Много подходяща напитка за студените зимни дни е чайче от листа на горски плодове. Днес ще ви разкажа за царицата на горските плодове-дъхавата горска ягодка, която покрива планинските полянки от средата на юни, та цял месец нататък, в зависимост от надморската височина - среща се до 2000 м. 

 
Употребяема част: Използуват се плодовете (Fructus Fragariae) и листата (Folia Fragariae). Листата на горската ягода се берат заедно с дръжките. Берат се веднага след прибирането на плода докато са още със зелен цвят. Сушат се на сянка или в сушилня при температура до 40 градуса по Целзий. Изсушените листа имат светлозелен цвят, нямат миризма и имат слабо горчив вкус.
В народната медицина се употребява и градинската ягода. Нейните листа се берат без дръжките. Сушат се по същия начин. Билките се съхраняват в сухо, сенчесто и проветриво място.

Химичен състав: Листата на ягодата съдържат следи от алкалоиди, витамин С, дъбилни вещества, силициева киселина, флавоноидите кверцетин и кверцитрин и др. Плодовете на ягодата витамин С и В1, провитамин А, дъбилни вещества, плодови киселини, антоцианови съединения, ароматни естери, етерично масло, фосфорни соли, захари и др.

Лечебно действие и приложение: Отвара от листата на ягодата разширява периферните кръвоносни съдове, снижава артериалното налягане, забавя сърдечния ритъм, усилва съкратителната способност на сърцето, усилва съкращенията на матката.
С превъзходните си вкусови качества плодовете на горската ягода са ценен диетичен продукт. Като лечебно средство пресните плодове се препоръчват при високо артериално налягане, при атеросклероза, при язвена болест на стомаха и дванадесотопръстника, при авитаминоза, анемия, неврастения, запек, подагра, маточни кръвотечения и др. Употребяват се и като леко диуретично средство при камъни в бъбреците, при подагра, при диарии, чернодробни възпаления и др.  
В провинцията на Франция ягодите се смятали  за афродизиак, а на младоженците винаги се сервирала студена ягодова супа. Ягодата е символ на Венера - богинята на любовта заради сърцевидната форма и червения цвят. Използват се листата,  корените и цветовете на дивите и култивирани ягоди.
Доказано е, че тези сочни и ароматни плодове предотвратяват появата на рак, заради високото съдържание на витамин С и намаляват риска от заболявания на чревната система. Те са богат източник на оксиданти флавоноиди и се нареждат на второ място след боровинките.
Когато се консумират в по-големи количества ягодите имат успокояващ ефект, прочистват кръвта и черния дроб. Ако нямате под ръка паста и четка за зъби, може да направите следното – разтъркайте няколко ягоди по зъбите и ги оставете колкото се може повече. После изплакнете с вода. Ягодите освен това спомагат за задравяването на венците.
Те са идеално средство за почистване на кожата, против акне и мазна кожа, имат избелващо свойство Ако спазвате диета, ягодите са идеалната храна - толкова вкусна, ароматна и полезна!

Начин на употреба: 2 супени лъжици от сухи листа и плодчета или само сухи листа се заливат с 500 гр. гореща вода. След 20 мин. запарката се прецежда и се пие по 120гр. по 3 пъти дневно преди ядене.


Моят опит: Използвам най-вече листа от дивите ягодки и ги комбинирам с листа от малина, къпина, както и други билки като мащерка, риган, мента, бъз и пр. Взимам по една чаена лъжичка от всички, слагам ги в чайника и ги заливам с литър кипяща вода. Сутрешният чай, приготвен по този начин е особено подходящ през студените зимни дни и действа профилактично срещу простудни и вирусни заболявания.Следя зорко, всеки от мъжете в къщи да изпие по чаша, щото ако се разболее някой, после ми е на главата.
От плодовете на горските ягодки става чудесно сладко за палачинки. Можете да ги изсушите както на фурна, така и в машина за сушене на плодове. Отскоро имам такава машина, но проблемът ми е, че до като ходя на билкобер изяждам всички ягодки по пътя, до като си почивам и не мога да си събера в достатъчно количество, за да имам за сушене. Когато зреят горските ягодки цъфтят и много билки-мащерка, котешка стъпка, жълт и червен кантарион, еньовче, лепка, германски ранилист и се чудя какво по-напред да набера в малкото време, което имам. За всяка  билка си имам определено място за бране(находище) и прелитам като пчеличка между тях. Като се уморя посядам някъде и си хапвам сочни ягодки, да утоля жаждата и да си почина,  има ги навсякъде из поляните на с.Макоцево. Всяка година се заричам да намеря време да си набера и ягодки, но до сега не съм могла да осъществя това намерение, нещата около мен стават все по-сложни, та даже и за билкобер не ми стига времето. Горната снимката е правена от мен миналото лято на една такава полянка, а първата е от нета.



