Рано на пролет бера борови връхчета в боровите гори над с.Макоцево и си плюя в пазвата от време на време да не ме сбара някоя мецана. От друго може да нямам страх, но от мечка ме е много страх още от малка. Имам горчиви спомени от детската ясла в гр. Годеч, където моят баща беше разпределен да работи, като агроном на няколко села. В тази детска ясла имаше деца на различна възраст и групата беше обща. Там момичетата си играеха в строго определен кът с кукли, а момчетата си имаха друг кът с камиони, багерчета, все интересни неща, които до тогава не бях виждала. Бях една от най-малките и някак ме пренебрегваха в игрите си и от двете страни. Един ден няколко момченца си правеха къщичка от кубчета и някакви дълги летвички и не ме пускаха да си играя с тях.  Промъкнах се тихичко зад гърба на едно от момчетата и се проврях някак под ръцете му.  Дръпнах една летва, върху която имаше изграден нещо подобно на замък, всичко рухна като при земетресение. Аз стоях с широко отворени очи и не вярвах, че съм предизвикала това срутване. Момченцата ме гледаха гневно и точно преди да си го отнеса една лелка ме хвана за врата и ме заключи в едно мазе за назидание. Беше тъмно и влажно, имаше в една отдалечена част малко прозорче. По едно време от там се разнесе ръмжене и един дрезгав глас ми съобщи, че идва мечката. След това се появи някакъв силует на прозореца, приличен на някакво животно. Спомням си, че запищях със всичка сила и после се свестих в ръцете на учителката. По-късно, когато поотраснах разбрах, че една от гледачките там се е превъплатила в ролята на мечка и ме е уплашила така. Тази жена харесвала баща ми, ама той не й обърнал нужното внимание и тя си го изкарала на мен. Та такива весели неща се случват понякога на дечицата в детските заведения, когато персонала няма нужното образование и квлификация. Тогава разбрах, че жените се делят главно на два вида –патици и лебеди. Въпреки тези преживявания не се отказвам да бера борови връхчета. Веднъж с моя приятел бай-Ангел(бог да го прости) се качихме чак на връх Бабутица, за да си наберем такива връхчета. Когато се берат трябва да се подхожда селективно, а не да се берат всички подред, за да не се пречи на растежа на дървото. Винаги оставам поне половината от връхчетата, които са на даден клон. Бера и малките зелени шишарчици, които също имат своите полезни съставки и действие, подобно на връхчетата. Ето какво намерих в нета за полезните свойства на тези връхчета:


Бял бор
Pinus sylvestris
Дърво достигащо височина до 40 м. Кората в горната част на стъблото и при младите дървета е жълто до червеникаво кафява, в долната част на старите дървета е сивокафява. Листата са игловидни, достигат до 6 см дължина, разположени са по две на скъсени, видоизменени клонки. "Цветовете" са еднополови, събрани в мъжки и женски шишарки. Мъжките шишарки са разположени по много, гроздовидно, по върховете на клонките. Женските шишарки са разположени единично или до две-три и първоначално са червени, дребни, изправени нагоре; след опрашване се извиват надолу, увеличават размера си и вдървесиняват. Семената узряват в края на втората година, когато се разтварят женските шишарки и освобождават зрелите семена. "Цъфти" май-юни.

В съвременната медицина се използуват боровите пъпки (връхчета),  намиращи се по върховете на клонките, които се събират рано напролет.

Съставки: Химически състав. Съдържат около 0,5% етерично масло, което се състои от а-пинен, β-пинен, β -феландрен, лимонен, мирцен, кадинен, силвестрен, борнеал, борнилацетат, борнилестер и др.; смо¬листи вещества, витамин С, танини и др.

Действие: Противовъзпалително, отхрачващо, омекчаващо лигавиците действие; разширява кръвоносните съдове и разтваря камъните в пикочния мехур.


bilka.info/wp-content/uploads/2009/06/pinus_sylvestris_b3e1.jpg

Приложение: Боровите връхчета се използват вътрешно при бронхити, ангина, туберкулоза, ишиас, камъни в бъбреците и пикочния мехур, при задух, подагра, хемороиди. Външно се препоръчва за инхалации при задух и простуда, за бани при екземи, ревматизъм, обриви, лишеи. Смолата се прилага при белодробен абсцес и хемороиди. Разтопена смола, смесена с мас по равни части се използва при рани от протриване и циреи.

