Лечебен и висок Лопен У нас са разпространени около 30 вида лопен, по-известни между тях са следните видове:

Лопен благороден	Verbascum nobile
Лопен виолетов	Verbascum phoeniceum
Лопен висок	Verbascum thapsiforme
Лопен гъстоцветен	Verbascum densiflorum
Лопен красив	Verbascum speciosum
Лопен лечебен	Verbascum phlomoides
Лопен лъжеблагороден	Verbascum pseudonobile

  Във фитотерапията се използват само два вида, защото само те имат доказани лечебни свойства.Те са показани на снимките, направени това лято от мен по-надолу. Лечебен Лопен - Verbascum phlomoides L. (1) - зад него се вижда синя жлъчка, а в далечината един стрък от високия лопен.



също Лечебен Лопен-снимката е от нета Висок Лопен - Verbascum thapsiforme (2) - вече отблизо
Народни наименования: цapска свещ, овча опашка, крилатостъблен лопен. Разпространение. Високият лопен се среща из храсталаците, редките гори, сечищата и пожарищата, а лечебният лопен - по сухите тревисти, песъчливи и каменисти места,край пътищата и из необработваемите мecта Характерно за двата вида е следното: Описание: Двегодишни мъхесто - влакнести тревисти растения. През първата година обра­зуват само листната розетка, а през втората израстват високи от 30-50 до 120-150 см, с прости(2) или в горната част разклонени (1) стъбла, а в основата с розетка от едри листа.
Стъбловите листа при високия лопен (2) са дълго низбягващи по стъблото, поради което то изглежда крилато,  а при лечебния лопен (1) те не низбягват, а са приседнали в основата му и стъблото не е крилато.



това е също от нета - цветовете на високия лопен (2) отблизо.
Цветовете им са жълти, събрани на върха на стъблото в многоцветни силно удължени класовидно гроздовидни съцветия.Прицветниците при (1)  дълги до 1.5 см., а при (2) от 1,5 до 4 см. Чашката и венчето са дълбоко петделни.



Цветове на Лечебен Лопен - Verbascum phlomoides L. (1)

При (1) дяловете на чашката са ланцетни и на върха изведнъж стеснени в осил, а при (2) са яйцевидни, на върха заострени, но без осил. Тичинките са 5, сраснали за венчето. Горните три са гъсто покрити с дълги белезникави власинки. Долните две са по дълги, без власинки и с низбягващи прашници. Плодът е многосеменна кутийка. Цъфтят юни—август.

  
Тичинки и близалце на високия лопен (2). Виждат се горните три по- къси тичинки, чийто дръжки са покрити с бели звездовидни власинки. Под тях са двете по-дълги тичинки с голи дръжки и удължени прашници, а по средата под тях близалцето на плодника. Снимано на 19 юли 2008 г. на Бесапарските ридове, област Пазарджик - снимката е от нета. При лечебният лопен (1) тичинките изглеждат по същия начин, но трите къси са покрити с бледо жълти прости власинки.
  За лечение се използва венчето с прикрепените към него тичинки(цветче) без  чашката. За разлика от останалите видове лопени на тези два вида цветчетата са много по-едри. Характерно е, че цветовете в съцветието се отварят постепенно отдолу нагоре и затова брането е периодично, в продължение на цъфтежа. Всеки цвят цъфти само един ден - сутрин се отваря, а привечер венчето увяхва. С ръка се откъсва само венчето и срасналите с него тичинки. Не се събират прецъфтели венчета. Събраната билка не трябва да се мачка. Аз ги бера сутрин, когато се разтварят и ги обикалям много дни подред до като ги обера, защото те цъфтят постоянно.

 
Снимката е също от нета.

Събраните  цветове се почистват от чашките и примесите и веднага се подлага на сушене. Изсушаването трябва да стане бързо. Венчетата се разстилат на тънък до 1 cm пласт върху рамки или стелажи постлани с хартия в силно проветрени помещения. След отделяне на част от влагата   се доизсушават на слънце или в сушилня при температура не по-висока от 40° C. Те са силно хигроскопични, затова се препоръчва изсушаването да става на слънце. Всяко забавяне на сушенето причинява почерняване на цветовете и те стават негодни за употреба.
 
