Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Блогрол
1. Виртуална духовна библиотека
2. Сайт на в-к "Лечител"
3. Природна медицина-сайтът на д-р Пашкулев
4. Бъди щастлив
5. Радиестезия, хомеопатия, пирамиди
6. Всичко за билките-първа част
7. Всичко за билките-втора част
8. Всичко за билките-трета част
9. Всичко за билките-четвърта част
10. Полезни съвети
11. Сайт с Художествени снимки от Карибите и Канада.
12. Сборен постинг на снимки от други държави-проект на Петя
13. снимки от Родопите-2 част-проект ня Джулия Бел
14. България в снимки-проект на julia13
15. Снимки от Пирин-проект на Джулия Бел
16. Какво сме дали на света
17. Снимки на планини в България-първа част-проект на Джулия Бел
18. Снимки от Рила-проект на Джулия Бел
19. снимки от планини в България-2 част-проект на Джулия Бел
20. снимки от градове и села в БГ-проект на Джулия Бел
21. Снимки от църкви и манастири в България, проект на Джулия Бел
22. Снимки от Родопите-проект на Джулия Бел
23. Снимки от света-мои постинги
24. Снимки от планини в България-проект на Джулия Бел-трета част
25. Снимки от градове и села-втора част-проект на Джулия Бел
26. Притча за скорпионите
27. Билколечение
28. билкосъбиране
Постинг
03.03.2015 08:03 - Честит Национален празник Българи!!!
Автор: kasnaprolet9999 Категория: История   
Прочетен: 6402 Коментари: 20 Гласове:
26

Последна промяна: 03.03.2015 17:21

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 

ПОМОЩТА НА БЪЛГАРИТЕ ПО ВРЕМЕ НА ОСВОБОДИТЕЛНАТА  

РУСКО-ТУРСКА ВОЙНА 1877-1878 г.

 

Безспорна е решаващата роля на Русия за Освобождението на България, заплатила жадуваната мечта на признателните българи с кръвта на огромни свои жертви. Признателна България отдава заслужения принос за помощта и на съюзниците на Русия: Румъния, Финландия, (Сърбия и Черна гора).

Не по-малки са и заслугите на българския народ за крайния изход от войната. Съгласно източници, българите не са очаквали освобождението си със скръстени ръце, а сами, дори с цената на живота си са търсили начини и средства за борба срещу вековния поробител. Не е достатъчно да се спомене само знайния принос на българското опълчение, достигнало още през 1877 г. до 10000 души и послужило след края на войната като основа на бъдещата българска армия. На страната на руската армия се сражавали като доброволци хиляди българи организирани в доброволчески чети, градски и селски въоръжени стражи, българи са вземали участие като разузнавачи, преводачи, водачи на армията. 

Сред населението в областите под османска власт се засилвало хайдушкоото движение и други форми на борба срещу османското владичество. По инициатива на българските общини било организирано посрещането и настаняването на войските. Така обединената сила във руско-турската война ставала още по- мощна и резултатна;  външна-Русия със нейните съюзници и вътрешна–българското национално освободително движение, което обхванало всички български земи, като най-силно е било то в областите, където действали руските войски, особено в планинските и полупланинските райони. Всички местни революционни комитети са активизирали дейността си в помощ на освободителите. Съгласно източници, около 30-35000 души с желание и готовност са взели участие във войната. Това е цяла армия от българи, които са дали своя принос за крайната победа.

Когато става дума за военни действия обикновено се говори и пише за хода на събитията по фронтовата линия, за подвизите и героизма, за успехите или пораженията. За успешния изход на една война не малка роля има и добрата организация зад непосредствените бойните действия на фронтовата линия - в тила. С необходимото признание към икономческата, медицинска, военна и други форми на подкрепа на християните от двете страни на Стара планина се отнася и комисията натоварена да изготви документацията за историята на руско-турската война от 1877-1878 г. По страниците на 97-те тома са публикувани документи, разкриващи много български инициативи, ракриващи както героизма на опълченците, въоръжените чети, така и активното съдействие на българите при осигуряването на хранителни продукти за войската, всеотдайността на разузнавачите, водачите, медиците.

