Жълтугата (Гениста)  се среща  на  оголените склонове и  в дворските градинки, като декоративен храст. Много от вас са го виждали, но вероятно малко хора знаят, че той е много полезно растение. Аз лично не съм го ползвала, защото не ми се е налагало, пък и за областите на неговото приложение има още много такива билки, които предпочитам. Ето какво намерих в нета за тази билка:   Като малко слънце през горещите летни месеци блести на пясъчния морски бряг или на оголените от вятъра и дъжда ерозирали скални склонове храстът Гениста. Той е многогодишен и се нарича още Жълтуга. На височина достига до 1 метър.   Жълтугата се числи към многобройното семейство Пеперудоцветни. Окраската на цветовете също е променлива - мени се от златистожълта до лимонена и яркожълта. Както надземната част на храста, така и неговата коренова система са много разклонени. Той поема слънчевите лъчи с охота, не се влияе от суша и горещина. Много често този храст се търси за укрепяване на каменисти рушащи се склонове. Събраните по върховете цветове на всички видове гениста по два-три като гроздове са голяма наслада и примамка на пчелите.   В нашата флора се срещат около 12 вида от род Жълтуга.   Видовото разнообразие на генистата се дължи най-вече на листата. Някои са елипсовидни и дребни. Други са игловидни. Не липсват форми, които дори нямат листа и тогава цветовете, подобни на пеперуди, са накацали направо на голите клони. Много красива е жълтугата GENISTA sagitalis или още така наречената "крилата гениста", която на височина не достига повече от 30 сантиметра, но е обкичена с изобилие от цветове и отдалеч изглежда като птица, обгърнала с крилата си скалите. Тя е много подходяща за алпинеуми. Жълтуга-GENISTA sagitalis Расте и на морския бряг или на скални почви, където друго растение не може да издържа на голямата оскъдица от хранителни вещества. Освен това подбира най-слънчевите места и цъфти през жаркото лято. Името си този храст дължи на окраската на цветовете си в жълто и оранжево.В нашата народна медицина се употребява жългугата - Genista sagittalis L., наричана още прещип, чиито стръкове се използуват под формата на запарка при подагра и ревматизъм (за пиене и налагане). Още от този вид вижте тук: http://botany.cz/cs/genista-sagittalis/ Друг удобен за алпинеуми вид е  Жълтугата Genista rumelica Vel.). Този храст е по-висок от крилатия и достига височина до 70 сантиметра. Листата на румеликата са по-дребни и елипсовидни, а цветовете са събрани по върховете в гроздовидни съцветия. Румеликата е предпочитан вид у нас. Експериментално са установени противовъзпалителното, противоязвеното и капиляроукрепващото действие на тоталната флавоноидна смес от виреещата в нашата страна жълтуга Genista rumelica Vel.). Още от този вид вижте в постинга на наш блогер:   http://apologetic.blog.bg/drugi/2010/09/23/genista-rumelica-vel-and-genista-carinalis-grsb.609819 Често срещана по нашите земи е и   Жълтугата Genista germanica. Тя е с бодливи клонки и елипсовидни листа, цветовете й са дребни и яркожълти.  Отглежда се най-вече за декоративни цели. също, но в по-далечен план. Още снимки на този вид вижте тук: http://botany.cz/cs/genista-germanica/   Най-красив от всички тези видове храсти е жълтугата Genista lydia , който изпреварва останалите с по-ранния си цъфтеж още през април. Цветовете в златистожълто са изключителни. Жълтугата Genista lydia в по-далечен план. Жълтуга  Genista linifolia В народната медицина се използва най-вече обикновената жълтуга(Genistae tinctoriae), наричана още жълтуга бояджийска). Обикновената жълтуга е красиво растение и затова може да служи за украса на парковете. Народните лечители са открили, че семената й съдържат вещества (алкалоиди), които облекчават някои чревни заболявания.   Силно разклонен храст или полухраст, достигащ на височина 30—60 см. Листата са последователни, 1—4 см дълги, ланцетни или елипсовидни, прости, целокрайни, отгоре голи, отдолу изцяло или най-малко по жилките влакнести, с ясно изпъкнали странични жилки. Цветовете са жълти, събрани в рехави гроздовидни съцветия, от 4 до 10 см дълги, най-често с 6 до 10 цвята. Чашката е петделна, двуустна. Плодът е 1 —4 см дълъг, продълговато линеен, тъмнокафяв боб. Цъфти през юни—август. Това е плода. Използват се цъфтящите и облистени връхни части , отрязани на около 30 см от върха. Съставки: Съдържа алкалоидите цитизин и спартеин, флавоноиди — лутеолин, генистеин, тритерпенови сапонини, дъбилни и слузни вещества. Расте из храсталаци и просветлени гори в предпланините и планините докъм 1500 м надморска височина в цялата страна.    Действие: пикочогонно, слабително и капиляроукрепващо,  възбужда центъра на дишането, повишава кръвното,налягане, действува  кръвоспиращо. Приложение. При отоци от различно естество, възпаления и камъни в бъбреците и пи­кочния мехур, възпаление на жлъчните пътища, хемороиди, подагра, ревматизъм, сърдечна невроза и др. Българската народна медицина препоръчва жълтугата още при чернодробни и далачни възпаления, мокър лишей, болести на щитовидната жлеза и др. Външно билката се използува за налагане при изкълчено, набито, гнойни рани и др . Освен че жълтугата е медоносна,  изсушени стръкове от храста и семената му се препоръчват за лекуване за дихателната система. Жълтугата се използва и в бояджийството. Начин на употреба. Приготвя се запарка от 1 чаена лъжичка оситнена билка  с 250 см3 вряща вода, която се изпива за 1 ден. Обикновенна жълтуга Genistae tinctoriae Още снимки от този вид вижте тук: http://dbiodbs.univ.trieste.it/carso/chiavi_pub26_palm?spez=558 Триръба жълтуга - Genista januensis Жълтуга горска-Genista ovata, може да я видите тук:     http://www.flickr.com/photos/digitplantimages/3717815902/         Жълтуга балканска- Genista carinalis Внимание: Най-трудно е да различите обикновената от горската и триръбата жълтуга - те така много си приличат. И за да можете все пак да ги разпознаете, ще ви обърна вниманието върху някои белези. Ако намерите растение, което по всички белези прилича на описаната вече обикновена жълтуга, но по горната повърхност на листата му забелязвате власинки, тогава сте открили горската жълтуга (Genista ovata). Ако пък попаднете на жълтуга, която има стъбло с криловидни ребра, а листата й по краищата са напилени - тогава пред вас е триръбата жълтуга (Genista januensis). Иначе по всички останали белези тези видове са същински сестри на обикновената жълтуга.

