак. Латинското име на чубрицата – Satureia, означава трева на сатирите, митични същества, полухора - полукози, известни с разюздания си нрав и волен живот. През античността чубрицата е смятана за афродизиак – любима „паша“ за сатирите и нещо като тяхна виагра. Пиперливият вкус на чубрицата е бил любим на древните римляни дълго преди първите товари с пипер да бъдат докарани от Индия. През 1. век пр.Хр. Вергилий отглеждал чубрица, от която медът на пчелите му ставал по-ароматен. През Средновековието чубрицата се използвала за подправяне на кексове и други сладкиши.


 
                   Планинска чубрица

Народът вярва, че чубрицата предпазва от зли сили. За баячески и лечебни цели се използват дивите чубрици, брани по Кръстовден (14 септември). Билката се сварява и се пие при забавена менструация, когато жената пометне или в малки количества, когато трудна жена има някакви болки в утробата. Вярва се, че първескиня ще роди леко и лесно, ако пие вода, в която е била накисната кръстовденска чубрица. Предимно в планинските райони на страната е прието първите седем дни след раждането родилката и бебето да се прекадят с очистителна цел с босилек, чубрица и карамфил. На много места при всекидневното къпане на бебето във водата се слагат стръкове от босилек и чубрица – прави се за здраве и сила. Когато в някое село възникне епидемия, стаята, където спят малките деца, се прекадява с чубрица. При ритуали за магическо отваряне на болестта на 40-ия ден след ритуала се извършва кадене с чубрица – така се разбира дали болният ще оздравее, или ще умре. Когато се носи за умрелите вечерта на Велики четвъртък, задължително се слага в китката цветя и стрък чубрица. На Бъдни вечер верига над огнището се потопява във вода, където има босилек и чубрица – прави се срещу таласъми и зли сили. Планинските жители на Рила и Пирин вярват, че ако някой е убит от гръм, мястото трябва да се прекади с богоявленска водица (пазена от 6 януари за такава цел) и с босилек, чубрица и косъм от вол без белег, за да не се повтаря там нещастието. С чубрица по народному се лекуват и очни заболявания. За целта в зелена паница се поставят стрък чубрица, стрък очанка и една жълтица. Паницата трябва да пренощува в кошера с пчелите. С тази вода сутринта, преди изгрев слънце, болният трябва да си измие очите. В Трявна пият бира с вкус на чубрица Тъмна бира с вкус на чубрица прави пивоварна в Трявна. Напитката, наречена „Тревненско пиво“ е с алкохолно съдържание 6%, приготвя се от четири вида малц по белгийска рецепта, чиито съставки са търговска тайна, и е без консерванти.


 
Моят опит: Използвала съм планинската чубрица (горе на моята снимка) под формата на спиртен извлек, приготвен по следния начин: В стъклен буркан се слагат пресни цъфтящи стръкове от билката (колкото поеме обема на буркана, без да се натъпква много), заливат се със 50% медицински спирт (купува се от аптеката  98% спирт и се разрежда с минерална вода). Бурканът се поставя на тъмно и на хладно място поне един месец, може и повече. След това се прецежда и съхранява на тъмно, при нужда се разтварят две чаени лъжички от спиртния извлек в 100 гр. вода и разтворът се пие преди ядене три-четири пъти на ден. Правила съм комбинирани спиртни извлеци от пресни стръкове: дяволска уста, овчарска торбичка, планинска чубрица, шишарки хмел и листа маточина, цвят глог. Всеки от тези извлеци се прави самостоятелно, както по-горе съм пояснила и след това се смесват в равни количества. Тази комбинация прилагах така, както е описано по-горе на близките ми, които имаха високо кръвно-баща, брат и свекърва, вече писах за резултатите от употребата им в постинга ми за дяволската уста.  

Градинска чубрица (нета) -използвам я само като подправка.


 

Който иска да направи някаква справка за друга билка, да кликне тук:

http://kasnaprolet9999.blog.bg/lichni-dnevnici/2009/08/25/vsichko-za-bilkite-na-edno-miasto.385571

или

http://kasnaprolet9999.blog.bg/hobi/2010/08/17/.499250

 

Интересно ми беше, не знаех, че има диворастяща чубрица.
Приятен ден!:))

уханието на чубрица, особено на току що набрана...
Поздрави и пожелания за ден без вятър!

Аз без такова не сядам на масата! Слагала съм дори прясна и зелена в салатата!
Обожавам я!