Същественото е, че интересите на царска Русия свързани с тази война напълно съвпадат с вековното желание на българите да се освободят от петвековното османско  владичество и да възстановят независимостта на третата българска държава. Опитите на някои западни историци да елиминират героичните усилия на българския народ и прогресивните резултати от войната през 1877-1878 г., след нейното завършване налагат необходимостта от аргументирани отговори с факти съхранени в историческатата памет.

Икономическата (материална) помощ на българите

 
Съгласно източници, още преди обявяването на войната, поради увеличаващия се числен състав на войските и най-вече поради жаждата за печалби, руската армия получава едва 30-40 % от необходимите продукти. Това принудило командването да търси решения на проблема с българска помощ или да набавя необходимите припаси от завзетите турски складове.

 

По това време в българската емигрантска преса и немалко руски издания са се появили статии за възможностите и готовността на българския народ да окаже подкрепа на своите освободители. Съобщавало се, че богатата реколта в Българско можела да изхрани три руски армии. Разчитало се и на готовността на българите за доброволни пожертвования, особено на по-богатите българи. Така например не безизвестния Евлоги Георгиев (един от двамата братя дарители при построяването на Софийския универтситет) предложил на първо време да отпусне 180 000 франка, а при нужда можело да отпусне и повече. Друг българин предложил 50000 франка....Руският консул в Русе в писмо от 3 януари 1877 г. уверявал генералния щаб, че много русенски българи са подготвили вече тайни складове с храна и фураж.

 

И действително, кат пример съгласно източници, готовността на българите да оказват всякаква икономическа помощ на русите не спира по време, когато предният отряд на генерал Гурко се откъсва от армейските обози. В продължение на седмица той получава безвъзмездна помощ с продоволствие.  В отговор на тревожно писмо на командването, ген. Гурко от Търново окуражаващо пише: „Живея за сметка на града. Три дни ме храниха даром. За Балкана тръгвам с петдневен запас от сухари и тридневен от фураж под формата на неприкосновен запас…”. Особено топло е било посрещането на руските войски и българските опълченци в Казанлък, Стара Загора, Чирпан, Самите руси свидетелстват: ”Българите не знаят как да ни угодят. Предагаха ни ту ракия, ту червено вино, което се сочеше-за най-доброто в България, ту розово сладко, плодове в изобилие, но особено добър бе Казанлъшкия тютюн, който се сочеше за най-добър в Турция…..”. „ Вратите на всички българи бяха отворени за скъпите гости за посрещането на освободителите в Стара Загора. Храна хляб сирене и други ястия, пития, разни дрехи- всичко бе на разположение на войниците……”
               
По същия начин в различните източници е описано посрещането на руските войски в села и градове; Дряново, Трявна, Габрово. Ловеч, Никопол, Плевен, Телиш, Летница, Враца, Силистра, Разград, Оряхово.....Навсякъде където се появят русите, българите от градове и села са ги посрещали като родни братя, бързали да ги подслонят в домовете си, да помогнат с каквото могат при трудния им поход и тежките сражения. За посрещането в Ловеч П. Паренсов пише; ”Аз помня, че за много припаси българите не взеха нищо, а за което взеха, поискаха крайно евтино”. Председателят на Желявския селски раионен революционенкомитет, след посрещането надясната колона на ген. Веляминов от войските на ген. Гурко под връх Мургаш и привежденето им до с. Желява в своите „Диарбекирски дневници и спомени” се обръща към съселяните си с думите: ”Сега лъжа вече няма, доведох ви нашите многоочаквани братушки, да сме готови да ги посрещнем”. Като многоочаквани освободителите те били разстанени по домовете и богато нагостени. Осигурена е храна за добитъка. Не е изненадващо, че за братския прием, който българите навсякъде са устройвали на своите освободители, обикновения руски войник ще възкликне; „Ние вървяхме както по земята на родната майка Русия”

 
Както командването на армията, така и командванто на трите отряда са били далече от мисълта да осигуряват прехраната на войските с безвъзмездна помощ. Командването приело с удоволствие братската помощ, но веднага търсело други начини за снабдяване-от закупуване на големи количества храни или завземане на завладяните турски складове до обявяване на реквизиции. При зимното форсиране на Стара планина през декември 1877 г. в нарочната заповед на ген. Гурко се казва; „Обръщам внимание на всички началници, че при сегашното крайно лошо състояние на пътищата, превозването на сухари се натъква на невъобразими трудности....Ето защо началниците на частите трябва да потърсят помощта на местното население, заплащайки му незабавно в” звонкова монета”. Много често командването влиза в договорни отношения с градските и селските общини и така се снабдявало с хранителни продукти за седмици напред.