Така изглеждат дивите ягодки през пролетта, с малки бели цветчета, като пеперудки. Тогава листенцата им също стават за чай, но по-добре е да дадат плод и тогава да се берат.


Имам един горещ спомен за дивите ягодки, който изплува допълнително в мен след коментар на мамас и сега ще ви го разкажа.   Когато завърших шести клас  от училище ме пратиха в комсомолска  лагер -  школа  -с.Маджаре, под Мальовица. Всички бяхме от различни училища и не се познавахме помежду си. Запознанствата и свалките течаха с пълна сила при по-голямите, а ние по-малките само се гледахме срамежливо и играехме на интересни полудетски игри - тунел, стражари и апаши и др. Полянките бяха пълни с горски ягодки. Момчетата ги беряха и ни ги подаряваха, така разбирахме че сме харесвани от тях. Имаше едно момче Любомир, винаги избираше мен, когато играехме на тунел. Беше мълчаливец, аз също, особено когато ме хващаше за ръка и ме повеждаше под тунела, краката ми се подкосяваха, а другите момчета го удряха по гърба със всичка сила. Беше ги яд на него, защото когато успяваха да ме откраднат от него, той упорито пак ме избираше. Един ден ни заведоха на екскурзия до 7-те рилски езера. Заиграхме се на топка около едно от тях и в един момент тя падна в езерото. Само аз бях с къси панталонки и скочих вътре да я взема. Любо отговаряше за топката и като видях ужаса в очите му и умоляващия поглед към мен не се колебах дълго, нали съм мъжко момиче. Нагазих доста на дълбоко и почувствах как студената вода ме преряза. На следващия ден вече бях болна и почти до края на смяната не оздравях. Един ден той ми прати по една приятелка букетче с горски ягоди.
Много им се зарадвах и ги изядох всичките. Като ме видяха другите момичета започнаха да ми се карат. Една рече, че на мое място би си ги изсушила и запазила за спомен. Няма да забравя презрителните им погледи и думите, че аз не заслужавам неговото внимание. Мълчаливо понесах всичко, няма да взема да им разправям, че заради него лежах болна толкова време. Казах им само нещо от рода, че такива сантименти не са по вкуса ми. Вечерта имаше лагерен огън, стегнах се, обух джинсите на приятелката си и изпях една италианска песен, в която се говореше за любов.
Направо избих рибата, а Любо ме гледаше още по-влюбено, въпреки че му бяха разказали, какво съм направила с неговия подарък. До края на смяната получавах всеки ден такива букетчета и аз ги изяждах под завистливите погледи на момичетата в стаята. Така оздравях и от тогава дивите ягодки са любимите ми плодове.   По този случай нашият блогер Любо написа по моя молба следния разказ:
lubara.blog.bg/izkustvo/2010/02/03/buket-i-sladko-ot-gorski-iagodi-razkaz.485975#last_comment

И все пак да не забравите, че навън е зима. Поздравявам ви с песента от клипа.

Който иска да направи някаква справка за друга билка, да кликне тук: http://kasnaprolet9999.blog.bg/lichni-dnevnici/2009/08/25/vsichko-za-bilkite-na-edno-miasto.385571 или http://kasnaprolet9999.blog.bg/hobi/2010/08/17/.499250
 
 

събирам и я ползвам в комбинация с други билки.Незнаех само как действа,но вече и това знам.
Хубав ден!:))

Тя просто е символ на Венера- планатета на която съм подвластна!:)
Чудесен постинг!:)
Прегръдки

Освен това ме върна поне 35 години назад... в едно прекрасно лято... Батак, комсомолска лагер-школа... и как изчезвахме в часовете на следобедната почивка, за да скитаме по горските поляни и да берем диви ягоди...

Благодаря ти, Невена!

Горски ягоди, голяма прелест !