Е, то и аз не я знаех, но един виден билкар от с.Макоцево ме светна за нея, а по-късно я намерих и в билковите книги.

И аз го обичам, диворастящата обаче няма това силно ухание, както градинската, но може да се сравни с финната миризма на умело сложен качествен парфюм.

Добре правиш, сигурно за това поддържаш и стройна фигура. Когато човек няма проблеми с храносмилането, не му се трупат излишни килогреми.

Харесвам много чубрицата, но съм приятно изненадана какви чудодейни свойства притежава!:)
Поздрави, Невенче!

Знаеш ли, когато правя билкови постинги, събирам информация от няколко места и често се случва и аз да се изненадам, винаги научавам нещо ново.

Много интересно......от сърце благодаря !При теб винаги има как во да се научи!
ХУБАВА ВЕЧЕР! :)))

Благодаря ти, хубава вечер и на теб.

Винаги има нещо ново, изненадващо и полезно .
Благодаря ти ,мила !

Ами старая се да бъде интересно, не искам постингите ми да приличат на лекция за отбиване на номера, трябва да са поднесени така, че да се четат с лекота и да доставят удоволствия, така получените знания се запаметяват по-лесно.

По южните скалисти склонове на Стара Планина.
Беше в огромно количество, но поради постоянното бране от населението е намаляла. Тук не съм я срещал да расте на почва, както е на снимките горе.
Все е по скалите, на едни и същи места от памти века.

На пазара в Карлово, билкарите я продаваха по-рано, но сега рядко я виждам

а като си идвам в България си купувам по няколко пакетчета шарена сол, че иначе трапезата ми (о, ужас!) съвсем ще се изроди в холандска.

Горе на снимките само градинската расте на нормална почва, увеличи ги снимките и се загледай. При моите снимки има камънаци отстрани а почвата е суха и камениста.На пазарите в София не съм виждала да я продават, въпреки че има доста билкари, които предлагат пресни билки според сезона. Благодаря, че сподели.

Ако дойдеш пак ще ти дам планинска, за да усетиш разликата. След като чубрицата ти помага да запазиш българското в себе си още повече ще я заобичам.

Постингът ти е много интересен. Мислех си, че знам доста неща за тези растения, но при теб винаги може да се научи още нещо! благодаря ти! Хубава вечер!:)

То и аз си мислех като теб, преди да започна да правя билкови постинги, когато търся инфо в нета винаги научавам нещо ново, а фолклора направо си е като някаква приказка.

Аз не съм и почитател, но ми беше интересно да науча, защо я слагат толкоз много в боба!:))
Приятна вечер!:))

Много е весело с теб, усмихна ме, вече ще си хапваш боб без притеснения, нали?

А комбинацията с печена царевица-смляна на брашно, сминдух, сол, пипер, копър, резене,ким- страхотна подправка за филийка намазана с масълце или за .... спомняте ли си "циганска баница.
Усмивки! Тази година ходих на събора в Копривщица. Докато обикалях от сцена на сцена, майка ми остана разпъната между две сцени и за радост на полянка/трудно и бе да обикала/ Но бе щастлива -няколко големи китки чубрица.
Поздрави!

И ти си ходиш с торбичка, от която вадиш интересkи неща, къде за червен лук, къде за чесън, а сега и особен вид шарена сол. Циганската баница си я правехме в Пловдив по следния начин. Отрязвахме дебело филия, намазвахме я с олио и после я посипвахме с червен пипер и чубрица. Хапвахме я по време на игрите, тичахме боси по улиците и бяхме много здрави.

Колкото ми беше интересен постът ти, два пъти по-занимателни ми се сториха коментарите към него. Тук имам една приятелка, която само в кафето не слага чубрица - толкова я обича. На щерка й й е писнало вече от чубрица, затова като ги гощавам с нещо, в което има чубрица (особено кюфтета!), неутрализирам аромата с джоджен. Така всички са доволни :)
Спиртна настойка още не съм пробвала, ама като си нямаме хубави ракийки, като нищо ще пробвам и чубрицова!
Наздраве!

Ами пробвай, ама гледай да е двоен припек тази ракийка, за да няма метилов алкохол, защото смесен с билка ще бъде по-скоросмъртница. Аз за това ползвам медицински спирт или водка флирт.

molq da mi kajete ot kade da si q kupq

Не съм опитвал планинската чубрица,но си купих пакетче семена и ще пробвам да я отгледам в двора.