 

Съгласно източници, обемът на българската продоволстена помощ през двете години на войната е оценен като значителен, като се вземат под внимание няколко показателя; необходимо дневно продоволствие, числен състав на войските, броя на животинската тяга и доставките от една компания;” Грегер, Горвиц, Коган”. Съгласно данни на проф. В. Хаджиниколов българите снабдяват русите както следва; за I-ва армия - 66% от всичките й нужди, за  II-ра армия - 39% и за III-та армия - 30% от изразходваните храни.

 
Трябва да се отбележи, че продоволствената помощ към освободителите се отразявала твърде благоприятно върху стопанския живот в страната. Съгласно източници внасянето на огромни количества злато активизирало развитието на стоково паричните отношения в България. Икономическата помощ на българите е имала и други форми на изява-снабдяване на войските с дрехи, обуща, подготвяне на пътища, прокопаване на траншеи, прехвърляне на военна техника през Балкана и т.н. Например, веднага след прехвърляне на предния отряд през Стара панина ген. Гурко доставя 7-8000 чифта обувки изработени от казанлъшките занаятчии. Само за един ден Старозагорци предоставят на отряда безвъзмездно 4 коли - ризи, белъо, партенки, кърпи, чаршафи и др.. Облекло и обувки събира населението и от Търново, Елена, Ловеч, Свищов, София, Троян, Тетевен, Етрополе и много др. Под ръководството на женските сдружения („Милосърдие” в Търново, „Майчина грижа” в Габрово и много други) през ноември и декември 1877 г. са изплетени хилади чифта чорапи, ръкавици, фланели и др. През суровата зима на 1877-1878 г. много български селища около планината се превръщат в надеждни и сигурни снабдителни центрове. Съгласно източници, без тази помощ зимното форсиране на Балкана и победния марш в тракийската низина биха били далече по-трудни, а жертвите много по-големи. 

 

Българите оказват помощ при разчистване на пътища, придвижването на военна техника, на обозите и т.н. По всеобщо признание първият поход на ген. Гурко през Балкана би бил невъзможен, без помощта на местните жители. Командването е впечатлено от организаторските способности на легендарния войвода Панаиот Хитов През юли 1877 г. около 500 габровци с шанцови инструменти прокопават и разчистват пътя през Шипченския проход до връх ”Св. Никола”, път който по време на зимното преминаване се превръща в стратегическо предимство за Дунавската армия.

 

През август 1877 г. под убийствения неприятелски огън около 1000 доброволци, сред които жени и деца разнасят на боините позиции вода, помагат при строежа на укрепления, копаят траншеи и с желание и готовност изпълняват нарежданията на командването. Според военния кореспондент и очевидец Немирович-Данченко само за един ден на 11 август жертвайки живота си българите докарват на фронтовата линия 6000 бъчви с вода. И тази помощ според кореспондента е от съществено значение за изхода от битката ”защото-според него- трудно може да се каже от какво повече страдаха войниците-от куршумите или от жаждата”.

 

Съгласно отчет на ген. В. Кренке, през първия етап на войната до зимното преминаване на Балкана в строителните работи вземат участие 19392 българи. От тях 5545 работят в Свищов, 4950 на кръстопътя Търново, Бяла, Свищов, а други 4400 около с. Българене. От тях само 2042 души явяващи се със собствени коли и добитък работят срещу заплащане. Останалите 17350 души с готовност дават своя безплатен труд. През зимата в Етрополския край, около връх Баба по посока към Буново 700 българи работят денонощно разчиствайки пътя от двуметрови преспи, теглят или пренасят на ръце оръдията към върха, изваждат от преспите коли, премръзнали руски войници и често сами отбтблъскват нападенията на башибозуците.