Начин на приложение: Вътрешно: 1 супена лъжица борови връхчета се слага в 600 мл вода. Ври 10 минути. Пие се по 100 мл преди ядене 4 пъти дневно, подсладено с мед. Външно:горната отвара може да си използва и външно за инхалации, а отварата, получена от 4 супени лъжици сухи борови връхчета и 2 л. вода се използва за бани при екземи, лишеи, ревматизъм и др.
Боров мед:
Боровите връхчета се използват при кашлица по следния начин: 100 г пресни връхчета се слагат в 2.5 литра вода; ври, докато водата стане 500 мл. Прецежда се и се поставят 250 г небетшекер и 250 г мед. Пие се по 1 кафена чашка преди ядене.



photo-forum.net/bg/index.php

Моят опит: След като ги набера и изсуша си ги слагам в един хартиен плик и ги ползвам при нужда. Обръщам ви специално внимание, че те не бива да се ползват за профилактика, не бива да се използват и дълго време при заболяване-не повече от десетина дни. В тях има вещества, които при натрупване в организма могат да предизвикат нежелателни реакции, като алергии и др. Начинът на използване донякъде се различава от описания по-горе, тъй като аз ги комбинирам с други билки, които имат подобно действие, но действат слабително. Боровите връхчета, ползвани самостоятелно затягат, но ако в края на варенето прибавим по чаена лъжичка цвят лопен, цвят акация и цвят лайка, комбинацията има страхотно въздействие. Големият ми син, навремето като дете, имаше лоши сливици и често правеше синобронхит, до като не му сварих борови връхчета в тази комбинация нямаше спасение от тежките нощни кашлици. Не забравяйте, че отварата се пие топла и подсладена с мед. Сега сигурно си мислите, какви настинки, навън температурите са вече летни. Да, ама не, ето мен ме надуха климатика тези дни и ако не ми бяха мамините капки, (дето съм ви ги описала в други постинги) щях да си лежа подсмърчаща и кашляща в някое тихо кътче в къщи. За една вечер почти ме оправиха и ето днес даже постинг пиша. Да се похваля де, че тя циганката дето ме хвалеше...:)))))
Първата снимка е правена наскоро от нашата блогерка с ник mileidi46 в района на Белоградчишките скали, сложила съм я тук с нейно разрешение. mileidi46.blog.bg/hobi/2010/05/20/malyk-izlet-do-belogradchik.548318   Втората снимка e правена наскоро от нашия блогер  с ник lubara в Рила , сложила съм я тук с негово разрешение. lubara.blog.bg/izkustvo/2010/06/04/kostenskiiat-vodopad-i-hija-gurgulica.556929

Пожелавам ви много приятни емоции през идващото лято. Аз се изпролетих вече и времето ми свършва, но с радост ще дам път на по-младите, аз каквото можах, направих :)))))) Пожелавам ви много усмивки и топлина в душите!!!  
Който иска да направи някаква справка за друга билка, да кликне тук: http://kasnaprolet9999.blog.bg/lichni-dnevnici/2009/08/25/vsichko-za-bilkite-na-edno-miasto.385571 или http://kasnaprolet9999.blog.bg/hobi/2010/08/17/.499250
 

Аз ги гледах боровите връхчета , ама скоро няма да ги бера!
Ама то не се знае!
Благодаря за ценната информация!

То вече е малко късничко, но на по-високо в планината може пък и да не е късно. Ти да не мислиш че аз имах време да бера тази година, нищо подобно, но реших все пак да споделя своя опит с вас от минали години, то децата ми вече поотраснаха, та не правят вече такива изпълнения, както като ходеха в детски градини, тогава непрекъснато боледуваха.

Миледито е направила много хубава снимка!

Е, твоята също си я бива и се виждат връхчетата в по-близък план, така че се допълвате.

за интересния постинг- просто бях само чувала за това!:)

В аптеките продават боров мед, той се прави точно от такива връхчета, не е произведение на пчелите, приятен е за хапване, опитай :)))

В двора на село имаме много красив бял бор..ама кой ли се е сетил да бере тези връхчета,като от април месец съм тук!!!А имам толко познати страдащи от хемороиди.. и камъни -да им кажа твоята рецепта,и да идат да си берат връхчета..да се лекуват!!
Те и на мен ми бяха казали,преди 7-8 години ..че имам песъчинки...ама аз ги лекувам с усмивка...нищо ми няма!!
На лекар съм ходила преди 25 години,когато родих малката дъщеря...и по-вече не ги уважих с присъствието си...и не искам да ги виждам:)))
Имам тук един приятел,зъболекар,комшия от 100 години...(дето ме водиха в Белоградчик )-много харесва зъбите ми(щото сме скорпинчета с жена му и приятелки)) и все иска да ми ги вади..ама аз не му давам!!!
не може никой да ме пипа!!!:)))) хи хи хи!!
Прегръдки мила...Обичам те..