Действие: Двата вида лопен омекчаващо, противовъзпалително и отхрачващо дей­ствие, дължащо се на съдържащите се в тях сапонини и слузно вещество. Приложение: Те са много добро противокашлично средство при ларингити, трахеити, бронхити, задух, коклюш, магарешка кашлица и при сухи катари, съпроводени с мъчителна и дразнеща нощна кашлица. Прилага се също при възпаления на устата, хранопровода, стомаха и червата, при язвена болест на стомаха, високо кръвно налягане, а външно под формата на лапи от листата на лопените - при бавно заздравяващи рани, отоци, болки в ушите, хемороиди.

В народната медицина се употребяват при заболявания на диха­телната система: бронхит с обилна бронхиална секреция, бронхиална астма, кок­люш, остър катар на горните дихателни пътища с пресипнал глас, туберкулоза и др. Използват се още при възпалителни заболявания на стомашно-чревния тракт, диария, чернодробно-жлъчни заболявания.
Под формата на запарка понякога се прилагат като външно омекчаващо и противовъзпалително средство за гаргара и плакнене на устата и гърлото и за бани при скрофулоза.  
Начин на употреба - Приготвя се запарка от 1 супена лъжица ситно нарязан цвят от лопен, която се залива с 300 см3 вряща вода. Цветовете киснат около половин час, след което се прецеждат. Пие се по 1 винена чаша, подсладена с мед 2—3 пъти на ден преди ядене.

Моят опит: Не се различава от описаното по-горе, използвам цветовете при заболявания от настинки, грип, придружени с кашлици. Излекувах преди години кървяща язва на моя баща със смес от следните билки: цветове от невен, слез и лопен и стръкове от жълт кантарион. От сместа се взима по две супени лъжици, които се заливат с 500 гр. кипяща вода, която се прецежда след изтиване и се пие по 150 гр. три пъти дневно преди ядене. Моята свекърва имаше астма и много добре се повлияваше от тази билка, към която прибавях и салвия-от двата вида по една супена лъжица.



Бера най-вече от високия лопен(вижда се на горната снимка, правена от мен в района на Кремиковския манастир), защото няма начин да го сбъркаш, клипа който съм сложила по-долу е само с лопени от този вид. Стеблото му е право като свещ, не е разклонено или много редко е слабо разклонено само в най-горната си част, три от тичинките му са покрити с жълти или бели власинки, а цветовете са подчертано големи. Дългите две тичинки са без власинки.



Нелечебните видове са силно разклонени като обърнати нагоре метли(виждат се на заден план на горната снимка, те са от вида Лопен гъстоцветен-Verbascum densiflorum ) с дълги дръжки и  много  дребни жълти цветове, а тичинките им често са покрити всичките с виолетов мъх или жилки.

Намерила съм над с. Макоцево едно такова находище, но с високи лопени и редовно си го посещавам. Много е важно да използвате само от тези два вида лопени и за това е нужно добре да ги разпознавате от останалите видове.

За сравнение ви представям един друг вид нелечебен лопен, наречен брашнест, който намерих в нета. Вижте как изглежда.

  


Тук ясно се вижда, че всички тичинки са еднакво дълги и са покрити до една с жлезисти власинки. Цветовете им са разположени по единично, а не на групи в пазвите на прицветниците, както е при високия и лечебния лопен.

На втория клип може да се види как изглежда гъстоцветния лопен (Verbascum densiflorum), на третия е красивия лопен (Verbascum speciosum), а на четвъртия Виолетов лопен (Verbascum phoeniceum), които също не са лечебни видове.

Лечебните лопени влизат в състава на много готови гръдни чайове, използвани са и за създаването  на противоязвеното лекарство Вербан в близкото минало, спечелило златен медал на Пловдивския панаир.