 

При прехвърлянето на Троянския отряд в началото на януари 1878 г. , всеки ден към троянския проход потеглят около 400 българи да разчистват пътя с помощта на 200 бивола, теглят оръдия и военни коли. Българите подкрепят и Шипченския отряд начело с ген. Радецки. Към ген. Скобелев се присъединяват 2700 българи от Габровско, Тревненско, Казанлъшко, Старозагорско и др. места.

 

Медицинската помощ на българите

   
Скромната медицинска помощ на българите в сравнение с другите фор и на подкрепа оставя в сърцата на русите, на хилядите ранени, заболели и премръзнали войници най-дълбоки следи. Съгласно източници, за периода 1877-1878 г. едвали може да се посочи българско селище в което признателният български народ да не е оказвал всяческа помощ според възможностите си за облекчаване на болките и страданията на руските войници. Огромната Дунавска армия е разполагала с крайно недостатъчните 300 санитарни коли и 8000 легла

          
Още през първите месеци на войната в помощ на острите медицински служби са  привлечени стотици българи от Свищов, Никопол, Търново и други селища. Истински подвизи извършват жителите на Свищов. След настаняването на 50-та военновременна болница в Свищов всеки ден на определените от командването места се явяват българи и с набързо приготвени носилки помагат при транспортирането на болните до Румъния, където се намирали най-добрите болнични заведения. През зимата, когато  връзката с румънския бряг е прекъсната, в Свищов се съсредоточават ранени и болни от вътрешността на страната. В 50 български къщи на Свищов са настанени около 3000 ранени. Целият град е наподобявал на огромно болнично заведение. Женското дружетво „ Милосърдие” всеки ден изпраща в местната болница на Търново 10-15 жени като медицински сестри.

 

При преодоляването на Хаинкъоския проход, предизвестени от ген. Гурко казанлъчани за кратко време приготвят 200 легла и откриват една от първите български болници по време на войната. Според решения на общината лекарствата, продоволствието и нисшият медицински персонал (състоящ се от десетки монаси, учителки и обикновени жени) се осигуряват изцяло от българска страна. По подобен начин и жителите на Стара Загора организират болница с 200 легла. В доклади за военните действия командването дава дължимото и на българскте лекари. За неоценимата и всеотдйна медицинска помощ на предния отряд се четат имената на главния лекар К.Бонев, К.Везенков, С.Мирков, Ив.Попов, Я.Петрович, Чобанов, Вълкович, Цветков и др. Благодарение на тяхното мъжество и себеотрицание от бойното поле са изнесени и спасени от явна смърт стотици ранени. Българските лекари дават своя принос като се борят против разространяването на епидемии, обучават санитари.
 
Съгласно източници, медицинската подкрепа на българите достига своя връх в Габрово. По сведение на руски офицери, там е спасен живота на хиляди руски воиници, опълченци, четниците от горските чети или бежанци от южнобългарските области. На 16 юли 1877 г. по предложение на българскина д-р Алекси Христов в Априловската гимназия е открито болнично заведение с 250 легла, обзаведено изцяло със средствата на Габровската община. Руски офицери свидетелстват; „ габровските гражданки нищо не жалели, всичко носели, като се започне от лъжицата и паницата, фдадоха дори копринените юргани без принуждение”. Три дни след откриването на Габровската болница в нея са настанени 308 ранени, без да се отчита броя на по-леко ранените.

Руския лекар д-р Пясецки за патриотизма и всеотдайността на българите пише; ” Като отсъпиха гимназиалното помещение за болница, габровци дадоха също дюшеци, възглавници и покривки и много обикновени жени дойдоха да помагат. Госпожите и господата често дохождаха в болницата, донасяха овощия, вино, тютюн и ги раздаваха на ранените”.