О, знаела си, но на подсъзнателно ниво, интуитивно, по тази причина си ги ползвала. Сега вече е осъзнато:)))

Везна значи, страхотно, чудя се как успяваш да взимаш решения в твоята правна дейност. Виж, за твоите картини вече имам обяснение, везните са ненадминати по намиране и пресътворяване на красивото в нашия живот в снимки и картини.

И ти ме върна в една такава школа-с.Маджаре, под Мальовица. Момчетата беряха горските ягодки и ни ги подаряваха, така разбирахме че сме харесвани от тях. Имаше едно момче Любомир, винаги избираше мен, когато играехме на тунел. Беше мълчаливец, аз също, особено когато ме хващаше за ръка и ме повеждаше под тунела, краката ми се подкосяваха, а другите момчета го удряха по гърба със всичка сила. Беше ги яд на него, защото когато успяваха да ме откраднат от него, той упорито пак ме избираше. Един ден ни заведеха на екскурзия до 7-те рилски езера. Заиграхме се на топка около едно от тях и в един момент тя падна в езерото. Само аз бях с къси панталонки и скочих вътре да я взема. Любо отговаряше за топката и като видях ужаса в очите му и умоляващия поглед към мен не се колебах дълго, нали съм мъжко момиче. Нагазих доста на дълбоко и почувствах как студената вода ме преряза. На следващия ден вече бях болна и почти до края на смяната не оздравях. Един ден той ми прати по една приятелка букетче с горски ягоди.
Много им се зарадвах и ги изядох всичките. Като ме видяха другите момичета започнаха да ми се карат. Една рече, че на мое място би си ги изсушила и запазила за спомен. Няма да забравя презрителните им погледи и думите, че аз не заслужавам неговото внимание. Мълчаливо понесах всичко, няма да взема да им разправям, че заради него лежах болна толкова време. Казах им само нещо от рода, че такива сантименти не са по вкуса ми. Вечерта имаше лагерен огън, стегнах се, обух джинсите на приятелката си и изпях една италианска песен, в която се говореше за любов.
Направо избих рибата, а Любо ме гледаше още по-влюбено, въпреки че му бяха разказали, какво съм направила с неговия подарък. До края на смяната получавах всеки ден такива букетчета и аз ги изяждах под завистливите погледи на момичетата в стаята. Така оздравях и от тогава дивите ягодки са любимите ми плодове.

Да, за някои са прелест, но за мен са вкусутия и лек.
Много бих искала да напишеш разказче за дивите ягодки, като ползваш за алгоритъм отговора ми до мамас. Знам, че ще го направиш както трябва, мен не ме бива много за това, а ти си майстор на този вид разкази. Съгласен ли си?

Аз оставих много недоизказано в коментара си, но ти си сътворила направо разказ! Разбирай, че за ягоди ходехме двама, не цяла компания :)
А споменът ти е подобен на моя. Само че аз се разболях след като двамата бяхме на пост (който е бил на такива школи, знае за какво става дума), заваля силен дъжд и доста поизмръзнахме. Допълнително от това, че веднага след дъжда брахме ягоди в мократа трева, бяха станали сякаш за час огромни! Вечерта бях с висока температура и унесена от лекарствата, които ми дадоха... но щастлива от едно посещение в бунгалото...
Господи, как ме накара да преживея тези мигове отново...

Ние бяхме завършили едва шести клас и бяхме много срамежливи, никой не посмя да направи първата крачка и от тогава не съм го виждала изобщо. Не съм сигурна даже дали съм била влюбена в него, просто ми харесваше и за пръв път ми се случваше момче да ми обръща такова специално внимание. Винаги с усмивка си спомням за тези години, когато момчетата започнаха да изместват куклите, с които играех.

какви спомени събудиха!!!!!!!!!!!!:))))))))))))
Браво, момичета!!!
Тук вече мирише на горски ягоди!:))
А знаете ли как ги наричат в Родопите?!:)

Аз не знам, нали няма да ни мъчиш дълго?

правеше сладко от тях!Но аз ще опитам и чай...Поздрави!

зунички:)))Не зная къде е ударението,но произношението е това.Много интересно,нали?!Няма нищо общо с ягода:)))

Сигурно е било вълшебно. Поздрави!!!