Следват още няколко мои снимки на високия Лопен (Verbascum thapsiforme), сниман в района на Кремиковския манастир в началото на юли 2010 г.










Който иска да направи някаква справка за друга билка, да кликне тук: http://kasnaprolet9999.blog.bg/lichni-dnevnici/2009/08/25/vsichko-za-bilkite-na-edno-miasto.385571 или http://kasnaprolet9999.blog.bg/hobi/2010/08/17/.499250
или
kasnaprolet9999.blog.bg/hobi/2012/10/18/vsichko-za-bilkite-3-chast.1011011



 

Unikalna enziklopedia si,mila!!!
Blagodarq ti...Da ne kaje6 ,4e pak ne si znaqla za 18:))))

Как да не знам, напротив, даже имам постинг, с който каня всички, които искат да си закупят книги от съвременни български автори, да посетят този базар - http://kasnaprolet9999.blog.bg/izkustvo/2009/12/09/elate-na-koleden-bazar-na-syvremennata-bylgarska-literatura.451275

а със синя жлъчка си оправих жлъчката. Наистина!

се счита за плевел по стандартите за пасище! Но едва ли стопаните масова правят разлика. Този въпрос, струва ми се - не е добре изяснен и като нищо могат да бъдат загубени "находища" на полезни билки у нас!
Беше ми много интересно да прочета, а и да се поинтересувам - как стои въпросът!

Би ли ни обяснила по-подробно, камък ли имаше в нея или просто беше възпалена?

ивотните не го ядат, в с.Макоцево има стада от крави, кози, овце, но те минават покрай лопена и го заминават, така че не се притеснявай, няма да се загубят находищата, само сушата много ги мори.

ми тежеше и дори имах една криза, та си мислех и за операция. Но си набрах и изсуших цикория от моя двор (чиста) . И заедно с чая на проф. Ламбрев, по една лъжичка на джезве - за 2-3 седмици отзвуча. Скоро ще ходя на ехограф да видя какво става там, но съм небрежна.

Не е лошо да посетиш ехографа, защото е възможно да имаш камъчета, които да не дразнят жлъчката, но трябва при това положение да спазваш определена диета за да не се предизвика нова криза. Дребните камъчета са опасни, защото като тръгнат по жлъчните канали могат да ги запушат и да стане голяма беля.

az sam vidqla postinga ti,daje sam pisala komentar...
no nali sam si bleika...izletelo mi e...:))))
Ni6to,posle 6te pusne6 pak ne6to i za nas...deto nqma da sme tam!! :)))

Става, имам и една гостенка-блогерка от Свищов-Таня, и нея ще я водя там. Аз я лекувам с билки и кефир, а едни доктори на качак я облъчват със специални лампи, лекуваме я дружно кой с каквото може, без да се конкурираме, само се допълваме. Тя е голяма сладурана.

От години се интересувам от билки като съм събирал някои от тях и ги използвах за собствено и на семейството ми лечение.Смятам ,че във фитотерапията се крие тайната на нашето оцеляване дори и за в бъдеще когато лекарствата станат още по-недостъпни .За съжаление познанията си за билките събирам подобно на пчела от цвят на цвят и то от книгите защото не познавам от близо хора които да ми показват сред природата .Всяка добре представена информация ми е от полза.Забелязах една грешка обаче която ми направи впечатление .Става въпрос ,че мъжките прашникови образования на цветните растения се наричат тичинки а не птичинки.Смея да добавя и още едина слабост която забелязах -на снимките някои от растенията са в ,,компанията "на други и е малко трудно да се различават ако не ги познаваш добре.Поздравявам те за положените усилия и желанието ти да помагаш и на други .Оставам с най-искрени почитания и очаквам още материали по темата.

Прав си, но така им казвах, когато бях дете и не мога да се отърва от този навик. В полето трудно може да се отдели билка в самостоятелен кадър и те като хората обичат да са в компания, но ще го имам в предвид. Благодаря.