По време на най-кръвопролитните сражения на Шипка Габровсаката община изпраща там цяла рота доброволци-мъже, жени, ученици. Пристигат селяни и със собствено направени носилки пренасят ранените до най-близките санитарни пунктове. Скоро пак по предложения на големия родолюбец д-р Христов, намиращия се близо до гимназията Девически манастир е превърнат в болница за офицерския състав, а домът на д-р Христов в лазарет за руски воиници и опълченци. През зимата на 1877-1878 г. в болниците, в десетки габровски къщи са настанени над 2600 ранени и премръзнали. При минус 20 градуса всеки ден от върха са докарвани по 200 премръзнали офицери и войници от Шипченския отряд. В девическото училище е организирана и болница за бежанци и сиропиталище за 235 души.


По време на войната известният български родолюбец, драматург и народен будител Добри Воиников най-напред е назначен за преводач в щаба на 12 корпус към руската войска. В края на 1877 г. от управителния съвет на Благотворителното дружество (в които влизат Любен Каравелов, Стефан Стамболов, Цани Гинчев и др. бележити българи) в град Търново е назначен за Директор на пансион за сираци от Арилското въстание и войната. Д.Войников бди като баща над 300 осиротели деца.

Затрогваща помощ под ръководството и грижите на българина д-р Г.Цариградски и други родолюбци оказват и жителите на Етрополе, в селата Негушево, Потоп, Чурек, Саранци, Врачеш. В края на 1877 г. и началото на 1878 г. медицинска помощ оказва населението и на Севлиево, Бяла, Русе, Разград, Ловеч, Враца, Орхание (Ботевград), София, Пазарджик, Пловдив. Грижите на признателния български народ са навсякъде по българската земя; Казанлък, Енина, Мъглиж.... В Русе и в околните села Иваново и Обретеник, дещерята на легендарната баба Тонка- Петрана Обретенова със своя пример увлича десетки жени на работа като медицински сестри във военните лазарети.

      
Военният руски кореспондент Н.В.Максимов пише; ”Българинът вървеше след руските войници, грижеше се за тях , поправяше пътища и под убийствения огън на неприятеля пренасяше ранените, делеше последната кора хляб с тях.”

     
С част от приведените кратки данни и свидетелства на очевидци става ясно, че русите са посрешнати като освободители и братя. С разностранната икономическа, медицинска и други форми на помощ по време на войната, българският народ е показал както своите силни патриотични и гостoприемни чуства и качества, така и неутолимата жажда за свобода и признателност за избавлението им от петвековното османско владичество. Това е част от разрастналата се национално освободителната революция по цяло Българско, обстоятелство, което повдигало бойния дух на руската армия и вярата им, че те са дошли на юг от Дунава не като завоеватели, а като освободители на своите братя славяни.

Забележка: материалът е подготвен като са ползвани исторически, литературни източници, изследвания и проучвания.


                                                 
Подготвил д-р Богомил Великов Колев

 

Ето и още един любопитен факт, който е отбелязян в книгата на д-р Петър Цончев "Из стопанското минало на Габрово”:

 

При идването на русите на 29 юни 1877г. в Габрово, Иван Калпазанов е намерил доверено лице, негов стар работник – чаркчия, което е занесло през Балкана писмо от главнокомандващия руските войски Николай Николаевич до началника на настъпващия откъм Стара Загора руски отряд. За 24 часа това лице се промъкнало през Балкана, занася писмото и се връща с отговор, след което се почва общото настъпление към Шипка.”

    
Коментар на автора:

"Свободата не ни е дадена даром от братята славяни, от финландския и румънския народ. Подготовката за тази война дефакто започва от Пайсий Хилендарски, Юрий Венелин, В. Априлов, които със своите творчески дела са събудили народа български от петвековния сън прекаран в пълен мрак. Преминава се през борбата за просвета, образование, читалища и култура, създаване на светски български училища, в замяна на килийните (в тази борба габровци имат големи заслуги). Примерът на Априловската гимназия е последван в много български селища. Започва масово строеж на Български училища, подготовка в Русия на Българи учители - първият светски български учител е Сава Филаретов. Следващите два фронта, на които събудилият се наш народ води активна борба и подготовка за освободителна руско-турска война през 1977-78 г са:
-Борба за самостоятелна и независима българска църква срещу гръцкото духовенство. Тук В. Априлов претърпява пълна промяна на възгледите си. За разлика от много други българи-гъркомани от типичен гъркоман той става кристално чист родолюбец книжовен просветител - водач на своя поробен и изтрадал български народ. След кримската война, особено остър става т.н. "Източен въпрос", обект на дискусия на Конференцията в Париж и след това на Цариграската конференция. Едновремено с това на базата на борбата за просвета и култура, на борбата за собствена църква силно се активизира борбата за политическо осжобождение на народа български от османско владичество.