 
   

Genista  pilosa



Genista scorpius



Genista serisea



Genista hispanica



Genista pumila

До тук снимките на жълтугите са от различни места в нета. Следват мои снимки на обикновена жълтуга, снимани в района на с.Макоцево през юни 2011 г.. 








   Който иска да направи някаква справка за друга билка, да кликне тук: http://kasnaprolet9999.blog.bg/lichni-dnevnici/2009/08/25/vsichko-za-bilkite-na-edno-miasto.385571 или http://kasnaprolet9999.blog.bg/hobi/2010/08/17/.499250

 

при първа възможност. И за Ениа благодаря също!

Благодаря ти за интересната информация!:)

Радвам се че ти харесва, жълтугите са най-различни видове, някои от тях се използват само за декоративни цели, може би защото не са популярни като билки и не се знае достатъчно за тях.

Покрай нас из дворовете има много от тия храсти и винаги съм мислела, че са само декоративни. Цветът ли се ползва или и листата и клонките за отвара?
Защото тоя мокър лишей може да се окаже моят действителен проблем.
Ще се поровя из интернет. Иначе чаят от живовляк и коприва, наистина има ефект.
Не ходя на лекар и сама се лекувам, и така ми се иска да се видя с чисти очи и да изчезнат тия червени жилки. За момента мисля, че са резултат от нарушена функция на черния дроб. И най-лошото е и че дъщеря ми ги има...
Вярвам в билките. И се радвам, че има хора всеоъдайни като вас, да ви поживи тоя, дето ви е създал!