Америка е умишлено унищожена от организирано разделение

От Пол Крейг Робъртс

PaulCraigRoberts.org

26 юли 2022 г



https://www.youtube.com/watch?v=3RDaPV_rJ1Y&ab_channel=SonyPicturesEntertainment

Ако този трейлър е индикация  , ние сме на път да се погрижим за премиерата на фантастичен филм през септември, в който черни жени воини спасяват Африка от поробване от французите. Създателите на филма не осъзнават иронията на мястото, което е Дахомей, черно кралство, което води робски войни срещу други чернокожи и е източник на търговията с роби. Почти всеки чернокож роб, докаран в Карибите и в английските колонии в Северна Америка, е човек, продаден в робство от черния крал на Дахомей. Жените воини във филма декларират, че свободата си струва да се борим, но всъщност Дахомей се бори, за да печели пари, като поробва чернокожи африканци.

Днес Дахомей е известен като Бенин. На плажа в Ouidah има съвременен паметник, Портата без връщане, в чест на живота на африканците, заловени от черното кралство Дахомей и продадени на араби и европейци като роби или разменени за огнестрелни оръжия.

Каква може да е истинската цел на този филм? Възможно ли е да се създаде още черна омраза към белите и да се оправдае тази омраза и да се разпространи сред чернокожото американско женско население, насърчавайки идеята, че точно както във филма, те също могат насилствено да отхвърлят потисничеството на белите?

Или целта е по-нататъшното погребване на Дахомей като източник на търговия с роби и източник на черни роби? Официалният разказ в „изследванията на черните“ и Проекта 1619 е, че черните са били поробени от бели. Доколкото знам, нито един черен не е бил поробван от бял. Когато арабите и белите европейци купуваха роби, те купуваха  чернокожи, които вече бяха поробени от чернокожото кралство Дахомей.

Причината за фалшифицирането на историята в университетите и от режисьорите на филми е да се забият повече пирони в ковчега на Америка чрез културиране на разделение в едно многорасово общество.

Как може белият расизъм да бъде причина за робството, когато фактът е, че черните роби са били търговската стока на Черното кралство Дахомей? Както  се казва в Encyclopedia Britiannica  , „Дахомей е бил организиран за война, не само за да разшири своите граници, но и за да вземе пленници като роби. Робите или са били продавани на европейците в замяна на оръжия, или са държани да работят в кралските плантации, които са доставяли храна за армията и двора.“

Почти бих заложил живота си, че Encyclopedia Britiannica ще бъде принудена да премахне този пасаж и всички правилни доклади за Дахомей и търговията с роби, точно както историята на Карл Полани,  Дахомей и търговията с роби , е изчезнала и вече не може да бъде публикувана. Ако книгата беше налична и черен професор я възложи на класа, той щеше да бъде изгонен от университета, ако не беше линчуван от събудилите се бандити, които се състоят от университетски факултети, администрации и студентски организации.

Дали белите хора в колониите са купували роби, защото са били расисти и са искали да имат черни хора, които да малтретират? Очевидно не. Те имаха земя, но им липсваше работна ръка. Робите са закупени като работна сила. Тъй като не е имало свободна работна ръка, която да бъде закупена срещу заплата, закупуването на роб е единствената алтернатива на работната сила.

Дали робовладелците са злоупотребявали с инвестициите си в работна сила, както  се  провъзгласява в пропагандни трактати като Хижата на чичо Том ? Човек, който е инвестирал във фабрика, изгаря ли собствената си фабрика?

Робовладелците искаха силни, здрави, кооперативни работници, които да произвеждат културите, от които зависи плантацията. Нямаше смисъл да работиш ценен роб до смърт, да го настройваш срещу себе си, като го биеш или изнасилваш жена му. В плантациите много надзиратели бяха черни роби. Това се смяташе за добра управленска практика. Нека чернокожите носят отговорността за работния дневен ред.

Малко чернокожи роби избягаха и дори Прокламацията за еманципация на Линкълн не можа да разпали, както се надяваше, бунт на робите в Юга, който да привлече войниците си от фронтовите линии. Въпреки че днес не е позволено да се говори такава истина, чернокожите роби в Северна Америка били доволни. Имаха храна, подслон и  сигурност . Те не са били обект на набези на роби от черния крал на Дахомей. Те работеха и бяха нахранени, облечени и подслонени. В много отношения те бяха по-добре от по-късните бели работници, зависими от фирмения магазин. Вижте това . Ето модерно изпълнение на песента на Тенеси Ърни Форд.