благодаря!
Поласкана съм,че оцени мойте фотографски качества:)))
И твоята също е много хубава,ти си голям пътешественик!!На моменти направо ти завиждам,(благородно!!)защото аз из Българските прелести,никъде не съм ходила...

много ти се радвам, вече ще знаеш какво да правиш с боровите връхчета. Зъболекарите не трябва да се подминават, направо си късметлийка с твоя познат и трябва да се вслушваш в съветите му.Поздрави!!!

НЕВИ ,НАДЯВАМ СЕ ТОВА ЧУДО ДА СИ ГО ВЛЮЧИЛА ПРИ БИЛКИТЕ...ТОЙ ПОСТИНГА ТИ ЗНАЕШ КЪДЕ Е..ТА В ТОЗИ РЕД НЯМА ДА ГО ИСКАМ ЗАЩОТО СИ Е КАЧЕН ПРИ МЕН!

ПРЕКРАСНА И ОПАСНА СИ БИЛА КАТО ДЕТЕ..СЪЩО КАТО МЕН!

С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ

Не, не съм го включила, там вече не могат да се включат нови постинги, няма техническа възможност, там съм поместила вече над 40 билкови постинги. Тази година направих нов такъв сборен постинг-Всичко за билките -2 част , намира се на 25 място в моя блогрол и този включих там днес, ето ти линка му.
http://kasnaprolet9999.blog.bg/hobi/2010/02/24/vsichko-za-bilkite-2-chast.499250
В този сборен постинг публикувам билковите си постинги от тази година. Бях наистина палаво дете и обичах да играя повече с момчетата, техните игри ми бяха по-интересни, освен това в Пловдив при моята баба имах само братовчеди и покрай тях сигурно получих такъв ориентир.Лошото е, че до като порасна и да ми дойде акъла все си биех съучениците, как ме изтърпяха, незнам. До като тренирах джудо ги ползвах за обучение.Този, дето сега е в Канада и ползвам негови снимки твърди, че още имал цицина на гърба си от мен, може и да ме будалка, ама няма ак да проверя :))))

Невенче, ама и ти си била палаво момиченце!
Невероятна история, съчетана с информация за полезните боровите връхчета!
Страхотна си! Поздрави и от мен!

Неви, къде тръгваш ..блогерска отпуска ли си вземаш ? Нали и през лятото се берат билки и какво ще правим без навигатор ?Поздрави, слънчице..чудесен пост си стъкмила, продължавай напред. Радваме ти се и ти благодарим!

Да, палаво и много любопитно, играчките на момченцата ми бяха определено по-интересни и може би за това имам техническа насоченост, станах машинен инженер.Не ми харесваше да не ми обръщат внимание и този номер го приложих още веднъж, но този път нарочно в една седмична детска градина, този път в София. Пак бях най малката в най-голямата група, щото в подходящата за мен нямаще места. Там обаче не ме затвориха в мазето, а учителката ме подкрепяше през цялото време.От тогава разбрах, че за да те забележат, трябва да впечатлиш околните по подходящ начин, после никой не ми взимаше камиончетата от ръцете:)))) Живота ни поднася своите уроци още от ранно детство, само трябва да ги разберем.

Не, никъде не тръгвам, просто си свърших работата като пролет и от утре пак съм баба Яга на блога :)))

пък ние с майка ми правехме мед от зелени шишарчици - тридесет на брой в голямата тенджера с пет литра вода - вареше се докато стане мътнобяла, после се прецеждаше и му слагахме захар - и се вареше още малко - докато станеше 3 литра течност, която добиваше кехлибареночервен цвят и винаги ми е била по-вкусна от меда - върху хляба с маслото. Течен кехлибар - ако кашляш, просто ти дават буркана и лъжичката... Имаше някаква хитрост колко трябва да се вари, защото за минути можеше да го изпуснеш и да стане на скала... :)))
Никой да не ми взима камиончетата, щото ще го цапардосам с манивелата...

- преди години детенце имаше проблеми и знам, че и чаят, и медът имаха чудесно въздействие.

Валя

Здравейте, а от обикновен бор не стават ли връхчетата, тези на снимката са много броя излизащи от едно място, докато на обикновения бор са по едно връхче?

Здравей, направих си сладко от зелени шишарки, т. нар. "боров мед", но от някъде чух че трябвало само от бял бор да се берат, иначе били токсични. Вярно ли е това?