Много народи почитат това растение като символ на пролетта. В сенчестата гора, рано напролет между две големи тъмнозелени листа се появява стъбълце, обсипано сякаш с бисери, благоуханни, излъчващи неповторим нежен аромат. Има ли нещо по-просто и в същото време по-прелестно от това нежно цвете, неизменен символ на чистота, нежност, вярност и любов?
Момината сълза е отровна, но извлек от нея помага на човешкото сърце да работи по-добре.  Не по-малко от този извлек за работата на сърцето помага и самата красота на нейните цветове, внушаващи допълнителен стимул за живот. От растението се заинтересували и лечителите. В различните страни от него приготвяли различни отвари и лекарства. Дори за известно време момината сълза била емблема на докторите по медицина.
Любопитно е, че на някои старинни портрети Николай Коперник е изобразен с букетче момини сълзи в ръка, поднесени му в знак на лекарски заслуги, защото великият астроном е бил и прекрасен лечител.
 С лечебна цел се използват цветчетата и листата. Те съдържат гликозидите от сърдечната група - конвалатоксин, конвалатоксол, конвалозид, глюкоконвалозид, етерично масло, алкалоиди, аспарагин и др. Препаратите на основата на момината сълза се използват най-вече при сърдечни неврози, при сърдечна недостатъчност, тахикардия - по-често в съчетание с валериан и др. билки . Растението е отровно и затова не се допуска самолечение.
Моят опит: Растенията(в това число и билките) ни действат не само със своя химичен състав, но и с вълновия си спектър на излъчване. Честотата на вълните, които се излъчват от тях се наслагва с честотата на вълните, които ние излъчваме и резултантната вълна или е по-голяма, или по малка. Тези растения, които предизвикват по-голяма резултантна вълна ни действат ободряващо и оздравително.   Разхождайки се в планината ние се ободряваме не само от чистия въздух и движенията, които извършваме, но и от поетите вълнови излъчвания от всички растения и дървета. Момината сълза има отровен химичен състав, но вълново има много положително влияние върху човека и затова е подходящо поставянето й във вази за украса на дома. Аз използвам това цвете-билка само за украса и създаване на добър вълнови микроклимат в дома си. Лечебни тинктури могат да се ползват само по лекарско предписание и под формата на хомеопатични извлеци, с големи разреждания.

От дълбока древност много народи почитали това удивително растение, разказвали легенди за него и го наричали най-съвършеното творение на природата.
Според древните легенди нежните цветове на момината сълза са сълзите на девойка, която очаква своя любим да се върне от далечен поход, това са и миниатюрните фенерчета на горските джуджета, това са и бисерите на сребърния щастлив смях на русалката Мавка, разнесъл се в пролетната гора, когато тя за първи път открила радостта на любовта.

 В Англия, от поколение на поколение се предавала легендата, че момините сълзи растат в гората на онова място, където приказният Леонард е победил дракона. Три дни и три нощи се борил светия Леонард със страшния дракон. А на четвъртия ден ужасното чудовище изчезнало само в гъстата гора, за да не се появи повече никога. Драконът е символ на езичеството, а светецът — на християнството. Езичеството било принудено да отстъпи на раненото, но несломимо християнство. А на това място, където на земята паднали капки от свещената кръв на Леонард, израсли момини сълзи и техните чисти камбанки разнасят победния химн.
Практичните немци вярвали, че бялата дева с букет момини сълзи, която им се яви в лунна нощ, непременно ще им покаже месторазположението на скритото съкровище.
След като прецъфти, през лятото се появяват горчиви на вкус, яркочервени плодчета. Според една друга легенда, растението така горчиво оплаквало бързо отминалата пролет, че от сърцето му капела кръв и обагрила зелените му сълзи в червен цвят.
Червените плодчета, както и цялото растение е отровно, но птиците с апетит ги кълват, а за петнистите сърни те са любимо лакомство.
При толкова много пищно цъфтящи цветя, именно момината сълза била цветето на богинята на изгряващото слънце за древните германци и скандинавци. И когато в чест на богинята устройвали празници, всичко наоколо украсявали с безброй букети с момини сълзи. Момци и девойки се събирали накрай селото, разпалвали огньове и танцували, докато цветята в ръцете им не увяхнат. Тогава ги хвърляли в огъня, принасяйки ги в жертва на богинята.