Силно малтретираният и оклеветен Юг не е измислил робството. Робството е наследена трудова институция, датираща от колониалните времена много преди да съществува идеята за Съединените щати. Първите роби в колониите не са били чернокожи, както погрешно и пропагандно се твърди в Проекта от 1619 г. Първите роби са били белите хора. Джеймстаун е основан през април 1607 г. от няколко над сто колонисти, повечето от които са слуги. Прислужник е лице, чиито лични или семейни дългове в Англия ги карат да бъдат продадени в обвързано робство и транспортирани на хиляди мили през океана до мястото, където са живели в условията, описани от това бяло дете, продадено, за да покрие кредитора на дълговете на семейството си:

„Любящи и добри татко и майко, няма какво да ме утеши, нито има какво да получа тук освен болест и смърт. Една хапка хляб трябва да послужи за четирима мъже. Хората викат ден и нощ. Не ме забравяй, но имай милост и съжали за нещастния ми случай. Ако ме обичаш като свое дете, освободи ме от робството и спаси живота ми.” Писмото е написано от младо момче, Ричард Фреторн. Очевидно в онези дни животът е бил жесток. Родителите на бели англичани биха продали син в робство, за да уредят дълговете си, а чернокожото кралство Дахомей щеше да води война с други чернокожи, за да спечели, като продава пленници като роби.

Югът не се бори за запазване на робството. Президентът Линкълн обеща да запази робството, ако Югът остане в съюза и плати тарифата за финансиране на северната индустрия. Югът отказа сделката и се би, защото беше нападнат от северните армии.

За да индустриализира и разшири империята, Северът трябваше да блокира по-евтините и по-добре произведени манифактури от Англия. Митата, които години наред бяха основният спор между Севера и Юга, ще бъдат от полза за Севера и ще навредят на Юга. Това устройваше Севера, но не и Юга. В навечерието на войната Линкълн обеща на Юга робство завинаги, само ако Югът остане в Съюза и плати тарифата, но тарифата беше по-важен въпрос за Юга от робството.

Всичко това някога е било общоизвестно и подробно документирано. Но с възхода на черните изследвания знанието е изкоренено. Американските университети са фабрики за лъжа точно като проститутките, политиците и обществените здравни агенции.

Училищната сегрегация в Юга, въз основа на това, което знам за Атланта, беше базирана на класа, а не на раса. Децата ходеха в кварталните училища, до които ходеха пеша. Ако сте живели в квартал на средната класа, сте ходили на училище с деца от средната класа. В моето училище нямаше богати и бедни деца. Ако сте живели в богат квартал, сте ходили на училище с богати деца. Ако сте живели в беден квартал, сте ходили на училище с бедни деца. Толкова е просто.

Принудителната училищна интеграция изисква автобусен транспорт и се възприема от южняците като втора реконструкция, поради което те се противопоставят. Busing унищожи PTA (асоциации на родители и учители), които поддържаха сътрудничество и дисциплина и дадоха на родителите глас, който те вече нямат, в образованието на техните деца. Представянето на южната опозиция срещу автобусния транспорт като расистка е лъжа.

Южните политици трябваше да покажат известно противопоставяне на Втората реконструкция на Юга. Те не можеха да извикат националната гвардия, която щеше да се изправи срещу американската армия, въоръжени с ядрени и биохимически оръжия, реактивни изтребители и бомбардировачи. Така че направиха единственото, което можеха. Те стояха на вратата на училището. Това осигури необходимата демонстрация на опозиция.

Какво ще кажете за отделни тоалетни, фонтани, ресторанти и задната част на автобуса? Когато бях дете, инфекциозните заболявания бяха големият страх като Ковид днес, особено туберкулозата и венозните заболявания. Хората смятаха, че можете да получите VD от тоалетните седалки. Беше противозаконно да се плюе по улиците, тъй като се смяташе, че може да разпространи туберкулоза. В онези дни инфекциозните болести се свързваха с бедните, които нямаха средства за санитарен живот, точно както днес инфекциозните болести се свързват с хомосексуалисти, за които се смята, че са разпространители на СПИН и маймунска шарка. Чернокожите бяха непропорционално бедни. Разделянето им в тоалетни, фонтани и ресторанти отразява страха от инфекциозни болести. Имайки предвид лошото разбиране в онези дни, може да е било погрешно, но не е расистко. Не че на чернокожите бяха отказани фонтани.