Звучи ми като нещо близко до лунички, много е весело и звучно.Поздрави

Освен невероятни вкусни, били и полезни!:)
И баба правеше сладко. Ходехме на горски поход цялото семейство - нашето и на леля! Едва събирахме за десетина бурканчета - толкова оставаха, след като се наситеше цялото войнство да си похапва, докато бере!:))

Успя да ме разсмееш, твоето чувство за хумор е нестихващо. Сигурно тези спомени още те топлят в студените нощи.Радвам се, че си научила нещо ново.
Много е хубаво, когато се съчетава полезното с приятното.

Не пресъхващ извор си мила Неви.
Всеки ден от блогът ти научавам, все нови и нови неща.

Една грешка направих, признавам си.
Почувствах се по-добре и спрях да бъда постоянна в лечението си с билките и пак се разболях. Казах си, много по-добре съм от преди и спрях да пия чай, спрях да си слагам от капките. От няколко дни гърлото много ме боли, отново този синузит, отново дигам предимно вечер 37,5, отново не мога да дишам и то предимно през нощта и рано сутрин, отново се чувствам уморена а преди седмица т.е след като си дойдох имах чувството че имам сила за 5-ма.
Отново почвам да си слагам от мамините капки, но не знам дали мога да ползвам гъбата, тъй като пия 3 пъти на ден капки Ехинацея, които съдържат алкохол. Пия също пробиотици, рибено масло и нофилин, за да мога да дишам спокойно през нощта.

бързо се разгражда. Просто трябва да не пиеш кефира по едно и също време с тези капки, да има разлика от половин час. Много съжалявам, че така ти се е случило, но не е от това, че си спряла да ги пиеш. Притеснила си се от болеста на онова момиче от блога, за което писа, че е болно от рак.
Ти си чувствителна душа и всичко ти се отразява. Аз й писах и ако тя прояви интерес ще се опитаме да преборим и това. На първо време трябва да се заобича, защото не може да очаква от другите да я обичат, ако тя самата не се обича. Тя е активирала на подсъзнателно ниво програмата за самоунищожение. По същия начин това се случи с моя съученичка, която почина точно преди една година от рак на яйчниците. За това й писах, че тя ще си бъде най-добрия лекар. Същото правило важи и за теб, ако искаш да си здрава.

Добре, няма да пия кефира по едно и също време с капките "Ехинацея форте" на д-р Тайс. Ще гледам разликата между приема да е около час.

Аз мисля че не е от това че прочетох блога на това момиче. Просто настинах. Усещам, че ме боли гърлото и то доста силно, гловата в областа на синусите също. От пет дни вечер дигам температура. Една и съща 37,5 .Чуствам се уморена, отпаднала и все ми се спи...
На робата имам проблеми. Имаше един период в които и в къщи имах знаеш, всичко това ми дойде в повече.

А за момичето се притесних найстина снощи. Не мога да гледам как човек страда, как се мъчи...Поиска ми се да й помогна. Както на мен ми помогнах те. Поиска ми се да се усмихва повече, да се радва на живота...

Прегръщам те!

благодаря, за идеята да заведа моите приятели налято на пещера Орлова Чука и да ги почерпя с диви ягоди , защото знам къде им е находището....
Това, идеята е голяма ценност.
Благодаря.....
Все пак няма да чакаме да зимата да ги приготвяме, а там ...... намясто ще си ги изядеммммммм...
Благодаря, за постинга и най-вече за идеята....

разказвачка си -като дива ягодка ;-))) Никаква зима - чай от билки! Зная къде растат край ТВ кулата - миналата година ме почерпиха кварталните клошари, но не ги изядох, а ги оставих да изсъхнат до снимката на мама и тати.

О..., ще има да си спомнят дълго след това, пък и да разказват като мен. Като си похапвате си понаберете и от листенцата им, та да си запазите аромата им и през зимата с хубаво чайче от тях.

Добре си направила, покрай кулата нищо не става за ядене, то е облъчено. Аз никога не бера билки в близост до шосета и голями енергийни обекти, за да избегна вредни газове и излъчвания. Спомням си, че зелените бяха направили карта за екологичната обстановка в българия и с.Макоцево се намираше в много чиста зона. Там въздухът по състав е като в Сандански-правени са и такива изследвания. Поздрави!!!

че тези "приказни горски принцески" се наричат и "пладници".
Сладкото е великолепно и няма аналог.
Благодаря!

Виж коментар 14, казват им и зунички.
Поздрави!