На 22 септември 1908 г. княз Фердинанд I използва сложната политическа обстановка и обявява Независимостта на България, а себе си титулува цар.

 

 Третата българска държава води своето начало от Сан-Стефанския мирен договор, подписан на 3 март 1878 г. Този договор, който възстановява България в етническите й граници, е ревизиран няколко месеца по-късно от тогавашните Велики сили - Германия, Англия, Франция, Австро-Унгария и Русия. Това става на т.нар. Берлински конгрес, който накърнява в различна степен интересите на всички балкански страни. Създаден е “възел от проблеми”, превърнали Балканите в “барутен погреб” на Европа.

     В съответствие с решенията на Берлинския конгрес на територията на Мизия и Софийско възниква Княжество България. Южна България е обявена за автономна област под името Източна Румелия. Македония остава в пределите на Османската империя. До Втората световна война обединението на българския народ е доминанта за външната и вътрешната политика на българската държава.

 

България успява да си върне Източна Румелия (южна България) чрез Съединението през 1885 г. През 1887 г. за княз е избран германският принц Фердинанд Сакс-Кобург -Гота.
Създадена е Вътрешната македоно-одринска революционна организация (1893 г.). Илинденско-Преображенското въстание (1903 г.), организирано за присъединяване на земите с преобладаващо българско население към Княжеството, завършва с неуспех.

     На 22 септември 1908 г. княз Фердинанд I използва сложната политическа обстановка и обявява Независимостта на България, а себе си титулува цар. Това се случва в Иван-Асеновата църква “Св. Четиридесет мъченици” в старопрестолния Царевец с Манифест към българския народ, подписан от Фердинанд І. Този акт е извършен без съгласието на Великите сили и против волята на Турция. България придобива статута на пълноправна независима държава.
Статията е написана от Цветан Бакърджиев, а от мен е следното:

Честит празник на всички българи!!!!

Нека всички да работим усилено за просперитета на България и да славим навсякъде с делата си нейното име!!!
Ние сме потомци на велики българи и на свой ред трябва да дадем всичко от себе си за доброто на Родината, за да има с какво да се гордее и нашето поколение. Да направим така, че България наистина да бъде политически независима.

Възможно ли е това да се случи на една малка държава като нашата. Има много скептици, които твърдят, че това не е възможно, но аз не споделям тяхното мнение. Има много примери в Европа, които показват, че това е възможно. Трябва преди всичко да изчистим нашата ценностна система, като се върнем към своите корени. Така мисля, а Вие?




 

БЪЛГАРИЯ


Обичах те, когато бе робиня
и влачеше позорния хомот
и всеки зов към по-добър живот
над теб минуваше кат през пустиня.

Обичах те, кога изгря над теб
зорницата на твойто пробужденье,
духовна светлина и просвещенье
за тебе станаха насъщний хлеб.



Обичах те, кога ярем да счупиш,
ти меч изтегли във неравен бой
и с жертви страшни, скъпи и безброй
успя си бъдещето да изкупиш.

Обичах те, когато заблестя
свободата над твойте балкани,
кога над твойте пепелища, рани -
живот разкошен буйно зацъфтя.



Здрависах те, кога света зачуди
при Сливница с победни си ура
и първите си лаври ти набра,
и мощ незнайна се у теб пробуди.

Обичах те във твойте смутни дни
и в трусовете страшни, що изпати,
когато в късо време преживя ти
на век тревогите, безчет злини.



Обичам те и днес, кога забрави
задачи светли и уроци зли,
на жажди бесни, диви крамоли
да станеш поприще се ти остави;

когато в твойта почва семена
ужасни падат - за ужасна жътва,
и пъклен дух към лош те път упътва,
обезверена в всички знамена;

кога си жадна да чуйш бодър зов,
о майко бедна, майко безпокойна -
и повече от сявгаш си достойна
за плач, за порицанье и любов!

Иван Вазов

София, 1899

 

 

Родина

Обичам те, родино, и ме трови
поради тебе често ядна скръб,
под гнет стоименен превивам гръб
и влача аз, неволник, твоите окови...

Но що си ти? Земя ли в някои предели?
Пръстта на тоя дол, на оня хълм,
еднаква мъртва в зной, под дъжд и гръм,
която днес един - друг утре ще насели?



Къде си ти, къде, родино моя?
Нима сред тая повилняла сбир
от вълци и кози - надлъж и шир
потирена, чието име е безброя?