-Следва разработената т.н. "Четническа тактика"" за освобождение-Раковски. Да си припомним подвизите на четите на П.Хитов, Ф. Тотьо, Х. Димитър, Ст. Караджа и др., въстанието от 1875 г., достигайки до кулминацията - Aприл 1876 г."


С подписването на Санстефанския мир царското правителство постига целта, която си поставя с войната. Трудна и рискована, но все пак победоносна, войната от 1877-1878 е увенчана с шумно огласения Санстефански мир от Трети март. Русия дава предостатъчно категорични доказателства на българите за добрата си воля и това се приема с възторг и дълбока, искрена благодарност към Освободителката. Редовите български и руски войници, както и техните предводители, не могат да знаят, че Санстефанският договор е предварителен, временен и подлежи на неизбежна ревизия. Това е строго поверително, зорко прикрито зад кулисите на висшата дипломация. Естествено ревизията на договора ще стане известна, но неблагоприятните последици за българите ще изглеждат и ще се възприемат от тях като резултат от намесата на западните Велики сили.

image

Докторският паметник, върху четирите стени на който са изписани имената на многото медици, загинали през руско-турската война, в сраженията при вр.Шипка, гр. Плевен, гр. Пловдив и с.Мечка,  

За нас, българите, 3 март 1878 е въплъщение на едно начало. На този ден бе направена онази първа политическа крачка, заради която дадоха живота си хиляди млади хора от много народности. Този ден показа на българите, че жертвите от Априлското въстание не са били напразно, че 15 хиляди доброволци, които загинаха, сражавайки се в руско-турската освободителна война, дадоха живота си, за да я има България.

  image 

ЧЕСТИТ НАЦИОНАЛЕН ПРАЗНИК БЪЛГАРИ!!!

 

OБИЧАЙТЕ РОДИНАТА СИ, КЪДЕТО И ДА СТЕ! ТЯ Е ПРОПИТА С КРЪВТА НА НАШИТЕ ДЕДИ. ПОМНЕТЕ НЕЙНОТО ГЕРОИЧНО МИНАЛО, ЗА ДА ИМАМЕ СВЕТЛО БЪДЕЩЕ!!!

image

ВЕЧНА СЛАВА НА ХИЛЯДИТЕ БЪЛГАРСКИ ОПЪЛЧЕНЦИ, ДОБРОВОЛЦИ И МЕДИЦИ, РУСКИ, УКРАИНСКИ, БЕЛОРУСКИ, РУМЪНСКИ И ФИНСКИ ВОИНИ, ДАЛИ СВОЯ ПРИНОС, А НЯКОИ И ЖИВОТА СИ, ЗА ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ ОТ ТУРСКО РОБСТВО!!!

image

НАРОД, КОЙТО НЕ ПОМНИ И НЕ ПОЧИТА СВОЯТА ИСТОРИЯ НЕ МОЖЕ ДА ОЧАКВА ДА ПОЛУЧИ УВАЖЕНИЕ ОТ ДРУГИТЕ НАРОДИ ПО СВЕТА.