Никой не предполагаше, че всички чернокожи или дори много голям процент от тях са носители на инфекциозни заболявания. Ако хората бяха виждали чернокожите по този начин, никой не би наел чернокожи жени да им помагат с домакинската работа и децата и да приготвят храна. Кари яде с нас. Не можеше да бъде по друг начин. Когато е време за обяд, не можете да кажете на някой, на когото разчитате, да отиде да яде сама. Никой не помисли нищо за отделни чешми. Ако бялото не свърши работа, използвахме черното и съм сигурен, че черните направиха същото. Не са те арестували за това.

Задната част на автобуса беше начинът, по който автобусните компании се опитваха да поемат различните класове пътници. В онези дни не е имало търговски центрове и семействата не са притежавали няколко коли. Общественият транспорт се споделяше от облечени дами, които пазаруваха, и от чернокожата работна ръка. В онези дни, за разлика от днес, една уважаваща себе си жена не излизаше от къщи, освен ако не беше подходящо облечена. Това означаваше високи токчета, чорапи, хубав костюм или рокля, шапка, воал и ръкавици. Ако местата за сядане бяха смесени, жените в техните дрехи щяха да се сблъскат със седалки, изцапани от тежко работещи черни работници. И жените с техните парфюми биха се сблъскали с миризмата на тежък труд. Ако автобусните компании бяха предвидили пропагандното използване на задната част на автобуса, те биха назначили белите отзад, а черната работна сила отпред. Автобусните компании просто не разбраха, че политиката на здрав разум би била обявена за доказателство за расизъм. Като деца предпочитахме задната част на автобуса. Големият широк прозорец над колите беше идеалното място да си правите физиономии на шофьорите и беше близо до задния изход. Още повече, че задната част на автобуса зависи от порциите на черно-белите пътници. Ако пътническият трафик беше предимно черен, задната част на автобуса можеше да се простира до предната. Бил съм в автобуси, където всички места бяха заети от черни. С други думи, през автобуса нямаше линия, отвъд която черните да не могат да се движат напред или белите назад. Като деца предпочитахме задната част на автобуса. Големият широк прозорец над колите беше идеалното място да си правите физиономии на шофьорите и беше близо до задния изход. Още повече, че задната част на автобуса зависи от порциите на черно-белите пътници. Ако пътническият трафик беше предимно черен, задната част на автобуса можеше да се простира до предната. Бил съм в автобуси, където всички места бяха заети от черни. С други думи, през автобуса нямаше линия, отвъд която черните да не могат да се движат напред или белите назад. Като деца предпочитахме задната част на автобуса. Големият широк прозорец над колите беше идеалното място да си правите физиономии на шофьорите и беше близо до задния изход. Още повече, че задната част на автобуса зависи от порциите на черно-белите пътници. Ако пътническият трафик беше предимно черен, задната част на автобуса можеше да се простира до предната. Бил съм в автобуси, където всички места бяха заети от черни. С други думи, през автобуса нямаше линия, отвъд която черните да не могат да се движат напред или белите назад. задната част на автобуса може да се простира до предната част. Бил съм в автобуси, където всички места бяха заети от черни. С други думи, през автобуса нямаше линия, отвъд която черните да не могат да се движат напред или белите назад. задната част на автобуса може да се простира до предната част. Бил съм в автобуси, където всички места бяха заети от черни. С други думи, през автобуса нямаше линия, отвъд която черните да не могат да се движат напред или белите назад.

Фактите не са част от расисткия разказ. Днес в Америка живеем в лъжи. Няма нищо друго. Веднага след като  The Woman King  се появи в киносалоните и Netflix, ние ще живеем в лъжата на търговците на черни роби от Дахомей, борещи се за свободата на черните.

Най-доброто от Пол Крейг Робъртс

Пол Крейг Робъртс, бивш помощник-министър на финансите на САЩ и бивш помощник-редактор на Wall Street Journal, съобщава за шокиращи случаи на злоупотреби от страна на прокуратурата в продължение на две десетилетия. Ново издание на книгата му „Тиранията на добрите намерения “, написано в съавторство с Лорънс Стратън, документиран разказ за това как американците са загубили защитата на закона, беше издадено от Random House. Посетете неговия уебсайт .

Авторско право © Пол Крейг Робъртс