Не си ли ти на майчиното слово,
що най-напред погали моя слух,
не си ли откровителния дух:
на словото - на битието вечно ново?



Но то...но то е в мене, тук, където
ридае миналото - тъмен ек,
и дето бъдащето - зов далек,
нашепва сънищата здрачни на сърцето.

И ти си в мене - ти, родино моя!
И аз те имам: радостта е скръб...
Че под неволно бреме вия гръб.
И аз те имам - за да бъда сам в безброя.

 

 

 

Пейо Яворов



Снимките са от нета и са дело на известни български фотографи.

Всичко на този свят е относително, но поне да е достойно.
Приятен и лек ден.:)))

Прав си, а в случая е относително само към момента на неговото осъществяване. След този момент сме преминали постепенно към други зависимости, които сме сменяли според това откъде духа вятъра.

Поздравления, за хубавия и съдържателен постинг!
Нека да не живеем в миналото, да осъждаме грешките и провалите както на самите себе си, така и на хората, около нас, да бъдем по- добри , по- мъдри и уверено да вървим напред, с усилията си, с вярата си, за един достоен и справедлив живот.

Чудесно пожелание. Някои хора наистина живеят само в миналото и са много пасивни в настоящето. От миналото трябва да се вземат поуките и да се продължи напред. Има с какво да се гордеем от нашата история, но това трябва да продължи и напред във времето.

Честит празник на всички българи, където и да се намират по света !
Може и трябва и в сложното и объркано съвремие съвсем по човешки
да запазим достойнството и самочувствието на народ,
да не забравяме миналото, но да мислим за бъдещето с поуките
от стари грешки с мъдрост и добро.
Поздравления за чудесния постинг !

Чудесно поздравление. Бих добавила към твоето пожелание към българите по света да помагат с каквото могат за просперитета на България.

Според мен ключовата дума е "корени"... "Дърво без корен" изсъхва, умира...
Ще дам пример с турците, които следват традициите, обичаите си, семейните ценности... А ние /мнозина от нас/ защо не го правим?...

Защото се поамериканчихме:))

"Нито един държавник не уважи тържествената церемония на историческия хълм Царевец и издигането на националния трибагреник пред почетния строй на възпитаниците на ВВУ „Васил Левски“.

Кметът на Велико Търново прочете поздравителния адрес на президента Плевнелиев, който е на път за Ню-Йорк. Отсъстваха и служебният министър-председател, министрите, дори висшият църковен клир…

Можете ли да си представите на 4 юли – Денят на независимостта на САЩ – президентът Обама да отсъства от Вашингтон, защото е на път за Женева, примерно за форум на СЗО към ООН? Или президентът Путин да натовари кмета на Москва да прочете поздравителен адрес за 9 май, защото пътува за среща на върха в Брюксел? Или дори, че български цар – Борис ІІІ, например – би отсвирил тържествата във Велико Търново, защото… заради каквото и да е?!"

Пак ще влезем в рекордите на Гинес:)))

Явно се дразниш от единственото правилно решение за последните ни години.
Само си представи как щеше да интерпретираш всяка една казана дума от тях в този предизборен период.

Ама нека да сме честни поне днес след като гледахме „новия политик“ във Велико Търново.
При други условия бих те подкрепил 100%.

Възможно е, разбира се!
Но трябва да има политици на място, да не са продажници
Да не е възможно някой да отклонява милиони ,за да развива икономиката на Сърбия. А тук , окрадените хора да се чудят как да преживяват И да не се търси и да не може да му се поиска отговорност
Поне за стъкларския завод трябва да отговаря. В Китай ще го разстрелят, не да се чудят как да го покрият, ясно защо
Пример за просперираща малка европейска държава е Норвегия. Пример за спокойствие, сигурност, финансова стабилност и съответно финансов уют за всички
Значи може една петмилионна държава да е за пример на всички в Европа. Ние сме точно обратният пример в момента
Е, къде е логиката?! Държава с тежък климат, с по-малко население от нас, да е водеща!
Изнесоха и унищожиха всичко, внасяме дори домати, ние № 1 в света през петдесетте години?!
Не са ли наясно" умниците", че вносът е износ на национален капитал
Да, при свестни, способни и обичащи България управници батакът ще изчезне
Лека нощ!

Да имаме свестни политици казваш, това не е било толкова години, та сега ли? Ако имаше такива, нямаше да сме на това дередже. Хубав коментар, благодаря ти . Поздрави!!