   
                                             
                         
     




Гласувай:
26



1. donchevav - Честит национален празник, скъпа ...
03.03.2015 08:30
Честит национален празник, скъпа Неви!
Да сведем глави пред народния героизъм, да си спомним и да благодарим - и дано стъпките на всички българи най- сетне се успоредят и ни поведат в посока, вдъхновена от величавите примери на българщина в героичното ни минало. За да имаме не само славна история, но и достойно бъдеще!
Чудесен родолюбив постинг! Поздрави!
цитирай
2. leonleonovpom2 - Честит празник и на тебе, Невена!
03.03.2015 08:35
Така е, свободата е дошла от към Русия, която със създаденото от нея Опълчение е направила така, че тя да е достойна!
Да не е подарена, а заслужена Само големи наши врагове могат да твърдят, че е подарък Колко народи имат върхове като Шипка?!
Сега с днешна дата могат да се правят всякакви тълкувания, от всякакви позиции, но истината е ,че благодарение на Април, цяла Европа е скочила в защита на Българите.
А Русия е направила това и с оръжие Войната е предшествана от безкрайни манифестации В Петербург и Москва в подкрепа на Българския народ!
Приятен, празничен ден!
цитирай
3. sparotok - !
03.03.2015 08:38
Честит празник Невена! Бог да пази България!!!
цитирай
4. mmmmmmmmm - Честит
03.03.2015 08:43
празник! :)
цитирай
5. katan - ЧЕСТИТ НАЦИОНАЛЕН ПРАЗНИК, ВЕНИ!
03.03.2015 10:15
За теб специален поздрав, заради дядо ти - опълченец!
ПОКЛОН И СЛАВА!
цитирай
6. boliarkabg - Честит празник!
03.03.2015 12:06
Да пребъдем!
цитирай
7. kasnaprolet9999 - Честит национален празник, скъпа ...
03.03.2015 14:06
donchevav написа:
Честит национален празник, скъпа Неви!
Да сведем глави пред народния героизъм, да си спомним и да благодарим - и дано стъпките на всички българи най- сетне се успоредят и ни поведат в посока, вдъхновена от величавите примери на българщина в героичното ни минало. За да имаме не само славна история, но и достойно бъдеще!
Чудесен родолюбив постинг! Поздрави!


Благодаря. И една хубава новина: Днес беше официално открит, чаканият почти четвърт век музей на Баба Тонка. С почитането на празника по случай възстановяването на българската държавност, откриха напълно реновираната къща-музей на именитата българка Тонка Обретенова. Днешната дата не е случайна, защото 3 март е ден на преклонение, ден, в който си спомняме за доблестта на народа, а Баба Тонка е символ на силата и свободолюбивия дух на българите, символ на вярата в светлото бъдеще на нашата родина.
За 200-годишнината от рождението на Баба Тонка през 2012-та година бяха осигурени 230 000 лева и през ноември същата година ремонтът на къщата-музей започна. Заради срутване на една от стените обаче, дейностите бяха преустановени, тъй като се наложи изготвянето на нов проект.
Днес, чаканият от 1992 год. музей, отвори врати. Сградата е напълно ремонтирана и укрепена. Експозицията е изложена в обновени помещения, като са поставени и интерактивни табла и монитори.

цитирай
8. kasnaprolet9999 - Така е, свободата е дошла от към Р...
03.03.2015 15:52
leonleonovpom2 написа:
Така е, свободата е дошла от към Русия, която със създаденото от нея Опълчение е направила така, че тя да е достойна!
Да не е подарена, а заслужена Само големи наши врагове могат да твърдят, че е подарък Колко народи имат върхове като Шипка?!
Сега с днешна дата могат да се правят всякакви тълкувания, от всякакви позиции, но истината е ,че благодарение на Април, цяла Европа е скочила в защита на Българите.
А Русия е направила това и с оръжие Войната е предшествана от безкрайни манифестации В Петербург и Москва в подкрепа на Българския народ!
Приятен, празничен ден!


Благодаря ти. Добре си го казал, а с днескашна дата българските опълченци ги оприличават на проруски активисти:)))
цитирай
9. kasnaprolet9999 - Честит празник Невена! Бог да пази ...
03.03.2015 15:54
sparotok написа:
Честит празник Невена! Бог да пази България!!!


Прав си, ама и ние трябва да му помогнем. Хубав празник ти пожелавам и не се уморявай да ни напомняш за нашето славно минало, за да издържим безславното настояще.
цитирай
10. kasnaprolet9999 - празник! :) Благодаря ти, х...
03.03.2015 15:55
mmmmmmmmm написа:
празник! :)


Благодаря ти, хубав празник и на теб!!
цитирай
11. kasnaprolet9999 - За теб специален поздрав, заради ...
03.03.2015 15:58
katan написа:
За теб специален поздрав, заради дядо ти - опълченец!
ПОКЛОН И СЛАВА!