Древните римляни смятали, че момините сълзи са капчици от ароматната пот на богинята на лова Диана, паднали в тревата, когато тя бягала от влюбения в нея Фавън.

В други легенди се разказва, че белите цветчета са израсли от перличките на гердана на Снежанка или че това са фенерчетата на джуджетата. Със сигурност обаче момините сълзи са най-уважавани във Франция. От XVII век французите отбелязват празника на момините сълзи. Всяка година, в първата неделя на месец май младите отивали в гората за момини сълзи, после с тях украсявали стаите, первазите на прозорците, забождали букетчета върху дрехата си, а след това започвало пиршество и танци. Юношите, поканвайки девойките на танц им подавали букетче момини сълзи. И ако девойката приеме поканата, тя подарява на младежа своето букетче и понякога този скромен подарък ги съединява за цял живот: давайки съгласието си за брак, момичето се закичвало с букетчето момини сълзи от своя любим. От този момент се смятало, че двамата са сгодени. Ако отклонява предложението - тя го хвърляла на земята. Да хвърлиш стрък от нежното цвете под краката си, означавало, че показваш неуважението си.

 За североамериканските индианци, живеещи на територията на днешния щат Масачузетс, момините сълзи са свещено цвете. В Западното полукълбо това цвете расте само в този щат. Учените предполагат, че цветето е попаднало там по някакъв начин от Европа и кой знае защо не се е разпространило другаде.
Сега момината сълза е един от трите символа на Масачузетс, другите два са - брястът и чайката.
 Една староруска легенда разказва, че момините сълзи са израсли от сълзите на водната княгиня Волхова, която пламенно обикнала храбрия гуслар Садко. И когато Волхова научила за горещата любов на Садко към Любава, излязла на брега, за да послуша за последен път чудесните песни на своя любим. Напразно обаче го търсила по брега, дълго блуждала по поля, по блата и гори, вслушвайки се в звуците на нощта. И ето сред стройните брези Волхова забелязала два силуета на лунната светлина. Това бил Садко. А до него била Любава. Безмълвна, с наранено сърце гордата красавица се обърнала и убита от любовна мъка тръгнала, за да се скрие в своето студено царство. И само луната видяла как от прекрасните й сини очи се ронели бисерни сълзи. Те падали в меката трева, превръщайки се в бели цветя. Така се появили момините сълзи - символ на красотата на любовта и болката на чистото, нежно, горещо моминско сърце.
По мотивите на тази легенда руският художник И .Е .Репин нарисувал картината "Садко в подводното царство ".
През 1896 г. Римски-Корсаков написал операта "Садко" след като дълго изучавал новгородските предания за Садко, Волхова и Любава.   Материалите ( с изключение на моя опит)  са взети от сайтове за билки в нета, а снимката е правена от малкия ми син.   Който иска да направи някаква справка за друга билка, да кликне тук: http://kasnaprolet9999.blog.bg/lichni-dnevnici/2009/08/25/vsichko-za-bilkite-na-edno-miasto.385571 или http://kasnaprolet9999.blog.bg/hobi/2010/08/17/.499250
 
     

Ах, колко си приказна, нежна и чиста. Представям си как се разхождаш в гората и се къпеш в росата...
Красота си на блога - Ти!

https://www.vbox7.com/play:94c84c37

Правя го от 28-годишна и познавам над 70 вида билки, но не всички използвам. Тази година обаче мечка ми мина път, в свободното си време ми се налага да гледам болни родители и трябва да забравя гората за известно време. Хубаво е, че миналата година си набрах доста, та имам и за тази. Благодаря ти за клипчето, много е хубаво и истинско всичко в него.

не мога да намеря дива Момина сълза в Природата

А тя как изглежда, по-различна ли е от тази в градините. Има и други билки, които вече не се срещат в диво състояние, например дилянката.

И то много покрай потоците в ЦБ

В района на с.Макоцево я има само на едно място, където казват, че някакъв професор преди години я разсаждал и нещо все още е останало, но много малко, голям зор беше да намера десетина бройки, за това останах с впечатлението, че не си ли я засееш, няма да си имаш дилянка. С ментата е същото, тази пиперитата не я срещам свободно, има около реките само водна, бласкун и дълголистна.