Наистина е много правилно решение, защо да досаждат на хората с разни речи-копи-пейст.

Здравей, Невенче! Цитирала си двама от най-големите титани на родното слово, двама изключителни родолюбци! Любовта към родината трябва да стои над всичко - останалото е дребнотемие, суета на деня и боричкане за кокала. Извинявай, мила приятелко, аз обикновено не се изразявам така, но съм разочарована от бездушието и апатия на днешните ни управници към толкова свят ден - Деня на независимостта на родината. Ден, в който сме показали на Европа, че за нас, българите, интересите на България стоят над всякакви измислени договори на Великите сили, над всякакви ламтежи и кроежи на западноевропейските правителства за съдбата и просперитета на родината...Пиша това и май вече не се чудя защо днес във В.Търново не се появи поне един държавник:(((
Поздрави с пожелание за лека и спокойна нощ! :)))))

Няма невъзможни неща, Невена. Някои стават бавно и полека, почти неусетно, когато има желание и способни водачи.
Докато всеки се пише водач, ще буксуваме. Дай, Боже да се усетим навреме!;)

Не се чуди, нашите политици са съсредоточени в организирането на избори, историческите дати не ги вълнуват, за тях най-важното е кой ще води бащина дружина. Те така или иначе никога няма да са независими, що да се правят на такива, каквито не са.

Да, много вождове, малко индианец:))

Обявeната на 22 септември 1908 г. независимост на България е посрещната враждебно от Великите сили, а Турция започва да се готви за война, която е нежелана от тях, и те заставят двете страни да седнат на масата за преговори.

Меморандум на Dett publique ottomane (Управление на турския държавен дълг), написан по инциатива на представителя на Англия в тази служба, внушава, че е настъпил моментът Турция да си вземе всичко, което България й дължи по Берлинския договор от 1878 г. То е оценeно на 18 657 654 лири или 429 млн. френски франка.

В него са включени по 100 хил. турски лири годишно данък, пресметнати и капитализирани за 30 години (1878-1908 г.); по 265 хиляди дан за Източна Румелия; повече от 10 млн. турски лири, част от турския държавен дълг по чл. 9 от Берлинския договор.

Турското правителство представя тези искания в разгърнат план пред министъра на търговията и земеделието Андрей Ляпчев в започнатите на 18 октомври 1908 г. преговори. Естествено, в делото се включва главният заемодател на България - Франция и нейната служба за финансово управление у нас начело с Жорж Буске, който разполага с най-голяма реална власт във вътрешните дела на България сред цялото чуждестранно представителство в София, получава два пъти по-голяма заплата от френския пълномощен министър у нас и почти седем пъти по-висока, отколкото български министър.

Банк дьо Пари решава да отпусне екстрено преди края на октомври 1908 г. краткосрочен заем на България от 7 млн. франка за три месеца за покриване текущите нужди на държавния й дълг. Срещу него Франция изисква нашата държава да заложи митническите си приходи и да приеме генерална конверсия (изменение на условията на бивши заеми) и унификация (свеждане до единна норма) на дълга, след което той да мине на международно обслужване и контрол. Интерес към заем за България проявяват и други страни. Франция се стреми да се възползва от това, за да въдвори международен банков контрол над нея под свое ръководство и в свой интерес.

В името на независимостта правителството на Александър Малинов нарежда на дипломатическия си представител в Париж Димитър Станчов да прекрати преговорите с Ке д'Орсе (френското външно министерство) и с Банк дьо Пари.

Отхвърля исканията и на Турция за заплащане на васални задължения. Съгласно е да я обезщети само за загуби, свързани пряко с обявяването на независимостта, които според наши експерти възлизат на 57 ? млн. франка, включително и изкупната цена за Източните железници на българска територия.

В Париж е сформирана специална комисия под егидата на Банк дьо Пари, която определя сумата на 150 млн. франка. Поощрена, Високата порта не отстъпва от исканията си, разгръща все повече военни приготовления, а преговорите между двете страни са прекъснати.

Българското правителство с вербална нота до Великите сили от 9 (22) декември 1908 г. предлага да заплати 82 млн. франка, при условие че те съдействат за признаване независимостта ни.