Да, прадядо се е бил там на Шипка и е оцелял, за да даде началото на рода Куршумови. Голям бързак е бил и куршум не го е ловял и заради това му дали прякора "куршума". Славни и тежки времена са били, но народа не се е предавал.
цитирай
12. stela50 - ЧЕСТИТ НАЦИОНАЛЕН ПРАЗНИК !
03.03.2015 16:25
Поздрави за чудесния постинг, Пролет !
цитирай
13. kasnaprolet9999 - Да пребъдем! Ще пребъдем, к...
03.03.2015 16:56
boliarkabg написа:
Да пребъдем!


Ще пребъдем, корава ни е семката и посята надалеч. Хубав празник!!
цитирай
14. kasnaprolet9999 - Поздрави за чудесния постинг, П...
03.03.2015 16:57
stela50 написа:
Поздрави за чудесния постинг, Пролет !


Благодаря, хубаво е да си спомняме, че не сме получили свободата си на тепсия.
цитирай
15. pvdaskalov - Намирам статията за много интересна и полезна!
03.03.2015 18:04
На фона на привидно безпристрастното изнасяне на фактите за участието на българския народ в Руско-турската освободителна война (1877-1878 година), проличава дълбокото уважение и признателност на авторката към героичните прояви на българското опълчение, освободителните многонационални армии и обикновените българи. Загатната е и ролята на Априлското въстание, което доведе до повсеместните симпатии към българския народ и възприемане на неговата кауза от международната общественост.
Имаше моменти, в които силно се вълнувах от разказа за приносите на българския народ в тази трудна битка срещу Османската империя.
Поклон пред героизма и себежертвата на хилядите наши предци.
С благодарност за изчерпателната информация от П и е р
цитирай
16. kasnaprolet9999 - На фона на привидно безпристрас...
03.03.2015 18:19
pvdaskalov написа:
На фона на привидно безпристрастното изнасяне на фактите за участието на българския народ в Руско-турската освободителна война (1877-1878 година), проличава дълбокото уважение и признателност на авторката към героичните прояви на българското опълчение, освободителните многонационални армии и обикновените българи. Загатната е и ролята на Априлското въстание, което доведе до повсеместните симпатии към българския народ и възприемане на неговата кауза от международната общественост.
Имаше моменти, в които силно се вълнувах от разказа за приносите на българския народ в тази трудна битка срещу Османската империя.
Поклон пред героизма и себежертвата на хилядите наши предци.
С благодарност за изчерпателната информация от П и е р


Когато бях ученичка, за приносът на българите не се говореше много, а сега е обратното, говори се само за тях, сякаш руските войски са били нещо като ненужен фон. В този постинг исках да покажа и двете страни на медала за храброст и се радвам, че успях. Това е една величествена победа, извоювана с цената на много жертви и спечелена, благодарение на обединени усилия.
цитирай
17. magnoliya - Честит национален празник! Ч...
03.03.2015 21:58
Честит национален празник!
Честит да е и за всички родолюбиви българи!
цитирай
18. mileidi46 - :)
04.03.2015 15:46
Поздрави смела българко!!
цитирай
19. kasnaprolet9999 - Честит национален празник! Ч...
04.03.2015 20:56
magnoliya написа:
Честит национален празник!
Честит да е и за всички родолюбиви българи!

Повечето сме родолюбиви, според статистическите дани. Поздрави!!
цитирай
20. kasnaprolet9999 - Поздрави смела българко!! Абе ...
04.03.2015 20:57
mileidi46 написа:
Поздрави смела българко!!


Абе пред компито всички сме много смели, не е ясно ако ни се наложи какви бихме били:))) Аз си я имам бойната жилка и на нея се надам:))
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: kasnaprolet9999
Категория: Лични дневници
Прочетен: 13986225
Постинги: 846
Коментари: 16435
Гласове: 41223
Архив
Календар
«  Август, 2022  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031