Те пък не приемат предложената сума и се обединяват за общи контрадействия. Турските управници вече искат и българска територия на юг от Харманли. Тя е по-примамлива за тях от паричната компенсация, която намаляват на 125 млн. франка. В отговор българското правителство изпраща нота до Великите сили да разрешат конфликта. В противен случай то ще се счита за свободно да използва сила за защита от Турция. От Лондон отговарят раздразнено: България да спазва мира и да изплати паричната компенсация или да отстъпи територия.

В този критичен момент министърът на външните работи на Русия Александър Изволски обявява изненадващо предложение за финансова комбинация между неговата страна, Турция и България, връчено на 17 януари 1909 г. Русия опрощава на Турция военната контрибуция по Берлинския договор в размер на исканото от нея обезщетение, а на България дава заем, равен на нейното предложение. Руската инициатива хармонира напълно на стратегическото противопоставяне на Антантата срещу Германия и Австро-Унгария и предотвратява военната опасност. Англия пък прави незабавен завой към пълна подкрепа на руското предложение. Телеграма на министъра на външните и работи Едуард Грей до посланика й в Петербург гласи, че: "Изволски следва да разчита на нашата пълна подкрепа да посъветваме турското и българското правителства да приемат такова решение". Същевременно Форин офис и Ке д'Орсе налагат сдържано поведение на финансовите си кръгове и ги убеждават в изгодността на руската комбинация за тях.

Руското предложение приемат и двете заинтересовани страни България и Турция. Австро-Унгария и Германия се опитват да ги отклонят. Инициативата на Виена за тайни преговори в София е отхвърлена от правителството на Малинов. То следва линията за сътрудничество с Русия и така респектира Фердинанд, когато австрийският дипломатически представител Торн се опитва да преговаря с него чрез първия му личен секретар С. Добрович.

Руското правителство предоставя заема на България при условие той да се сключи чрез конвенция непосредствено с него и заедно с това да се подпише и друга - за изплащане на източнорумелийския окупационен дълг, наложен от Берлинския конгрес. За преговори в Петербург пристигат министрите на външните работи Ст. Паприков и на финансите Ив. Салабашев, а в Цариград отива министърът на търговията и земеделието Ан. Ляпчев. Паприков и Салабашев приемат конвенцията, макар първоначално да са за заем по банков ред. Така преговорите протичат делово и спокойно. Но представителите на Банк дьо Пари и лондонските им партньори се опитват да придобият отстъпки и поискват заемът да мине в службата на Жорж Буске за упражняване на финансов контрол, след като руските представители предлагат да се контролира от трите сили на Антантата. В знак на протест българските заявяват, че се връщат в София, но Изволски ги успокоява, като съобщава, че руското правителство отхвърля всякакъв контрол и политически гаранции. На 28 март 1909 г. той представя проект на договора за заема, който се приема.

Подписването на конвенцията за източнорумелийския дълг се отлага по искане на българските делегати и със съгласието на Изволски. Тя предвижда възлизащият на 10 618 250 рубли (28 178 205 лв.) дълг да се изплаща за 13 ? години по 400 000 рубли на полугодие, като първото плащане да бъде на 1 юли 1909 г. То не става, поради отлагане на преговорите, които трябва да се проведат в София между българския кабинет и руския дипломатически представител Сементовски-Курило. Конвенцията за заема е подписана едва през 1912 г.

В действителност обаче са изплатени само анюитетите на заема за 1909 и 1910 г., като главницата към 31 декември е 81 509 010 франка, а в края на Първата световна война - 78 783 945. От окупационен дълг България изплаща до 1915 г. само 3 375 000 лв. Остатъкът е повече от 24 млн. лв. Но и Русия не е настоявала за редовно изплащане.

По време на управлението на Александър Стамболийски съветската власт се отказва от погасяването на заема и дълга. От непогасения заем на България Русия загубва "не по-малко от кръглата сума 59,3 млн. франка", както е записано в проспекта на заема, публикуван от клона на лондонската банкова къща "Шрьодер" в Хамбург. А в дирекцията на Дойче банк стигат до извода, че това са приблизително 80 млн. франка.

Средствата България използва за стопанско развитие и държавно-политически цели. С тях тя изкупува за 40 млн. лв. 309,614 км линии на Източните железници, за 2,667 милиона - пощите и телеграфите и за 4,007 млилиона - всички пристанищни и брегови фарове на територията на бившата Източна Румелия.



Проф. Никола Цонев

„Сега”

Прочети цялата статия тук: http://www.cross.bg/bulgariya-franka-tyrtziya-1431420.html#ixzz3E4yp70FD
цитирай